О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-118
13.01.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 38 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със
седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 10),
със съдебен адрес:***, против Решение № 2918 от 07.11.2019 г. по гр. д. №
5990/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати
на Д.Л.Н., с ЕГН: **********,***,
сумата от общо 942, 16 лв.,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 148.72 часа, получени след преизчисляване
с коефициент 1, 143 на положения от нея – като “мл. оперативен дежурен“ в
сектор “Черноморски граничен координационен център и Оперативно-дежурна част“
при РД “Гранична полиция“ – Бургас, към ГД “Гранична полиция“ – МВР, за периода
24.07.2016г. – 15.04.2018 г., 1 040 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва, считано от 24.07.2019 г. до окончателното плащане; сумата 181, 65 лв. – обезщетение за забавено
плащане за времето от 31.10.2016 г. до 24.07.2019 г., както и сумата 350, 00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд,
е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Излагат се
доводи, че предвид нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и
редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР
на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение
(чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се
прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е
действала друга специална нормативна уредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Счита за неоснователно е приетото от съда,
че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на
Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за
служителите на МВР, тъй като не са налице в кумулативно наличие четирите предпоставки
за прилагането й : 1) подневно отчитане на РВ; 2) работа на смени; 3)
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че
ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно
време. Поддържа се, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0, 25 лв., а
не за генериране и заплащане на
извънреден труд. Намира посочения
коефициент за неприложим и поради това, че за служители
на МВР съотношението не е 8 ч. дневен труд към
7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен
труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че ответната
ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения
от ищеца нощен труд. Позовава се на съдебна практика. Поддържа се, че
извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън
установеното за него работно време. Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ
е приложима, след преизчисляване на нощния
труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за
извънреден труд, тъй като работната смяна
не е превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика.
Поддържа се, че поради неоснователността на главния иск влече и неоснователност
на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от
датата на завеждане на исковата молба.
Въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение. Претендира за присъждане направените по делото разноски,
включително възнаграждение за юрисконсулт, за двете съдебни инстанции.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата Д.Л.Н., която е получила препис от нея на 18.12.2019 г.
чрез пълномощника си адвокат Е.Д. (с пълномощно на л. 25).
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, със съдебен
адрес:***, против Решение № 2918 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 5990/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.