РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесетата
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1076 по описа за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.Я.Х.
твърди, че от 2003 година е служител в системата на МВР, където работи и
понастоящем на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обекти“, сектор
„Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ към ЗЖУ-Кърджали при Дирекция
„Жандармерия“ при ГД „НП“-МВР. Като държавен служител в системата на МВР,
назначен в посочената дирекция и с която е в служебно правоотношениe, приложим
за същото е ЗМВР, специален по отношение на Закона за държавния служител, като
с оглед характера на заеманата от него длъжност полага труд и през нощта за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа по утвърдени графици, което работно време
се изчислява сумарно, без часовете положен нощен труд да се преобразуват в
дневен труд и съответно да се изплаща възнаграждение за полагания от него
извънреден труд. Позовавайки се на разпоредбите в ЗМВР за същността и начините
на определяне на възнаграждението и на изчисляване на работното време, както и на действаща
нормативна уредба, предхождаща процесния период - Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ,
бр.69/19.08.2014г., отм. с ДВ, бр.40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.,
която в чл.31, ал.2 е предвиждала при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между часовете 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период да се умножава с коефициент 0.143, както и на действащата през процесния
период Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016
г., обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г., в която, както и в
предхождащата я Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., обн.ДВ, бр.40/02.06.2015г., няма норма, аналогична на
чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., претендира, че в действащата през процесния период нормативна уредба е
налице празнота, за разлика от предходни периоди,
по отношение начина на изчисляване на положения нощен труд, който следва да се
умножава с посочения коефициент и доколкото за процесния период няма действащо
правило за преобразуването на нощния труд в дневен такъв с този
коефициент, счита, че на основание чл.9, ал.2 от Наредба за структура и
организация на работната заплата следва този коефициент да се приложи по
отношение на формиране на допълнителното му възнаграждение за нощен труд, като
за процесния период от 20.08.2016 г. до 20.08.2019 г. претендира да е отработил
извънреден нощен труд както следва:
1.За периода 20.08.2016г.
до 31.12.2016г. за отработени 29 нощни смени, в рамките на които има 232 нощни
часа, които след приравняването им на часове дневен труд се равняват на 265.18
часа дневен труд, и разликата от 33.18 часа представлява извънреден труд, за
които се дължи сумата 269.39 лв., при часова ставка за 2016г. от 8.12 лв. съобразена
трудовото възнаграждение на ищеца,
2.За периода 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. за отработени 68 нощни смени, в рамките на които има 544 нощни
часа, които след приравняването им на часове дневен труд се равняват на 621.79
часа дневен труд, и разликата от 77.79 часа представлява извънреден труд, за
които се дължи сумата 641.94 лв., при часова ставка за 2017г. от 8.252 лв.
съобразена с трудовото възнаграждение на ищеца,
3.За периода 01.01.2018г.
до 31.12.2018г. за отработени 55 нощни смени, в рамките на които има 442.2 нощни
часа, които след приравняването им на часове дневен труд се равняват на 505.43
часа дневен труд, и разликата от 63.23 часа представлява извънреден труд, за
които се дължи сумата 623.49 лв., при часова ставка за 2018г. от 9.86 лв.
съобразена с трудовото възнаграждение на ищеца,
4.За периода 01.01.2019г.
до 20.08.2018г. за отработени 32 нощни смени, в рамките на които има 256.3
нощни часа, които след приравняването им на часове дневен труд се равняват на
292.95 часа дневен труд, и разликата от 36.65 часа представлява извънреден
труд, за които се дължи сумата 417.82 лв., при часова ставка за 2019г. от 11.40
лв. съобразена с трудовото възнаграждение на ищеца,
или общо 210.5 часа, които умножени с посочения
коефициент, се равняват на сумата 1 952.64 лв., претендиранa
за допълнително възнаграждение за положен извънреден
/нощен/труд, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска-20.08.2018г. до окончателното плащане на сумата. В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат
поддържа предявените искове и сочи, че през процесния период е получил
заплащане на положения нощен труд с увеличение на час от 0.25 лв. и това
обстоятелство не е спорно, но спорно е претендираното от него преизчисляване на
положения нощен труд по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.В изпълнение на указанията
на съда, дадени на основание чл.101, вр. чл.27, ал.2 от ГПК, с разпореждане от
23.12.2019г/л.463 от делото/, ищецът изрично посочва като ответник по исковете Главна дирекция „Национална полиция“-МВР.
Ответникът Главна
дирекция „Национална полиция“ - МВР с отговор на исковата молба оспорва
исковете като неоснователни.Възраженията си основава на приложимия материален
закон за правоотношението
между него и ищеца като счита, че начинът, по който ищецът предлага да се
преизчисли положения нощен труд е неотносим към определяне на възнаграждението
за нощен труд с оглед специалната нормативна уредба, касаеща изчисляването на
размера за този труд, тъй като ЗМВР е специален по отношение на останалите
закони, регламентиращи трудовите, респ. служебните правоотношения на
служителите, и предвижда издаването на наредба от министъра на вътрешните
работи за определяне на ред за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивката на държавните служители в
МВР и за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавни служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 часа до 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето
на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, в който смисъл
сочената от ищеца Наредба за структурата
и организацията на работната заплата е неприложима и самият Закон
за МВР не препраща към КТ и подзаконовите му актове за прилагане по отношение
на нощния труд.Претендира за
отхвърляне на исковете и за разноски по делото, включ. за юрисконсултско
възаграждение.В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Районният съд
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Производството
по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове – иск за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.
179, ал. 1, предл.2-ро,
вр. ал.2, вр. чл.187, ал.5 т.2 и ал.9 от ЗМВР и чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, като ищецът претендира
прилагане по аналогия на правилото на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, в резултат на което
при преобразуването на положения нощен труд в дневен, се получава превишение в
броя на положени часове труд, над нормалната продължителност на работното време
на ищеца при работа на сменен режим, при сумирано отчитане на труда, което
превишение представлява извънреден труд, който не е заплатен от ответника на
ищеца за процесния период.
Съгласно т.6
от Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК
ВКС и ВАС, имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за
държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по
общия исков ред пред гражданските съдилища.
Установява се,
че в периода от 20.08.2016 г. до 20.08.2019
г. страните са в служебно правоотношение по ЗМВР, по което ищецът заема
длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обекти“, сектор „Патрулно
постова дейност и масови мероприятия“ към ЗЖУ-Кърджали при Дирекция
„Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“-МВР, работи на смени, които включват и нощен труд, съгласно изготвяни седмични
графици на служителите от група „Охрана на обекти“ при ЗЖУ-Кърджали, утвърждавани
от началник ЗЖУ-Кърджали, както и графици за по-кратки или по-дълги периоди за
участие в СПО или при командироване, утвърждавани от началник –РУ-Харманли и
началник РУ-Несебър, при сумирано отчитане на работното време, за което са
изготвяни протоколи за положен труд, както и за отчитане на отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници, като в първите се посочват общо отработени часове по график,
норма за периода, часове за компенсиране с възнаграждения, а във вторите дата
на полагане, начален и краен час, време между 22.00 ч. и 06.00 ч., време на
разположение и труд на официални празници, и трудът е отчитан в брой часове.Възнагражденията
на ищеца се изплащат месечно, по платежна бележка, в която положеният труд е
посочен в часове, включ. дневен, нощен, извънреден и на официални празници.
За процесния период, съгласно констатациите на вещото лице по назначената по делото
експертиза, ищецът работи
на 12-часови смени и с оглед характера на работата полага труд и пред нощта /
от 22. 00 ч. до 6. 00 ч. / съгласно утвърдени графици, отчитан по протоколи по образец, като има положен извънреден труд от 615
часа, представляващи часове над нормалната продължителност на работното време/по
чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР/, заплатени с 50 на сто увеличение върху основната
работна заплата в размер общо от 3 995.44 лв., а положеният нощен труд е
заплатен с увеличение 0.25 лв. върху основната заплата, за всеки час труд.Ако положеният
нощен труд бъде приравнен на дневен с коефициент 0.143, и увеличен с 50% както за извънреден труд, по
часова ставка при отработени часове по норма и при часова ставка по положени
часове по график, се получават съответно 209.3 часа и дължима сума от
1 422.08 лв./209.3 часа и 1 420.33 лв., които два варианта вещото лице
показва в таблици 2 и 3 от допълнителното заключение, а законната лихва,
изчислена по главници вариант втори и таблица 3 определя на сумата 225.97 лв.
