Присъда по дело №8018/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	218
Дата:	11 април 2024 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20231110208018
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 218
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Д. МИЧЕВ
СъдебниГЕНА ЦВ. ВЕЛКОВСКА

заседатели:Сашка Д. Петкова
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
и прокурора В. Хр. Х.
като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20231110208018 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. Д. М. - родена на *г. в *, българка,
български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждА., работеща, с
ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че за времето от неустановена дата
през месец ноември 2018г. до 01.02.2019г., при условията на продължавано
престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна стрА.
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага,
сама и в условията на посредствено извършителство, възбудила и поддържала
у различни граждани заблуждение, че ще им организира екскурзии в
чужбина, с което им причинила имотна вреда в общ размер на 7 000 (седем
хиляди) лева, както следва:
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до
1

09.11.2018г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у Н. Г. Н., че ще организира екскурзия
до остров Мавриций, с което и причинила имотна вреда в размер на 1 000
лева.
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до
09.11.2018г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, в
условията на посредствено извършителство, чрез Н. Г. Н., възбудила и
поддържала заблуждение у В. Ц. Н., че ще организира екскурзия до остров
Мавриций, с което му причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до
09.11.2018г. в град София, в условията на посредствено извършителство, чрез
Н. Г. Н., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у К. Ц. Н. – К.а, че ще организира екскурзия до остров
Мавриций, с което причинила на Н. - К.а имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до
09.11.2018г. в град София, в условията на посредствено извършителство, чрез
Н. Г. Н., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у К. В. К., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с
което му причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В периода от неустановена дата през месец януари 2019г. до
01.02.2019г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у И. П. Б., че ще организира екскурзия
до остров Мавриций, с което му причинила имотна вреда в размер на 1 500
лева.
В периода от неустановена дата през месец януари 2019г. до
01.02.2019г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, в
условията на посредствено извършителство, чрез И. П. Б., възбудила и
поддържала заблуждение у Е. Б. К., че ще организира екскурзия до остров
Мавриций, с което и причинила имотна вреда в размер на 1 500 лева,
поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.58а, ал.1 вр.
с чл.54, ал.1 НК Я ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода в размер на
ДВЕ ГОДИНИ.
НА ОСНОВНИЕ чл.66, ал.1, от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
2

ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата А. Д.
М. (със снета по делото самоличност) да заплати по сметка на СДВР сумата в
размер на 170.40 лева, представляваща възнаграждение по изготвената в хода
на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза, на частният
обвинител И. П. Б. с ЕГН: ********** сумата от 300.00 лева, представляваща
възнаграждение за упълномощен повереник по досъдебното производство и
по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
днес пред Софийски Градски съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 218 от 10.04.2024г. постановена по НОХД № 8018/
2022г. по описа на СРС, 111 – ти н.с.
Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против А.
Д. М., с ЕГН: ********** за това, че времето от неустановена дата през месец
ноември 2018г. до 01.02.2019г., при условията на продължавано престъпление
– с повече от две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна стрА. продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, сама и в условията
на посредствено извършителство, възбудила и поддържала у различни
граждани заблуждение, че ще им организира екскурзии в чужбина, с което им
причинила имотна вреда в общ размер на 7 000 (седем хиляди) лева, както
следва:
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.
11.2018г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
поддържала заблуждение у Н. Г. Н., че ще организира екскурзия до остров
Мавриций, с което и причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.
11.2018г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, в условията
на посредствено извършителство, чрез Н. Г. Н., възбудила и поддържала
заблуждение у В. Ц. Н., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с
което му причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.
11.2018г. в град София, в условията на посредствено извършителство, чрез Н.
Г. Н., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у К. Ц. Н. – К.а, че ще организира екскурзия до остров
Мавриций, с което причинила на Н. - К.а имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.
11.2018г. в град София, в условията на посредствено извършителство, чрез Н.
Г. Н., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у К. В. К., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с
което му причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В периода от неустановена дата през месец януари 2019г. до 01.
02.2019г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
поддържала заблуждение у И. П. Б., че ще организира екскурзия до остров
Мавриций, с което му причинила имотна вреда в размер на 1 500 лева.
В периода от неустановена дата през месец януари 2019г. до 01. 02.2019г. в
град София, с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на
посредствено извършителство, чрез И. П. Б., възбудила и поддържала
заблуждение у Е. Б. К., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с
което и причинила имотна вреда в размер на 1 500 лева – престъпление по
1

чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства безспорно се установява и доказва факта на
извършено престъпление, както и авторството в него в лицето на подведената
под наказателна отговорност А. М.. Предлага на съда да признае подсъдимата
за виновна по така повдигнатото обвинение като и се наложи наказание в
предвидения от закона размер, което, предвид проведената съкратена
процедура, да бъде редуцирано с 1/3.
Частните обвинители също поддържат обвинението наред с прокурора
като предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като и се наложи
макС.лно по размер наказание.
Защитникът на подсъдимата се присъединява към становището на
прокурора и частните обвинители относно наличие на извършено
противоправно деяние. Предвид признанието на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт акцентира, че неговата
доверителка е осъзнала своето поведение и е изразила съжаление за
стореното. Моли при определяне на размера на наказанието съдът да
съобрази обстоятелствата, че подсъдимата не е осъждА., изминал е един
сравнително продължителен период от време, от довършване на
продължаваното престъпление, поради което и наказанието следва да бъде
ориентирано към минималния размер и да бъде отложено с изпитателен
срок.
В своя лична защита и последна дума подсъдимата А. М. се съгласява
със становището на защитника си, като изразява съжаление за стореното и
моли съда за справедливо наказание.
Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства,
становищата на страните и техните искания, намира за установено следното:
Подсъдимата А. Д. М. е родена на * в гр. *, Област *, живущ в гр. *,
Област *, *, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена,
неосъждА., работеща, с ЕГН: **********.
За времето от 19.04.2010 г .до 18.12.2017г. подсъдимата А. Д. М. /с
фамилия преди брака М./ работела по трудово правоотношение в
туристическа фирма „*“ООД, гр. Пловдив, на длъжност „служител
информация и пътувания“. В служебните й задължения влизало контактуване
с клиенти и поддържане на връзка с чуждестранни и местни партньори и
туроператорски фирми, организирала и систематизирала продажби на крайни
клиенти и туристически агенции, пътувала като придружител на групите на
туроператора. Покрай работата си в туристическата агенция, подсъдимата М.
натрупала достатъчно знания и опит решила да придобие облага за себе си,
като започнала да организира екскурзии на български граждани до различни
2

