Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание
в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №2125 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на А.Т.А., ЕГН **********,*** Александър Батенберг, № 38,
депозирана чрез пълномощника адв. С. срещу Решение № Ц2153-03-46/27.08.2020 г.
на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, с което е отхвърлена
жалбата на жалбоподателя А. срещу разпореждане № **********/03.06.2020 година
на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Варна, с което по
заявление от 04.10.2016 година и във връзка с Регламент 883/2004 година,
считано от 05.05.2020 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО е
изменена отпуснатата му при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична
пенсия за осигурителен стаж за възраст.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на разпореждането и
потвърждаващото го решение, с оглед на което се отправя искане за неговата
отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че от представеното писмо от германския
осигурителен институт, жалбоподателят няма право на немска пенсия, според
тяхното действащо осигурително законодателство, поради което счита, че
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са неправилни и
незаконосъобразни и моли да бъде отменено решението и преписката да бъде
върната, с указание за прилагане на закона, както и за присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата.
По съществото на спора отправя искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана, а оспореното решение на ръководител на ТП на
НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на пенсионния орган
да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно по мотиви изложени в
същото. Представя подробни писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, становищата и доводите на страните, и след
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт, на
основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление
вх. № 2170-03-144/04.10.2016 г., А.А. е отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, за преценка за недостигащ стаж, като е посочил, че има
специализация в ГДР и не получава пенсия от друга държава. Приложил документи
за осигурителен стаж с начална дата 16.07.1968 г. и крайна дата 03.10.2016г., с
периоди на прекъсване, и такива за осигурителен доход. Декларирал, че през
периода от 01.11.1979 г. до 30.04,1980 г. е бил на специализация в ГДР, гр.
Берлин, р-т „София”. С вх. №
2170-03-144#1/05.10.2016 г. декларирал,
че желае при преценка правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се
вземе предвид и положения от него стаж на територията на Германия. С формуляр Е
001 BG изх. № 1029-03-7675, 7676/05.10.2016 г. било поискано от
германската осигурителна институция издаването на формуляр Е 205 DE с удостоверяване на осигурителните
периоди на лицето в Германия. В приложения формуляр А. посочил: от 01.11.1979г.
до 01.05.1980г. „Балкантурист”-готвач гр.Берлин и от 07.01.1980г. до
25.07.1987г.-МВТ гр.Берлин. С формуляр Е001 ВG изх.№1029-03-815/30.01.2017г.
била изпратена напомнителна молба. С вх. № 2170-03-144#4/28.04.2017 г. било
представено удостоверение обр.УП-3 изх.№УП3-А-63/26.04.2017г.-Министерство на
икономиката-София, от което се установява, че жалбоподателя
е работил в ТИС-Берлин, ГДР като готвач, в периода от 07.01.1980 г. до
25.07.1987 г. съгласно данните от съхранените в министерството ведомости и е
осигурен.
С вх. № 2170-03-144# 15/02.05.2017 г. лицето декларирало, че
желае преценката за правото му на пенсия да се извърши без стажа, положен в
Германия. С разпореждане № **********/22.05.2017 г., по заявление от 04.10.2016
г., на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и във връзка с Регламент № 883/2004,
считано от 04.10.2016г. на лицето била отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при навършена възраст 64 год. и 01 мес. и зачетен осигурителен
стаж от трета категория 36 год. 10 мес. 29 дни, по чл. 9а, ал. 2 от КСО 01 год.
03 мес. 01 ден общ осигурителен стаж,
преобразуван към трета категория 38 год. 02 мес. 00 дни, съгласно чл. 52, ал.1,
б. „а” от Регламент № 883/2004 в размер
168.62 лв. С формуляр Е 001 BG изх. №
1029-03-4070/06.06.2017г. била изпратена информация до германската осигурителна
институция, че стажът за времето от 07.01.1980 г. до 25.07.1987 г. е зачетен по
условията на българското законодателство и същия е взет предвид при отпускане
на пенсията.
С вх. № 1029-03-7037/19.09.2018 г. от германската осигурителна
институция бил получен формуляр Е 205 DE, от който
било установено, че А. има осигурителен
стаж и приравнени на осигурителен стаж периоди от 01.11.1979 г. до 31.12.1979
г. - 02 мес. и от 01.01.1980 г. до 30.04.1980 г. - 04 мес. /дублиращ се с
българския по Удостоверение обр. УП-3 изх. № УП3-А-63/26.04.2017 г. -
Министерство на икономиката - София от 07.01.1980 г. до 30.04.1980 г./, или
общо 06 мес.
С формуляр Е 001 BG изх. № 1029-03-7748/12.10.2018 г.
било поискано уточнение от германската осигурителна
институция, дали лицето ще придобие право на пенсия, предвид признатия от тях
стаж от 06 мес. С вх. №
1029-03-175/08.01.2019 г. бил получен формуляр Е 205 DE, в който се посочило, че ако лицето е посещавало училище след
17год. възраст, тези години трябва да бъдат начислени и да се направи нова
преценка на правото на пенсия. С формуляр Е 001 BG изх. № 1029-03-926/31.01.2019
г. до германската осигурителна институция били изпратени заверени за вярност копия от
дипломата за средно образование на лицето и 3 бр. свидетелства за квалификация.
С вх. № Ц2176-03-17/05.05.2020 г. бил получен формуляр Е 205 DE, от който било установено, че А. има осигурителен стаж и
приравнени на осигурителен стаж периоди от 01.11.1979 г. до 31.12.1979 г. - 02
мес. и от 01.01.1980 г. до 30.04.1980 г. - 04 мес., общо 06 мес., както и, че
може да получи пенсия, съгласно германското законодателство.
С оспореното Разпореждане № **********/03.06.2020 г., на
основание по чл. 99, ал. 1, т. 2. б. „л” от КСО и във връзка с Регламент №
883/2004, считано от 05.05.2020 г. - датата на постъпване на новите
доказателства за удостоверен германски осигурителен стаж с продължителност 03
мес. и 24 дни за периода от 07.01.1980 г. до 30.04.1980 г., за който се установило, че се дублира с
българския осигурителен стаж, придобит през същия период, отпуснатата по
условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя била изменена, по отношение на основание на отпускане,
продължителност на осигурителен стаж и размер, въз основа на зачетен
осигурителен стаж от трета категория 36 год. 07 мес. 05 дни, тъй като от
зачетения с разпореждане №**********/22.05.2017г. осигурителен стаж от трета
категория 36г. 10м. 29 дни бил изваден потвърдения от германската осигурителна
институция осигурителен стаж от 07.01.1980 до 30.04.1980г. с продължителност
3м. и 24 дн, който е част от този за периода от 01.11.1979г. до 30.04.1980г.
осигурителен стаж по чл.9а ал.2 КСО 1г., 3 м. и 1 ден общ осигурителен стаж
преобразуван към трета категория 37 год. 10 мес. 06 дни, осигурителен стаж за
право на пенсия, положен в чужбина 00 год. 06 мес. 00 дни и осигурителен стаж
за определяне размера на пенсията, положен в чужбина 03 год. 06 мес. 00 дни (42
мес.), в размер 200.85 лв., а от 01.07.2020 г. - 228,83 лв.
От Удостоверение обр. УП-3 изх. № УПЗ-А-63/ 26.04.2017 г. -
Министерство на икономиката - София се установило, че от 07.01.1980 г. до
25.07.1987 г. жалбоподателят е работил в ГДР като готвач, а с формуляр Е 205 DE вх. № Ц2176-03-17/05.05.2020 г. бил удостоверен осигурителен
стаж за право на пенсия по германското законодателство, от 01.11.1979 г. до
31.12.1979 г. - 02 мес. и от 01.01.1980 г. до 30.04.1980 г. - 04 мес., общо 06
мес. Удостовереният нов германски осигурителен стаж, за периода от 07.01.1980
г. до 30.04.1980 г., се установило, че се дублира с български стаж, придобит
през посочения период, поради което същият бил изключен от българското
осигурително време и с обжалваното разпореждане размерът на пенсията бил
изменен, считано от дата на постъпване на новото доказателство за придобит
германски стаж.
С разпореждане № **********/03.06.2020 г. на Ръководителя на
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Варна, по заявление от 04.10.2016г. и във
връзка с Регламент 883/2004 година, считано от 05.05.2020 г. пожизнено по чл.
99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, била изменена отпуснатата при условията на чл.
68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж за възраст.
А. оспорил разпореждането
пред Директора на ТП на НОИ – Варна по реда на чл. 117 от КСО с
твърдение, че е незаконосъобразно, тъй като не е работил и не се е осигурявал в Германия за
период от 03 год. и 06 мес., които да се дублират с осигурителния му стаж в
РБългария.
С оспореното в настоящото
производство Решение № Ц2153-03-46/27.08.2020г. на директора на Териториално
поделение на НОИ-Варна, жалбата на оспорващия била отхвърлена като
неоснователна.
Решение № Ц2153-03-46/27.08.2020г. на директора на
Териториално поделение на НОИ-Варна, е връчено на жалбоподателя на 01.09.2020г.
чрез упълномощено лице, с приложено към преписката пълномощно.
Жалбата срещу Решение № Ц2153-03-46/27.08.2020г. на директора
на Териториално поделение на НОИ-Варна до съда, е подадена чрез
административния орган, на 15.09.2020г. Сезиращата съда жалба, е подадена от
активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение от
ответната страна, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото.
Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 118,
ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред настоящата инстанция е
образувано по жалба на А.Т.А. против Решение № Ц2153-03-46/27.08.2020 г. на
директора на Териториално поделение на НОИ-Варна. Предмет на спора пред него е
била жалба срещу разпореждане № **********/03.06.2020 година на Ръководителя на
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Варна, с което по заявление от 04.10.2016
година и във връзка с Регламент 883/2004 година, считано от 05.05.2020 година
пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, изменена отпуснатата на А. при
условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж за
възраст.
Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена
форма и от компетентен орган по чл. 117,
ал. 3 от КСО. При издаването му съдът намира, че не са налице допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е
съобразен с приложимата материалноправна уредба и с целта на закона.
Съгласно чл.98, ал.1 от КСО пенсиите
и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане. Идентична е разпоредбата
на чл.10, ал.1 от НПОС, като в същата се определя и срок от четири
месеца от подаване на заявлението за отпускане на пенсия, в който длъжностното
лице по пенсионното осигуряване следва да се произнесе по него, а в случаите на прилагане на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност - в едномесечен срок от
получаването на всички необходими документи и данни.
Съгласно ал.2 на чл.10 от НПОС, пенсиите
за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по
представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано
правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до
определянето на размера им по реда на КСО.
След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането,
с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от
органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се
изплаща от датата на отпускането. Анализът на посочените правни норми
сочи, че е предвиден особена процедура при отпускане за първи път на пенсии, с
цел защита интересите на пенсионера и своевременно осигуряване на минимални
средства за живот. Именно за тази цел е предвидено в рамките на това първо
произнасяне по заявлението на лицето, административният орган да извърши
преценка единствено на правото му на исканата пенсия и датата, от която това
право е възникнало, респективно датата, от която то може да бъде упражнено по
правилата на чл.94 от КСО.
Съгласно чл. 37, ал.2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж,
осигурителен стаж, придобит извън страната, се
зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република
България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по
установения ред от компетентната институция на съответната държава. Съответно
съгласно ал.3, когато осигурителният стаж,
придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита
при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Относими в
конкретния случай се явяват Спогодба между правителството на НРБ и
правителството на ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика в
сила за периода от 11.07.1958 г. до 31.05.1995 г., както и действалата от
01.02.1999 г. до 31.12.2006 г. Спогодба между Република България и Федерална
Република Германия за социална сигурност. От 01.01.2007 г. са приложими в
отношенията в областта на социалната сигурност между РБългария,с другите
държави-членки на ЕС правилата за координация на схемите за социална сигурност,
съдържащи се в Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за
социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните
семейства, които се движат в рамките на Общността, както и в Регламент на
Съвета (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент на Съвета
(ЕИО) № 1408/71, а след тяхната отмяна, съответно правилата, съдържащи се в
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 883/2004) и
Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.
за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност.
Зачитането на осигурителния стаж, придобит съгласно законодателствата на
РБългария и Германия, е предвидено в разпоредбите на горепосочените нормативни
актове, сумиране на осигурителни периоди, които не се припокриват. Съгласно чл.
6 от Регламент № 883/2004, когато правото на пенсия зависи от наличието на
определени осигурителни периоди, компетентната институция на съответната
държава-членка взема предвид при преценка правото на пенсия и осигурителните
периоди, придобити по законодателствата на всички други държави-членки, при
условие, че те не се припокриват.
По делото не е
налице спор, както и от Удостоверение обр. УП-3 изх. № УПЗ-А-63/26.04.2017 г. -
Министерство на икономиката - София се установява, че от 07.01.1980 г. до
25.07.1987 г. жалбоподателят е работил в ГДР като готвач, а с формуляр Е 205 DE вх. № Ц2176-03-17 от 05.05.2020 г. е удостоверен осигурителен стаж
за право на пенсия по германското законодателство, от 01.11.1979 г. до
31.12.1979г. - 02 мес. и от 01.01.1980 г. до 30.04.1980 г. - 04 мес., общо 06
мес. В действителност удостовереният нов
германски осигурителен стаж, за периода от 07.01.1980 г. до 30.04.1980 г., се
дублира с български стаж, придобит през посочения период, поради което същият
правилно е изключен от българското осигурително време и с обжалваното
разпореждане размерът на пенсията е изменен, считано от дата на постъпване на
новото доказателство за придобит германски стаж.
Доколкото
дублиращите се периоди се отчитат съобразно разпоредбите на нормативния акт,
който е бил приложим към момента на полагане на труда, за периода 1980 г., по
отношение отчитането на припокриващите се периоди, са приложими Спогодбата между правителството на НРБ и
правителството на ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика, в
сила от 11.07.1958 г. и Споразумението между правителството на НРБ и
правителството на ГДР за изменение на посочената спогодба, в сила от 01.08.1973
г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Спогодба между правителството на НРБ и правителството на ГДР за сътрудничество
в областта на социалната политика задължението за осигуряване и вноски по
общественото осигуряване на работниците и служителите се уреждат, съгласно
разпоредбите на страната, на чиято територия се упражнява трудовата дейност,
даваща основание за обществено осигуряване, поради което за периода от
07.01.1980г. до 30.04.1980г. упражняваната от лицето дейност е извършвана на
територията на ГДР. В този смисъл осигурителният стаж на А. за посочения период
правилно е взет еднократно като германско осигурително време и е изключен от
продължителността на зачетения български осигурителен стаж, превърнат в трета
категория труд, която е намалена с 03 мес. и 24 дни, спрямо потвърдената при
отпускането на пенсията. Зачетеният
новопотвърден германски осигурителен стаж, за периода от 07.01.1980 г. до
30.04.1980 г., с продължителност 03 мес. и 24 дни е прибавен към германския
осигурителен стаж за право на пенсия, при което същият възлиза на 06 мес.,
както и към германския осигурителен стаж за определяне размера на пенсията - 03
год. и 06 мес. (42 мес.). Правилно е
приложен в случая и чл. 52, пap. 1,
б. „б“ от Регламент № 883/2004 като е изчислен теоретичен размер на пенсия за
общия стаж - български и германски, който лицето би получавало, ако целият
осигурителен стаж е бил придобит по условията на българското законодателство,
тъй като към датата на отпускане на пенсията, само с българския осигурителен
стаж лицето не придобива право на пенсия. Законосъобразно към изчисления
теоретичен размер на пенсия е отнесено съотношението между осигурителния стаж,
придобит по българското законодателство, и по германското законодателство и е
изчислен пропорционален размер на пенсия, дължим само за българския
осигурителен стаж, като е взет предвид доходът, върху който са внесени
осигурителни вноски по българското законодателство. Административният орган е
зачел, в случая, удостоверения германския стаж, което обвързва българската
страна.
Доводите в жалбата
и приложения в тяхна подкрепа отговор от германската осигурителна институция,
че според настоящото състояние няма право на немска пенсия и след отговор от
българската осигурителна институция история на осигуровките ще бъде извършена
проверка дали би могло да възникне право на немска пенсия за възраст не намира
опора в цитираните, приложими към случая материалноправни норми и Регламент
883/2004 година. Изложените от жалбоподателя доводи, са в пряко противоречие с
нормите на европейското право, поради което и не обосновават наличие на
основание за нарушение на материалния закон, респ. за отмяна на решението.
С оглед на
изложеното жалбата на А.А. против Решение № Ц2153-03-46/27.08.2020г. на
директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответника се дължи присъждане на
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100
/сто/ лева.
По изложените
съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.А., ЕГН **********,***
Александър Батенберг, № 38, депозирана чрез пълномощника адв. С.
против Решение № Ц2153-03-46/27.08.2020 г. на директора на Териториално
поделение на НОИ-Варна, с което на основание чл.117 ал.3 КСО е потвърдено разпореждане № **********/03.06.2020
г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Варна, с което по
заявление от 04.10.2016 г. и във връзка с Регламент 883/2004 година, считано от
05.05.2020 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, е изменена
отпуснатата му при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична пенсия за
осигурителен стаж за възраст.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ***да
заплати на ТП-Варна на НОИ, сумата в размер на 100 /сто/ лева, съставляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: