Решение по дело №1668/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. М., [ЕГН] от [населено място], община Казанлък, обл.Стара Загора, [улица], чрез пълномощник -адв. И.Ч., против Решение № 49/03.06.2024 г., постановено по АНД № 440/ 2023 г. по описа на Районен съд – гр. Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002094/ 18.09.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора И. М. са наложени наказания по три пункта: 1/ за нарушение на чл. 32, §3, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; 2/ чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)вр. чл. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и 3/ чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП вр. чл. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, съответно наложени са и три отделни административни наказания: 1/ на основание чл. 93в, ал.12, предл. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв. 2/ на основание чл. 177, ал.3, т. 1 от ЗАвПр - „Глоба“ в размер на 500 лв.; 3/ на основание чл. 177, ал.3, т. 1 от ЗАвПр - наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата решението на РС – Провадия се оспорва като неправилно. Изложените в жалбата доводи в по-голямата си част са идентични с тези, съдържащи се и във въззивната жалба. Твърди се, че съдът безкритично се е доверил на фактите, изложени в оспореното НП, без да направи собствен анализ, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Развити са подробни съображения по всеки един пункт от наказателното постановление. Оспорва се съставомерността на нарушението по пункт 1 от НП като се твърди, че на практика от описанието на фактите, дадено в мотивите на НП, относно извършване на нарушението, не става ясно в какво точно се състои изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на И. М.. Твърди се, че изразът „манипулиране на данни“ не е дефиниран от законодателя, поради което формалното обосноваване на НП с такива твърдения не внася яснота какви точно действия е извършил санкционираният водач, които да са основание за ангажиране на отговорността му и за налагане на наказание по чл. 93в, ал.19, предл. 1 от Закона за автомобилните превози. Подробни съображения са изложени и досежно останалите два пункта от НП. Според касатора, начинът, по който са описани нарушенията в пункт 2 и пункт 3 от НП, позволява деянията да бъдат квалифицирани както по реда на Закона за движението по пътищата, който в случая е предпочетен от актосъставителя, така и по реда на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и в този смисъл също остава неясна волята на органа за кое конкретно нарушение са наложени наказанията. Отправеното до касационната инстанция искане е да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Провадия и вместо него да постанови друго, с което изцяло да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание представител на касатора не се явява. Депозирана е писмена молба с.д. № 12230/ 05.09.2024 г., с която е изразено съгласие за даване ход по същество на делото в отсъствие на касатора и на неговия процесуален представител. Изразено е становище по доказателствата, както и по същество на спора – жалбата се поддържа на всички изложени в нея основания. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – Директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, за него в съдебно заседание представител не се явява. От надлежно упълномощен процесуален представител е депозиран отговор на касационната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Наведени са конкретни съображения по отношение на всички съдържащи се в жалбата доводи на касатора. Настоява се жалбата да се отхвърли, а решението на Районен съд – Провадия да се остави в сила като правилно и постановено в съответствие с приложимия материален закон. Моли при постановяване на касационното решение съдът да определи размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Претендира на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника да се присъди възнаграждение за осъщественото процесуално представителство съобразно чл. 37 от закона за правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС – гр. Провадия, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – гр. Провадия е сезиран с редовна жалба от И. А. М. срещу НП № 23-0002094/18.09.2023г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора са наложени наказания „глоба“ на обща стойност 3000 (три хиляди ) лв. по три пункта, както следва: 1/ за нарушение на чл. 32, §3, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; 2/ чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)вр. чл. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и 3/ чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП вр. чл. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, съответно наложени са и три отделни административни санкции: 1/ на основание чл. 93в, ал.12, предл. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв. 2/ на основание чл. 177, ал.3, т. 1 от ЗАвПр е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.; 3/ на основание на основание чл. 177, ал.3, т. 1 от ЗАвПр е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Районен съд – гр. Провадия е установил от фактическа страна, че на 03.08.2023г. И. А. М. извършвал обществен превоз на товари /нахут/, което се потвърждава от приложената към доказателствата товарителница сер. “М“ №000684/03.08.2023г. по маршрут с.- Тръстиково-гр.Девня, видно от пътен лист №765723/29.07.2023г., като управлявал товарен автомобил влекач марка „ВОЛВО ФХ“ с рег. № [рег. номер] от кат. N3 с прикачено към него ремарке "JANMIL NWD" с рег. № [рег. номер] от кат.О4, като при извършената му проверка било установено следното:

1.При извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 ЕС, с МПС с рег. номер [рег. номер], оборудвано с дигитален тахограф марка „Continental Automotive“, модел 1381.**********, сериен номер 3628130 одобрен тип е1-84, водачът непосредствено преди спирането си за крайпътна проверка, управлявайки МПС, е манипулирал данните, записани в записващото оборудване (тахохрафа) така че при движение на МПС тахографът да регистрира и записва период на почивка вместо движение на автомобила. При крайпътната проверка, след отстраняване на средството за манипулиране на данните от тахографа, е извършен контролен пробег за установяване изправността на записващото оборудване, при който тахогарфът вече отчита, регистрира и записва движението на МПС.

2.Водачът извършва обществен превоз на товари (нахут) с влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекач с 14210 кг, надвишаващо нормата от 11 500 кг. установена от МРРБ с 2710 кг.

3.Водачът извършва обществен превоз на товари (нахут) с влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите на ППС с рег. номер [рег. номер] (полуремаркето) е над 1,3 метра, като сборът от натоварване на трите оси е 30600 кг., което надвишава допустимата норма от 24000 кг определена от МРРБ с 6600кг.

Установено е, че измерването по т. 2 и т. 3 е направено с електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO” модел „DFWKR“ с плочи със серийни номера ********** и **********, с поставени стикери за годност 01104 до 10.2023г. Към момента на проверката водачът не представя платена такса за претоварване издадена от АПИ.

Въз основа на горните констатации срещу водача на товарния автомобил И. Мравов е съставен Акт за установяване на административно нарушение. Така описаните факти са квалифицирани от служителите на РД „Автомобилна администрация“ – Варна като три самостоятелни нарушения: 1/ нарушение на чл. 32, §3, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; 2/ нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)вр. чл. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и 3/ нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП вр. чл. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ. Срещу АУАН не са подадени възражения нито в момента на връчването му на водача, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 18.09.2023г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка, издал оспореното НП. В него изцяло са възприети констатациите на актосъставителя относно извършване и установяване на нарушението, както и правната квалификация на деянията. За констатираните нарушения на И. Мравов по три пункта са наложите административни наказания в общ размер 3000 (три хиляди) лв. както следва: 1/ на основание чл. 93в, ал.12, предл. 3 от ЗАвПр е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв. 2/ на основание чл. 177, ал.3, т. 1 от ЗАвПр е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.; 3/ на основание чл. 177, ал.3, т. 1 от ЗАвПр е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

След анализ на събраните в хода на въззивното производство доказателства съдът достигнал до извод, че санкционираното лице от обективна и субективна страна е осъществило съставите на описаните в НП три административни нарушения, с оглед на което е формирано заключение, че административнонаказателното производство срещу И. М. е образувано правилно и законосъобразно. Обоснован е извод, че оспореното наказателно постановление е издадено от териториално и материално компетентен орган, а в хода на проведеното АНП не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Мотивиран от изложеното, решаващият състав при Районен съд – гр. Провадия издал оспореното в настоящото производство решение, с което изцяло потвърдил обжалваното НП. Със същото решение оспорващият е осъден да заплати на РД „Автомобилна администрация“ варна сума от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. Преди да се произнесе по спора РС - Провадия е извършил коректно необходимата проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. В хода на въззивното производство съдът не е нарушил процесуалните правила, с оглед на което не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК за отмяна на съдебното решение. Направените от въззивната инстанция правни изводи са обосновани, макар и лаконично, и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция като съответстващи на приложимите материалноправни разпоредби.

