Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2477 21.06.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова ,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13132 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 82 ЗЗД.
Ищецът М.Т.Т., ЕГН
********** *** е предявил против „БЕНА
СТОАТ Н. И СИЕ” СД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, обл. Пловдив,
ул. Тракия 149, представлявано от у. С.Б.Н. и против С.Б.Н., ЕГН
**********, с адрес *** искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят
следните суми: 10 000 лв., представляващи неимуществени вреди от
преждевременното прекратяване на Сертификат за закрила на нов сорт растение СЕ ***/04.11.2011
г. с наименование ОРИЗ СОРТ „ПРОСТОР" и 10 000 лв., представляващи
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от преждевременното прекратяване
на Сертификат за закрила на нов сорт растение СЕ **/04.11.2011 г. с
наименование ОРИЗ СОРТ „ПРОСТОР" дължими за периода на стопанските 2012
г.- 2016 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът М.Т. е с. н. с., д. на б. н.. Научната му област е
селекция на нови сортове растения в сферата на селското стопанство, почетен
председател е на Български научен селекционерско-технически съюз. В резултат на
собствени научни усилия ищецът създал нов сорт ориз с наименование
„Простор", който бил плод на дългогодишни изследвания научни и практически
изследвания в областта на оризопроизводството. По своите биологични и
икономически качества създаденият от ищеца сорт ориз „Простор" превъзхожда
значително другите разпространени и отглеждани на територията на страната
сортове, изключителни са качествата му на студоустойчивост, както и по
отношение на стопанския показател добив от единица засята площ.
Създаването на новия сорт ориз „Простор" било
станало достояние и се е разпространило в научните среди и практикуващите
отглеждането на ориз, включително е бил заявен огромен интерес от страна на
турски селскостопански фирми, занимаващи се с производство на ориз. Освен това
интерес проявил и С.Б.Н. - съдружник и
законен представител на ответното събирателно дружество „БЕНА СТОАТ Н. И
СИЕ". Страните неколкократно се срещали и обсъждали качествата на новия
сорт, а С.Н. е информирал ищеца, че СД „БЕНА - СТОАТ Н. И СИЕ" има
издадено надлежно разрешение за производство и заготовка на посевен и посадъчен
материал, както и има регистрация като търговец на посевен и посадъчен
материал, извършени по реда на чл. 28 от Закона за посевния и посадъчен
материал и Наредба № 13/31.03.2004 г. на МЗГ за реда за издаване на разрешения
на производители и заготвители на посевен и посадъчен материал и за регистрация
на търговци на посевен и посадъчен материал. След като се бил запознал с
качествата на създадения от ищеца сорт ориз, С.Н. предложил на ищеца да заявят
искане пред Патентното ведомство на Република България за издаване на
сертификат за новия сорт ориз, при което авторът и създаденият от него сорт да
се ползват с правната защита на Закона
за закрила на новите сортове растения и породи животни /ЗНСРПЖ/. Ответникът убедил ищеца в заявлението за
издаване на сертификата д-р М.Т. да бъде вписан само като автор на новия сорт,
а „БЕНА СТОАТ Н. И СИЕ" СД да бъде вписано като притежател на сертификата.
Това било приемливо за ищеца, защото той е н. р., а процесът на по-нататъшното
успешно внедряване на сорта в селскостопанското производство предполага дейност
в друга насока, а именно: сортоизпитване, сортоподдържане, производството и
заготовка на посадъчен материал с цел търговия (все дейности предвидени в
Закона за посевния и посадъчния материал), с които дейности трябвало да се
постигне практическата реализация на новия сорт и свързаната с нея икономическа
полза за ищеца като негов създател. Ответникът обещал на ищеца, че ако
последният се съгласи сертификатът да се издаде на името на „БЕНА СТОАТ Н. И
СИЕ" СД, дружеството ще го използва за производство и репродукция
(размножаване) на новия сорт; ще го предлага за продажба и въобще - ще търгува
с него на пазара, вкл. и чрез износ и пр. Тъй като ищецът е нямал подобни
възможности,последният се е съгласил в заявлението пред Патентното ведомство на
РБ за издаване на сертификата за закрила на новия сорт ориз „Простор"
ответникът да посочи ищеца като автор на сорта, а за притежател на сертификата
да бъде вписано ответното СД. След осъществяване на надлежна процедура,
предвидена в ЗЗНСРПЖ, за проверка на условията за регистрацията на новия
сорт, Патентното ведомство на РБ издало Сертификат за закрила на нов сорт
растение СЕ ****/04.11.2011 г. с наименование ОРИЗ СОРТ „ПРОСТОР"; с
притежател на сертификата „БЕНА СТОАТ Н. И СИЕ" СД и автор (създател) на
сорта - ищецът М.Т.Т.. Сортът ориз „Простор" се характеризирал като средно
ран, с добив над 1000 кг. арпа от декар, дебелостъблен, неполягащ, без бяло
петно по стъблото, с висока биологична стойност на протеина.
Правната закрила, която сертификатът давал, траела
двадесет и пет години, но тя би могла да се реализира, само ако сертификатът
бъде поддържан през този срок. Преди регистрацията на сертификата ответникът е
заявил на ищеца, че ще го поддържа и реализира качествата на новия сорт чрез
разпространението му на пазара, но ответникът не бил изпълнил обещаното. Той
поддържал сертификата само до 30.11.2014 г., но поради неплащане на дължимите
годишни такси към Патентното ведомство на РБ, сертификатът бил прекратен. Освен
че бил допуснал прекратяването на сертификата на това формално основание,
ответникът увредил ищеца и чрез други
свои действия и бездействия. Първоначално ответникът укривал от ищеца факта на
регистрацията на сертификата. Едва през месец декември 2015 г. на ищеца е
станало ясно, когато явявайки се в Института по интродукция и растителни
ресурси- С., той разбрал, че
представители на турски фирми, занимаващи се със селскостопанско производство,
са заявили интерес и са търсили М.Т. като автор на сорта, за да преговарят с
него с цел получаване на права за отглеждане на новия сорт ориз в Т..
Ответникът не бил съобщил този факт пред ищеца. Наред с това ответникът не бил
предприел никакви действия по производство /репродукция на новия сорт и
подготовката му за целите на размножаване с търговска цел. Не било извършена
семепроизводство и семеподдържане на сорта и тези си бездействия на практика
били довели сорта до унищожаване (разпад), който за да се преодолее, ще са
нужни не по-малко от нови 18 години селекция. Освен това се
твърди, че понастоящем сортът бил регистриран и отглеждан в Т., което сочило,
че ответникът или бил продал новия сорт на турските производители не по
установения от закона ред - без да зачете правата на ищеца като създател на
сорта или не бил опазил сорта, но и в двата случая това е увредило ищеца.
Твърди, че са му били причинили неимуществени вреди,
като с прекратяване на правната закрила на сертификата 22 години преди изтичане
на законния 25-годишен срок, ищецът лишил от полагащото му се уважение в
обществото като автор на нов сорт растение със значителни биологични и
стопански качества, които иначе биха позволили новият сорт да се разпространи
като масово произвеждана селскостопанска култура, да се наложи на пазара и да
навлезе в бита на потребителя. Всичко това лишило ищеца от полагащото му се
добро име, за което е положил труд в продължение на повече от 18 години. Поради
това се претендират неимуществени вреди
в размер на 10 000 лв.
Освен това се навеждат доводи, че ответникът е
причинил на ищеца и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.
Поддържането на сертификата на новия сорт, което понастоящем било осуетено
вследствие бездействието на ответника, би дало права на ищеца да реализира
имуществени ползи при внедряване на сорта в масовото селскостопанско
производство. Новият сорт ориз „Простор" притежавал изключителни
биологични и икономически конкуренти предимства, благодарение на които би могъл
да бъде внедрен в масово производство, съответно – да бъде предмет на
лицензионни договори с изключителен лицензиант, или множество неизключителни
такива. И в двата случая били налице всички условия за реализиране на печалба.
Ищецът, като автор на сорта, би получил около 10 на сто от печалбата на
сертификата, която за периода от 2012 г. -2016 г. би била около 100 000 лв. Ето защо се
претендира сумата от 10 000 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали
писмен отговор, с който оспорват предявените искове по основание и размер.
Твърди, че не е сял и отглеждал процесният сорт ориз нито за семе, нито за масово производство, тъй
като същият е некачествен и неконкурентноспособен. Бил мек, зърното било със
сив цвят. Поради тази причина и ответното дружество изоставило поддържането на
сертификата в Патентното ведомство.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че въз основа на заявление за издаване на
сертификат с вх. № */30,01,2008 г. Патентното ведомство на Република България е
издало сертификат за закрила на нов сорт СЕ *** с наименование ориз „ Простор”
с приоритет от 30,01,2008 г. на основание чл. 40 от Закона за закрила на новите
сортове растения и породи животни/ЗЗНСРПЖ/. Виж лист 70- 104 от делото.
Правната норма на чл. 40 ЗЗНСРПЖ предвижда, че Патентното ведомство издава
сертификат въз основа на решението за признаване на сорта и ако в тримесечен
срок от уведомяването на заявителя за решението се заплатят такси за издаване и
публикация на сертификата. Заявител за
издаване на сертификата е бил СД Бена-Стоат- Н. ***, като автор на сорта е
посочен М.Т.. В последствие поради неплащане на годишна такса от 01,12,2014 г.
сертификатът на ориз сорт „Простор” е прекратен.
По делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на един свидетел, ангажиран от ответниците – П. А. С., която
описва какви са качествените характеристиките на процесния сорт ориз – Простор.
Свидетелката твърди, че сортът ориз „ПРОСТОР“ е бил създаден в Института по
интрудукция и растителни ресурси в гр. С. и негов автор е М.Т.. Сортът бил
средно ранен сорт ориз, който е с вегетация около 130 дни. Средно висок, с
добра проводимост, високо добивен. С.Н. не бил сял този ориз за
семепроизводство. Оризът бил направен в Института по интрудукция и растителни
ресурси и той не е бил изпитват там, само е създаден. Сортът бил създаден и
стабилизиран в Института, но сортоизпитването било направено в стопанството на С.Н..
В резултат на сортоизпитването е бил
признат този сорт като сорт. Показал добри резултати, в следствие на което бил
предложен за сортоизпитване. При отглеждането на семената имало много ръчен
труд, за което било необходимо много персонал. Г-н Т. не бил присъствал на тези
мероприятия и не бил осъществявал контрол. Той бил дал семената за изпитване,
но не бил осъществявал никакъв контрол. М.Т. е имал задължението след даването
на семената, в процеса до утвърждаване на сорта като сорт, да контролира целия
процес на селекцията, всички мероприятия дали се извършват правилно,
навременно, качествено, дали се подбират правилно метличките. Обаче ищецът не
бил осъществявал контрол. Семето, което било получено, е предлагано да го
изпитат и други, но никой не го е прие, предвид на това, че сортът не бил с
достатъчно добър търговски вид. Недобрият търговски вид се изразява и като
цвят, и като по-нисък рандеман, дори в сравнение със стандарта. Оризът повече
се троши, отколкото стандарта. Всички разходи по отглеждане на тази проба били
за сметка на С.Н.. Ако не се поддържал за три години, сортът се изражда.
Причините могат да бъдат както механично замърсяване, биологично замърсяване,
естествени мутации, лоша агротехника, неправилно извеждане на семената,
залагането на семената. Ако не се поддържа един сорт, ако не се извежда
правилно неговата агротехника, начин на сеитба, начин на залагане на опита,
начин на отглеждане, всичко това води до влошаване на биологичните и стопански
качества на отглеждания сорт. С.Н. бил изоставил поддържането на сорта, защото
нямал търговски вид и никой не желаел да отглежда този сорт. Предлагали са го
на търговци и техни колеги, но никой не желаел да се занимава с него, не
представлявал интерес за тях. Тъй като сортът не беше изпитан, от 2008 г. в
продължение на три години, г-н Н. го е сял, като от добива е трябвало да
подготви количество, което се носило в Агенцията по сортоизпитване и там сортът
се изпитвал. Представителната проба като количество била около шест килограма.
Другото количество оставало в базата и следващата година го засявали отново.
Три години се носели семена за сортоизпитване. Изследванията показвали, че
сортът се държи на ръба, на границата, с малко превъзхождал стандарта, което
пък позволило да бъде приет като сорт. С.Н. споделил със свидетелката, че г-н Т.
му обяснил, че ако след влизането в
Европейския съюз, не разполага със сертификат за собствен сорт, ще му излиза
скъпо да си купува чужди семена. Поради тази причина Н. е поел всички разходи
по изпитването на сорта.
От
заключението на комплексната съдебно- агрономическа и счетоводната експертиза, се
установява, че сортът „Простор” няма конкурентни предимства спрямо други
сортове. Това не е позволило на сортът да бъде внедрен в производството.
Просецният сорт не е отглеждан в страната.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Елементите на
фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор
по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението.
Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е
ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и
здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.
Липсата на един от тези елементи е основание за отпадане на отговорността за
обезщетение.
Относно иска за сумата от 10
000 лв., представляващи неимуществени вреди от преждевременното прекратяване на
Сертификат за закрила на нов сорт растение СЕ ****/04.11.2011 г. с наименование
ОРИЗ СОРТ „ПРОСТОР".
Следва да се посочи, че договорна е отговорността за
неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между
страните. Именно на това основание може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди /в т.см. ТР4/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Ищецът претендира неимуществени вреди, изразяващи се
в това, че последният бил лишен от полагащото
му се добро име и уважение в обществото като автор на нов сорт растение със
значителни биологични и стопански качества, поради това, че ответникът е
прекратил правната закрила на сертификата 22 години преди да е изтекъл 25
годишния срок на закрила.
На първо място, следва да се посочи, че ищецът, чиято
е доказателствената тежест, не установи при условията на пълно и главно
доказване ответниците да са имали задължение да поддържат сертификата на
просецния сорт ориз, което да произтича от договор или закон. Липсва и причинно
следствена връзка между неизпълнението на това задължение и твърдените
неимуществени вреди, които да са настъпили в правната сфера на ищеца. От събраните по делото доказателства се установява,
че процесният сорт ориз няма добри качествени показатели. Поради тази причина
ответникът е прекратил сертификата му на 01,12,2014 г. поради неплащане на
дължими към Патентното ведомство на РБ такси.
Освен това разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗАКОНА за посевния и посадъчния материал предвижда, че сортоподдържането на сортовете
и родителските (генеалогичните) компоненти от видовете земеделски растения се
извършва от:
1. селекционера на сорта;
2. физическо или юридическо лице, което отговаря на
изискванията на ал. 2 - когато се сортоподдържа общоизвестен сорт;
3. физически и/или юридически лица, които са сключили
договор за извършване на сортоподдържане с лицата по т. 1 и 2.
Физическите
лица по ал. 1, т. 2 и 3 трябва да имат висше агрономическо образование, а
юридическите лица трябва да имат сключен трудов или граждански договор с лице с
висше агрономическо образование- ал. 2.
Когато
сортоподдържането по ал. 1 се извършва едновременно от няколко лица, те се
посочват в официалната сортова листа- ал. 3.
Лицата по ал.
1, т. 2 и 3 са длъжни да осигурят научно ръководство по съответната култура-
ал. 4.
В разглеждания случай нито процесният сорт ориз е
общоизвестен, нито се установи да е налице сключили договор за извършване на
сортоподдържане със селекционера на сорта - ищеца.
Поради това деянието на
ответниците не може да бъде предпоставка за настъпването на претендираните
неимуществените вреди от ищеца, а и такива не бяха установени да са настъпили
в правната сфера на ишеца.
Досежно претенцията в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени поради преждевременното
прекратяване на Сертификат за закрила на нов сорт растение СЕ ***/04.11.2011 г.
с наименование ОРИЗ СОРТ „ПРОСТОР", съдът намира следното.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответниците, ищецът не е могъл да реализира имуществени
ползи при внедряване на сорта в масовото селскостопанско производство. Навежда
доводи , че оризът със сорт „Простор" притежавал изключителни биологични и
икономически конкуренти предимства, благодарение на които би могъл да бъде
внедрен в масово производство, съответно – да бъде предмет на лицензионни
договори с изключителен лицензиант, или множество неизключителни такива. И в
двата случая били налице условия за реализиране на печалба. Ищецът, като автор
на сорта, би получил около 10 на сто от печалбата на сертификата, която за
периода от 2012 г. -2016 г. би била
около 100 000 лв.
Съдът намира, че така заявената в исковата молба
претенция представлява пропусната полза. Пропуснатите ползи могат да се
дефинират като неосъществено увеличение на имуществото на едно лице. Те са
настоящи, а не бъдещи вреди. За да е налице пропусната полза трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото. Тук намира приложение
общата разпоредба на чл. 82 от ЗЗД. Последната касае пряко неизпълнението на
договор, но е приложимо и спрямо деликтната отговорност, която също включва
пропуснатите ползи, като пряк резултат от непозволено увреждане. Съгласно нея имуществените вреди, които представляват
пропусната полза трябва да са предвидими, т.е сигурност на вредата към момента
на възникване на задължението, респективно облигационните правоотношения по
договори за лиценз. Тя не се предполага, а подлежи на доказване от страна на
увредения. Това може да стане със всички допустими доказателствени средства./ Р
№ 550/12.02.2010 г. по гр.д. № 3387/08 г., ІІ г.о. на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, Р № 67/25.02.2013 г. по гр.д. № 70/12 г., ІV г.о. на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, Р № 167/11.11.2011 г. по т.д. № 222/09 г. ІІ т.о. на ВКС по реда на
чл. 290 от ГПК, опр. № 152/19.03.2010 г. по т.д. № 666/09 г., ТК, І-т.о. на
ВКС, опр. № 296/05.11.2013 г. по гр.д. № 58/13 г., І. г.о. на ВКС/. Тъй като
пропусната полза представлява реална вреда, а не хипотетична, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването/ ТР № 3/12.12.2012 г. по т.д. № 1/11 г.
на ОСГТК на ВКС/. Не всички пропуснати ползи подлежат на обезщетяване, а само
тези, които са в пряка връзка с неизпълнението, респективно с настъпилото
увреждане.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, че
страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и
възражения, ищецът следва да докаже, че в резултат на изпълнението на задълженията на
ответниците би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на
създадени между него и/или ответниците и трети лица правоотношения във връзка с
този обект- ориз сорт „Простор”, които са били осуетени именно в резултат от
неизпълнението на длъжника, или като установи, че при конкретните пазарни
условия в периода на неизпълнението е съществувала реална възможност за
извличане на печалба от процесния сорт ориз. В аспекта на конкретния случай и с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал настъпването на
твърдяната пропусната полза.
По делото липсват данни за медотиката по която ищецът
определя своите пропуснати ползи. Въобще не се установява по делото, че за
исковия период процесният сорт ориз е щял да бъде предмет на лицензионни
договори. Досежно твърдението на ищеца, че процесния сорт бил отглеждан в Т.,
съдът го намира за неоснователно. От приложения към делото сертификат за хлебна
пшеница се установява, че в Т. има регистриран сорт „Простор” само, че не ориз,
а хлебна пшеница. Липсват данни и за това ответниците да са имали задължение да
поддържат сертификата на процесния сорт ориз.
Тъй като по делото не се установи да е налице
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответниците е безпредметно
обсъждането по същество на останалите елементи от фактическия състав за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 82 ЗЗД. Достатъчно е да липсва
само един от елементите на този фактически състав, за да се приеме, че той не е
осъществен и не следва да се ангажира отговорността на ответниците за
неизпълнение на задължението, а предявения иск по чл. 82 ЗЗД като неоснователен
следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Разноските надлежно се претендират от „БЕНА
СТОАТ Н. И СИ Е” СД, като в тях се включват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1200 лв. Доколкото обаче в случая ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, същото
следва да се разгледа. Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за а. е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е
предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на
отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и
обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. От представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че ответникът „БЕНА СТОАТ Н. И СИ Е” СД
е заплатил сумата от 1200 лв. в брой.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като
моли същите да бъдат намалени. Редуцирането не може да засегне минимално
определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 1130 лв., с оглед цената на иска. Макар
преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на
възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по
стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в
т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния
случай, възнаграждението от 1130 лева не е прекомерно. Делото е със средна фактическа и правна сложност, платено
възнаграждение е с 70 лв. повече от минималното. С оглед обема на осъществените
действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, съдът
счита, че заплатеното от ответника - „БЕНА
СТОАТ Н. И СИ Е” СД възнаграждение е справедливото и адекватно по
стойност и не е прекомерно.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.Т.,
ЕГН ********** *** против
„БЕНА СТОАТ Н. И СИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. Тракия 149, представлявано от у. С.Б.Н. и
против С.Б.Н.,
ЕГН ********** *** искове за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят следните суми: 10 000 лв.,
представляващи неимуществени вреди от преждевременното прекратяване на
Сертификат за закрила на нов сорт растение СЕ ***/04.11.2011 г. с наименование
ОРИЗ СОРТ „ПРОСТОР" и 10 000 лв., представляващи имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от преждевременното прекратяване на Сертификат
за закрила на нов сорт растение СЕ ***/04.11.2011 г. с наименование ОРИЗ СОРТ
„ПРОСТОР" дължими за периода на стопанските 2012 г.- 2016 г.
ОСЪЖДА М.Т.Т., ЕГН
********** ***, да заплати на „БЕНА
СТОАТ Н. И СИЕ” СД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, обл. Пловдив,
ул. Тракия 149, представлявано от у. С.Б.Н., направените по делото разноски в размер на 1200
лева за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