дестинации в чужбина, като предлагала изключително ниски цени за
осъществяване на екскурзиите. Първоначално подсъдимата М. организирала
няколко екскурзии в чужбина на изключително ниски цени. Клиентите,
посетили тези екскурзии, остА.ли много доволни и започнали да споделят със
свои близки и познати за осъществените пътувания и да споменава" името на
подсъдимата М.. По този начин подсъдимата М. целяла да създаде у
клиентите доверие към себе си и в последствие казвала на гражданите, които
вече пътували по организирани от нея екскурзии, да споделят за това със
своите близки и познати. В действителност подсъдимата М. нямала право да
извършва туристическа дейност в качеството си на физическо лице, тъй като
за тази дейност бил необходим лиценз, а тя нямала издаден такъв /видно от
писмо на Министерство на туризма/. Въпреки че успяла първоначално да
организира сама част от обещаните екскурзии, за организирането на
последващите се наложило да ползва услугите на други туристически фирми.
Проведените екскурзии обаче били на по-високи цени от тези, които
подсъдимата М. предлагала на клиентите си. Разликата между цената на
действително проведената екскурзия и тази, платена от клиентите била
доплащА. от подсъдимата М.
Доплащането ставало със суми, които подсъдимата М. събрала от
други клиенти, желаещи да посетят организираните от нея екскурзии. Тъй
като много от организираните от нея екскурзии се проваляли, на подсъдимата
М. й се налагало да възстановява вече платени суми. Това отново ставало,
като карала клиенти, които тепърва се записвали на организирани от нея
екскурзии, да превеждат пари, дължими за екскурзията по сметките на други
клиенти, чиито пътувания се били провалили.
През 2018 г. свидетелката Н. Г. Н. живеела и работела в гр. София. В
службата си тя разбрала от свои колеги, че са посетили екскурзии до
екзотични дестинации, организирани от подсъдимата М. и че са остА.ли
много доволни. Колегите на свидетелката Н. й обяснили, че екскурзиите били
организирани от лице на име А. М. /М. е моминската фамилия на подсъдимата
М./ и че комуникацията с нея ставало основно по телефон. Свидетелката Т. Т.
предоставила на св. Н. телефона на подсъдимата М. с номер 0898 312 233.
През месец ноември 2018 г. свидетелката Н. се свързала с подсъдимата М..
Подсъдимата М. изпратила на свидетелката Н., чрез „Вайбър“, оферта
която включвала предложение за пътешествие до следните дестинации: о-в.
Мавриций, Малдиви, Занзибар, Шри Ланка. Особеното при тези екскурзии
било, че трябвало предварително да се предплати пакет, който можело да се
използва в рамките на две години, като се избере конкретна дата за пътуване.
В действителност подсъдимата М. нямала намерение да предприеме стъпки за
реализиране на въпросната екскурзия, а целта й била да използва получените
от свидетелката Н. пари, за да покрие свои лични задължения към други
клиенти, чиито екскурзии не били осъществени.
Свидетелката Н. се прибрала у дома си и споделила за получената
3

оферта със своя съпруг - В. Ц. Н., а след това със сестрата на съпруга й -
свидетелката К. Ц. Н. - К.а и нейния съпруг - свидетелят К. В. К..
Свидетелката Н. споделила условията на получената от подсъдимата М.
оферта за пътуване и това, че всеки от тях трябва да плати по 1 000,00 лева за
да се включи в екскурзията. Свидетелят Н., свидетелката К.а и свидетелят К.
се съгласили с офертата, предоставена на свидетелката Н. от подсъдимата. По
този начин, в условията на посредствено извършителство, чрез свидетелката
Н., подсъдимата М. въвела в заблуждение свидетелите Н., К. и К.а, че ще
участват в организирА. от нея екскурзия, срещу сумата от 1 000,00 лева за
всеки един от тях. Четиримата свидетели решили да пътуват до остров
Мавриций, като избрали за начална дата на пътуването си 09.03.2019 г. и
всеки от тях се включил с по 1 000,00 лева. Свидетелката К. К.а имала
електронно банкиране и на 09.11.2018г. превела сума в размер на 4 000,00
лева, които представлявали общата сума, платена от свидетелите Н., Н., К.а и
К. за участие в организирА.та от подсъдимата М. екскурзия. Сумата била
преведена по сметка, посочена от подсъдимата М. и като основание за
превода било посочено „екскурзия А. М.“. Парите били преведени по сметка
в банка „*“ АД, с IBAN BG14UNCR70001521148677 на името на М. Д. /т.З,
л.12/.
В началото на месец февруари 2019г. подсъдимата Н. дочула от
различни свои познати, че се били провалили платени от тях екскурзии,
организирани от подсъдимата М..
Свидетелката Н. се свързала по телефона с обвиняемата и я попитала
какво става с нейната екскурзия. Въпреки че не била предприела никакви
действия по организиране на екскурзията, подсъдимата. Подсъдимата М.
обяснила, че екскурзията й ще се проведе, но е необходимо да си намерят още
няколко човека. Свидетелят Н. предложила на своите npиятели свидетелят И.
П. Б. и свидетелката Е. Б. К. да дойдат заедно с нея и семейството й на
екскурзията, организирА. от подсъдимата М., като им предоставила телефона
й.
Свидетелят Б. е обадил на предоставения му телефонен номер и
разговарял с подсъдимата М.. Тя уверила свидетелят Б., че екскурзията до о-в.
Мавриций, ще се състои, като ще пътуват със самолет на Катарските
авиолинии, а хотелът, в който участниците не бъдат настанени също бил от
веригата на Катарските авиолинии. Свидетелят Б. повярвал, че подсъдимата
М. действително ще организира екскурзия до о-в Мавриций и изразил
желание да се включи в екскурзията, заедно с приятелката си – свидетелката
К.. Подсъдимата М. му обяснила, че всеки от тях трябва да плати по 1 500,00
лева или общо 3 000,00 лева за двамата и изпратила банкова сметка, по която
да бъде преведена сумата. Свидетелят Б. предал на свидетелят К. проведения
разговор с подсъдимата М. и условията на офертата. По този начин
подсъдимата М., в условията на посредствено извършителство, чрез
свидетелят И. Б., възбудила у свидетелката К. заблуждение, че ако плати 1
500,00 лева ще участва в екскурзия до о-в Мавриций, организирА. от
4

подсъдимата М.. На свидетеля К. се харесала предложената оферта и тя се
съгласила да участва в пътуването.
На 01.02.2019г. свидетелката К. превела по изпратената М. банкова
сметка сума в размер на 3000,00 лева представлявали общата сума, платена от
нея и свидетеля Б. за участие в организирА.та от подсъдимата М. екскурзия.
Сумата била преведена по сметка в банка „Първа инвестиционна банка“ АД, с
BG43FINV91501003807538 на името на А. З. /т.З, посочено основание за
превод „екскурзия А. М.“.
С наближаване на дата на екскурзията 09.03.2019 г. св. Б. започнали да
водят кореспонденция по телефона с подсъдимата М., като се интересували
от номер на полета, кога ще си получат билетите и др. организационни
въпроси. Подсъдимата, която изобщо не била предприела нищо, за да
организира обещА.та екскурзия, а използвала получените суми в свой
интерес, за да покрие задълженията си към други клиенти, започнала да дава
уклончиви отговори; да говори, че вероятно екскурзията може да бъде
отложена с около две седмици. Накрая подсъдимата М. признала пред
свидетелите Н. и Б., че екскурзията няма да се състои. Двамата веднага
поискали връщане на платените от тях и приятелите им суми. Въпреки, че
подсъдимата обещала да върне парите, така и не направила това.
През 2018г. свидетелят М. Г. Д. се записал за участие в екскурзия до
Малдивите, организирА. от подсъдимата М., която се провалила. След
разговор между двамата, подсъдимата М. му обещала, че ще му върне парите
на части, чрез преводи от познати, приятели и роднини. Подсъдимата М.
посочила неговата сметка в банка „*“ АД, с IBAN
BG14UNCR70001521148677 за извършване на плащането от групата,
включваща свидетелката Н. и нейните познати и така паричната сума,
преведена по тази сметка от К. К.а в размер на 4000,00 лева, стА.ла част от
вноските, чрез които подсъдимата погасявала задълженията си към свидетеля
Д..
През 2018г. свидетелят А. Б. З. дал на подсъдимата М. сума от 20 000,00
лева, за да му бъде организиран пакет от екскурзии. Обещаните от
обвиняемата екскурзии обаче не били проведени и свидетелката З. си поискал
парите обратно. Подсъдимата многократно си измисляла различни
обвинения, за да не му върне парите - че е болна, че е в болница, че дядо й е
починал и др. Накрая подсъдимата казала на свидетеля З., че ще му
възстанови сумите на части, по банков път. Свидетелят З. й предоставил
банковата си сметка в банка „Първа инвестиционна банка“ АД, с IBAN
BG43FINV91501003807538. Подсъдимата М. дала тази сметка на свидетеля К.
и така сумата, преведена от свидетелката К., стА.ла част от вноските, чрез
които подсъдимата погасявала задълженията си към свидетеля З..
Във връзка със случилото се частната обвинителка К. К.а депозирала
жалба до СРП, в която описала случилото се между нея, Н. Н. и подсъдимата
М.. Към жалбата била приложена разпечатка от вайбър комуникация.
5

Жалбата била депозирА. и от Е. К. и И. Б. против подсъдимата във връзка със
същия случай, към която били представени преводни нареждания за
заплатени суми. Били подадени жалби и от други лица. По случая било
образувано досъдебно производство. В хода на разследването били
разпитани в качеството на свидетели пострадалите лица Н. Н., В. Н., К. Н. –
К.а, К. К., И. Б. и Е. К., както и М. Д., А. З., В. М., А. Т., Т. Т., Д. К., С. М., Д.
Д. и А. И.. Видно от разпитите им е, че лицата детайлно описват цялостната
комуникация между тях и подсъдимата по повод предлагА.та екскурзия, както
и нейните последващи действия, свързани с невъзможността от нейното
осъществяване, предаване на посочените суми и тяхното невъзстановяване.
Показанията на пострадалите свидетели, конституирани като частни
обвинители, биват потвърдени от представените като писмени доказателства
разпечатки от комуникации с подсъдимата и платежни документи за
заплатената екскурзия. От друга стрА. в показанията на свидетелите М. Д. и
А. Т. се установява, че същите, както и частните обвинители, също са били
обект на некоректно отношение от стрА. на подсъдимата, но в крайна сметка
парите, които й дали за екскурзия до о – в Мавриций, като й предали сумата
от 4 400 лева. Подсъдимата започнала да уколничи в отговора си към
свидетелите, когато дошло време за реалното изпълнение на поетото
задължение, като впоследствие заявила на свидетелите, че екскурзията им е
отпаднала и на части им възстановила парите. От друга стрА. видно от
протокола за разпит на свидетеля Д. е, че той е познавал подсъдимата, която
се свързала с него и му предлагала екскурзии до различни дестинации, които
лицето заплатило. Впоследствие се установило, че подсъдимата няма
възможност да изпълни поетите задължение, подобно на остА.лите свидетели.
Сходни са и показанията на свидетелите А. З. дадени пред съдия по НЧД №
9619 по описа на СРС за 2022г., С. Д., Д. К., С. М., Мария М. които описва
сходна ситуация на заплатени от него суми и невъзможност на подсъдимата
да изпълни задълженията си, които впоследствие му били възстановени.
Същевременно от показанията на свидетеля А. И. се установява, че
същият познава подсъдимата М., тъй като имал връзка със сестра й, която
поискала да й даде номера на банковата си сметка, за да й превеждат пари,
понеже нейната била блокирА.. Подсъдимата не обяснила на свидетеля
поради каква причина това е стА.ло, а само го помолила за услуга.
Свидетелят откликнал на молбата и като впоследствие започнал да получава
преводи на различни суми от непознати лица. След като по сметката на
свидетел постъпвали въпросните суми, подсъдимата указвала на свидетеля
как да се разпорежда с тях, като ги превежда на трети лица, които отново не
познавал, да тегли от банкомат пари ида й ги дава ,,на ръка“ или да прави
някои интернет плащания като например да й плати наема на квартирата.
След като свидетелят И. се усъмнил, че нещо не е наред, помолил
подсъдимата М. повече да не му ползва банковата сметка, като тя се
съгласила. Свидетелят предоставил за нуждите на разследването копия от
движения по банковата му сметка.
6

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно –
счетоводна експертиза, от чието заключени есе установява, че на частните
обвинители по делото е била причинена имотна вреда в размер на общо 7 000
лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и вярно.
В хода на разследването са приобщени обемист брой писмени доказателства
и доказателствени средства като разпечатки от проведени комуникации
между свидетелите и подсъдимата, извлечения и документи от банки, както и
платежни нареждания. Приложена е и справка за съдимост, от която е видно,
че към момента на деянията, подсъдимата М. не е била осъждА..
Същевременно към кориците на делото е налично копие от Присъда № 128 от
15.06.2022г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, постановена по НОХД №
1124/2021г., по която подсъдимата А. М. (М.) е била призната за виновна по
обвинение в извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за извършени общо 115 деяния, за което и е
било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието
изтърпяване е било постановено да бъде при първоначален общ режим.

С Постановление от 07.04.2023г. А. Д. М. била подведена под
наказателна отговорност по обвинение в извършено престъпление по чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. РазпитА. в качеството си обвиняем и в
присъствието на упълномощен защитник, същата отказала да депозира
обяснения.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.
372, ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен
от подсъдимия и неговия упълномощен защитник.
Пред съда подсъдимата А. М. признава изцяло фактите по повдигнатото
обвинение, така като са посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е изразила съгласие да не се събират допълнителни доказателства по
тези факти. Съдът от своя стрА., констатирайки обоснованост на направеното
от подсъдимата признание от валидно събраните на досъдебното
производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно
следствие в избрА.та форма.
При така признатите факти от подсъдимата, които съдът намира за
подкрепени от събрания по наказателното производство доказателствен
материал, се обуславя единствената процесуална възможност да се приемат
именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и описА. в
обвинителния акт.
Подсъдимата А. М. доброволно е изразила съгласие съдебното
производство да бъде проведено по реда на чл.371 т.2 НПК. Признала е
изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като се е съгласила да не се събират доказателства,
свързани с оборването на тези факти.
Фактическата обстановка по делото подробно се установява и подкрепя
7

от писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
досъдебното производство. Освен фактите, подсъдимата е признала и своята
вина в съдебната фаза на наказателното производство.
С оглед установената фактическа обстановка и съвкупен А.лиз на
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства се доказва, че подсъдимата А. Д. М. е извършила
престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. От обективна стрА.
изпълнителното деяние е резултатно и се счита за извършено чрез действие.
Към момента на влизане в служебни правоотношения с пострадалите
свидетели, по повод извършената от последния резервация за почивка в о – в
Мавриций, подсъдимата не е имала възможността да извършва дейността, за
която е получила поискА.та сума, тъй като не е притежавала изискуемия от
закона лиценз, с което е въвела в заблуждение посочените частни обвинители,
че ще осъществи поетия ангажимент.
Подсъдимата А. М. е възбудила заблуждение у пострадалите, че може да
извърши услуги, които формално е организирала само за част от тях, за което
е получила и съответните паричните суми. До момента на тяхното
депозиране, подведената под наказателна отговорност е поддържала у лицата
и заблуждението, че може да осигури приетата поръчка, като както към
момента на влизане в договори отношения, така и впоследствие, не е бил
направен какъвто и да е опит за изпълнение на поетия ангажимент.
Впоследствие, по твърдения на разпитаните лица, след проведени
няколкократни телефонни разговори, подсъдимата М. нито се опитала, макар
и чрез други лица да отстрани невъзможността за резервация на
предложената оферта, нито пък успяла да върне получените суми. Безспорно
по делото е установен използвания от подсъдимата сходен механизъм на
въвеждане и поддържане в заблуждение на пострадалите, както и на друга
част от разпитаните свидетели, на които парите впоследствие били
възстановени, по отношение на организирането на екскурзията.
В случая налице е пряка причинно следствена връзка между
измамническите действия на подсъдимата и разпореждането на пострадалите
с техни парични суми от общо 7 000 лева. Последните са действали с
убеждението, което подсъдимата е поддържала, че може да им осигури
предлагА.та екскурзия. В този смисъл е и съдебната практика на ВС, в която е
посочено, че при наказателно правната измама деецът използва договорни
отношения без намерение да се издължи по тях (виж. Решение № 728 от
30.01.2003г. по н.д.№ 612/2022г. на ВКС - I – н.о.).
От субективна стрА. изпълнителното деяние е било извършено умишлено
и при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимата А. М. е съзнавала, че няма
възможност изначално да изпълни поетите задължения, въпреки това е
взимала пари, които е използвала по други предназначения. Същевременно не
е разполагала и с алтернативни варианти за изпълнение на предлаганите от
нея услуги.
8

От събраните доказателства и доказателствени средства се установява,
че подсъдимата А. М. е изразходвала получените парични средства за други,
различни от предназначените цели, като при проведени разговори с частните
обвинители, а и пред част от свидетелите е направила признание, че ще върне
получените суми. В хода на наказателното производство бяха установени по
безспорен и несъмнен начин действия на подсъдимата, свързани с изначално
некоректно и неправомерно поведение.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете параметрите на
санкцията, предвидена за конкретното престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а
именно лишаване от свобода от една до шест години. Също така беше
отчетено и обстоятелството, че съдебното производство е проведено по реда
на чл.371 т.2 от НК, която задължава съда да приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК и редуцира отмереното наказание лишаване от свобода с 1/3. При
преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени от една стрА. чистото съдебно минало на подсъдимата, изразеното
съжаление за стореното и изминалия период от време, а от друга стрА. като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид
високата степен на обществена опасност на престъплението и неговия
извършител, предходното осъждане за същото престъпление с много – по
широк кръг от пострадали лица, ниското правно съзнание на подсъдимата и
незачитане на установения в стрА.та правов ред. При преценка относно вида
и размера на наказанието съдът намира, че същото следва да бъде определено
при баланса между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства
и въпреки проведената съкратена процедура, не следва да същото да бъде
редуцирано при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК под предвидения в закона
минимум. Санкцията, която трябва да бъде наложена на подсъдимата, е
справедливо да бъде определена към средния размер, а именно три години
лишаване от свобода, като след намаляването му с 1/3 да бъде окончателно
две години.
В конкретния случай не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят редуциране на
наказанието под предвидения в закона минимум от една година, а и най –
лекото предвидено в закона наказание, не би се оказало несъразмерно тежко.
Не следва да бъде пренебрегнат и факта, че по предходното осъждане,
подсъдимата е получила същото по размер наказание при наличие на по –
тежка правна квалификация и много повече засегнати от престъплението
лица. Така отмереното по размер наказание се явява справедливо и постигащо
в най – пълна степен целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК.
Съблюдавайки именно тези цели отмереният размер би постигнал
необходимия баланс между поправянето и превъзпитаването на дееца от една
стрА. и необосновано високата репресия спрямо него от друга.
По отношение на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода съдът намира, че в конкретния случай би могъл да се позове на
изключението в закона, регламентирано в чл.66, ал.1 от НК.
9

В случая са налице всички кумулативно предвидени изисквания на
закона, които да отложат изтърпяването на наказанието с подходящ
изпитателен срок. Наложеното наказание е за извършено престъпление от
общ характер в размер до три години и лицето е с чисто съдебно минало.
Както беше посочено целите на наказанията биха били постигнати в най –
пълна степен с налагане на по – леко наказание, като същевременно би се
явило необосновано тежко неговото ефективно изтърпяване. Според
съдебния състав целите на наказанията биха били постигнати ако наложеното
наказание лишаване от свобода бъде отложено с минимално предвидения в
закона изпитателен срок от четири години.
Съдът не счита за справедливо наложеното наказание да бъде
изтърпявано ефективно. Както беше посочено подсъдимата е с чисто съдебно
минало и е изминал един относително дълъг период от време, считано от
момента на извършване на последното деяние до постановяване на присъдата.
Ето защо освен наличието на кумулативните предпоставки по чл.66, ал.1 от
НК относно липсата на предходно осъждане на подсъдимата, както и
налагането на наказание до три години, целите биха били постигнати и без
неговото ефективно изтърпяване. Срокът на отлагане на изтърпяването му
също се явява една своеобразна санкция за дееца и през този период
поправянето на осъдения би имало своя по – засилен превъзпитателен ефект.
По отношение на разноските по делото следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК като подсъдимата А. М. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 170.40 лева,
представляваща възнаграждение по изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно – счетоводна експертиза, а на частния обвинител И. Б. с
ЕГН: ********** и сумата от 300.00 лева, представляваща възнаграждение за
упълномощен повереник по досъдебното производство и по сметка на СРС
сумата от по 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Съобщи за изтекли лични данни