Номер 106308.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501503 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГP А НИЧ Н А ПО ЛИ ЦИЯ" - М В Р ГР. СОФИЯ с р е щ у Решение
№1714/27.03.2020 г. постановено по гр. дело №16000/2019г. на Районен съд-Варна, с което се
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, да заплати на Н. М. Р. , ЕГН: **********,
общо 1823.22 лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, за периода
07.10.2016г. - 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба- 07.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178,
ал. 1, т.З вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, да заплати на Н. М. Р. , ЕГН:
**********, сумата от 340 лв. , представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 272.93 лв., представляваща разноски за
дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Твърдят, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост на акта. За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР.
КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители
като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има
непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага
"съответно", а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да
1
се уреди идентично на тази в КТ. препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни
норми.
От изложената нормативна уредба става явно, че предвид качеството на ищеца на
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с
ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби,
които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.
Излагат подробни съображения във въззивната жалба. Молят да се постанови
решение, с което да се отмени решението на Районен Съд.Претендират направените по делото
разноски включително възнаграждение за юрисконсулт, за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна е депозирала ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА Счита
въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция"- МВР за неоснователна, а изложеното в нея
за неправилно, необосновано и недоказано, като молят да се потвърди постановеното
първоинстанционно решение като допустимо, правилно, законосъобразно, обосновано и съобразено с
доказателствата по делото.
Претендират разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н. М. Р. , ЕГН: **********, против ГД
„Гранична полиция" при МВР гр. София обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1823,22 лв.,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
07.10.2016г. - 07.10.2019г., общо 259 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, като изразява становище
за неоснователност на предявения иск .. Излагат се подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 07.10.2016г. -
07.10.2019г., като ищецът е заемал длъжност „младши експерт -младши оперативен дежурен" в ГПУ -
Варна към РДГП „Гранична полиция" Бургас ,като през периода 15.10.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е
работил на 12-часови смени.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводната експертиза се
2
установява, че за периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г. ищецът е отработил 1808 часа нощен труд.
Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 2 067 часа общо.
Разликата възлиза на 259 часа извънреден труд. Незаплатената сума за процесния период е 1823.22 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни изводи:
Ищецът е доказал твърденвията си,че за исковия период е бил в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г. е полагал труд на 12 часови
смени;
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. действащае била Наредба
№ 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с
решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от
10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема, че няма
основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения.
3
В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен
след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143,
получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо
основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства
на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ, което не е
оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. По делото
липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото допълнително възнаграждение в
доказан размер да е платено от въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан
по основание и по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението
като правилно следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1714/27.03.2020 г. постановено по гр. дело
№16000/2019г. на Районен съд-Варна
^ Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4