№ 77037
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110122638 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от ФИРМА против Р. М. К. с искане за издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 200 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № **** от
16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 23,04 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.10.2019 г. до 01.04.2020 г., 60
лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 100 лв., представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента;
15,05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2020 г. върху
главницата, 1,74 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2019 г. до
31.03.2020 г. върху договорното възнаграждение, 4,51 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2020 г. върху вземането за допълнителна услуга „Фаст“ и
7,52 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2020 г. г. върху
вземането за допълнителна услуга „Флекси“, 36,32 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2020 г. до 27.05.2021 г. върху главницата, 4,18 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.04.2020 г. до 27.05.2021 върху договорното възнаграждение, 10,90
лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2020 г. до 27.05.2021 г. върху
вземането за допълнителна услуга „Фаст“ и 18,16 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2020 г. до 27.05.2021 върху вземането за допълнителна услуга „Флекси“,
както и сумата от 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, лихва за забава върху тези вземания и законна лихва, както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
вземанията от: 60 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“
за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 100 лв., представляваща възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива
на клиента; 4,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2019 г. до
31.03.2020 г. върху вземането за допълнителна услуга „Фаст“ и 7,52 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2020 г. г. върху вземането за
1
допълнителна услуга „Флекси“, 10,90 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.04.2020 г. до 27.05.2021 г. върху вземането за допълнителна услуга „Фаст“ и 18,16 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2020 г. до 27.05.2021 върху вземането за
допълнителна услуга „Флекси“, както и сумата от 30 лв., представляваща такси за
извънсъдебно събиране на вземането, като съображенията за това са следните:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 16.09.2019 г., като
възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните
правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В т. 12 от заявлението е посочено, че такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя
възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен
план. С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до извод, че двете услуги
са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за
същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. В допълнение, по отношение
на такса „Флекси“ следва да се има предвид, че същата е дължима дори и когато
кредитополучателят не се е възползвал нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и
води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на
разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно такса „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и такса „Флекси“
за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента,. поради
противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде
отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на
сумата от 30 лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно
посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая заявителят е претендирал
такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в размер от 30 лв. Съдът
намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено
плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на
чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението по отношение на тези вземания, както и на акцесорните такива
за лихва за забава, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 85627/29.04.2022 г. на ФИРМА, ЕИК **** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. М. К., с ЕГН: ********** за сумите,
както следва: 60 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“
за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 100 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план
по инициатива на клиента; 4,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2019
г. до 31.03.2020 г. върху вземането за допълнителна услуга „Фаст“, 7,52 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2020 г. г. върху вземането за
допълнителна услуга „Флекси“, 10,90 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.04.2020 г. до 27.05.2021 г. върху вземането за допълнителна услуга „Фаст“, 18,16 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2020 г. до 27.05.2021 върху вземането за
допълнителна услуга „Флекси“, както и 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред СГС, в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3