Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 01.03.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 11241/2019 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е
иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК- за
съществуване на парично вземане.
В исковата молба на ищеца В.Й.Т., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. А.Р. претендира
установяване съществуването на вземане от М.Й.Д. в размер на сумата от 60 000
лева по запис на заповед, издаден на 20.10.2016 г. за което парично вземане има
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
66938/2018 г. по описа на СРС, 159 с-в, както и за направените разноски в
заповедното производство.
Твърди, че срещу заповедта за изпълнение в срока по
чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение от ответника.
Ищецът твърди,че с процесния запис на заповед М.Й.Д. се е задължил да му заплати на предявяване на ефекта сумата от 60 000
лв.
Въпреки предявяването на записа на заповед ответникът не
е заплатил дължимата сума.
Ето защо моли съда да постановите решение, с което да установи съществуването на изискуемото
парично вземане срещу ответника по запис на
заповед от 20.10.2016 год. в размер на 60 000 лева и да му присъди разноските по делото.
Ответникът – М.Й.Д. е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен.
В
тази връзка излага, че е имал спешна нужда от заем и знаейки, че ищецът се
занимава с отпускане на бързи заеми се е обърнал към него, за да му предостави
заем. Твърди, че в отговор ищецът е обещал да му предостави заем в размер на
20 000 лв., срещу заплащане на месечна лихва от 6 %, като е поставил
допълнително изискване предварително да му се предостави обезпечение под
формата на Запис на заповед.В тази връзка ответникът излага, че в изпълнение на
тези явно неизгодни условия е издал на ищеца процесния Запис на заповед, чиято стойност
значително надвишава връщането на главницата и лихвите, но въпреки че е получил
същия и противно на обещаното, ищецът не е предоставил на ответника
договорената сума в срока.
Поддържа,
че след като нуждата от спешни средства е отпаднала поради пропускане на срока,
ответникът е уведомил ищеца и е поискал му върне обратно записа на заповед или
да го унищожи, тъй като не съществува основание за връщане на обещаната в заем
сума, която така и не е била предоставена, нито за заплащане на лихва, но вместо
това ищецът е реализирал заповедно производство въз основа на записа на
заповед.
Поради
изложеното, ответникът твърди, че ищецът се опитва да се обогати неоснователно
за негова сметка, възползвайки се от действията, извършени по повод
подготовката на една неосъществена никога каузална сделка – реалният договор за
заем, чиято процедура по сключване е доведена до етап – получаване на обещание
за заем и предварително предоставяне на обезпечението му под формата на
процесния запис на заповед.
В
тази връзка се излага, че ищецът не сочи на какво основание /каузална сделка/,
извън Записа на заповед претендира процесната сума, не посочва никаква своя
насрещна престация, която да съотвества на твърдяното от него насрещно
задължение на ответника – предмет на спора.
Моли съда да отхвърли иска.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено
е и няма спор,че по ч.гр.д. №
66938/2018 г. по описа на СРС, 159 с-в в полза на ищеца В.Й.Т., ЕГН ********** е издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 20.10.2016 год. за сумата от 60 000 лева.
В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, сега ответник, срещу тази заповед. На 03.05.2019 година заявителят по горното дело е депозирал
искова молба в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
По делото е
установено,че Записа на заповед е издаден на 20.10.2016 год. в гр.София и по силата на същия М.Й.Д.
се е задължил да заплати в гр.Благоевград на поемателя В.Й.Т. без протест сумата от 60 000 лв. Падеж на плащането
е посочен-01.09.2018 год.
Представени са два записа на заповед-от 2014 год. и от
2015 год. ,с които ответникът се е задължавал да заплати на ищеца парични суми.
От
показанията на св.И.С. се установява,че с ответника по делото М. през 2016 год.
имали идея да започнат бизнес по внос и продажба на автомобили.Тъй като нямали
достатъчно първоначални средства водили разговори с ищеца Т.,който предложил да
им даде 20 000 лв.,но да му подпишат запос на заповед за 60 000
лв.,за да си гарантира събирането на заема,разходи по адвокати и т.н.Не се
стигнало тогава до сключване на договор и получаване на заема,поради което св.С.
се отказал от начинанието.След това не знае дали и как са продължили
отношенията между М.Д. и В.Т.,нито да са давани пари или подписвани някакви документи.
Предвид установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Предявеният
е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за
съществуване на вземането е процесуално допустим.
Ищецът
основава своето вземане срещу ответника на менителничен ефект, възникнал от менителнична
сделка, в случая запис на заповед от 20.10.2016 година.
Записът на
заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на
поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити
този документ съставлява запис на заповед, годен да породи задължението по
него. Анализът на съдържанието на представения документ води до извода, че е
налице издател, който с оглед правната същност на записа на заповед като
менителничен ефект съвпада с платеца, именно той е направил изявлението, че се задължава да заплати на поемателя на датата 01.09.2018 год. сумата от 60 000 лв., което е
направено в предвидената от чл.535 от ТЗ форма и съдържание.
По делото няма доказателства,а и възражения издателя на
записа на заповед М.Й.Д. да е заплатил на поемателя,ищец сега по делото,
сумата по процесния запис на заповед.
Относно
каузалното възражение на ответника: Съгласно тезата
развита в т. 17 от ТР на ОСГТК
№ 4/2013 г., при редовен от външна страна менителничен ефект, каузалното
правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед
подлежи на изследване, когато довод за наличието на такова е въведен като
предмет на делото чрез относително възражение на ответника или от самия ищец -
поемател по ефекта.
В случая довод за наличие на каузално правоотношение във
връзка със записа на заповед е направил само ответника,поради което в
негова тежест е било да
установи връзката между записа на заповед и твърдяната каузална сделка, като на първо място да докаже изобщо наличието на такава сделка,а след това
и правоотблъскващите,
правопрекратяващи или правопогасяващи възражения, които черпи от нея.
По делото обаче не се събраха доказателства за наличието на такава сделка,поради
което съдът приема възражението в тази насока за неоснователно.Разпитания
свидетел категорично установи,че не знае за сключен договор за заем и/или
подписан запис на заповед,а само за един разговор с цел вземане пари назаем,при
който договор не е сключен.
Тук следва да се отбележи,че като абстрактна сделка
валидността на записа на заповед не е
обусловена от наличието на основание по смисъла на чл.
26, ал.2, изр. второ от ЗЗД, за което при каузалните сделки законът е
установил оборима презумпция,с разместваща
доказателствената тежест. Основанието за
плащане не е елемент на съдържанието на менителничния ефект, поради което не е
условие за неговата действителност,поради което кредиторът
не е длъжен да доказва наличието на извънменителничното правоотношение,
послужило като конкретна житейска (а не юридическа) причина за издаването му.
Факт е също,че страните са имали подобни взаймоотношения и в предишните
години,т.е. не за първи път е издавал в полза на ищеца записи на заповед,но не
релевира по отношения на тях оплаквания за неоснователно обогатяване на
поемателя.
С оглед на
гореизложеното при наличието на формално
валиден запис на заповед и при липсата на доказателства за каузално
правоотношение искът се явява основателен и съдът следва да го уважи в претендирания размер.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата доказаните разноски по
делото- сумата от 2000 лв.- платена
държавна такса и разноски за адвокатска защита в размер на 4624 лв. с ДДС.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
признава ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
съществуване на парично вземане на В.Й.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника му
адв. А.Р.,*** към М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр. София,
Лозенец, бул. „*******, ет. 2, офис 5 за сумата от 60 000 лева по запис на
заповед, издаден на 20.10.2016 г., с падеж на плащане на 01.09.2018 г., за
което парично вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 66938/2018 г. по описа на СРС, 159 с-в ,
както и разноски в заповедното производство в общ размер на 3200 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,
ал.1 от ГПК М.Й.Д.,
ЕГН ********** да заплати на В.Й.Т.,
ЕГН **********, сумата от
3350 лв. – разноски
по настоящото дело .
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: