РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Карлово, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200582 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281- 001358/15.12.2020 година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К., на Н. Д. К., ЕГН
********** от с. В.Л., ул. *******, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т.
1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10
контролни точки за нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят К.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага конкретни съображения. Оспорва извършване на
нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Л.Г., свидетелите К.С., Й.Г., Б.Б., ангажирания от
жалбоподателя свидетел Г.К., и приложените и приети писмени такива –
протокол за претърсване и изземване от 30.10.2020г. със снимков материал,
протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2020г. със снимков
материал, АУАН № 303053/30.10.2020г., протокол за проверка на преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, справка от Централна
база КАТ, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
Заповед № 8121К-825/19.07.2019г., Заповед № 8121К-14578/31.12.2019г.,
Заповед № 8121К-14581/31.12.2019г., протокол за химическа експертиза,
талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, фиш за спешна медицинска помощ № 9137/30.10.2020г.,
извлечение от журнал за вземане на кръв и урина съгласно Наредба №
1/19.07.2017г. от ЦСМП П., Филиал К., съдът намира за установено следното:
На 30.10.2020 година около 17.20 часа в РУ на МВР К. бил получен
сигнал, че в болнично заведение е прието за лечение лице с прострелна рана в
главата- Д. К. от с.В.Л., баща на жалбоподателя К.. Незабавно свидетелите С.
и Г., служители на РУ на МВР К. се отправили към адреса с оглед
установяване на фактите по случая и запазване на местопроизшествието
поради приета необходимост от извършване на неотложно действие по
разследването, претърсване и свързаното с него изземване. Пътували със
служебен автомобил червен на цвят О.А., необозначен като полицейски, като
около 18.00 ч., наближавайки адреса на жалбоподателя, забелязали
насрещнодвижещ се автомобил Рено Клио с рег. номер ******, за който на
свидетеля С. било известно, че се управлява от жалбоподателя К..
Автомобилът отминал адреса на К., свил веднага по земен път, като
свидетелите го последвали, тъй като С. знаел, че отзад има втори вход за
двора. Жалбоподателят, който бил водач на автомобила, не спрял при него, а
продължил и по друг земен път заобиколил имота и отново излязъл на
главния път пред дома си, на който бил забелязан първоначално от двамата
свидетели. През цялото време поведението му било наблюдавано от
2
свидетелите С. и Г., които го следвали със служебния автомобил. Пред дома
си на ул. „****** около 18.10ч. К. спрял, а след него това сторили и
полицейските служители. Двамата свидетели му се легитимирали и му
поискали документи за проверка. Докато разговаряли на С. и Г. им
направило впечатление, че жалбоподателят лъха на алкохол, поради което
бил попитан употребил ли е такъв, на което отговорил утвърдително, а за вида
уточнил бира и ракия. Свидетелят С. му заявил, че ще бъде тестван за
употреба на алкохол и се обадил в управлението, за да бъде изпратен
дежурния патрул на КАТ. Тъй като жалбоподателят бил военнослужещ било
съобщено и за изпращане на служители на Военна полиция. Докато чакали
патрул на КАТ, К. първоначално заявил на свидетелите, че желае да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, но впоследствие казал,
че не желае, тъй като е употребил алкохол и апаратът ще го покаже. Питал и
кое е по добре за него - да бъде тестван с техническото средство или не, като
С. му отговорил, че това е негов избор, както и че ако бъде изпробван с
техническо средство и не е съгласен с резултата, може да даде кръвна проба.
Докато изчаквали патрул на КАТ, пристигнали и много други служители на
РУП К., които трябвало да присъстват на процесуално-следствените действия.
Още преди пристигането им жалбоподателят и свидетелите С. и Г. влезли в
двора му, като жалбоподателят вървял отпред, а полицаите го следвали
непосредствено. Същите го наблюдавали непрекъснато, както предвид, че
предстояло извършването на проверка за употребата на алкохол, така и с
оглед предстоящите следствени действия, свързани с издирване на оръжие и
други предмети, имащи отношение към прострелването на баща му. На
въпроса им има ли в дома му оръжие К. отвърнал, че имало някакъв пистолет,
поставен на перваз на прозорец в горната част на двора, където живеел баща
му, отрекъл да има друго оръжие. Пистолетът не бил пипат до пристигане на
оперативноследствената група. Освен К. в дома му, в жилищната сграда, била
съпругата му св. К. с децата им, която след влизането им в двора била
поканена да излезе на двора. Във връзка с обаждането на С. на адреса
пристигнал св. Л.Г. – служител по КАТ, на когото С. и Г. разказали случилото
се. Г. поканил жалбоподателя К. да бъде тестван с техническо средство за
наличие на алкохол, но жалбоподателят отказал, последствие казал, че ще се
съгласи в присъствието на Военна полиция, след това обаче отново променил
мнението си. Свидетелят Г. отишъл в служебния автомобил и започнал да
3
съставя акт за отказ да бъде тестван К. за алкохол в електронен вид на таблет,
като непосредствено преди да завърши бланката с АУАН влязъл отново в
двора, за да го довърши и предяви на жалбоподателя, който обаче заявил, че е
готов да бъде изпробван с техническото средство. Пристигнал и представител
на Военна полиция и в негово присъствието в 19.33ч. било извършено
тестването, като техническото средство Дрегер 7510 с № ARDM-0250 отчело
1.02 на хиляда в издишания въздух. К. не приел показанието на техническото
средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден
талон за медицинско изследване с бл. №071221, връчен му в 19.45ч., след
което бил съпроводен от св.Г. до ФСМП К., където пристигнали в 20.15ч., а в
20.25ч. му била взета кръвна проба. В протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби, дежурното медицинско лице А.М. вписал, че
изследвания, т.е. жалбоподателя заявява, че е употребил алкохол – 2 бири в
18.00ч. на 30.10.2020г. и че лъха на алкохол. Същите данни за употребения
алкохол и количеството му били вписани в анамнезата на съставения фиш за
спешна медицинска помощ. След изследването, св.Г. върнал К. в дома му в
с.В. Л..
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител Г., овластен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 303053/30.10.2020г. в който
нарушението е квалифицирано като такова по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, като
концентрацията на алкохол в кръвта е посочена в количество 1,02 на хиляда,
съобразно показанията на техническото средство.
С протокол за химическа експертиза №678/03.11.2021г. била установена
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 0,71 на хиляда.
Възоснова на съставения АУАН и резултата от извършеното
лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената
химическа експертиза, на 15.12.2020г. компетентният орган, съгласно
посочената заповед и Заповед № 8121з-14581/31.12.2019г., Началникът на
група Пътен контрол при РУ на МВР К. е издал атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
4
5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР 10 контролни точки за нарушението.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН
реквизити, съставен е в присъствието на свидетели на извършване на
нарушението, посочени в него и е връчен на нарушителя с разяснени му
права на възражения в 3 –дневен срок. Обжалваното НП съдържа всички
реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Налице е ясно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване, на датата, мястото на извършване
на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата
санкционна норма, размера на наложените административни наказания.
Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване на
изложеното в тях.
При установените факти, от правна страна съдът прие следното:
Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява
от обективна страна с управление на моторно превозно средство под
въздействие на алкохол. К. е осъществил изпълнителното деяние на
посочения състав – управлява – като е извършвал действия с механизмите на
лекия автомобил, по такъв начин, че последният е бил приведен в движение.
Концентрацията на алкохол в кръвта на субекта на нарушението е друг
обективен елемент на състава. За да е осъществен състава на вмененото му
нарушение е необходимо количеството на алкохол в кръвта да е над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително. По делото категорично се установи, че
концентрацията на алкохол в кръвта на К. към момента на извършване на
деянието е била 0.71 на хиляда. За да се ангажира отговорността на водача,
следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая
5
концентрацията на алкохол от 0.71 на хиляда, попадаща в границите на
съставомерната, в кръвта на жалбоподателя е установена след неприемане от
негова страна на показанията на техническото средство, чрез медицинско
изследване и вземане на кръвна проба за химическо лабораторно изследване,
при спазване разпоредбите на цитираната наредба. Именно за тази
концентрация, надлежно индивидуализирана в НП, е било наложено
наказанието.
Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП. Същият
оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде
опроверган от доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него
не се опровергава, а се потвърждава от гласните доказателства по делото.
Фактът на извършване на нарушението от жалбоподателя се установява по
несъмнен начин от показанията на свидетелите С. и Г., в които излагат
непосредствените си възприятия относно поведението на К. по управление и
паркиране на автомобила му, обстоятелството, че им е лъхнал на алкохол,
както и че е потвърдил, че е пил такъв, което е наложило на място да бъде
повикан автоконтрольор с цел установяване на концентрацията в кръвта му,
непрекъснатото присъствие на двамата полицейски служители до нарушителя
и липсата на употреба до идването на служителя на КАТ на всякакви напитки,
извършената му проверка за употреба на алкохол с техническо средство и
отчитането на положителен резултат. Съдът намира показанията на
свидетелите за обективни и достоверни. В показанията на тези свидетели не
са налице съществени противоречия относно обстоятелствата, предмет на
доказване по делото, същите са пълни, детайлни, кореспондиращи едни на
други и взаимно допълващи се и затова съдът ги кредитира. Налице са някои
разминавания, върху които се акцентира от защитата, същите обаче касаят
незначителни детайли от казуистиката на случая. Обстоятелството още на
улицата преди влизането в двора на жалбоподателя или незабавно след
влизането, се е обадил свидетелят С. за осигуряване патрул на КАТ, не касае
главния факт на доказване по делото, а и е обяснимо, както с динамиката на
случилото се на процесната дата, така и с индивидуалните особености на
всяко лице относно възприемане и възпроизвеждане на събитията.
Показанията на двамата свидетели не могат да бъдат счетени и за основани на
заинтересованост от изхода на делото, предвид липсата на каквито и да било
6
отношения между тях и жалбоподателя. Показанията им се потвърждават и от
отразеното в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта, от който е видно, че пред
медицинското лице, иззело кръвните проби жалбоподателят е посочил, че на
същата дата около 18.00ч. е употребил алкохол – две бири. Същият вид и
количество алкохол е посочено и в анамнезата в съставения фиш за спешна
медицинска помощ, съставен след вземане на пробите. Заявеното от
посочените свидетели кореспондира и на липсата на възражения от страна на
нарушителя пред свидетеля Г. относно управление на МПС след употреба на
алкохол, за което вече му е било ясно, че ще бъде санкциониран, след като ще
му се съставя акт. Логично би било, ако употребата на алкохол е последваща
управлението на МПС, да заяви това обстоятелство още на мястото на
проверката през служителя на КАТ, както и пред медицинското лице,
вземащо пробата, като посочи коректния час, а и вид алкохол.
Показанията на свидетелите са подкрепени от тези на свидетеля Г.,
установяващ посещението му на адреса по повод необходимостта от
извършване на проверка за употреба на водач за алкохол, чието управление е
било възприето от колегите му, по данни на които съставил акта,
променливото мнение на жалбоподателя относно извършването на пробата,
наличието на полицейски служители до него във всеки момент, в който го е
виждал, положителния резултат, отчетен от техническото средство, след
който незабавно поел жалбоподателя и го откарал в ФСМП К., където му
била взета кръв.
От показанията на свидетеля Б. се установява присъствието му, както и
това на свидетелите С., Г., жалбоподателя и съпругата му в двора на
последните, в който бил повикан поради необходимостта от извършването на
процесуално-следствени действия. Заявява, че жалбоподателят не е бил
постоянно пред очите му, не е имал задача да го наблюдава, а е следвало да
търси поемни лица за целите на претърсването. Когато е бил до него не го е
виждал да употребява алкохол или други напитка. Когато е бил в
полезрението му винаги е бил придружен от полицейски служител. Не е
присъствал на спирането на автомобила на жалбоподателя, нито на пробата за
употреба на алкохол.
От жалбоподателя се оспорва да е бил употребил алкохол към момента
7
на управлението на МПС. Твърди се в жалбата, че след пристигане на
полицейските служители ги поканил в двора си, те го последвали и той им
предал оръжие, което било на маса на стълбището на къщата. След това
полицаите започнали действия по претърсване и изземване, а той отпил две
глътки алкохол от шише, което носил в джоба си. След това бил повикан от
полицай, който му казал, че това не е оръжието на престъплението, а крие
друго. Възразил и претърсването продължило. Докато полицаите претърсвали
отпил още няколко пъти от шишето. В този момент забелязал, че съпругата
му го гледа от балкона на другата къща и му направила знак да престане, след
което тръгнала да слиза. Отново влезнал в пререкание с полицая относно
оръжието на престъплението, като в процеса на спора полицаят казал, че
мирише на алкохол и се обърнал към колегата си да извика патрул. След 20-
30мин. пристигнала патрулка и го извикали, за да му извършат проба.
Първоначално отказал, като обяснил, че не е употребил алкохол, докато е
шофирал, а в последствие, в двора. След това преценил, че е по-добре да се
съгласи, тъй като му било обяснено, че в противен случай свидетелството му
за управление на МПС ще бъде отнето на две години.
В подкрепа тезата на жалбоподателя, че е употребил алкохол след
управлението на МПС са само показанията на свидетеля К., които съдът не
ползва. Същите са в противоречие с останалите събрани по делото и
кредитирани доказателства. Съдът отчита и близката връзка на свидетелката с
подсъдимия, с който са съпрузи, поради което счита показанията й за опит за
оневиняване. Показанията й не съответстват и на твърденията на самия
жалбоподател относно момента на употребата на алкохол – в хода на
следствените действия, след като предал оръжието на полицаите, опровергано
от кредитираните доказателства по делото.
Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва
да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 500.00лв. и срока на
лишаването от право да управлява МПС 6 месеца, същите са приложени във
фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен и броя на отнетите
контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Разноски не са претендирани и сторени от въвзиваемата страна и не се
присъждат такива.
8
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-
001358/15.12.2020 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на
МВР К., с което на Н. Д. К., ЕГН ********** от с. В.Л., ул. *******, на
основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9