Настоящият състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба възражения. Както вече се посочи, голяма част от тях са идентични с тези, поддържани и пред въззивната инстанция и вече са били разгледани и обсъдени от РС – гр. Провадия. Направените изводи се споделят напълно от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

 

В допълнение към изложеното в оспореното решение настоящият състав намира за необходимо да добави следното:

Пълният текст на §3 от чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. гласи: „Забранява се подправянето, прикриването, укриването или унищожаването на данни, регистрирани върху тахографския лист или съхранени в тахографа или върху картата на водача, или на разпечатки от тахографа. Забранява се и всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация. Забранява се в превозното средство да се намира каквото и да е устройство, което може да се използва за тази цел.“. Анализът на разпоредбата показва, че тя предвижда различни форми на изпълнителното деяние, както чрез реално подправяне, прикриване, укриване или унищожаване на данни, така и чрез действия (манипулиране), които могат да доведат до същия противоправен резултат. Тоест настъпването на вредоносния резултат от деянието не е един от задължителните съставомерни елементи на нарушението – такова ще е налице и когато бъде компрометирано или възникне съмнение относно коректното отчитане на данните от тахографа, тахографския лист или картата на водача, без те реално да са подправени, прикривани, укривани или унищожени. От това следва, че, за да е налице осъществено нарушение на посочената норма от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., е достатъчно да се установи безспорно наличието на която и да е от посочените в разпоредбата форми на изпълнителното деяние. В случая това е сторено. Още повече, че от страна на касатора не е оспорено обстоятелството, че водачът на автомобила е използвал магнит за манипулиране данните на тахографа, който е изхвърлил след като е разбрал, че го спират за проверка, за което сам е съобщил на проверяващите. Не е оспорено, че при извършване на контролен пробег с автомобила, след като магнитът е бил изхвърлен, тахографът е работил изправно, отчитайки движението на товарния автомобил. Не е налице твърдяната от касатора неяснота относно действията на водача, с които е осъществил състав на посоченото в пункт 1 от НП нарушение. С оглед горните установявания, изводите на въззивния съд за законосъобразно ангажиране административнонаказателната отговорност на водача И.А. Мравов по пункт 1 от НП са правилни, обосновани и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените от касатора доводи за липса на яснота и при описание на нарушенията и по другите два пункта от НП. И в тези части АУАН и НП са съставени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Основание за този извод съдът намира в анализа на посочените от АНО нарушени норми и кореспондиращата с тях санкционна такава. Разпоредбите на приложимата Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС регламентира както максимално допустимите натоварвания на всяка ос на ППС, попадащи в приложното поле на този подзаконов нормативен акт (чл. 7 от Наредбата), така и допустимата максимална маса на самото ППС, на състав от ППС с пет, шест и повече оси и/или съчленени ППС с пет, шест и повече оси (чл. 6 от Наредбата). Според мотивите към оспореното НП, установеното превишение на натоварване на втората единична задвижваща ос на влекача е 2710 кг (относно нарушението по пункт 2), а превишението от сбора на натоварванията на трите оси на цялото ППС е 6600 кг над установената норма (относно нарушението по пункт 3). Това обосновава извод, че нарушаването на всяка една от тези норми представлява отделно административно нарушение, независимо от това, че и двете най-общо са свързани с превишение на натоварването.

В разглеждания случай всички правно значими факти, включени в обективния състав и на двете нарушения, са посочени както в Акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление.

Изводът на касационната инстанция за правилност на въззивното решение досежно посочените два пункта от НП (2 и 3) не се променя от факта, че и двете нарушения подлежат на санкция на основание една и съща норма – чл. 177, ал.3, т.1, предл. 3-то от ЗДвП. Предвиденото в приложената санкционна норма наказание е глоба от 500 до 3000 лв., поради което размерът на наложените санкции правилно е индивидуализиран: по пункт 2 – 500 лв. доколкото превишението на максимално допустимото натоварване на конкретно посочената ос е с 2710 кг и по пункт 3 – 1500 лв., поради претоварване на цялото ППС с 6600 килограма.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че решението на РС - Провадия е правилно и законосъобразно по отношение и на трите пункта от процесното НП. Същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора съдът намира за неоснователно заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски.

Основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 143 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационна инстанция, следва да е в размер на 80. 00 лв. /осемдесет лева/.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 изречение първо предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Седми касационен състав на Административен съд – Варна

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/03.06.2024 г., постановено по АНД № 440/ 2023 г. по описа на Районен съд – гр. Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002094/ 18.09.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна

ОСЪЖДА И. А. М. с [ЕГН], [населено място], община Казанлък, обл.Стара Загора, [улица], да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна деловодни разноски -ю.к. възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.