МОТИВИ
към присъда № 260008
от 09.09.2020
г. по НЧХД № 554/2020г.
по описа на Районен съд гр. Бургас , 49-ти наказателен състав.
Срещу подсъдимия П.Г.Д., ЕГН ********** е подадена тъжба от
Л.Г.Д., ЕГН **********, в която се твърди, че на 11.08.2019г. в гр.Бургас, кв.Л.,
ул.“Я“ № 11 спрямо последната е извършено престъпление по чл. чл. 130, ал.2 от НК.
На осн. чл. 45 от ЗЗД е
предявен иск, с който се претендира да бъде осъден подсъдимият да заплати
обезщетение за причинените от него неимуществени вреди –претърпени болки,
страх, тревожност, в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск, предявен с тъжбата е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и тъжителят Л.Д. е конституирана, като
граждански ищец.
От
обясненията дадени от подсъдимия П.Д. в хода на съдебното следствие,
съпоставени с показанията на свидетелите С.Ж., В.У., М.Г., Д.Я., В. Д., М.С.,
както и от приложените по делото писмени доказателства – съдебно-медицинско
удостоверение – л. 6, материали по преписка вх.№ 6653/2019г. по описа на
БРП-л.42-68, пр.вх.6188/2020г. по описа на БРП- л.69-84, свидетелство за
съдимост-л.88, съдебно-медицинска
експертиза -л.118,съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Д. е роден на ***г***. Същият е българин,
български гражданин, неженен, неосъждан/реабилитиран/, със средно специално
образование, трудово ангажиран-работи като технически механик в ЖП
Транспорт. Същият живее в гр.Бургас, кв.Л.,
ул.“Я“ № 11.
Подсъдимият има брат -близнак –свид.В. Д. и сестра -Л.Д., настоящ
тъжител и граждански ищец.
В началото на месец август 2019г. възникнало напрежение в отношенията
между тъжителката и братята й, във връзка с продажба на 05.08.2019г. от страна
на последните на наследствен имот, намиращ се в гр.Бургас, по отношение на
който тъжителката имала претенции.
На 11.08.2019г.
тъжителката и синът й свид. М.Г. посетили друг наследствен на тъжителката и
братята й имот-къща, намиращ се в гр.Бургас, кв.Л., ул.“Я“ № 11, обитавана от
двамата й братя- подсъдимият П.Д. и свид. В. Д.. Между двамата братя, от една
страна и тъжителката и сина й , от друга страна, възникнал спор относно
недопускането на тъжителката до процесния имот в кв.Л., от страна на братята й.
Двете страни си разменили остри реплики. В хода на възникналия спор подсъдимият
П.Д., ядосан, посегнал и ударил тъжителката Л.Д. с юмрук в лицето. Виждайки
това, свид.М.Г. се намесил да защити майка си, при което подсъдимият посегнал
да удари и него, но не успял. В този момент се намесил и свид.В. Д., който
станал от стола и натиснал силно по дясното рамо свид.М.Г.. Последният изгубил
равновесие и в този момент на гърба му се хвърлил подсъдимият П.Д.. Свид.Г.
усетил силна болка в областта на коляното на левия крак. Виждайки какво се
случва със сина й, тъжителката започнала да дърпа подсъдимия и да го скубе за
косата. Подсъдимият се извърнал към нея и я ударил с юмрук с лява ръка в
корема, а след това с дясната ръка с юмрук в лявата челюст.
Притеснен от случващото се свид.М.Г.
излязъл навън на двора и позвънил на тел.112. По същото време в двора си била
съседката свид.Д.Я., която чула викове от къщата на братята Дончеви и излязла
да види какво се случва. Свид.Г. й се оплакал, че е ударен от вуйчовците му и
му е наранена ръката и кракът. В това време от къщата излязла тъжителката Д..
Свид.Я видяла, че Д. не се чувства добре и я поканила в къщата си. Частната
тъжителка била силно разстроена, треперела. Свид.Я измерила кръвното й налягане
и установила, че същото е високо. В разговор тъжителката Д. споделила на свид.Я
случилото се. В това време, на място пристигнал автопатрул на Второ РУ на МВР
Бургас -свид.Ж. и свид.У., поради което свид.Я и частната тъжителка Д. излезли
на улицата. Полицейските служители установили, че между тъжителката, от една
страна и братята й, от друга страна, има напрежение и размяна на остри реплики.
Полицейските служители възприели наранявания по крака на свид.М.Г., изразяващи
се в подуване и му предложили да извикат екип на Спешна помощ, но той отказал.
Подутината била възприета и от свид.Я. Свид. Ж. и свид.У. снели сведения от
всички лица и им съставили предупредителни протоколи. В тяхно присъствие и при
снемане на сведенията й, тъжителката посочила,че е била ударена с юмрук в
корема и по лявата буза от подсъдимия П.Д. във връзка с възникнал спор между
тях за достъп до процесния наследствен имот.
Няколко часа след събитията, мястото
на удара в областта на лявата долна половина на лицето на частната тъжителка
посиняло.
Впоследствие било издадено съдебно-медицинско удостоверение
№ 248/2019 г. от извършен на 13.08.2019г. преглед на частната тъжителка Л.Д..
Според заключението на съдебния лекар, се установява кръвонасядане по лицето с
оток, което е възможно да е получено по време и начин, посочен от пострадалата.
Причинени са болки и страдание.
Последвало домашно лечение.
В хода на съдебното
следствие е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Видно от
заключението на вещото лице от наличната медицинска документация се установява,
че пострадалата има кръвонасядане в лявата долна половина на бузата с оток.
Травмата е възможно да е получена по време и начин, съобщени от пострадалата,
по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като такава характеристика
притежава юмрука на човек. Причинени са болки и страдания. При изслушването на
вещото лице д-р П. в съдебно заседание , същият е заявил, че обичайната
продължителност на кръвонасядането вследствие на удара е 7-10 дни.
Така установената фактическа обстановка се оспорва от
подсъдимия П.Д. и защитника му адв.К..
В обясненията си подсъдимият заявява, че не се признава за
виновен. Твърди, че на процесната дата не е удрял Л.Д.. Не отрича, че тя и
свид.Г. са посетили имота, но дава съвсем различно описание на събитията.
Фактически подсъдимият не спори, че действително на
посочената дата и място е произтекъл инцидент, но твърди, че не е нанасял удари
на пострадалата, съответно не й е причинил телесно увреждане.
Фактът на
причинената лека телесна повреда на Л.Д., както и механизма на причиняването й
се установяват както от показанията на разпитания свидетел очевидец М.Г., така
и от показанията на свид.Д.Я. и изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Досежно основният факт, подлежащ на доказване се оформят три
групи гласни доказателствени средства.
Към първата група спадат показанията на свид.М.Г..
Към втората показанията на свид.Ж., Я и У..
Към третата -обясненията на подсъдимия и показанията на
брат му В. Д..
Основни сведения за възникналия инцидент се черпят именно
от показанията на свид.М.Г., както и от свидетелите от втората група гласни
доказателствени средства, които са взаимно допълващи се, непротиворечиви и
безпристрастни.
Показанията на свид.М.Г., който е син на частната
тъжителка, съдът прецени внимателно и в съвкупност с показанията на останалите
свидетели, както и с приложените писмени доказателства- СМУ, сведения, докладни
записки на полицейските служители, заключението на вещото лице по извършената
съдебно-медицинска експертиза. Свид.Г. е дал показания в хода на съдебното
следствие, почти идентични с дадените от него сведения на 11.08.2019г. при
пристигането на полицейския патрул, както и със споделеното от него на свид.Я,
непосредствено след инцидента, което се подкрепя от нейните показания.
Показанията на този свидетел относно предмета на делото се подкрепят изцяло от
приложеното СМУ от 13.08.2019г., от показанията на свид.Я, непосредствено
възприела състоянието на всеки един от участниците в инцидента, след
приключването му, както и нараняванията в областта на лицето на частната
тъжителка Л.Д.. Свид.Я недвусмислено сочи, че е възприела и нараняване в
областта на крака на свид.М.Г., което той твърди, че е получил, като кракът му
се подул до идването на полицаите свид.Ж. и свид.У., което обстоятелство се
потвърждава и от техните показания. Действително свид.Ж. и свид.У. заявиха в
съдебна зала, че не си спомнят тъжителката да се е оплакала от упражнено
физическо насилие спрямо нея от страна на подсъдимия П.Д., но това
обстоятелство фигурира в снетите лично от тях на 11.08.2019г. сведения от Л.Д.
и свид.М.Г., поради което съдът отдава липсата на спомен на изминалия период от
време. Още повече, че самият подсъдим П.Д. и свид.В. Д. заявяват в хода на
съдебното следствие, че при пристигането на полицаите частната тъжителка се е
оплакала, че спрямо нея и сина й е упражнено физическо насилие от страна на
братята й.
Дори и да се констатират известни незначителни противоречия
между показанията на свид.Г., дадени в хода на съдебното следствие и
сведенията, които същият е написал в хода на полицейската проверка, то същите
не дискредитират показанията на този свидетел-очевидец, предвид гореизложеното,
че същите се подкрепят в цялост от показанията на свид.Я, писмените
доказателства по делото, както и от показанията на свид.Ж. и свид.У.. Тези
несъществени разминавания съдът отдава на изминалия период от време,
интензивността на събитията при процесния инцидент, както и шока, който същите
са предизвикали у свидетеля.
Доказателствата, които се съдържат в показанията на свид.Я
се явяват производни по отношение на обстоятелствата, споделени й от частният
тъжител Л.Д. относно авторството на деянието. В същото време обаче тази
свидетелка е пряк свидетел –очевидец на нараняванията, получени от Л.Д.,
възприети непосредствено след процесните събития.
Съдът не намира основания да прецени като пристрастни
показанията на свидетелката Я. Напротив същата логично, последователно описва
събитията, така, както ги е възприела. Сочи, че съседите й –братята Дончеви са
добри хора и е в добри отношения с тях, което същите не отричат. В този смисъл
съдът кредитира изцяло описаното от нея в деня на инцидента, както и
споделеното й от тъжителката. Изложеното от нея обстоятелство, че синината на
тъжителката се е задържала около две седмици на лицето й се потвърждава изцяло
от изложеното от вещото лице.
Предвид гореизложеното показанията на свид.Г. и свид.Я
съдът кредитира като достоверни, логични, последователни, кореспондиращи със
събраните писмени доказателства. Същите се допълват изцяло от показанията на
свид.Ж. и свид.У..
Именно показанията на първата и втората група свидетели
обрисуват цялостната картина на случилото се на 11.08.2019г. по един
категоричен начин.
Съпоставяйки първите две групи свидетелски показания и тези
на подсъдимия П.Д. и брат му свид.В. Д., съдът счита, че
показанията на свидетелите от първата и втората група са логични,
последователни, детайлни, кореспондиращи си с останалите събрани по делото
доказателства, като в показанията им липсва вътрешно противоречие, липсва
каквото и да било основание за съмнение в тяхната достоверност и съдът изцяло
им дава вяра. Показанията на тези свидетели кореспондират изцяло и със
събраните писмени доказателства. Показанията на В. Д. и обясненията на
подсъдимия П.Д. противоречат на фактическата обстановка, описана от свид.Г.,
свид.Я, свид.Ж. и свид.У.. Подсъдимият и свид.В.Д. категорично отричат частната
тъжителка и свид.М.Г. да са имали причинени телесни увреждания, което
обстоятелство не отговаря на установеното от показанията на свид.Г., свид.Я,
свид.Ж. и свид.У., подкрепени със съответните писмени доказателства
–приложените СМУ, както на Л.Д., така и на сина й, както и от извършената СМЕ.
Подсъдимият П.Д. и свид.В. Д. твърдят, че те са имали наранявания, но нито са
представили писмени доказателства в тази насока, нито подобно обстоятелство е
възприето от който и да било от свидетелите. Предвид изложеното съдът не
кредитира показанията на свид.В. Д. и обясненията на подсъдимия в частта им,
касаеща липса на причинено телесно увреждане на частната тъжителка от страна на
подсъдимия. Същите противоречат на
останалия доказателствен материал, поради което съдът не ги кредитира в тази им
част и ги приема като средство за защита, респективно за оневиняване на
подсъдимия.
По делото са налични показания на още един свидетел-М.С.,
разпитана по желание на подсъдимия и защитата му. Същата сочи, че дава
юридически консултации на подсъдимия и брат му във връзка с имуществените им
отношения със сестра им. Твърди, че на процесната дата й се обадил свид.В. Д.
по телефона и й споделил, че частната тъжителка го набила, свид.Г. се опитал да
събори подсъдимия, а тъжителката го скубела за косата. След анализ на
показанията на тази свидетелка, както и съпоставка с останалия доказателствен
материал, съдът намира, че не следва да кредитира същите. На първо място тези
показания противоречат на показанията на самия свид.В. Д. и на обясненията на
подсъдимия. Свид.В. Д. в нито един момент не е сочил, че тъжителката му е
нанесла побой, нито му е посягала физически. На второ място, името на тази
свидетелка не е споменавано нито един път в хода на проведената полицейска
проверка под ръководството на прокурор при БРП. Същата е посочена като свидетел
едва в хода на съдебното следствие. Предвид посочените обстоятелства,
противоречието на нейните показания с останалия доказателствен материал, както
и с показанията на свид.В. Д. и обясненията на подсъдимия, както и предвид
начина на възприемане от страна на свидетеля на фактите, за които дава
показания, съдът намира, че показанията
на свид.Стоянова не могат да се ценят като надеждни и достоверни такива, поради
което не кредитира същите.
Логическа последица от очертаните и доказателствено
обезпечени фактически положения сочи на осъществено от подсъдимият П.Д. деяние
по чл. 130, ал.
2 НК. Съвкупността от всички доказателства – гласни и писмени
относими към престъплението, от които се черпи сведение за фактите,
установяващи чрез тях авторството на деянието, води до единствения възможен
извод, а именно, че подсъдимият е извършител на деянието, в което е обвинен.
При така установеното от фактическа и правна страна съдът
намира, че подсъдимият П.Г.Д. е осъществил, както от обективна така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.
2 от НК, като на
11.08.2019г. в гр.Бургас , кв.Л., ул.“Я“ № 11 чрез нанасяне на удар с юмрук в
лицето причинил на Л.Г.Д., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се
в кръвонасядане в лявата долна половина на бузата с оток, довело до причиняване
на болки и страдания без разстройство на здравето.
От субективна страна
престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасните последици на деянието и пряко е целял тяхното
настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието на подсъдимия П.Д. и като установи наличието на
предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание глоба.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото
съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Наказанието, което се предвижда за деянието в извършването
на което подсъдимият П.Д. е признат за виновен е в размер до шест месеца
лишаване от свобода или пробация, или глоба от сто до триста лева, съставомерни
имуществени вреди няма причинени, подсъдимият не е осъждан/реабилитиран е –справка
за съдимост на л.88/, не е освобождаван от наказателна отговорност, поради
което съдът намери, че същият съобразно наличието на предпоставките на чл. 78а от НК следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание - глоба. При определяне размера на глобата, съдът
отчете факта, че няма отегчаващи вината обстоятелства, а и с оглед сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца /неосъждан, с
добри характеристични данни, трудово ангажиран/ счете, че глоба в минимален
размер, а именно – 1000 лв., е достатъчна за да бъдат постигнати целите на
наказанието. При определяне на размера на глобата съдът взе предвид и имотното
състояние на подсъдимия, трудовата му ангажираност.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Тъжителят Л.Д. претендира заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки, страх,
тревожност в резултат на нанесената лека телесна повреда в размер на
1000/хиляда/ лв.
По делото безспорно се установи, че на Л.Д. е причинена
лека телесна повреда, изразяваща се в
болки и страдания. Установено е също така, че същата е изпитвала болки в
областта на главата и тревожност известно време след инцидента, видно от
показанията на свид.Я и свид.Г..
Съдът съобразявайки се с вида и характера на причиненото
увреждане, продължителността и вида на лечението му, както и поведението на
самата пострадала по време на процесния инцидент, намира претендираният размер
за обезщетяване на причинените неимуществени вреди, изразяващи се болки и
страдания за завишен. Така посоченото обезщетение, в претендираният размер не
съответства на справедливостта, поради което съдът осъди подсъдимият П.Г.Д. да заплати на Л.Г.Д. сума в размер на
500/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат противоправното му деяние, ведно със законната лихва, считано
от 11.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърли в останалата част
предявения граждански иск над уважения размер до пълно предявения размер от
1000 /хиляда/ лева, като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че
определеното обезщетение съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за
справедливост.
Във връзка с изложеното, съдът осъди подсъдимия П.Г.Д. да
заплати ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС Бургас, както и сумата от 5лв.,
представляваща ДТ за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Във връзка с направеното искане за присъждане на
направените по делото разноски съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди П.Г.Д.
да заплати на Л.Г.Д., направените по делото разноски в размер на 517/петстотин
и седемнадесет/ лева, от които държавна такса -12лева, съдебно удостоверение –
5 лева, депозит за възнаграждение вещо
лице- 100 лева, платено адвокатско възнаграждение - 400лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала:Г.Ст.