№ 66
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20211100507388 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с вх.№ 997 от 19.05.2021 г. по регистратура на ЧСИ „Юробанк Балгария“
АД обжалват действията на съдебния изпълнител – постановление от 11.05.2021 г. за отказ
да прекрати изпълнително производство по изп.дело № 20217800400133 по описа на ЧСИ
В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ и район на действие СГС.
С жалбата се излагат доводи, че са налице предпоставките на чл.103 от ЗЗД и че е
изпратил изявление за прихващане от 27.04.2021г. на цесионера „И.Х.“ ЕООД с ЕИК
*********, с което прихваща настоящото вземане със задължението на цедента Р.В.Р., ЕГН
********** към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот. Твърди, че е надлежно извършена компенсация противопоставима на
цесионера „И.Х.“ ЕООД, която предхожда датата на образуване на изпълнителното дело и е
следвало да бъде зачетена от съдебния изпълнител и да приеме вземането за погасено.
В срок ответникът „И.Х.“ ЕООД е подал възражение, с което счита жалбата за
неоснователна.
Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е
неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнителното производство срещу длъжника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
образувано по молба на „И.Х.“ ЕООД на 27.04.2021 г., в качеството си на частен
правоприемник (чл.429, ал.1 ГПК), възоснова на Изпълнителен лист издаден на 08.04.2021
г. от Софийски градски съд на основание Съдебно решение по гр.д. № 4342 от 2016 г. на
Софийски градски съд и гр.д.№ 844 от 2019 г. на Софийски апелативен съд и търг.дело №
1
1043 от 2020 г. на ВКС. Видно от изпълнитения лист, същият е издаден срещу ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, която е осъдена да заплати на Р.В.Р., ЕГН **********
сумата от 13 244, 12 евро /недължимо платени- надвнесени погасителни вноски през
периода: 13.04.11г.- 14.04.15г./, ведно със законна лихва считано от 08.04.2016г. до
цялостното изплащане на сумата; 1 607,10 лв.- съдебни разноски пред САС, както и 3 268,00
лв.- съдебни разноски пред ВКС. Видно от приложения към молбата за образуване Договор
за прехвърляне на вземане от 29.05.2020 г., цедентът - Р.В.Р., ЕГН ********** прехвърля на
цесионера- „И.Х.“ ЕООД с ЕИК *********, вземането си от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК *********. С уведомление, получено на 27.04.2021 г. (вх. № 293), „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД е уведомена за извършената цесия.
С молба от 10.05.2021 г. длъжникът се посочил, че е отправил изявление за
прихващане на вземанията на Банката спрямо Р.В.Р. по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 37746 от 04.06.2008 г. за част от главницата, възлизаща на 152 760 96
евро. Липсват доказателства, че изявлението е връчено на цесионера „И.Х.“ ЕООД. С
жалбата си „Юробанк България“ АД твърдят, че относно активното вземане е налице правен
спор предмет на гр.дело № 12082/2020 г. по описа на СГС, ГО I-15 състав, но прихващането
може да бъде извършено и под условие и същото е породило действието си. При справка от
деловодната система на СГС, ГО, е видно, че производството по делото е висящо.
С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното
производство с мотиви, че в същото не може да се приложи разпоредбата на чл.103 от ЗЗД и
задължението по изпълнителния лист не е погасено.
При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното:Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжникът
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.
Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично
уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. По делото се установи настъпването
на частно правоприемство на страната на взискателя с договор за цесия извършена преди
издаване на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело и че изпълнението
е поискано изпълнение по издадени в полза на праводателя изпълнителен лист. С молбата
си за прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал на погасителен
способ – прихващане относно вземанията, които са били прехвърлени на взискателя с
вземане на предишния длъжник спрямо банката. Погасяването на вземанията по издадения
изпълнителен лист чрез погасителни способи и то след образуване на изпълнителното дело
обаче може да бъде установено само в самостоятелно исково производство. В случай, че
такова възражение е направено, то за да бъде прекратено изпълнителното производство от
съдебния изпълнител следва да му бъде представено решение, с което изпълнителния лист
се обезсилва или влязъл в сила съдебен акт за отмяна, респ. признаване на решението за
подправено (чл.433, т.3 и т.4 от ГПК), а ако възражението се основава на факти, настъпили
след приключване на съдебно дирене в производство, по което е издадено изпълнителното
основание – чрез предявяване на иск по реда на чл. 439, ал. 2 ГПК, и съобразно изхода от
спора, изпълнителното производство би могло да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК. Такива основания за прекратяване на изпълнителното производство в случая не
са налице.
В случая, нито се твърди, нито се установява, длъжникът да е платил преди
образуване на изпълнителното производство, поради което и не са налице предпоставките
на чл. 433, ал. 1 ГПК. Доводите на жалбоподателя в тази връзка са напълно неоснователни.
На първо място - паричните задължения могат да бъдат погасявани чрез множество способи,
като чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК визира само един от тях – плащане, за установяването на което
2
законът изисква представянето на посочените писмени доказателства. Цитираните
разпоредби са императивни, поради което и не могат да се прилагат по аналогия – за други
способи за погасяване на задълженията, какъвто е прихващането. Поради това, разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е абсолютно неприложима в конкретния случай. В този смисъл и
Определение № 175 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 447/2016 г., II т. о., ТК.
Дори и да се приеме друго – съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася
по извънсъдебно заявено от длъжника възражение за прихващане, още повече по
възражение за прихващане с неликвидно вземане. Такова възражение длъжникът може да
заяви чрез иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, позовавайки се на прихващане – факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, погасяващ правото на принудително изпълнение. Съдебният изпълнител
осъществява принудителното изпълнение до пълното удовлетворяване на
материализираното в изпълнителния лист притезание, приключвайки изпълнението само на
посочените в чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания, в т. ч. при представено влязло в сила
решение по чл. 439 ГПК, с което е формирана сила на пресъдено нещо по отношение
възражение за прихващане с вземането по изпълнителния лист. Вж. Определение № 368 от
22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4596/2018 г., IV г. о., ГК,
Съгласно съдебната практика Определение № 606 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1725/2014 г., I т. о., съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно
действие, а евентуално би могъл само да констатира наличието на компенсационни
изявления, които погасяват вземането и поради изпълнение на задължението да приключи
изпълнителното производство.
С оглед на горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Съгласно чл.438 от ГПК, подаването на жалбата не спира действията по
изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В хипотезата на цитираната правна
норма, спирането е обусловено от преценката на съда за неговата допустимост и
необходимост. Тъй като жалбата е неоснователна, то не са налице предпоставките за
спиране на изпълнението по изпълнителното дело и искането му следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 997 от 19.05.2021 г. по регистратура на ЧСИ „Юробанк
Балгария“ АД против действията на съдебния изпълнител – постановление от 11.05.2021 г.
за отказ да прекрати изпълнително производство по изп.дело № 20217800400133 по описа на
ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ и район на действие СГС, както и искането за спиране на
изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4