Р Е ШЕНИЕ
№…
гр.
Ловеч, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №236 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба вх.№1792/23.05.2019 г. подадена от В.И.Д. ЕГН ********** ***,
против Заповед №З-640/25.04.2019 г. на кмета на
Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж
„пристройка (антре)” към сграда с идентификатор №43952.507.1580 по КККР на гр.Ловеч, находящ се в УПИ ІV, кв.
175 по ПУП- ПРЗ на гр.Ловеч, разположен на
граница с ПИ №43952.507.1581, определен е срок 30 дни от влизане в сила
на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно
изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.
В съдебно заседание, редовно призована, се представлява
от адв.С.. Поддържа жалбата и претендира възстановяване на сторените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата, представляван от ю.к. Ч. в
заседанието по съществото на спора, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на акта, има правен интерес от обжалване на оспорения
акт и за него е налице активна процесуална легитимация.
Следователно жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и
чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Актът е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.214 т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт
с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
В жалбата
си жалбоподателката твърди, че процесната сграда е построена преди 40 години от
нейните родители.
Представени са писмени доказателства, заключение по
допусната комплексна съдебно-техническа експертиза и са събрани гласни
доказателства при разпит на допуснати по делото свидетели.
С жалбата
се иска отмяна на акта.
Строежът е описан в заповедта като „пристройка (антре)“ към сграда с идентификатор 43952.507.1580 по
КККР на гр.Ловеч.
На 15.08.2018 г. в гр. Ловеч в поземлен имот
представляващ УПИ №ІV, кв. 175 по ПУП ПРЗ на гр.Ловеч, на основание Заповед №
1091/01.08.2018 г. на Кмета на Община Ловеч, е извършена проверка от служители
на Община Ловеч. При проверката е установено, че в имота е изграден строеж „пристройка“ към съществуваща сграда.
Работната група е стигнала до извод, че пристройката е изградена през пролетта
на 2018 г. За установеното при проверката е съставен Констативен акт
№5/15.08.2018 г., с който е установено извършване на строеж в процесния имот в
нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 142, ал. 1 от ЗУТ. В
Констативния акт се съдържа окомерна скица на строежа. При проверката
жалбоподателката, като собственик на строежа, не е представила строителни книжа
за сградата.
Констативният акт е връчен на жалбоподателката на
20.09.2018 г.
На 21.09.2018 г. жалбоподателката е уведомена за
започване на производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
На 27.09.2018 г. Д. е подала възражение, с което е
представила копия от нотариален акт, скица, два броя строителни разрешителни от
1962 г. и от 1966 г. и два броя декларации.
Заповедта е издадена от кмет на община, който е
материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и
разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета
категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките
му и изложеното от вещите лица по допуснатата съдебна експертиза при
изслушването им от съда.
Заповедта е
валидна – издадена от материално компетентен орган и с възможен предмет.
При
преценката за законосъобразност на оспорения акт съдът установи следното:
От данните по делото – писмени доказателства, съдържащи
се в представената административна преписка, и разпит на свидетели, се
установи, че процесният строеж е пристройка „антре“ към съществуваща в имота
лятна кухня, изградена въз основа на разрешение за строеж от 1966г.
Строежът не е изграден изцяло през пролетта на 2018 г., а
е извършен основен ремонт на съществуващо и изградено преди 1987 г. антре /лист
29, 30, 68 и 69/, като през 2018 г., по данни от представените пред
административния орган декларации и изложеното от свидетелите С. и И. при
разпита им пред съда, на съществуващото антре е извършен основен ремонт, като
са сменени дограма, покрив и е надзидана стена върху съществуващ дувар към
съседния имот.
Съдът е допуснал извършването на комплексна
съдебно-техническа експертиза от вещи лица геодезист и архитект. Заключението е
прието и приобщено към доказателствата по делото. Съдът кредитира изложеното в
заключението от вещите лица.
От заключението на вещите лица е видно, че строежът „пристройка (антре)“, като изграден
преди 1987 г. и отговарящ на изискванията на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ се
явява търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ.
Видно от доказателствата по делото, строежът е извършен
преди 1987 г.
Но също така се установи по безспорен начин от
свидетелските показания, представените декларации и изложеното от самата
жалбоподателка пред административния орган и в жалбата до съда, че през
пролетта на 2018 г. е извършен основен ремонт на съществуващото антре към лятна
кухня, собственост на жалбоподателката.
Съгласно чл. 137, ал. 1 т. 5, б. „в“ и б.“г“ от ЗУТ
строеж представлява и реконструкцията, преустройството и основния ремонт на
строеж от допълващото застрояване. Т.е. и основният ремонт на
съществуващото антре, попадащо в обхвата на §16 от ПР на ЗУТ, представлява
строеж и на собствено основание за извършването му са необходими строителни
книжа. Но процесната заповед не е издадена за премахване на извършения основен
ремонт и реконструкция на съществуващото антре, а за премахване на цялото
антре.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т.2, пр.второ от ЗУТ строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без разрешение за строеж.
Законът разграничава изрично случаите, когато целият
строеж е незаконен, и когато само част от него е незаконна.
При незаконна част от строеж, на премахване подлежи само
незаконната част от строежа /арг. от чл. 225а, ал.1, пр.последно от ЗУТ/.
В случая
административният орган е направил извод за незаконност на целия строеж и е разпоредил премахване на
целия строеж, без да направи разграничение между строежа, извършен преди 1987
г., и основния му ремонт, извършен през 2018 г. С оглед доказателствата по
делото, съдът счита, че този извод на административния орган е неправилен и
незаконосъобразен.
Антрето, като съществуваща
постройка изградена преди 1987 г., попада в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ
и е търпим строеж, не подлежи на премахване и забрана за ползване. За да е търпим един строеж е необходимо от една
страна да е изграден до 07.04.1987 г. и за него да няма строителни книжа, а от
друга да е бил допустим или по подробните градоустройствени планове и по правилата
и нормативите действали по време на извършването или съгласно ЗУТ. Последните
две предпоставки са алтернативно дадени и е достатъчно наличието на една от тях
в кумулативна връзка с изискването за липса на строителни книжа и момента на
изграждане.
Извършеният основен ремонт, очевидно без строителни
книжа, дали представлява незаконен строеж или не, не е предмет на този спор и
на проверка от страна на съда по това дело, тъй като заповедта на кмета на
община не е издадена за премахване на незаконен строеж, представляващ „основен
ремонт на антре“, извършен през 2018 г., а за премахване на цялото антре.
В заповедта не са изложени мотиви защо, при представени
пред него декларации по реда на чл.43 от АПК относно времето на изграждане на
процесното антре, административният орган приема, че цялото антре е
новоизградено през 2018 г.
С
оглед изложеното съдът счита, че заповедта е издадена в противоречие с
материалните норми и не е мотивирана, поради което следва да се отмени.
Доколкото в случая е налице производство по ЗУТ, което се започва служебно от
компетентния орган, а не по искане на заинтересовано лице, не следва да се
връща преписката за ново произнасяне.
По делото е направено искане за присъждане на
деловодни разноски от страна на жалбоподателя. При този изход от делото
претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 1010 лв.
включващи депозит за вещи лица, държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Воден от горното,
Ловешки
административен съд, шести административен състав, на осн. чл.173 ал.2,
предложение второ от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед №З-640/25.04.2019 г. на кмета на
Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж
„пристройка (антре)” към сграда с идентификатор №43952.507.1580 по КККР на гр.Ловеч, находящ се в УПИ ІV, кв.
175 по ПУП- ПРЗ на гр.Ловеч, разположен на
граница с ПИ №43952.507.1581, определен е срок 30 дни от влизане в сила
на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно
изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на
В.И.Д. ЕГН ********** ***, сумата
от 1010 лв. /хиляда и десет лева/, представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС- Ловеч
пред ВАС на РБ.
Препис от
решението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: