Р Е Ш Е Н И Е
№ 662/29.10.2018 г. 29.10.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1683 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от М.А.К. против НЧ „***“ – с.К.,общ.Т.,обл.Я., представлявано от председателя на НЧ Д. М., с която се претендира отмяна на извършеното със Заповед № ***/07.03.2018 г. уволнение на ищцата като незаконно и същата бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението длъжност –„ ***“,както и осъждане на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 3 792 лв. за оставянето й без работа за шест месеца назад.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал при него длъжността „***“. Със Заповед № ***/07.03.2018 г., връчена й в присъствието на свидетели на 07.03.2018 г., трудовото й правоотношение било прекратено от работодателя на осн. чл. 190, ал.1, т.2 КТ,вр.с чл.188,т.3 КТ и чл.330,ал.2,т.6 –неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Ищцата счита, че уволнението е незаконно, като моли за неговата отмяна и за възстановяване на работа, тъй като сочи, че на посочените дати била на участие заедно с кукерската група към читалището на фестивал в гр.Б.,Р.Р. където е изпълнявала служебните си задължения. За участието си във фестивала уведомила читалищното настоятелство,в това число и председателя,както и зам.кмета на община „Т.“. Твърди се,че нямало практика при участието в културни мероприятия да се уведомява писмено председателя на читалището,като в тази връзка нямало нарушение на трудовата дисциплина. Извършеното уволнение било направено без разрешение на читалищното настоятелство,което било необходимо съгласно чл.16,ал.2,т.5 от Закона за народните читалища и Устава на читалището,което обуславяло неговата законосъобразност само на това основание.С оглед на това,че уволнението било незаконно на ищцата се дължало обезщетение за оставането си без работа за шест месеца назад.
Ето защо, претендира отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа за шест месеца назад
В с.з. ищецът се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат,като поддвържат изцяло исковата претенция и сочи доказателства.Молят за отхвърляне на евентуално предявения иск и правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК оспорва исковете, като сочи, че заповедта е законосъобразна и мотивирана, че не е налице противоречие между фактическо и правно основание за уволнението, че ищцата не е ползвала платен или неплатен годишен отпуск за дните 19 и 20.02.2018 год. и такъв не й е разрешаван,както и че за тези дати не е била командирована от името на читалището да участва във фестивала,като същата не се е явила на работа на посочените дати. Нямала е разрешение на работодателя да не се яви на посочените дати на работното си място,като на фестивала не е изпълнявала служебни задължения.Считат,че не е необходимо разрешение на настоятелството,като реализирането на дисциплинарната отговорност било в компетентността на председателя на читалището.Иска се от съда потвърждаване на заповедта за уволнение като законосъобразна.
На основание чл.211 ГПК е предявен евентуален насрещен иск с който на основание чл.74,ал.3,вр.с ал.1 КТ искат обявяване недействителността на допълнителното споразумение към трудовия договор. Твърди се,че трудов договор който противоречи на закона или го заобикаля е недействителен. Ищцата по първоначалния иск била член на читалищното настоятелство и в същото време и ***. Съгласно чл.17а,ал.2 ЗНЧ,който бил специален по отношение на ЗЮЛНЧ ***я не можел да бъде в роднински връзки с членове на настоятелството по права и съребрена линия до четвърта степен. С оглед императивната забрана на закона ***я на читалището не можел да бъде член на читалищното настоятелство. Трудовия договор на ищцата с който била назначена за *** на читалището противоречала на императивната норма и бил налице порок по смисъла на чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД-противоречие със закона и същата не можела да бъде дерогирана по волята на ЮЛ. Наличието на несъвместими длъжности бил порок,който засягал изцялодействителността на трудовия договор. В случая било нарушаване на чл.61 КТ,като трудовия договор би противоречал и на чл.5 ЗПУКИ,като ищцата по първоначалния иск не би могла да съвместява задълженията на работодател и работник.
В срока за отговор ответната страна счита,че липсва процесуална легитимация,като по същество считат предявения иск за неоснователен. Ответника по евентуалния иск не бил в роднински връзки с никой от читалищното настоятелство.Оспорва се твърдението за забрана за заемане на двете длъжности. Оспорва се твърдението ,че трудовия договор бил сключен в противоречие на чл.5 ЗПУКИ,както и че същия не страдал от порок по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД. Иска се отхвърляне на иска.
Евентуално предявеният иск е с правно основание чл.74,ал.3,вр.с ал.1 КТ.
В с.з. ответната страна се представлява лично от Председателя на читалището и от адвокат, който моли за отхвърляне на иска.Алтернативно се прави искане при уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ,да бъде уважен евентуално предявения иск с правно основание чл.74,ал.3,вр.с ал.1 КТ и за присъждане на разноски,като правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното читалище на длъжността „читалищен ***”. Със заповед му било наложено наказание "дисциплинарно уволнение" по чл.190,ал.1 т.2,вр.с чл.188,т.3 КТ. Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна,като оспорва изложените в заповедта обстоятелства,като отсъствието й на посочените дати 19.02.2018 г. и 20.02.2018 г. било заради участие във фестивал в гр.Б.,Р.Р.,където изпълнявала служебните си задължения. В тази връзка излага доводи,че за участието си е уведомила читалищното настоятелство,в това число и неговия председател,както и заместник кмета на община-Т. . Оспорва като неверни изложените в заповедта твърдения,че била в качеството си на екскурзиант на посочения фестивал,като на територията на община Т.,нямало практики при участие в културни мероприятия,***ите писмено да уведомяват председателите на читалищата,като в тази връзка нямало нарушение на трудовата дисциплина. Също така оспорва,че извършеното уволнение е направено биз разрешение на читалищното настоятелство,каквото било необходимо съгласно чл.16,ал.2,т.5 Закона за народните читалища и Устава на читалището,което обуславяло неговата незаконосъобразност само на това основание. Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно дисциплинарното уволнение и да го отмени,да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност „***“, както и ответното читалище да бъде осъдено да й заплати обезщетение за оставането й без работа за шест месеца назад за сумата от 3 792,00 лв.,ведно със законната лихва върху сумата от подаване на И.М. в съда 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът счита, че исковете са неоснователни и недоказани,като на основание чл.211 ГПК предявява евентуално насрещен иск с който на основание чл.74,ал.3,вр. с ал.1 КТ иска обявяване недействителността на допълнителното споразумение към трудовия договор.Твърди се,че трудовия договор с който М.А.К. била назначена за *** на читалището противоречала на императивната норма,като бил налице порок по смисъла на чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД-противоречие със закона и същата не можела да бъде дерогирана по волята на ЮЛ.
Ответника по насрещния иск счита,че липса процесуална легитимация,като по същество счита предявения иск за неоснователен,като излага подробни съображения затова.
Страните не спорят, че са били в трудовоправно отношение, възникнало по силата на допълнително споразумение към трудов договор от 11.01.2008 г., като ищецът е приел да изпълнява длъжността „читалищен ***” в НЧ „***“ в с.К..
С констативен протокол № 1/20.02.2018 г. на 19.02.2018 г. и на 20.02.2018 г. била извършена проверка на работното време на М.А.К.,на длъжност „***“ и било констатирано,че същата не е на работа.
С писмо изх. № 4/21.02.2018 г. са поискани писмени обяснения от ищеца на основание чл.193,ал.1 КТ във връзка с извършеното нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1 КТ,като същата е поканена на 23.02.2018 г. в 09.30 ч. да бъде изслушана и да предостави писмени обяснения по повод на извършеното и да посочи доказателства за твърдените факти,като същото е връчено на 22.02.2018 г. С отговор № 5/23.02.2018 г. до ответника , ищецът е дал обяснения по случая.
Със заповед № 2/07.03.2018г. на ищеца било наложено наказание "дисциплинарно уволнение" по чл.190,ал.1, т.2,вр.чл.188,т.3 и чл.330,ал.2,т.6 КТ, като заповедта е мотивирана по следния начин: на 19.02.2018 г. и на 20.02.2018 г.М.А.К. била на частно посещение в Р. като екскурзиант,и не е действала от името и за сметка на читалището. Същата не била подала молба за отпуск-платен или неплатен и такъв не и е разрешаван от работодателя за съответните дни.Отсъствието й от работа не можело да бъде извинено от трети лица,които нямали качеството на работодател по КТ. НЧ“***“ в качеството му на самостоятелно ЮЛ нямало покана за участие във фестивала в с.Б.,Р. и не е участвало в него.М.К. като *** на читалището не била командирована в Р. на посочените дати. Участието й във фестивали,организирани от политически партии и ЮЛ,различни от НЧ“***-****“ с.К.,в работно време,задължавало М.К. предварително да е предприела необходимите законови действия за освобождаването й от работа с писмена заповед за отпуск,подписана от председателя на читалището.След като в случая същата не е направила това,следвало да се счита,че отсъствието й от работното и място на 19.02.2018 г. и на 20.02.2018 г. било незаконосъобразно и осъществявало фактическия състав на чл.190,т.2 КТ.
От събраните гласни доказателства се установява, че поканата за участие на кукерския фестивал в Р.Р. е изпратена до община-Я.,за което е уведомен кмета на с.К.,общ.Т.,обл.Я.Групата заминала на 18.02.2018 г.,като сред нея била и ищцата. Не е спорно,че ищцата на 19.02.2018 г. и на 20.02.2018 г. била на посочения фестивал,като отразявала събитието. От свидетелските показания на П.Г.-член на ревизионната комисия,Р.К.-*** в читалището и Л.Б.-*** в читалището,се установява,че за посочения фестивал нямало покана в читалището. На посочените дати ищцата не е била на работа,за което бил съставен протокол. Нямало е молба за отсъствието й,като такава не била входирана в дневника за двата дни. От свидетелските показания на Ж. Я.и Д. М.и двамата като членове на читалищното настоятелство се установява,че ищцата ги уведомила устно за предстоящото събитие,като същите са и разрешили да пътува. Също така свидетеля М.заявява,че не са делигирали права като членове на читалищното настоятелство дисциплинарната отговорност да се води от председателя на читалището. На предявения на свидетеля протокол № 3 на лист 33 от делото свидетеля заяви,че подписа под № 1 е негов.Свидетелката Я.заявява,че настоятелството не е приемало Правилник за вътрешния трудов ред.На предявения на свидетелката протокол № 3 на лист 33 от делото същата заяви,че подписа под № 2 на обратната страна на протокола е нейн.Останалите свидетели заявяват,че на посочените дати ищцата е присъствала на фестивала,като е участвала и отразявала събитието като *** на читалището,което било нейно задължение.
Съгласно нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, на която се позовава ответника,дисциплинарното уволнение се налага,когато работникът или служителят не се яви на работа в течение на два последователни работни дни. В конкретния случай се твърди,че на 19.02.2018 г. /понеделник/ и на 20.02.2018 г./вторник/ ищеца не се е явил на работа като *** на НЧ“***-****“ с.К..
При положение, че ищецът претендира от съда да бъде отменено уволнението му като незаконно, съдът задължително изследва въпроса относно законността на това уволнение.Съдът намира, че следва да провери законосъобразността на уволнителната заповед .
Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т. е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от закона, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 КТ.
Дисциплинарното производство започва с установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина. В тази насока и съгласно чл. 193 ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме неговите писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което изискване съдът следи служебно. Ответникът е изпълнил задължението си като работодател по чл. 193, ал. 1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства. Между страните не се спори, а и от доказателствата е видно, че е спазена процедурата по издаване на обжалваната заповед.
На следващо място, уволнението е извършено от компетентен орган. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ компетентен да прекрати трудовото правоотношение с ищцата е бил председателят на читалището. От разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ не се налага различен извод, тъй като няма данни по делото трудовото правоотношение на ищцата с читалището да е възникнало въз основа на решение на читалищното настоятелство за назначаването й, за да се приеме, че настоятелството следва и да прекрати трудовото правоотношение с нея. Решението на читалищното настоятелство по чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ не е елемент от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ответното читалище. Това решение представлява вътрешно-организационен акт на един от органите на читалището, без законът да установява предпоставки за вземането му, нито изисквания към съдържанието му. В частност законът не установява задължение на читалищното настоятелство да вземе такова решение за всеки отделен случай на прекратяване на трудово правоотношение с конкретен служител. ЗНЧ не вменява на настоятелството и да обсъди при вземане на това решение налице ли е конкретно основание по КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Тълкувайки разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 6 от ЗНЧ в контекста на законоустановената функция на настоятелството като колективен изпълнителен орган на читалището, се налага извод, че предварително решение на този орган е формално необходимо само при сключване на трудови договори, тъй като назначаването на персонал изисква преценка на целесъобразност съобразно бюджета на читалището и качествата на кандидатите, и тази преценка не следва да бъде извършвана от едноличен орган и именно това е смисълът на разпоредбата. Прекратяването на трудовите договори на някое от законоустановените основания за уволнение изисква преценка единствено за наличието на такова основание, т.е. преценка за законосъобразност, и компетентен да я извърши е председателя на читалището, който като представител на работодател, упражнява работодателската власт. Всичко изложено води до извод, че решението на читалищното настоятелство по чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ, респ. липсата на такова решение би имало значение за организацията на функциониране на читалището, както и за взаимоотношенията между различни негови органи /проверителната комисия и би било обект на контрол от общото събрание /чл. 14, ал. 1 от ЗНЧ/ и проверителната комисия /чл. 18, ал. 3 от ЗНЧ/, но не може да бъде възприето като елемент от фактическия състав на правото на уволнение.
От анализа на обсъдените по делото доказателства съдът достигна до извода, че ищецът е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание.Безспорно е, че същия не се е явил на работа в посочените в уволнителната заповед дни, без уважителна причина.Това се потвърди от представените писмени доказателства,както и от разританите по делото свидетели,от които се установява,че на въпросните два дни ищцата не е била в отпуск /платен или неплатен такъв/,нито е представила болничен лист,още повече, че този факт не се отрича от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.189,ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,обстоятелствата при което е извършено,както и поведението на работника или служителя.Безспорно по делото е установено,че работника не се е явил на посочените два дни,като е нямал извинителна причина затова. Обстоятелствата при което е извършено при събраните доказателства се установява по безспорен начин,че ищцата е пътувала с групата за фестивала в Р.Р.,но затова пътуване в читалището е нямало покана,като същата е получена от кмета на населеното място по устен начин от служител на община-Я.В конкретния случай тази покана не е била адресирана именно към кукерската група на селото,като се установи,че с групата са пътували и други представители на групи от селото. Отделно от това на ищцата е имала задължение съгласно културния календар на селото за 2018 г. и била определена като организатор на мероприятието „Заговезни“,като самото й заминаване се наложило същото да бъде организирано от друг служител на читалището,като в тази връзка същата не си е изпълнила задълженията. По безспорен начин от събраните гласни доказателства се установи,че въпреки че е била предупредена от председателя на читалището да не пътува за този фестивал,като няма разрешение затова,нито уважителна причина да отсъства от работното си място ищцата се качила на автобуса и заминала на фестивала,като по този начин с поведението си е пренебрегнала своите задължения,които са й вменени по длъжностна характеристика. В тази насока съдът не споделя становището на ищцата и пълномощника й,че това било обичайна практика в община-Т..
Ето защо, като се има предвид критериите на закона, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ и като се има предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед конкретния случай /ищецът отсъствал два последователни дни от работа,без причина/, съдът намира, че наложеното наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение,като отхвърли изцяло предявеният от ищеца иск за отменя на дисциплинарно наказание “уволнение”, като неоснователен и недоказан.
Поради неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, неоснователни са обусловените от този иск обективно съединени искове за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ.
Относно насрещния иск на основание чл.74,ал.3,вр. с ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.6 от Кодекса на труда недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. В случая поради неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна ,недостатъкът на договора е отпаднал и възражението за недействителност е неоснователно. Още повече, съществена особеност е, че КТ не възприема гражданскоправното деление на недействителността на договорите на нищожност и унищожаемост, а борави само с родовото понятие за недействителност, защото в областта на трудовото право последиците от нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви. Доводите за привидност на договора, тъй като прикривал договор за управление, чиито функции били същите, които изпълнявал ищеца в ответното дружество, съдът не възприема. Длъжността е ясно записана в трудовия договор, като данните сочат, че ищецът е изпълнявал тази длъжност и след като е бил заличен като управител в ТР - видно е, че заличаването е станало на 30.10.2015 г., а заповедта за прекратяване е издадена на 18.12.2015 г., като и след 30.10.2015 г. ответното дружество е продължило да начислява на ищеца трудово възнаграждение. Нещо повече, вещото лице е констатирало и начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск във фиша за заплати за месец декември 2015 г. От друга страна не съществува забрана да се сключва трудов договор като процесния по настоящото дело, а съдът не може да приеме, че договорът по някакъв начин заобикаля закона или нарушава добрите нрави, предвид че данните по делото сочат, че ищецът е получавал едно възнаграждение, независимо от това че в процесния период е бил и управител на ответното дружество. Още повече, не е недопустимо управителят на дружеството да престира труд в полза на дружеството. Ето защо съдът приема, че по отношение на сключения между страните договор не се установява да противоречи на закона или да го заобикаля, както и не е налице никое от субсидиарно приложимите основания по чл.26-33 от ЗЗД.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че поначало нормативните актове следва да се тълкуват разширително много внимателно. В повечето случаи ( включително и този чл. 17а ал.2 ЗНЧ), законодателят изчерпателно изброява лицата по отношение, на които съществува някаква забрана. Не е еднозначно дали в ръководния орган ще са включени две лица в роднински отношения или ще е включено едно лице, което да изпълнява две функции – *** и *** на читалището. Институтът на недействителността по чл. 74-76 от КТ е специфичен за трудовото право, уреден със специални правни норми, които създават правото и задължението на страните и държавните органи винаги при наличието на предпоставките по чл. 74, ал.1 от КТ и при наличие на защитим правен интерес да бъде обявена недействителността. С оглед на това и с оглед вида на правната защита срещу тази недействителност (нейното установяване и обявяване в производство от видовете по чл. 74, ал.2 от КТ) претенцията може да се предявява безсрочно. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.1 и ал.2 от КТ при обявяване на трудовия договор (или на отделна клауза от него) за недействителен, когато работникът е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т.е. разпоредбата ясно предвижда, че при един недействителен трудов договор по начало няма основания, отношенията да бъдат уреждани съгласно него и за времето преди обявяването на недействителността, но по изключение, само при добросъвестност на работника при неговото сключване, това може да бъде направено. Установена е ясна нетърпимост от българския правен ред, характерна за нищожността в останалите области на гражданското право, на нарушения от видовете по чл. 74, ал.1 от КТ, на която заинтересуваната страна може винаги да се позове и да претендира установяването на недействителността на трудовия договор или на отделни клаузи в него, като производството в тази му част следва да бъде прекратено,поради недопустимост на иска.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски 660,00 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК,които включват 600,00 лв. адвокатски хонорар и 60 лв. разноски за свидетели.Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, съдът намира за неоснователно. Предявените искове два от тях са неоценяеми,като иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ е с определен материален интерес са на обща стойност от 3792,00 лв., като същия се преценявя съобразно с правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните по делото факти и събрани доказателства,както и с настъпването на евентуални усложнения,свързани с предмета на делото.
С аргумент от чл.78, ал.6 ГПК разноските за държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, остават за сметка на бюджета.
По иска по чл.74,ал.3,вр. с ал.1 КТ, дължима държавна такса е в размер на 50.00 лв.,която ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр. Ямбол.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1683/2018 по опис на ЯРС поради недопустимост на иска, предявен на основание чл.74,ал.3,вр. с ал.1 КТ от НЧ„***-***“ с.К.,общ.Т.,обл.Я.,*** № ***,булстад : *********,представлявано от председателя на читалищното настоятелство Д.Г. М.,със съдебен адрес *** чрез адв.К.-*** против М.А.К.,ЕГН ********** за установяване недействителността на Доп. Споразумение към трудов договор № ***/30.04.2014 г. и № ***/01.06.2017 г.,с които М.А.К. е назначена на длъжност *** в НЧ“ „***-***“ с.К.,общ.Т.,обл.Я.,***,булстад : *********,представлявано от председателя на читалищното настоятелство Д.Г. М..
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.К.,ЕГН **********,***,кант.*** чрез адв.А.-*** против НЧ „***-***“ с.К.,общ.Т.,обл.Я.,ул*** ,булстад : *********,представлявано от председателя на читалищното настоятелство Д.Г. М.,със съдебен адрес *** чрез адв.К.-*** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението й, извършено със заповед № ***/07.03.2008 г. на председателя на читалището за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ ***” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението
ОСЪЖДА М.А.К.,ЕГН ********** да заплати на НЧ „***-***“ с.К.,общ.Т.,обл.Я.,***,булстад : *********,представлявано от председателя на читалищното настоятелство Д.Г. М.,със съдебен адрес *** чрез адв.К.-*** , сумата от 660,00 лв. разноски.
ОСЪЖДА НЧ „***-***“ с.К.,общ.Т.,обл.Я.,ул.“***,булстад : *********,представлявано от председателя на читалищното настоятелство Д.Г. М.,със съдебен адрес *** чрез адв.К.-*** , да заплати по да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр. Ямбол сумата от 50,00 лв. представляваща държавна такса по иска по чл.74,ал.3,вр. с ал.1 КТ.
Решението с което се прекратява производството има качеството на Определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Ямбол в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Ямболския окръжен съд от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: