НОХД № 914/14 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия Г.С.Г. *** за престъпление по чл.343Б ал.1 от НК за това, че на 28.04.2014г., в с.Б.,
обл.П., по Главен път „ІІ-84”,
в посока за гр.Велинград, е управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с
рег.№ РА 9653 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.63 промила,
установено по надлежния ред - протокол от химическа експертиза №340/29.04.2014
година.
Производството пред първата инстанция е проведено по
реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на
чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание
подсъдимият се явява лично и със защитници. Декларира, че се признава за
виновен, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА и отказва да се събират доказателства
за тези факти.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за
осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.
Районният
съд след като обсъди и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
На
28.04.2014г. св.В. В. – мл. ПИ при РУП-Пазарджик и св.И.В. – командир на отделение в група „ПП”
при СПУ-Пловдив, заедно с други техни колеги, изпълнявали служебните си
задължения, като за времето от 20.00 часа
на 27.04.2014г. до 08.00 часа на 28.04.2014г., провеждали специализирана
полицейска операция в малките населени места на пазарджишка област за противодействие на битовата престъпност.
На 28.04.2014г., около 00.30 часа, те били позиционирани на главната улица в с.Братаница, а именно на път
ІІ-84. Там, на
обособен паркинг пред заведение „Игъл”, те били паркирали служебен автомобил „Фиат Дукато” с рег.№ …., с надпис
„Жандармерия”. Водач на този автомобил бил П. Д. Б., а горните двама свидетели се
намирали вътре в него.
В същия
този момент, по път ІІ-84, в посока гр.В. се движел лек автомобил „Ауди А3” с рег.№ РА 9653 ВК, управляван от подсъдимия Г.Г.. Той се
движел с несъобразена скорост в
населеното място, като
в един момент загубил контрол над
автомобила, който се
отклонил надясно и блъснал паркирания върху тротоара служебен
автомобил „Фиат Дукато”. Настъпило ПТП с материални щети по
двете МПС.
Намиращите се в автомобила на жандармерията свидетели В. и В. получили в
резултата на сблъсъка леки телесни повреди.
На място
бил повикан автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на
който бил св.С. В.. Последният извършил проверка на подсъдимия Г. с техническо
средство „Алкотест – Дрегер 7510”
с фабричен номер ARDM № 0196 за употреба на алкохол, като скалата на уреда отчела концентрация от 1.63 промила алкохол в издишания въздух.
Против
подсъдимия били съставени АУАН за управление на автомобила с несъобразена скорост и за това, че управлява МПС след употреба на алкохол, които Г. подписал без възражения.
На
подс.Г. бил издаден ТМИ с бл.№ 0430529, след което бил отведен в ЦСМП-Пазарджик, където му било извършено медицинско
изследване и дал кръвна проба за химически анализ.
С
изготвения протокол № 340 от
29.04.2014г., издаден от СХЛ при „МБАЛ-Пловдив” АД се установило, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия на инкриминираната дата била в
размер на 1.63 промила.
По този
повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приобщената като писмено
доказателство по делото справка за нарушител/водач рег.№КАТ-8928/28.04.2014г.,
подс.Г. бил правоспособен водач на МПС към инкриминираната дата, с придобити
категории „В, М, АМ и В1” от 11.07.2013 година, като от 2006г до настоящия
момент имал множество извършени административни нарушения по ЗДП и КЗ – основно
за шофиране без правоспособност и с автомобил без сключена задължителна
застраховка „ГО”, но и други.
Видно
от заключението на изготвената в досъдебната фаза на
процеса съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно, в резултат на ПТП са били нанесените щети на лекия автомобил марка „Фиат”,
модел „Дукато” с рег.№ РВ 1327 АН, като общата стойност с включен труд и материали за
възстановяване възлиза
на сумата от 2110 лева, по пазарни цени, към датата на извършване на деянието, като е
приспаднато овехтяване.
Видно от заключението на
изготвената в досъдебната фаза на процеса СМЕ, което съдът цени като обективно
и компетентно, в резултат на ПТП пасажерът
в лекия автомобил „Фиат Дукато” РВ 1327 АН - св.В. В. е получил травматични увреждания, имащи
характер на комплекса лека телесна повреда: Контузия на главата. Мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма. Травматичен оток на лявата
половина на лицето, с кръвонасядания по двата клепача на лявото око. Тези травматични
увреждания са резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма. Причинено
му е било временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК. На св.Въжев е било причинено и болка и страдание, по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК, за около 2-5 дни от датата на травмата.
Видно
от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимият, същият е осъждан общо три пъти, а един път е бил
признат за виновен, но освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а
ал.1 от НК, както следва:
По НАХД
№ 2347/07г. на ПРС с влязло в сила решение на 06.12.2007г. бил освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК за извършено престъпление
по чл.343в ал.2 от НК;
По НОХД
№ 1179/09г. на ПРС е бил осъден с влязла в сила присъда на 03.07.2009г. за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като му е наложено наказание пробация по
чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от шест месеца, което е изтърпял на
04.02.2009г.;
По НОХД
№ 276/11г. на ПРС е бил осъден с влязла в сила присъда на 15.02.2011г. за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание от осем месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от
три години;
По НОХД
№ 1897/13г. на ПРС е бил осъден с влязла в сила присъда на 18.10.2013г. за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като му е наложено наказание пробация по
чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК за срок от една година и шест месеца, което е
търпял към инкриминираната дата, а и търпи
понастоящем.
Тук е
мястото да се посочи, че за осъждането му по НОХД № 1179/09г. не е настъпила
реабилитация по право по реда на чл.88а ал.1, във вр. с чл.82 ал.1, т.5 от НК,
която правна норма с оглед срока за настъпване на реабилитацията е в колизия с
нормата на чл.86 ал.1, т.2 от НК, но е по-благоприятна за дееца и като такава
по принцип следва да намери приложение. Абсолютната реабилитация по право по
НОХД № 1179/09г. би настъпила след изтичането на две години от изтърпяването на
наказанието пробация по горецитираното дело, т.е. на 04.02.2011г., т.к. преди
това осъждане лицето не е било осъждано, а освободено от наказателна
отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК. Тази реабилитация би настъпила обаче,
ако до 04.02.2011г. лицето не е извършило ново умишлено престъпление от ОХ, за
което да се предвижда наказание лишаване от свобода, т.к. такова е
императивното изискване на чл.88а ал.1 от НК. В същото време обаче, следващото осъждане на лицето – по НОХД №
276/11г. е за деяние извършено на 23.01.2011г., т.е. преди да настъпи
абсолютната реабилитация по право за осъждането по НОХД № 1179/09г. Отделно от това има и друго последващо осъждане
– по НОХД № №1897/13г., което означава, че по правилото на чл.88а ал.4 от НК,
абсолютна реабилитация по право ще настъпи, когато изтекат предвидените срокове
в предходните алинеи за всичките три осъждания.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнаието на подсъдимия
за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната
фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието- показанията на свидетелите
Въжев, Вергиев и В., заключенията на СОЕ и СМЕ, а също и писмените доказателства приложени в
делото.
С оглед възприетата фактическа
обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343Б ал.1 от НК, като на 28.04.2014г., в с.Братаница, обл.Пазарджик,
по Главен път „ІІ-84”,
в посока за гр.Велинград, е управлявал лек автомобил марка „А.”, модел „А3” с рег.№
…., с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1.63 промила, установено по надлежния ред -
протокол от химическа експертиза №340/29.04.2014 година.
Още тук е мястото да се посочи,
че според настоящия съдебен състав подс.Г. е извършил и по-тежко наказуемо
престъпление, а именно това по чл.343Б ал.2 от НК, т.к. както вече се посочи по-горе
той е осъждан по НОХД № 276/11г. на ПРС за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и за това осъждане не е настъпила реабилитация, независимо че настоящото
деяние е извън рамките на изпитателния срок. Спрямо Г. обаче не повдигнато
съответно обвинение по чл.343Б ал.2 от НК нито в досъдебната фаза на процеса,
нито в съдебната такава по реда на чл.287 ал.1 от НК. По тази причина съдът
може само да констатира това и да отчете като отегчаващо обстоятелство фактът,
че извършеното от обективна и субективна страна запълва по-тежко наказуемия
престъпен състав. От друга страна, гореспоменатият пропуск не води до
оправдаването на подсъдимия по основния състав на чл.343б ал.1 от НК, т.к. това
престъпление също е осъществено от него от обективна и субективна страна, а съдът
следва да оправдае едно лице само ако то не е извършило каквото и да е друго
престъпление, по който и да е текст от особената част на НК, за да което не му
е било повдигнато съответно обвинение.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава по чл.343Б ал.1 от НК, като е
предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в
кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право
да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила
от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните
последици.
В нарушение на чл.5
ал.3, т.1 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила, след като е употребил
алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.63 промила, нарушението
му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.1 от НК.
Употребата на
алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи
на МПС.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и
установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава
единадесета на НК “Престъпления по транспорта и съобщенията”.С него се засягат
важни обществени и лични интереси. От
друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия деяние, която е също висока, предвид обстоятелството, че подсъдимият
е управлявал автомобила в населено място, по второкласен път от републиканската
пътна мрежа, с несъобразено скорост и
при недостатъчен контрол над приборите за правоуправление, т.к. в противен
случай не би се стигнало до настъпването на ПТП.
Преценявайки
личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е с висока степен на
обществена опасност, т.к. е осъждан
неколкократно, както се посочи и по-горе и изключително негативно
охарактеризиран по местоживеене.
Причината за
извършване на престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в
ниското му правосъзнание и култура, в изграденото у него и демонстрирано
чувство за безнаказаност, доколкото е системен нарушител по ЗДП и многократно е
наказван за това.
Като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство се отчете младежката възраст
на подсъдимия. Самопризнанието не се
отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то бе формално и е предпоставка за
развитието на производството по диференцираната процедура на Глава 27 от НПК, а
отделно от това с него нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на процеса по
някакъв начин се допринася съществено за разкриването на фактите от обективната
действителност, включени в предмета на доказване.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
обремененото съдебно минало, негативните характеристични данни, фактът, че
подсъдимият действително с поведението си е осъществил по-тежко наказуемия
престъпен състав на чл.343б ал.2 от НК, за което от страна на прокуратурата не
му е било повдигнато съответно обвинение, наличието на множество други
нарушения по ЗДП, фактът, че в резултат на шофирането в пияно състояние е
предизвикал ПТП с два отделни деликта – нанасяне на материални щети по
блъснатото от него МПС и причиняването на телесна повреда по намиращ се в него
пасажер.
При тези данни и
като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, при спазване разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при
което обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК, намери че на подс.Г. следва да бъде определено наказание при
превес на отегчаващите обстоятелства, а именно в размер от девет месеца
лишаване от свобода, с което ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
След като определи този размер на
наказанието лишаване от свобода съдът намали същото с една трета, т.е. с три
месеца и осъди подс.Г. на шест
месеца лишаване от свобода.
С оглед разпоредбата на чл.61 т.2
във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. Това е така, защото
той вече е осъждан веднъж на лишаване от свобода по НОХД № 276/11г., макар и
условно, но по това осъждане няма настъпила реабилитация, с оглед на което
настоящото му осъждане на лишаване от свобода не е за първи път по смисъла на
чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.
Неприложима е разпоредбата на
чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, както вече неколкократно се цитира -
по НОХД № 276/11 година.
Не може да бъде уважено искането
на защитата за определяне и индивидуализация на наказанието по реда на чл.58а
ал.4 във вр. с чл.55 от НК, т.к. разпоредбата на алинея четвърта ще бъде
приложима, когато едновременно са налице условията на предходните алинеи на
чл.58а и тези на чл.55 от НК, т.е. когато в рамките на диференцираната
процедура по Глава ХХVІІ от НПК съдът е длъжен
съобразно чл.373 ал.2 от НПК да определи наказанието по реда на чл.58а ал.1 -3
от НК и в същото време са налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, при наличието на които и най-лекото наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. В
конкретния казус не са налични такива многобройни или изключително смекчаващо
обстоятелство.
Не може да се възприеме тезата
развита от защитата, че в дифиренцираната процедура по Глава ХХVІІ – чл.371, т.2 от НПК, наказанието следва да се
индивидуализира при условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 от НК и когато не
са налице предпоставките на последната правна норма /наличие на многобройни или
изключително смекчаващо обстоятелство/, щом приложението на чл.55 от НК е
по-благоприятно от приложението на чл.58а ал.1-3 от НК. Тук е мястото да се
посочи, че няма случай в НК, при който приложението на чл.55 от НК да е
по-неблагоприятно от приложението чл.54 във вр. с чл.58а ал.1-3 от НК, т.е. във
всички случаи чл.55 от НК, като способ за индивидуализиране на наказанието, ще
по-благоприятен, поради което тази норма ще следва да се прилага при условията
на чл.58а ал.4 от НК, само когато са налице материалноправните предпоставки,
визирани в нея. Аргумент за това е и един елементарен сравнително-правен анализ
на нормата на чл.373 ал.2 от НК в исторически аспект, т.е. в редакцията й до
изменението с ДВ бр.27 от 10.04.2009 година и в настоящата й редакция. В предишната редакция тази правна норма
императивно сочи, че съдът „ако постанови осъдителна
присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства”.
След изменението през 2009г. нормата казва, че съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК, която в своята алинея четвърта дава възможност за
индивидуализация на наказанието не по правилата на алинея първа до трета, а при
условията на чл.55 от НК, когато са налице едновременно и „условията на
чл.55 от НК”, т.е. само при наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. В този ред на мисли следва да се каже,
че цитираното от защитата решение № 494 от 10.12.2012г. по н.д. № 1555/2012г.
на ІІ н.о. на ВКС е неотносимо към настоящия казус. То е третира проблематиката
за индивидуализация на наказанието при проведено съкратено съдебно следствие,
но по обвинение за „опит” за извършено умишлено престъпление и засяга
индивидуализацията на наказанието и в хипотезата и при условията на чл.58 от НК.
Съдът като взе в
предвид, че подсъдимият като водач на МПС се е бил превърнал в една непрекъсната
опасност за всички участници в движението, като отчете стойността на
концентрацията на алкохол в кръвта му и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намира за
необходимо да упражни по осезателно въздействие по посока спазване на
императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС. По
тази причина и на основание чл.343Г във връзка с чл.343Б ал.1 от НК, наложи на
подс.Г. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца, с което намери, че ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
На основание чл.59
ал.4 от НК съдът приспадна времето през
което същият е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред, считано от 28.04.2014 година до влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Г. да
заплати сторените по делото разноски в размер на 125.00 лева за експертизи,
платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик и в размер на 14,90 лева – платени
пътни разходи за свидетел, платими в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Пазарджик, както и ДТ в размер на 5.00 лева при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: