Р Е Ш Е Н И Е
№ 136 23.01.2019г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав
На 19 декември
2018
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Фарфарова
Членове:
Петранка Жекова
Тонка Мархолева
Секретар Ив.Златева
Прокурор Ж.Илиев
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
Внохд. № 368 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.
Образувано е
по жалба на подсъдимия М.А.С., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.С.К.
против присъда № 145/5.11.2018г.постановена по нохд №893/2018г.по описа на Районен
съд- Ямбол.
С обжалваната
присъда подсъдимия С. е признат за виновен, в това че в периода от 13.03.2018г. до 12.04.2018г. в
гр.Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление, представяйки се за лице- инспектор по социалните
въпроси и работник в социалните служби с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал у К Д А и М.Г.Ц. заблуждение,
с което им е причинил имотна вреда общо
в размер на 4560лв. и е извършил деянието в условията на опасен рецидив, поради
което и на основание чл.211, пр.3, вр.с чл.210 ал.1 т.1, вр.с чл.209 ал.1, вр.с
чл.29 ал.1 букви "а" и "б", вр.с чл.26 ал.1, вр.с чл.58а,
ал.1 и
чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
На основание
чл.59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия С. е задържан
под стража, с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 21.04.2018г.
Подс.С. е
осъден да заплати на гражданската ищца М.Ц. сумата от 1900лв. за причинените й
от престъплението имуществени вреди.
Подсъдимият
е осъден да заплати 50лв.държавна такса съобразно размера на гражданския иск.
Веществените
доказателства два диска е постановено тяхното унищожаване.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалваната присъда и за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата
се излагат съображения за недоказаност на инкриминираните деяния и
необоснованост на присъдата, тъй като събраните на досъдебното производство
доказателства не са безпротиворечиви и безспорни както е посочила решаващата
съдебна инстанция. Сочи се, че от събраните доказателства е установено
участието и на друго лице в инкриминираните деяния, което не е привлечено като
обвиняем, а е разпитан в качеството на свидетел. На това основание се иска
отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане или изменение на
същата като се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира
да се потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и
справедлива.
Гражданската
ищца редовно призована не взема участие.
Въззивникът-
подсъдим участва в съдебното заседание лично и със служебно
назначения си защитник адвокат К., чрез която поддържа изцяло жалбата. Прави се
искане за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание, като се
иска същото да бъде определено към минимума, след което да се намали с една
трета на основание чл.58а ал.1 от НК. Поддържа се и алтернативното искане за
отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Окръжен съд-
Ямбол в настоящия съдебен състав, като
обсъди доводите в жалбата, становището на защитника на подсъдимия и
заключението на прокурора, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдебното
производство в районния съд е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. В
първото по делото съдебно заседание
подс. С. се признава за виновен и признава изцяло фактическата обстановка
изложена в обвинителния акт, като изразил искане да не се събират доказателства
в тази насока. С нарочно определение по
чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 от НПК съдът приема, че при постановяване на
присъдата ще ползва доказателствата събрани на досъдебното производство.
Подсъдимият М.А.С.
е роден на ***г.в гр.Свиленград, не работи, със средно образование е, с
последно местоживеене ***. Същия е осъждан 17 пъти за престъпления от общ
характер, като 6 от присъдите са за извършени измами. Съставомерни са следните
наказания:
с присъда №
171/30.04.29014г., постановена по нохд № 5632/13г.на РС-Пловдив, в сила от
11.07.2014г.подс.С. е осъден на основание чл.211 от НК на 3 години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим;
с присъда №
82/ 27.02.2015г., постановена по нохд № 6224/14г., в сила от 15.03.2015г-.е
осъден на основание чл.196 ал1 т.1 от НК на 3 години и 4 месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим- Наказанието е изтърпяно
на 3.10.2016г. и
с
определение от 1.12.2017г., в сила от 1.12.2017г., постановено по нохд №
316/15г.на СпНС е одобрено споразумение за извършени деяния по чл.321, ал.3 от НК и чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.26, ал.1 от
НК на основание чл.23, ал.1 от НК
е определено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим.
С
определение от 1.12.2017г., в сила от 19.12.2017г., по нохд № 316/15г.на СпНС
на подс.С. е определено общо наказание в размер на 3 години и 4 месеца лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, по отношение на
присъди по нохд № 1314/13г.на РС-Добрич, № 5632/13г.на РС- Пловдив и №
316/15г.на СпНС.
На
13.03.2018г.подсъдимият С. и св.А.Ч. в гр.Ямбол. Разхождайки се в центъра на
града около 9,30 часа подсъдимият срещнал св.К.Д.А.,заговорил я, като попитал
каква пенсия получава, боледува ли и стигат ли й парите за лекарства. Представил
и се за длъжностно лице - инспектор по социалните въпроси в Съвета, работещ в
стая 212, и я уверил, че ще й съдейства да ползва облекчение при получаване на
лекарства и получаване на парична помощ, ако предостави наличните си спестени
парични средства. След този разговор свид.А. била убедена, че подсъдимия е
инспектор по социалните въпроси и двамата се отправили към дома й , находящ се
в гр. Ямбол, ул. „Крали Марко“ бл. 31, вх. Б, ап. 25, за да му даде наличните
си парични средства. Дамата влезли в апартамента, а св.Ч., който вървял след
тях останал отвън. След като влезли в дома й, св.А. дала на подс.С. сумата от
500лв., а той й казал, че ако има спестявания в банка трябва да му ги предаде
за да получи по- голяма парична помощ. Казал й също така, че тези пари той ще
ги даде на своя колежка за оформяне на документацията. Свидетелката отговорила
утвърдително и съгласно уговорката отишла до Пощенска банка -АД в гр.Ямбол
откъдето изтеглила сумата от 2160лв. На същата дата в 11.00 часа ги предала на
подсъдимия, който я посъветвал да закупи цвете, тъй като "колежката
му" има рожден ден. Свидетелката влязла в намиращия се в близост цветарски
магазин, купила цвете и излизайки установила, че подсъдимия си е тръгнал. В
този момент разбрала, че е измамена и веднага отишла в полицията за да съобщи
за случилото се. След проведени оперативно- издирвателни мероприятия
подсъдимият е разкрит. С протокол за доброволно предаване от 21.04.2018г. подсъдимият
предал сумата от 400лв., която била предадена с разписка на св.К.А. на
21.05.2018г.
На
12.04.2018г.подсъдимият и св.Ч. отново пристигнали в гр.Ямбол, като около 11
часа на ул. „Търговска“ № 4 пред вх. Б срещнал св.М.Г.Ц.. По описания по- горе
начин, отново попитал свидетелката за размера на пенсията, дали боледува,
стигат ли е парите за лекарства и т.н. Отново се представил за служител в социалните
служби, и я уверил, че ще й съдейства да й бъде увеличен размера на пенсията,
ако предостави наличните си спестени парични средства. След този разговор св.А.
била убедена, че подсъдимият е социален работник и двамата отишли до дома й в
гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 2 за да му даде наличните се
парични средства. Дамата влезли в горепосочения дом. На същата дата в 12.00
часа в жилището си св. Ц. дала на подсъдимия
сумата от 1900лв. Той взел парите и я
уверил, че ще й бъде увеличена пенсията и тръгнал. Не след дълго св.Ц. разбрала,
че е жертва на измама и съобщила за това на полицията.
Районният
съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа
обстановка, като правилно и обосновано е приел, че самопризнанието на
подсъдимия напълно кореспондира с всички събрани гласни и писмени доказателства
на досъдебното производство- обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите К.А., М.Ц. и А Ч., протоколите за разпознаване на подсъдимия и
фотоалбум, протокол за доброволно предаване, разписка за получаване на сумата
от 400лв.от св.А., протокол за освидетелстване, ведно с фотоалбум и справка за съдимост на подсъдимия.
Авторството
на двете деяния, както и времето, мястото и начина на тяхното осъществяване,
както и размера на двете измами са доказани безспорно от направените от
подсъдимия самопризнания и от показанията на свидетелите А., Ц. и Ч..
Посочените гласни доказателства са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, поради
което правилно и обосновано са
кредитирани от първата инстанция.
При така
установената фактическа обстановка районният съд правилно е приел, че
подсъдимия с деянието си е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението измама по чл.211, вр.с чл.210 ал.1 т.1 , вр.с чл.209 ал.1 ,
вр.с чл.29 букви "а" и "б", вр.с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода от 9,30часа на 13
март 2018г.до 12 часа на 12 април 2018г. в гр.Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление
и в условията на опасен рецидив, представяйки се за длъжностно лице, с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага е възбудил и
поддържал у К.А. и М.Ц. заблуждение, с което им
е причинил имотна вреда общо в
размер на 4 560лв.
От обективна страна:
Измамата е престъпление с два предмета-
измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа и
разпоредителна власт на измамения, поради което той може да се разпорежда с
имуществения предмет.
Правилно е прието, че двете деяния са
осъществени от обективна страна , тъй като техния предмет- банкноти на стойност
2660лв.и 1900лв. са собственост на свидетелите А. и Ц. и се намирали в техния
партимониум. Подсъдимият посредством въвеждане в заблуждение и поддържане на
заблуждението, че работи като инспектор по социалните въпроси в Съвета, работещ
в стая 212, и че ще им съдейства да ползват облекчение при получаване на
лекарства и получаване на парична помощ ако предоставят наличните си спестени
парични средства е успял да убеди свидетелките в
истинността на казаното и респ. да получи от тях процесните суми пари.
Правилно е
прието, че осъществените две деяния са извършени в условията на продължавано
престъпление, тъй като същите поотделно осъществяват състава на едно и също по
вид престъпление, извършени в
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
При квалифициране
на деянието правилно е прието, че продължаваното престъпление е довършено, тъй
като двете отделни престъпления влизащи в състава на продължаваното са довършени, тъй като с предаването на парите на
подсъдимия е настъпила реална имотна вреда за свидетелките А. и Ц. и едновременно с това подсъдимия е получил
имотна облага в размера на увреждането.
Правилно
инкриминираното деяние е квалифицирано като квалифициран състав на измама по
чл.210 ал.1 т.1 НК, тъй като подсъдимия се е представил за длъжностно лице -
инспектор по социалните въпроси и работник в социалните служби. По високата
степен на обществена опасност на този състав на престъплението произтича от това,
че субектът експлоатира по- голямото доверие , което гражданите поначало имат
към тази категория лица.
Районният
съд правилно е приел, че подсъдимият е извършил деянието в условията на опасен
рецидив по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” от НК, като в тази насока проверяващата инстанция на пълно споделя
изводите на първата такава и поради липса на оспорване и възражения в тази
насока е ненужно да се преповтарят.
Налице е
съставомерност и от субективна страна, тъй като подсъдимият е извършил деянието
с пряк умисъл и користна цел, като в тази насока въззивната инстанция напълно
споделя правните изводи на районния съд и намира за ненужно да ги приповтаря.
Доводите на
защитника на подсъдимия за допуснато процесуално нарушение, тъй като от
събраните доказателства е установено, че извършители на престъпленията са две
лица, т.е. подсъдимият е действал в съучастие с друго лице са недопустими.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК страните в процеса следва да заявят
становището си за допуснати процесуални нарушения на разпоредителното
заседание, като на основание чл.320 ал.2 от НПК такива възражения във
въззивната жалба са недопустими. Дори и тези възражения да са направени в срок
същите са и неоснователни, тъй като
прокуратурата като господар на разследването извършва преценка и взема решение
кого да привлече в качеството на обвиняем.
По отношение
наложеното наказание:
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия районният съд е отчел всички налични смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието
му следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, с прилагане на
разпоредбата на чл.58а ал.1 НК. Въззивният съд споделя всички изложени от
решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са
ценени обективно и правилно.
Жалбата на подс.С., с която се прави искане за намаляване размера на
наказанието е неоснователна, тъй като по отношение на подсъдимия като
смегчаващи вината обстоятелства са само съдействието, което е оказал на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина и доброволното
възстановяване на част от причинените имуществени вреди на св.А.. Самопризнанието
в съдебно заседание е елемент от процедурата на съкратеното съдебно следствие и
основание за прилагане разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, поради което не
следва да бъде отчитано като отделно смегчаващо вината обстоятелство. Като
отегчаващи вината обстоятелства правилно са приети многобройните предишни
осъждания на подсъдимия, същия е осъден общо 17 пъти , като 6 от присъдите са
за извършени измами. От посочените присъди три са съставомерни и не следва да
се отчитат като отегчаващи вината обстоятелства, но останалите 14 осъждания безспорно характеризират
подсъдимия като личност с трайно изградени престъпни навици.
Следва да се
отчете и висока степен на обществена опасност и морална укоримост на двете
деяния, тъй като жертви на престъплението са възрастни хора, които по- лесно
могат да бъдат манипулирани.Подсъдимият, чрез измама е взел спестяванията на двете възрастни жени, което
следва да се приеме като морално укоримо деяние. Правилно е прието, че при
определяне на наказанието следва да се отчете и високата динамика на този вид
престъпления, тъй като наказанията се налагат и с цел да предупредят останалите
членове на обществото, че при извършване на престъпление ще получат съответното
им наказание.
Определеното му наказание 6 години лишаване от свобода, намалено на 4
години, след прилагане разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е справедливо и
съответно на степента на обществената опасност на личността на подсъдимия и на
деянието.
С така
наложеното наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието
визирани в чл.36 НК и преди всичко същото ще въздейства възпиращо и
предупредително както спрямо подсъдимата така и върху останалите членове на
обществото.
Първоначалния строг режим на изтърпяване на наказанието е съобразен с
разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, б."б" от ЗИНСЗ, тъй като същия е
търпял наказание лишаване от свобода и не са изминали 5 години.
Правилно и
законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.59 ал.1 НК като е приспаднато
задържането под стража, считано от 21.04.2018г.до привеждане на присъдата в
изпълнение.
Относно гражданския иск:
При горния изход на делото, тъй
като подсъдимият е признат за виновен по предявеното му обвинение, правилно и
обосновано е прието, че предявения граждански иск от Ц. против подсъдимия е
доказан по основание и размер. Безспорно е доказано по съображения
изложени по- горе, че подсъдимият е получил от Ц. посредством измама 1900лв,
поради това и на основание чл.45 от ЗЗД е длъжен да поправи вредите, които е
причинил виновно. Безспорно е установена и стойността на щетата - 1900лв.
По отношение
приложените веществени доказателства съдът се е произнесъл правилно като е
постановил тяхното унищожаване.
При
извършената служебна проверка на присъдата съдът намери, че решаващата съдебна
инстанция е изчислила неправилно присъдената държавна такса съобразно размера
на уважения граждански иск. Държавната такса е 4 % от размера на гражданския
иск, което е равно на 76лв., а не на присъдените от съда 50лв.
По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно размера на държавната такса като същата бъде увеличена от 50лв.на 76лв. , а в останалата част присъдата да се потвърди, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.
Водим от
горното и на основание чл.338 и чл.334 т.3 от НПК Окръжен съд- Ямбол ,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 145/ 5.11.2018г.постановена по нохд № 893/ 2018г.по описа на Районен съд- Ямбол, в
частта относно размера на държавната
такса, като я увеличава от 50лв.на 76лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.