общо, като заключава, че трудът, за който ищецът претендира, не е отчетен по
посочения от него начин и съответно не е заплатен, защото не е
извършвано преобразуване на нощния труд в дневен. Допълнителното
заключение на ССчЕ, при изслушването на вещото
лице, не е оспорено
по реда на чл.200, ал.3 от ГПК, и се възприема от съда.Същото установява, че положеният от ищеца труд е отчитан
почасово и заплащан съобразно нормата/нормалната продължителност на работното
време/ с основната заплата и съответни допълнителни възнаграждения за нощен
труд-с увеличение 0.25 лв. на час, и за извънреден труд-с 50% увеличение на
основната на заплата, при определяне на часова ставка по норма - основната
работна заплата, разделена на часовата норма, дава часовата ставка, която се
увеличава с 50 на сто, при което се получава часовата ставка за един час
извънреден труд; а не по втория вариант по таблица 3 от заключението - по
реално отработени часове, които не формират часовата ставка на основната
работна заплата, по който вещото лице използва същата формула, но разделя основната
заплата на реално положения брой часове/с оглед формулираните в съдебно
заседание от ищеца искания за допълнителни задачи/, когато часовата ставка се
получава в намален размер в сравнение с първия вариант.
Страните по делото са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение.ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на
МВР, като обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед
специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение на държавните служители се определя съобразно специалните
правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация
Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди по следните
съображения:
Съгласно чл.187,
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/,
като съгласно ал.3 работното време се изчислява в работни дни-подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-сумирано за тримесечен период, като
определянето на 24-часова смяна е по изключение и при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 и чл.179 от ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения, сред които и допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1, предл.2-ро от ЗМВР и
допълнително възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл.179, ал.1 от ЗМВР, сред
които и това за полагане на труд през нощта, се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед съгласно
чл.179, ал.2 от ЗМВР, а преди изменението на разпоредбата със ЗИДЗМВР, ДВ бр.
97 от 2017 г., размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178,
ал. 1, т.2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед
на министъра на вътрешните работи.Условията и редът за полагане и компенсиране на извънреден труд са определени в
ЗМВР.Съгласно чл.187, ал.5 т.1 и т.2 от ЗМВР в зависимост от работата извън
редовното работно време до 280 часа
годишно, извънредният труд за служителите на ненормиран
работен ден се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни/т.1/, а за служителите, работещи на смени, извънредният труд се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период/т.2/.Размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден
труд е определено също в ЗМВР - чл.187, ал.6 регламентира, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.Съгласно общата делегираща законова
норма на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.Действащият ЗМВР, приложим спрямо процесния
период, е обнародван с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., и при действието му досега,
хронологично във времето са издадени от министъра на вътрешните работи следните
Наредби:
За периода от 19.08.2014г.
до 02.06.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в
сила от 1.04.2015 г./.
За последващия
период до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.
/, отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ, бр. 59/.
С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от
2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила действието си от 29.07.2016г., е била отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., и отменена
с Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г.
Въз основа на изложеното
относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни
актове, в
рамките на процесния исков период от 20.08.2016 г. до 20.08.2019 г. действащи
са ЗМВР, обн. с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г..
Разпоредбата на
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на
вътрешните работи на основание чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал.
4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР, гласи, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.
00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В наредбата е регламентирано,
че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и
отчита в часове, сумирано за тримесечен период/чл.21, ал.2/; за отработеното
време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвя
протокол /приложение № 1/-чл.23, ал.1; положеният труд извън редовното работно
време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за
съответния тримесечен период, през който е положен, с протокол/приложение N
3/-чл.24, ал.2, и които часове се записват в книга по образец /приложение № 4/,
в която се посочват трите имена, ЕГН на държавния служител, основание за
полагане на труда, дата на полагане на труда, начален, краен час и общ брой
часове на положения труд/чл.24, ал.4/; при сумирано отчитане на работното време
общият брой часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем.Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
работното време/чл.26, ал.1/; отработеното време между 22.00 и 06.00 ч.,
времето на разположение и положеният труд по време на официални празници се
отчитат с протокол/чл.31, ал.1/; при отчитане на броя часове по време на
разположение, труд между 22.00 и 06.00 ч. и на официални празници, както и на
положен труд извън работното време, в протоколите за отчитането им броят часове
се посочва само в цяло число/чл.31,
ал.1/; положеният труд извън редовното
работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР, той
не може да надвишава размера за компенсиране, предвиден в чл.187, ал.5 от ЗМВР,
с изключение на случаите по чл.187а, ал.1 и 2 от ЗМВР/чл.32/; възнагражденията за труд извън
редовното работно се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в
месеца, следващ отчетния период, а този, положен по време на дежурство, се
компенсира според часовете, които надхвърлят редовното работно време/чл.33/; „непрекъсваем работен процес“ е процес, при който редовното работно време е организирано на смени и изпълнението на
служебните задължения не трябва да се преустановява до смяната на следващия
служител без разрешение от съответния ръководител/пар.1 т.8 от ДР/.
Конкретният
размер на допълнителното възнаграждение за нощен
труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи- чл. 179, ал. 2
от ЗМВР.С т.1 от Заповед N 8121з-791/28.10.2014г. на министъра
на вътрешните работи, издадена на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР, е
заповядано за всеки отработен час или част от него между 22.00 и 06.00 ч., на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25 лв., което идентично е заповядано и с т.1 от Заповед N 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра
на вътрешните работи /т.1/, като по делото не е спорна дължимостта на
увеличението за нощен труд на час.
Посочените
разпоредби от ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. установяват нормална продължителност на работно време в часове - 40 часа
при 5-дневна работа седмица независимо дали работното време включва и нощен
труд/за разлика от КТ, който определя различна продължителност на работната
седмица в часове, която включва нощен труд/.Отчитането и на дневния труд, и на
нощния труд, и на извънредния труд по
ЗМВР е в часове-чл.187 и чл.187а от ЗМВР, и изрично чл.31, ал.1 от наредбата,
че отчитането на броя
часове
по време на разположение, труд между
22.00 и 06.00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън работното време, е само в цяло число.
Т.е. разпоредбата е изцяло в съответствие със ЗМВР, за
разлика от разпоредбата на предходната наредба от 11.08.2014г..
Посочените
нормативни актове съдържат специална правна регламентация на условията и реда за отчитане на нощния и извънредния труд на държавните
служители
в системата на МВР, и конкретно за работещите на смени, включващи и нощен
труд, поради
което не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ и конкретно предвиденият в чл.9, ал.2 начин на преобразуване на нощния
труд в дневен
/ в т. см. и Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5169/2014 г., ІІІ ГО, по определение N 1323/18.12.2014г., в което е
прието, че в специалния ЗМВР е определена компенсация с допълнителен платен
годишен отпуск за извънредния труд, положен
над нормативно определените часове за определен отчетен период, а с
решението и, че отношенията между
страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се
уреждат от специалния закон-ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, за
овъзмездяване на положения извънреден труд, са неприложими. Неприложимостта на
КТ и НСОРЗ спрямо изчисляване на правото на допълнителен отпуск по ЗМВР от
2006г./отм./ поради надхвърляне на нормалната
продължителност на работното време в рамките на тримесечния период
на сумирано изчисляване на работното време, е приета и
в Решение N 197/07.10.2019г. по гр.д. N 786/2019г. на ВКС, IV г.о., в което изрично е
посочено, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове.Това разрешение е изцяло приложимо за настоящия случай
поради идентична уредба на нормалната продължителност на работното време и
компенсирането на превишаването му над тази нормална
продължителност с допълнителен платен годишен отпуск и възнаграждение за извънреден труд, при различие на
титулярите на правото на допълнителен отпуск за работа извън редовното работно време,
които по действащия закон са ограничени до
служителите на ненормиран работен ден.Решението, на
което ищецът се позовава в устните прения, а именно Решение № 514/27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г.,
ІV ГО, е постановено по въпроса в кои случаи се дължи заплащане на извънреден
труд, както и възнаграждение за работа през официалните празници, как се
изчислява размера на дължимата сума и как се доказва основанието и размера на
исковете по чл. 262, 263 и 264 КТ, при сумирано отчитане на работното време по трудово
правоотношение, възникнало от трудов договор, и даденото разрешение е
неотносимо към процесното служебно правоотношение, възникнало от акт на
назначаване/административен акт/ на компетентен орган на държавна власт, определен
в ЗМВР, на подчинение на който е назначеният държавен служител с оглед
функциите му да изпълнява държавна
служба.
Съгласно чл.46,
ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им
смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България.Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България.
Нормативният акт
е непълен, когато липсват правила за определени обществени отношения, в случая
с оглед доводите на ищеца е необходимо
да липсва правна норма относно начина на отчитане на нощния труд и определяне
на размера на възнаграждението съобразно този начин при сумирано отчитане на работното време.Ищецът предлага
отчитането да е по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с приложение на коефициент, с
който часовете положен нощен труд да се приравняват на дневен труд. Т.е. ищецът
не оспорва, че отчитането на нощния труд, който полага, е
почасово, както и не оспорва, че положените от него часове нощен труд са му
заплатени с увеличение за всеки час, но
претендира, че по аналогия на закона следва да се приложи нормативно уредената за работещите
по трудово правоотношение по КТ трансформация за положен нощен труд към дневен,
поради липса на аналогично правило в действащата през
процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г..
Така ищецът не съобразява, че в ЗМВР е определен начинът на
отчитане на нощния труд и начинът на определяне на размера на възнаграждението
му, компенсирането на нощния труд, ако
той се явява извънреден, а той се явява извънреден само ако е извън
установената нормална продължителност на работно време по чл.187, ал.1 от ЗМВР,
което и при дневна работна седмица, и при сменен режим, включващ и нощен
труд, се определя в часове, във втория
случай без да се прави разлика между часовете дневен и нощен труд, при
предвидено заплащане на нощния труд с увеличение под
формата на допълнително възнаграждение, определено по
размер със заповед на министъра на вътешните работи.Ищецът не
отчита, че като държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение по
ЗМВР, не може да се ползва от уредбата в КТ и издадените за приложението му от
Министерски съвет, при предвидената в §121 ЗИДКТ, обн.ДВ, бр.25/2001г.
делегация, подзаконови нормативни актове, защото те регулират други
правоотношения, по които при сумирано изчисляване на работното време нощният
труд също се отчита почасово, но при нормативно
допустими 7 часа нормална продължителност/чл.140, ал.1 изр.2-ро от КТ/, за
разлика от нощния труд по ЗМВР, който нормативно е определен да е с
продължителност средно до 8 часа за всеки 24-часов период,
при различна нормална продължителност на седмичното работно време при полагане
на дневен и нощен по КТ - 40 часа при дневен
труд и 35 часа при нощен труд/ чл.140, ал.1 и чл.136 от КТ/ и
40 часа по ЗМВР при еднаква продължителност на дневното и нощното работно
време от 8 часа и еднаква продължителност на седмичното работно време.Именно
поради разликата в часовата продължителност на дневния и нощния труд и
съответно при нормалната продължителност работната седмица при дневен и нощен
труд по КТ/40 към 35 часа/ е въведено правилото на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, с което да се изравни тази разлика с посочения коефициент/8:7=1.143 или 40:35=1.143/ и това
изрично е записано в разпоредбата - „с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време“, и което отнесено към тази продължителност на дневното
и нощното работно време и седмичното
такова по ЗМВР представлява отношение 8:8 и 40:40, при което прилагането
на правилото не дава сочения от ищеца коефициент, а коефициент 1, тъй като юридическите
факти, посочени в чл.9, ал.2 от НСОРЗ са различни по своята същност от тези по
ЗМВР при определяне на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, защото то е различно.
Връзката
при прилагането субсидиарно на КТ е различна на тази, която ищецът сочи, аргумент за което са разпоредбите напр. на
чл.180 и чл.188, ал.2 от ЗМВР -
КТ, както и издадените за приложението му подзаконови
нормативни актове, се
прилагат само при изрично препращане към тях от специалния закон.
Съгласно чл.180 от ЗМВР и за работещите
по трудово правоотношение в МВР е приложим
ЗМВР относно основното месечно възнаграждение, размерът на
добавката за работа в МВР, размерът на допълнителните възнаграждения, посочени
в ал.5, и препращането към КТ в ал.8 е само относно предпоставките за преценка
кога е по-благоприятно да се ползват правата на изпълняваната длъжност при
вътрешно заместване.
В чл.188, ал.2
от ЗМВР е предвидено, че държавните служители, които полагат труд между 22.00 и
6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.Уредбата на
посочената закрила, представляваща минимални стандарти за нощния труд, се съдържа в
чл.140 ал.3 и 4 и чл.140а, относно
забраната определени категории лица да полагат такъв; относно осигуряването на
топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно
полагане на нощния труд.На неспазване на установения по КТ минимален стандарт
на увеличено
заплащане на нощния труд в размери не по-малки от определените от МС, който
рамер за нощен труд при сумирано изчисляване
на работното време е не по-малко от 0.25 лв., ищецът не се позовава и признава, че за процесния период
получава увеличено заплащане в посочения размер, който е регламентиран
и в Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация, както и определен със Заповед N
8121з-791/28.10.2014г. и Заповед N 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи.
Правото
на допълнително възнаграждение за извънреден труд по ЗМВР възниква не за
положен нощен труд над нормалната продължителност на работното време по чл.187,
ал.1 от ЗМВР, а за положен труд въобще, както дневен, така и нощен, над тази
нормална продължителност, отчетен почасово, и ЗМВР не прави разлика какъв труд
е положен при превишаване на нормалната продължителност на работното време, но
регламентира, че щом е налице превишаване, е налице извънреден
труд, който се заплаща с предвидения в чл.187, ал.6 от ЗМВР размер на
допълнително възнаграждение.ЗМВР ясно разграничава нощния
и извънредния труд.Тази специална уредба е императивна
и не може да бъде дерогирана с подзаконов нормативен акт по арг. от чл.15, ал.3 от ЗНА, още повече с такъв, който не е издаден
по
делегация на ЗМВР.Съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА ако постановление, правилник,
наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, и само това
основание е достатъчно, за да се откаже прилагане на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
За да е налице
непълен нормативен акт, празнота в закона, следва да се отговори налице ли е
липса на правна норма за определяне начина на отчитане и заплащане на нощния
труд за работещите по служебно правоотношение по ЗМВР, защото това, че
последваща нормативна уредба изоставя отчасти определения за това начин в
предходната уредба относно същите обществени отношения, не е аргумент, че е
налице непълен нормативен акт, който регулира условията и реда за отчитане на
допълнителното възнаграждение за нощен труд. Отговорът, с
оглед анализа на посочените по-горе разпоредби, е отрицателен, защото е налице
правна уредба на юридическите факти, при
които възниква правото на допълнително възнаграждение за нощния труд, т.ч. начина на отчитането на нощния труд при сменен режим и сумирано отчитане
на
работното време - за всеки
час в цяло число.
Разпоредбите на чл.187, ал.3 и ал.5 от ЗМВР не
оставят никакво съмнение, че както нощният, така и дневният труд се отчитат
почасово и сумирано за тримесечен период до изменението на чл.187, ал.3 от ЗМВР
с ДВ, бр.81/2016г., а преди това сумирано за едномесечен период.В съответствие
с този начин е определен и реда за компенсиране на работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно за служителите, работещи на смени, чрез
вънаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период,
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение съгласно чл.187,
ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР, съответно и за
280 часа годишно съгласно правилото на чл.187, ал.7 от ЗМВР, че
извънредният труд не може да надвишава 70 часа за тримесен период и 280 часа
годишно. Над тези ограничения часове извънреден труд, се разрешава полагане на
извънреден труд при условията на чл.187а
от КТ, който определя почасови норми за тримесечен и годишен период.От
така посочените норми в часове се определя и правото на допълнителен годишен
отпуск в дни по чл.187, ал.5 т.1 от ЗМВР Следователно прилагането на соченото
от ищеца правило ще доведе както до друг начин на отчитане на работното време
при сменен режим, но и до други предпоставки за квалифициране на труда като
извънреден, както и до други предпоставки за възникване на правото на
допълнителен отпуск за работещите на ненормиран работен ден, т.е. то ще
преуреди последователната законодателната уредба, което обаче е недопустимо с
оглед ранга на двата нормативни акта - ЗМВР и НСОРЗ.
От специалната
уредба в ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането
на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРБ/ за трансформиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни
часове, тъй като отношенията, уредени с посочените нормативни актове, не са
сходни, а различни, и специалната нормативна уредба не предвижда такова
преобразуване.Поради това и не е налице поставяне на държавните служители в МВР
в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, и не е налице нееднакво третиране на
служителите, полагащи труд по трудово правоотношение/извън държавната
администрация/ с държавните служители в МВР, тъй като
еднаквото третиране се отнася до сходните
случаи, каквото е правото на допълнително възнаграждение за нощен труд въобще,
и не се отнася до различните случаи, каквито са условията и реда за неговото
отчитане и
заплащане, щом правоотношенията са различни по характера си, регулирани
с различни нормативни актове, съотнасящи се като специален към общ.Един от
основните принципи в правото-за равенство и недискриминация/чл.6 от Конституцията на Република България, чл.14 от ЕКПЧОС, вр. чл.1
от Протокол 1 към нея/ изисква равно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост
от разликата между тях - като тогава разликата в третирането има
за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество.Именно такова равенство по същество е прието
с Решение № 311/2018/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.o.,
относно правото на допълнително възнаграждение за нощен труд и на официални празници, като е дадено
следното разрешение: че през периода след отмяната на §1а от ДР на ЗМВР от
2006г./отм./, и независимо от нея, разпоредбите на чл.67, ал.7, т.1 и т.3 от
ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници,
продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на служителите в системата
на МВР-до отмяната на ЗМВР от 2006г. и влизането в сила на действащия ЗМВР, с
разпоредбата на който, отново изрично е предвидено да им се заплащат
допълнителните възнаграждения за труд през нощта и на официалните празници.В
тази хипотеза, на липса на уредба в ЗМВР, е прието, че противно разрешение на
поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от възнаграждения за труд през нощта и за труд на
официални празници в течение на един продължителен период от
време/01.01.2011г.-30.06.2014г./, като това би ги
поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, така
и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.216 и чл.264 от КТ.Прието е, че
даденото в решението тълкуване е в съответствие и с основния принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от
ЕКПЧОС, и изрично в решението си ВКС приема субсидиарно прилагане на уредбата
на възнаграждението за нощен труд и за труд на официални празници,
регламентирана в ЗДСл спрямо държавните служители в системата на МВР.Т.е.
възприетото равенство по същество е относно правото
на допълнително възнаграждение за нощен труд и труд на официални празници/по
принцип/, а не за реда и условията за тяхното
отчитане, заплащане, компенсиране и т.нат., за които не е налице основание за извеждане на равенство по същество, поради посочената по-горе различна регламентация на нормалната продължителност на работното
време, на допустимия брой часове нощен труд, на извънредния
труд, на сумираното изчисляване на работното време и т.нат.
Ако ЗМВР е непълен, субсидиарно приложение ще намери ЗДСл и
издадените за приложението му подзаконови нормативни актове, и ако такава
правна уредба по същество не се съдържа и в
тях, ще се приложи КТ и издадените по
приложението му нормативни актове съгласно чл.46,
ал.2 от ЗНА.За
приложението на ЗДСл, при законовата делегация по чл.67, ал.3 от ЗДСл, както и
на тази по чл.107а, ал.9 от КТ, от Министерски съвет е издадена Наредба за
заплатите на служителите в държавната администрация/ДВ, бр.49/29.06.2012г./,
която в чл.19 регламентира допълнителните възнаграждения, включ. това за нощен
труд/т.1/, а в чл.20 и времето, в което се полага нощен труд - между
22.00 и 6.00 ч., и минималният размер на
възнаграждението от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час или част от него, без
да се предвижда трансформация, каквато
е уредена в чл.9 от НСОРЗ.Впрочем правилото,
че за всеки отработен нощен час се полага увеличено заплащане в размер не
по-малко от 0.25 лв. е в синхрон с правилото на чл.261 от КТ,
при което е налице равенство по същество при минималното почасово
заплащане на нощния труд както на служителите по ЗМВР и ЗДСл, така и на тези по
КТ.
Неравенството
относно начина на преобразуване на часовете нощен труд към дневен при сумирано
отчитане на работното време на работниците и служителите по
КТ, в сравнение с държавните служители по ЗМВР и ЗДСл, през
процесния период/изключая времето от 01.01.2018г. до 17.08.2018г. поради
допълнението на чл.9г от НРВПО, изм. /, не дава основание за извеждане на равенство по
същество, поради посочената различна регламентация по-горе, която за работещите по трудови правоотношения има своето основание
в установената различна нормална продължителност на дневното и нощното работно време.
Възприемането на предлаганото от ищеца
приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ би поставило в неравностойно положение
държавните служители по ЗДСл с тези по ЗМВР, каквато не е целта на закона, тъй
като правоотношенията на държавните служители по ЗМВР не са сходни с тези на
работещите по трудови правоотношения, а с тези на държавните служители, и
различията са допустими за отделните групи държавни служители с оглед
спецификата на дейността им - в случая, тази на служителите по ЗМВР, е
дефинирана в чл.2 от закона и същата е уредена с императивни правила. Наличието на правило за преобразуване на нощния труд в дневен при
сумирано отчитане на работното време в действащ преди процесния период
нормативен акт, издаден в приложение на ЗМВР, и отпадането му в действащите в
периода нормативни актове, е израз на новата уредба, съответстваща на ЗМВР, явяваща се специална
спрямо служебните правоотноошения в предмета
на регламентацията му, и на проведената от законодателя реформа
при формиране на брутната заплата на лицата, работещи по служебно
правоотношение/държавни служители/ и на тези, работещи по трудово
правоотношение в държавната администрация.Така например с изменения в ЗДСл и в
КТ от ДВ, бр.38 от 2012г., в сила от 01.07.2012г., допълнителното
възнаграждение за прослужено време е премахнато като елемент на
възнаграждението на държавните служители и на възнаграждението на работещите по
трудово правоотношение в държавната администрация, но това възнаграждение е запазено за държавните служители в
системата на МВР / чл.178, ал.1 т.1 от ЗМВР/, именно,
защото ЗМВР съдържа специална уредба за правоотношенията, които са в обхвата на
регулирането му.Друг е въпросът дали размерът на увеличеното заплащане на
нощния труд отговаря на основанието и предназначението си, но този въпрос
законодателят е предоставил изцяло в правомощията на министъра на вътрешните
работи съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Субсидиарното
прилагане, както и прилагането по аналогия на друг нормативен акт, е изключено,
ако съответният нормативен акт съдържа правна уредба по определен въпрос,
определено материално право и правоотношение,
както и условията и реда за упражняването му, макар и по начин, различен от
нормативен акт, регламентиращ други по характера си правоотношения, в
съдържанието на които се включва същото материално право.Изводът, че е налице
правна уредба в ЗМВР на правото на допълнително възнаграждение
за нощен труд, отчитането и заплащането на нощния труд
на база положените часове нощен труд в цяло число при
работа на смени в рамките и извън тези на нормалната продължителност на
работното време, наравно с часовете дневен труд, детайлизирана
с подзаконови нормативни актове за приложението на закона, и не
е налице непълнота в закона, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия
на правило от подзаконов нормативен акт, издаден в приложение на
КТ, регламентиращо преобразуване на
нощния труд на работещите по трудово правоотношение, които не са служители в
държавната администрация, лишава прилагането на сочения от ищеца нормативен акт по аналогия от основанието,
посочено в чл.46, ал.2 от ЗНА. Поради това предявеният
от ищеца срещу ответника осъдителен иск
за сумата 1 952.64 лв. за допълнително възнаграждение
за 210.5 часа извънреден труд поради
превръщане по аналогия на чл.9, ал.2 от НСОРЗ на положен в периода от
20.08.2016г. до 20.08.2019г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска на 20.08.2019г., е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Цитираните от ищеца
директиви-Директива 89/391/ЕОИ /Рамкова директива за безопасността и здравето
при работа/ и Директива 2003/88/ЕО са транспонирани в законодателството ни,
същите не уреждат поставения по делото въпрос и уредбата в ЗМВР на нощния труд
при работа на смени им е съответна, в т.ч. и на легалната дефиниция на нощния труд, неговата
продължителност и гаранциите при полагането му, включ. при работа на смени-чл.2.3, чл.8 и чл.10 от Директива
2003/88/ЕО.
Със заявление от 09.09.2019г. ищецът формулира нов
петитум на исковата молба по главния иск, в несъответствие с обстоятелствата,
на които основава главния иск и формулирания съответен петитум, по редовната по
този иск искова молба, като сочи нови периоди/в рамките на общия период/, но и
нови размери на главници по главния иск, които сумирани се различават от общо
претендираната сума за допълнително възнаграждение за извънреден труд. До
връчване на исковата молба на ответника, няма пречка ищецът да промени
параметрите на търсената защита, но само когато обстоятелствата, на които тя се
основава, и искането за защита са
свързани и искането логически следва от изложените фактически
твърдения.Отправеното ново искане/петитум/ по главния иск, основано на
претендирани главници, различни по размер и период от първоначалните, води до
противоречие между обстоятелствена част на редовната първоначална исковата
молба и нейният нов петитум, при което на разглеждане подлежи главния иск така
както е заявен с първоначалната исковата молба. При това, когато за
претендираното с иска право, в закона не са уредени релевантните правопораждащи
го факти, както в случая, изцяло в преценка на ищеца е да индивидуализира
същото-по основание, размер и период, в който случай изпълнение на правото може
да се претендира след покана, защото в закона няма определен срок за
изпълнението му-чл.84, ал.2 от ЗЗД, при което за такава се счита исковата
молба, но само ако се установи, че ответникът дължи изпълнение на ищеца.
При този изход на
делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът няма право на разноски, а на основание чл.78, ал.3
от ГПК в тежест на ищеца е претендираното от
ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.6
от ГПК и чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, с оглед защитавания по делото материален интерес,
определя в минимален размер от 100 лв.
Мотивиран от
изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Я.Х. с ЕГН **********, ***, срещу Главна дирекция
„Национална полиция“-МВР, гр.София, ***, иск за сумата 1 952.64 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 210.5
часа извънреден труд поради превръщане по аналогия на чл.9, ал.2 от НСОРЗ на
положен в периода от 20.08.2016г. до 20.08.2019г. нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска на
20.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Я.Х. с ЕГН
**********, ***, да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР,
гр.София, ***, сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Кърджали в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия: