Мотиви към присъда по НОХД № 597 / 2021г. по описа на
ПдОС
ОБВИНЕНИЕ И
СТРАНИ
Окръжна прокуратура
– гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.Н.К. за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 02.07.2019 г., в гр.Пловдив, на бул.“България“ 225, на изхода на
бензиностанция „Лукойл“, при управляване на МПС- лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с ДК № **** е нарушил правилата за движение:
Чл.5 ал.2 т.1 от
ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението;
Чл.46 ал.2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите
на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които имат предимство“
и по непредпазливост е причинил смъртта на*** ЕГН **********, настъпила на
06.07.2019 г.
Производството
протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението като предлага на съда
приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК, тъй като фактите,
изложени в обвинителния акт сочат на този привилегирован състав на предявеното
на подсъдимия обвинение за транспортно престъпление. Счита, че престъплението е
извършено от подсъдимия виновно при форма на небрежност като непредпазлива
вина. По отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл.58а вр.чл.54 от НК. Представителят на държавното
обвинение счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказанието по чл.37 ал.1
т.7 от НК в размер, равен на размера на
наказанието лишаване от свобода. Счита, че няма пречка да се приложи института
на чл.66 от НК и не се налага наказанието лишаване от свобода подс.К. да
изтърпи реално, като се определи изпитателен срок от три години.
В хода на производството
наследниците на починалия пострадал – синовете му П.П.П.,
Н.П.П. и М.П.П., както и
неговата сестра - С.П.И. са конституирани като частни обвинители. Те, лично и
представлявани от повереника им адв.Т., пледират за
осъждане на подсъдимия като поддържат становището на прокурора относно
параметрите на наказателната отговорност на подсъдимия, но се дистанцират от становището
на представителя на държавното обвинение, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалия.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия адв.В. не оспорва фактическата обстановка, предвид и
протеклото производство по чл.371 т.2 от НПК, но акцентира на наличието единствено
на смекчаващи отговорността обстоятелства. Самият деец е съдействал напълно в хода на производството, има добри
характеристични данни и енаправил всичко възцможно за оказване помощ на
пострадалия след настъпилото ПТП. Защитата застъпва становището, че наказанията
лишаване от свобода и от правоуправление следва да се определят под предложения
от прокурора размер, като се фиксира и минималния изпитателен срок по чл.66 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен, съжалява
за стореното, поддържа становището на защитника си по съществото на делото. Той
призна изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тях.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият Д.Н.К. е
роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с висше образование,
женен, управител на фирма „*“ЕООД, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление
на моторно превозно средство № *, категории В, АМ, ВЕ. До извършване на
пътно-транспортното произшествие, предмет на настоящия обвинителен акт, К. имал
регистрирани няколко нарушения на правилата за движение по пътищата, касаещи
нарушение на разпоредбата на чл.70 ал.3 т.2 /движение през деня без включени
къси светлини/, чл.21 ал.1 /несъобразена скорост/, чл.137а ал.1 т.6 /движение
без обезопасителен колан/, чл.23 ал.1 /неспазване на дистанция/, чл.6 т.1 / несъобразяване
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка/ и чл.100 ал.1
т.1 /управление на
МПС без да носи свидетелство за правоуправление/ от Закона за движение по
пътищата, за което бил санкциониран. Подсъдимият К. ежедневно управлявал личния
си автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК № ****.
На 02.07.2019
година, след 18 часа подс.Д.К. *** л.а. „Рено Меган Сценик“ с ДК № ****. В
автомобила бил сам. Времето било светло, ясно, слънчево и с добра видимост. По
пътя все още трафикът бил доста натоварен. К., след като се включил в
движението на бул.“България“, в посока запад към гр.Пазарджик, се отбил на
бензиностанция „Лукойл“, находяща се на бул.“България“№225, за да използва
компресора за въздух, за да повиши налягането на задна дясна гума на автомобила
си. Автоматът за въздух се намирал в североизточния ъгъл на бензиностанцията.
Около 18.40 часа, подсъдимият
се качил в автомобила си и потеглил, като движейки се със скорост от около 19
км/ч. в посока от североизток на
югозапад, преминал без да спре през наличния за него пътен знак от Група „Б“
относно предимството, съгласно чл.45 ал.1 от ППЗДвП, определящ реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени
участъци от пътя, а именно Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!" и хоризонтална пътна маркировка - стоп линия на изхода
на бензиностанция „Лукойл“, и предприел маневра „завой на дясно“, за да се
включи в пътното платно на бул.“България“. Пътят, по който се движел бил
асфалтов, сух в този участък, хоризонтален, равен и прав, без дупки и
неравности, в населено място. Видимостта била добра, на дневна светлина. К. се
движел в западната част на платното на изхода на бензиностанцията, чиято обща
широчина в посока изток-запад била 13.10 м. На запад от него имало преграда от
храсти, които ограничавали видимостта му в тази посока. В посоката му на
движение, преди пътното платно на бул.“България“ имало хоризонтална бяла на
цвят маркировка „пешеходна пътека“ с широчина 0.70 м., очертана с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя и жълта на цвят маркировка „велосипедна
пътека“ с широчина 3 м., очертана с две успоредни прекъснати линии, състоящи се
от квадрати.
По същото време и на
същото място, по нарочно обособената за това велосипедна алея с широчина 2
метра, успоредно на платното за движение на бул.“България“ и северно от него, в
посока от запад на изток, срещу л.а. „Рено Меган Сценик“, се движел с велосипед
постр. *** със скорост от 24 км/ч. Водачът К. късно възприел велосипедиста,
като въпреки, че задействал спирачната система на автомобила си настъпил
неизбежен удар в предна лява част на автомобила, управляван от обвиняемия и в
областта на задната част на предния калник на велосипеда и в левия крак на **.
Вследствие на удара тялото на П. се прехвърлило през предния капак на лекия
автомобил и паднало от лявата му страна, на около 1-2 м. от него, с главата
надолу на асфалтовата настилка в близост до мястото на червеното петно,
отразено в протокола за оглед на МП. Велосипедът останал в областта на преден
ляв фар на л.а. „Рено Меган Сценик“ с ДК № ****, а самият автомобил изминал път около 3.58 м. преди да спре, като
задните му гуми се намирали на маркираната велосипедна пътека.
С помощта на
намиращи се на територията на бензиностанция „Лукойл“ свидетели, пострадалият
велосипедист, който кървял обилно от носа, устата и лицето, бил положен на
задна седалка на л.а. „Рено Меган Сценик“ с ДК № **** и транспортиран лично от подсъдимия
Д.К. с автомобила му в най-близкото болнично заведение - МБАЛ „Пловдив“ АД за
оказване на медицинска помощ. На 06.07.2019 година пострадалият *** починал
вследствие получените травми при гореописаното ПТП - остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност поради висока шийна травма със счупване на втори шиен
прешлен с контузия, некроза и тежък оток на гръбначния мозък на това ниво,
които травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет, или неговото тенгенциално действие и
са в причинно-следствена връзка с настоящото транспортно произшествие.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени
материали:
От показанията на всички свидетели по делото,
дадени в хода на досъдебното производство. Процесът в съдебна фаза протече по
специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинитения акт и се съгласи,
той и защитникът му, да не се събират
доказателства за тях. Същевременно съдът прецени и с определение обяви
на страните, че няма да събира такива доказателства, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и са
събрани при спазване процесуалния ред в НПК.
Свидетелските показания са в логическа последователност, непротиворечиви помежду си, обективни, и
в съвкупност с писмените доказателства и експертизите, подкрепят изявлението на
подсъдимия относно признаването на всички факти по обстоятелствената част на
обвинителния акт. Те водят на безспорна установеност на гореизложената
фактическа обстановка - самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а подкрепено
от ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно производство.
Свидетелите ***, намиращи се на бензиностанцията
са преки очевидци на инцидента. Те са се намирали непосредствено преди по време
и след настъпване на ПТП на местопроизшествието и са сигнализирали за случая,
възприели са състоянието както на пострадалия, така и действията на подсъдимия.
Всички свидетели разказват фактите, така както са ги възприели и съобразно
субективните си възможности. За обстановката непоследствено след ПТП разказва и
свидетеля **, посетил местопроизшествието след
подадения сигнал за настъпилото ПТП. Частните обвинители в качеството им на
свидетели дават сведения за близката им роднинска връзка с починалия. Показанията
на свидетелите са обективни, последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
Подсъдимият на досъдебното
производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Преди
привличането му като обвиняем е свидетелствал за стореното в качеството на
свидетел, които показания /л.42-44/ не
могат да се ползват.
Фактите по
делото се установяват и от всички писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното и
съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени
към доказателствения материал, както и протоколите от извършени процесуално-следствени
действия, които непосредствено се ползват от съда в производството по Глава 27
от НПК –
уведомление за започнато досъдебно производство, протоколи за разпити,
протокол за оглед на местопроизшествие, справки от АИС „БДС“, медицинска
документация, удостоверение за наследници, справка от Централа база – КАТ за
регистрация на МПС, справка за нарушител по ЗДвП, протокол за технически
преглед на МПС, протокол за оглед на ВД, документация относно застрахователна
щета, резултат от Дръг тест за подсъдимия и протокол за извършена проба,
характеристична справка, справка съдимост, протокол за доброволно предаване,
приемо-предавателен протокол и разписка.
За изясняване на
обективната истина по делото допринасят и приобщеното веществено доказателство – 1 брой оптичен носител от видеозапис от
бензиностанция Лукойл. С Протокол за доброволно предаване /л.153 том 1/ е
приобщен като ВД по делото оптичен носител, съдържащ записи от охранителните
камери на бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр.Пловдив, бул.“България“
№225 от 02.07.2019 година.
Съгласно проведения
оглед на ВД /л.155 том 1/ записът на
приобщения оптичен носител е от видеокамера, монтирана на височина на сградата
на бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр.Пловдив, бул.“България“ №225 от
02.07.2019 година и започва да тече от 18.40.00 часа. В горната част на екрана
се вижда изхода на бензиностанция „Лукойл“, а след него и пътното платно за
движение на бул.“България“ в гр.Пловдив. В 18.40.02 часа на екрана от лявата
страна се вижда появата на МПС, сиво-зелено на цвят, тип „Миниван“, което се
движи и се насочва към изхода на бензиностанцията, като не дава никакви
признаци и сигнали за спиране преди напускане на изхода на бензиностанцията и
включване по пътното платно за движение на бул.“България“ в гр.Пловдив в
08.40.06 ч. се вижда, че моторното превозно средство се скрива от обсега на
камерата, като непосредствено след това, в 18.40.07 часа се вижда реакция от
страна на стоящите хора на масите пред камерата. Вижда се как по-възрастния
мъж, който стои сам на масата започва да вдига ръце към главата си, а другите
три момчета стават и започват да бягат към изхода на бензиностанцията. След
това не може да се види нищо, тъй като обхвата на камерата не хваща мястото на
възникналия инцидент. В последствие се вижда как едно от момчетата, които
отиват към мястото на инцидента се връща навътре в бензиностанцията и с едната
си ръка бута велосипед, а другото момче върви след него.
Съдът напълно кредитира
заключенията, на които се е позовал и представителят на държавното обвинение в
обвинителния акт.
Съгласно
проведената в хода на производството Химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина
/л.129-130/ и предварителна качествена
проба с техническо средство „Алкотест-Дрегер“ и „Драг Тест 5000“ ARLN-0283 2020-04 /л.151 том 1/ не е установено наличие на
алкохол или наркотични вещества в кръвта както на пострадалия ***, така и на
подсъдимия Д.Н.К..
Заключението на
извършената Съдебно-медицинска
експертиза на трупа на *** /л.57-63 том 1/ при изследването е канстатирала
наличие на контузия с некроза на гръбначния мозък на нивото на втори шиен
прешлен, счупване на втори шиен прешлен, тежък мозъчен и белодробен оток, петна
на Тардьо по белите дробове и сърцето, линейно счупване на черепната основа и
черепния покрив, счупване на носните кости, счупване на лява скулова кост,
счупване на горна челюст, счупване на долна челюст, счупване на двете кости на
лявата подбедрица в долна трета, непълно разкъсване на междупрешленните дискове
между 3 и 4 шийни, 4 и 5 шийни и 7 шиен и 1 гръден прешлен, кръвонасядания на
меките черепни обвивки, дълбоко кръвонасядане на лява подбедрица, дълбоко
кръвонасядане на дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на челото, охлузване
на носа, кръвонасядане на клепачите на ляво око и ляво слепоочие, охлузване на
лява скула, охлузване на брадичката, охлузвания по двете лакътни стави,
охлузвания на дланите, охлузвания на лява подбедрица, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лява подбедрица, глезенна става и ходило,
кръвонасядане в горна трета на лява подбедрица, кръвонасядане в основата на
първи пръст на лявото ходило, охлузване на дясна подбедрица, охлузване на дясна
глезенна става, охлузване на дясно ходило, сраствания на левия и десен бял
дроб, хипертрофия на миокарда, мастна дистрофия на черен дроб, некротичен
участък на лява подбедрица, овален дефекст на лява теменна кост, послесмъртно
счупване на първо ляво ребро.
Вещото лице е
приела, че причината за смъртта на *** е остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност поради висока шийна травма със счупване на втори шиен прешлен с
контузия, некроза и тежък оток на гръбначния мозък на това ниво. Така описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с/или
върху твърд тъп предмет, или неговото тенгенциално действие. Те са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното на 02.07.2019 година ПТП, в което П. е
пострадал като велосипедист блъснат от лек автомобил, с изключение на послесмъртно
счупеното първо ляво ребро, което най-вероятно е било счупено по време на
оказването на индиректен сърдечен масаж при реанимация в лечебното заведение.
Причината за настъпването на смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с
претърпените от ПТП травми на 02.07.2019 г. Състоянието на трупа, преценено по
трупните изменения съответства на смърт от първо денонощие.
При постановяване
на присъдата настоящият съд кредитира напълно и заключението на вещите лица по извършената Комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /л.66-106 /. Тя установява мястото на
настъпване на удара между лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК № **** и
велосипедиста ***, което е на платното за движение на изхода на
бензиностанцията в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира:
по дължина на 9.0 м. - 9.5 м. западно от ориентира, приет в протокола за оглед
и по ширина на 2.0м. - 2.5м. северно от ориентира. Ударът е настъпил в лявата
страна на велосипедиста П., като първоначалният контакт е бил в областта на
задната част на предния калник на велосипеда, който е деформиран и в левия крак
на П., където има травма – счупване на двете кости на лявата подбедрица в долна
трета.
Експертите са
направили извод и за скоростта на движение на лек автомобил „Рено Меган Сценик“
преди задействане на спирачната му система и в момента на удара, която е била
19 км/ч. Скоростта на движение на велосипедиста *** в момента на удара е била
около 24 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на
л.а. „Рено Меган Сценик“ в конкретната пътно-климатична обстановка с
установената скорост е била 8.41 м.
В анализираната
пътна ситуация, от момента на реакция на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“,
той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
В анализираната
пътна ситуация, от момента на откриване на видимост към велосипедиста ПЕНЮ П.,
водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако при откриване
на видимост към велосипедиста **, автомобилът се е движел със скорост по-малка
от 12 км/ч.
В анализираната
пътна ситуация, от момента на откриване на видимост към л.а. „Рено Меган Сценик“, велосипедистът ** е
нямал техническа възможност да спре преди да навлезе на платното за движение и
преди мястото на удара. Велосипедистът ** би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако при откриване на видимост
към автомобила, велосипедистът П. се е движел със скорост по-малка от 8 км/ч.
Когато мястото на
удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ на л.а. „Рено
Меган Сценик“,
велосипедистът ** е бил невидим за водача, тъй като между двамата е имало
преграда от храсти. Времето за настъпване на удара е съразмерно с времето на
реакция на водача, т.е. водача е нямал време да предприема маневри.
Водачът на л.а.
„Рено Меган Сценик“ е имал техническа възможност да забележи велосипедиста **,
когато мястото на удара е около 6 м. преди автомобила. Водачът на л.а. „Рено
Меган Сценик“ е реагирал на около 4.8 м. преди мястото на удара.
Вещите лица са
приели, че ударът е настъпил в лявата страна на велосипедиста П., като първият
контакт е бил в областта на задната част на предния калник на велосипеда, който
е деформиран и в левия крак на П., където има травма – счупване на двете кости
на лявата подбедрица в долна трета. След първият контакт, тялото на П. е
паднало през предния капак от лявата страна на автомобила, където има счупване
на лявото външно огледало. При падането му на земята, контактът е бил с главата
му, при което са получени счупване на
втори шиен прешлен, линейно счупване на черепната основа и черепния покрив,
другите увреждания в областта на главата и гръбначния стълб, охлузвания и т.н.
От техническа
гледна точка експертите са очертали следния механизъм на процесното ПТП:
Водачът Д.Н.К. е
управлявал л.а. „Рено Меган Сценик“ на изхода на бензиностанция „Лукойл“ към
бул.“България“ в посока от североизток на югозапад. През това време
велосипедиста ** се е движел по велосипедна алея, успоредна на платното за
движение на бул.“България“ и северно от него, в посока от запад на изток, срещу
л.а. „Рено Меган Сценик“. Между двамата е имало преграда от храсти, поради
което те са получили възможност да се забележат, когато л.а. „Рено Меган
Сценик“ се е намирал на около 6 м. преди мястото на удар, а велосипедистът ** се
е намирал на около 7.44 м. преди мястото на удара. Водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ е
реагирал на около 4.8 м. преди мястото на удара, като велосипедистът ** е
преминал през стоп линията на велосипедната алея, преди да навлезе на платното
за движение на изхода на бензиностанцията, но въпреки това след около 0.9
секунди е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а. „Рено Меган
Сценик“ и в лявата страна на велосипедиста **. След удара л.а. „Рено Меган
Сценик“ се е установил на платното за движение на мястото, посочено от
свидетелите, а ** е паднал на платното за движение в близост до мястото на
червеното петно, отразено в протокола за оглед.
Установени са в
коментираното експертно заключение и причините за настъпилото произшествие от
техническа гледна:
Водачът на л.а.
„Рено Меган Сценик“ – подс.Д.К.
се е движел със скорост 19 км/ч. в условията на ограничена видимост, тъй като
при спиране или при движение със скорост по-малка от 12 км/ч. и своевременна
реакция, водача би спрял автомобила преди мястото на удара.
Велосипедистът ** се
е движел със скорост 24 км/ч. в условията на ограничена видимост, тъй като при
спиране или при движение със скорост по-малка от 8 км/ч. и своевременна
реакция, велосипедистът би спрял преди да навлезе в коридора на движение на
автомобила.
При постановяване
на присадата съдът ползва и изводите на вещите лица в областта на техниката и
медицината по назначената в хода на досъдебното производство Допълнителна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /л.114-122 том 1/, която установява, че в
момента на удара л.а. „Рено Меган Сценик“ е бил в движение, тъй като мястото на
удара и мястото на спиране на автомобила след това, съгласно свидетелските
показания, се различава. От изготвената мащабна скица, неразделна част от
експертизата се установява, че след удара л.а. „Рено Меган Сценик“ е изминал
път около 3.58 м. Скоростта на движение на л.а. „Рено Меган Сценик“ е била
около 5.30 м/секунда, определена от видеозаписа, или 19.08 км/ч.
При така установената в хода на
настоящото производство фактическа обстановка и анализът на събраните
доказателства и ангажирани доказателствени средства в хода на производството,
СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние
подсъдимият е извършил престъплението по чл.343а
ал.1 б.Б вр. чл.343 ал.1 б.“В“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна, подс.Д.Н.К. *** 225, на
изхода на бензиностанция „Лукойл“, при управляване на МПС - лек автомобил „Рено
Меган Сценик“, с ДК № ****, е нарушил правилата за движение:
Чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства.“;
Чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство,
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.“;
Чл.46 ал.2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди
да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство.“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на ***, ЕГН **********, настъпила на
06.07.2019 г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
С гореописаното
поведение водачът на моторното превозно средство „Рено Меган Сценик“ С ДК № ****
в лицето на подсъдимия К. не е проявил нужното внимание и предпазливост при
управление на МПС, не се е съобразил с наличните пътни знаци и хоризонтална
пътна маркировка, респ. не е пропуснал
движещия се срещу него по велоалея водач на двуколесно превозно средство, и
съответно пренебрегвайки произтичащото от чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство,
превозния товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Същият не се е
съобразил и с правилото на чл.46 ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп линията“,
очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линия, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство“, както и задължението си към водачите
на двуколесни превозни средства, визирани в чл.5 ал.2 от ЗДвП, а именно:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен: Да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“. При тези нарушения на специалния закон
ЗДвП и правилника за приложението му, подсъдимият е причинил инкриминираното
ПТП и е ударил пострадалия велосипедист ***.
При положение, че подс.К. беше проявил нужното внимание и се беше съобразил с
наличните пътни знаци и хоризонтална пътна маркировка, както и ограничената
видимост, би могъл да възприеме своевременно движещия се срещу него водач на
двуколесно превозно средство и да го пропусне, с което би избегнал поставянето
му в опасност, удрянето му и впосредствие настъпилия фатален резултат. В този
смисъл посочените по-горе и извършени от
Д.К. нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Избраната от водача К. скорост на
движение в анализираната по-горе пътна ситуация, определена и от КАТСМЕ, се явява
несъобразена. В този смисъл Р-71-83-ІІІ н.о. Същевременно несъобразена е било и
скоростта на движение на велосипедиска П., тъй като и
за него е съществувало задължението при преминаване през кръстовище да бъде
осторожен и да се съобразява с пътната ситуация и условията на видимост, която
за него също е била ограничена. Несъстоятелно е възражението на повереника на
частните обвинители, че щом велосипедостът е на път с предимство не е длъжен да
спазва правилото за съобразявана на скоростта с пътната обстановка. Визираното
е основно задължение на водачите на превозни средства като участници в
движението. Ето защо съдът намира ,че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, който е бил и без предпазни средства /каска/. Вещите лица по
техническата и медицинска комплексни експертизи са категорични, че ударът е бил
предотвратим както и при по-носка скорост на движение на валосипедиста, така и
на подсъдимия или ако същият е бил спрял в момента на удара, но той се е
движел.
Неоснователно е възражението на
защитата, че правилото на чл.5 ал.2 т.1
от ЗДвП е общо и за него следва подсъдимият да бъде оправдан. В случая е налице
специфика на елементите на ПТП, при което пострадал е велосипедист, който от
закона се третира като уязвим участник в движението и точно поради тази причина
е въвел допълнително задължение към водачите на останалите ППС да са осторожни
към тях. Друг въпрос е, че вероятно, ако сблъсъкът, макар и с тези ниски
скорости не бе между МПС и уязвимият велосипедист, летален изход едва ли би настъпил.
Следва да се отбележи, че всяко
едно от трите нарушения в комплекс води до настъпилия общественоопасен резултат
– смъртта на пострадалия впоследствие П..
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил виновно - по непредпазливост под формата
на небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Що се касае до обвинението за извършено от подсъдимия нарушение на
визираното в нормата на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата правило,
същото е със следното съдържание:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие /изр.1/. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението /изр.2/“.
Всъщност чл.20 ал.2 от ЗДвП в неговата цялост касае не едно, а две алтернативни правила, които
следва да се спазват при движението по пътищата – това по изречение 1 и
съответно това по изречение 2. Те са в отношение на взаимна конкуренция и
практиката е установила, че не могат да съществуват кумулативно. Т.е. със
своето поведение деецът не може да наруши едновременно изр.1 и изр.2 на
посочената норма. Съотношението е подобно като това между режимите на несъобразената
и на превишената скорост, съответно по чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП. Изречение 1
на чл.20 ал.2 от ЗДвП касае “предвидимата опасност”, а изречение 2 от тази
разпоредба – “непредвидимата опасност”. Втората се свързва с внезапната поява
на опасност на пътя, за разлика от първата. Подробно са разгледани аспектите на
тези алтернативи от ВКС – например в решения №№ 300-2012-II, 16-2012-II,
222-2014-II н.о. и не нужно тук
по-детайлното им обсъждане. Но следва да се посочи, че в настоящия случай
поведението на подсъдимия не може да се обоснове като нарушение на правилото за
движение по пътищата по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, тъй като не сме изправени
пред „непредвидима опасност”. В случая е налице погазване на правилото на изр.1
от нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като опасността в случая е била
предвидима – подсъдимият, управлявайки автомобила си към кръстовище с пресичане
на главен път и алея на велосипедисти и пешеходна пътека, които са били с
предимство, а нарид с това е имало ограничена видимост от близката
растителност, са били все фактори сочещи на възможна, реална и напълно
предвидима опасност, каквато за съжаление е и възникнала.
Поради тези съображения съдът с присъдата оправда подсъдимият да е извършил
нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП при извършване на вмененото му
престъпление.
Същевременно действията на подсъдимия К., описани в обвинителния акт и
признати от него, сочат на оказана незабавна и своевременна помощ на
пострадалия веднага след настъпване на ПТП, като подсъдимият със своя автомобил
с помощта на свидетелите го е поставил в
превозното средство и го е откарал до най-близкото болнично заведение за
оказване на квалифицирана медицинска помощ. С това действие подсъдимият е изчерпал своите възможности за
оказване на помощ, зависеща от него, доколкото подсъдимият не е медицинско
лице, а и в онзи момент пострадалият е
бил контактен. Поради това, с присъдата съдът прие наличие на привилегирования
състав на чл.343а
ал.1 б.Б вр. чл.343 ал.1 б.“В“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
********
Съобразно правната квалификация
на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343а ал.1 б.Б вр. чл.343 ал.1
б.“В“, вр.чл.342 ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание е до четири години
лишаване от свобода.
При индивидуализиране на
наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съдът намира, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния
размер. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, без други противообществени
прояви, трудово анжажиран, налице е и съпричиняване от страна на пострадалия,
обсъдено по-горе. Същевременно в конкретния случай е допуснал три нарушения по
ЗДвП, последством които е причинил престъпния резултат, а липсата на дадени от
него обяснения на досъдебното производство не може допълнително да се отчита
като смекчаващо отговорността обостоятелство, съгласно приетото в ТР 1/2009г.
ОСНК на ВКС. При тези обстоятелства, съдът намира, че справедливото наказание,
което следва да се определи на подсъдимия е в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. Прилагайки нормата на чл.58а ал.1 от НК при
постановяване на присъдата, наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи
при редукцията му с 1/3 се равнява на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
За срок от една година, равняващо
се на наложеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода на подсъдимия следва
да се определи и наложи наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК – лишаване от право
да управлява МПС. Подс.К. не се очертава като водач
на МПС допускащ системно нарушения. Същият е наказван последно през 2017г.,
като преди това има издадени 3 наказателни постановления и още два фиша, а е
дългогодишен правоспособен водач на МПС /л.164-165 том 1 ДП/. Поради изложените съображения и за постигане целите по чл.36 от НК следва
наказанието лишаване от право да управлява МПС на подсъдимия да е в размер на една
година, ненадвишаващо размера на
наложеното наказание лишаване от свобода / ТР № 61-1980- ОСНК на ВС,
Решение от 25.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 15/2005 г., III н. о., докладчик съдията Кети Маркова, Р № 371-09-ІІ, Р № 10-2010-ІІІ, Р 66-88-ОСНК, Р 23-88-ОСНК, Р 75-86-І, Р
375-85-І/.
На основание чл. 66 ал.1 от НК
съставът на съда прецени, че не се налага подсъдимият да бъде лишен от свобода
реално, като се изолира от обществото. Това не е необходимо за неговото
поправяне и превъзпитание, процес който според съда вече е започнал у
извършителя. Целите на чл.36 от НК според съда са напълно приложими и чрез
института на условното осъждане. Индивидуалната превенция се поставя всякога
като цел на наказанието преди генералната. Подсъдимият демонстрира критично
отношение и искрено съжаление към стореното, той не се очертава като личност с каквато
и да е повишена обществена опасност. Налице са и формалните изисквания на чл.66
от НК – К. не е осъждан на наказание лишаване от свобода до сега, както и
наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода. Поради изложеното
съдът намира, че следва да се отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода на подсъдимия с изпитателен срок, който е напълно достатъчно да е в
минималния такъв от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. В
случая генералната превенция, в настоящия случай се изразява в неизбежността на
наказанието, неговият размер, както и своевременното му налагане. По този начин
се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Следва на основание чл. 59 ал. 4 от НК да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по реда на чл. 69а от НПК с
постановление на ОП Пловдив от 26/04/2017г. /л.38, л.42 от ДП/, потвърдено от
Окръжен съд Пловдив. Този срок следва да се зачете от 06.05.2017 година до
влизане на присъдата в сила. На 06/05/2017г. подсъдимият е предал притежаваното
от него СУМПС № * и контролен талон /л.43-44 ДП/ на органите на Сектор ПП при
ОДМВР Пловдив, от който момент той реално е бил лишен от правото да управлява
МПС.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И
РАЗНОСКИ
Съдът при постановяване на присъдата намира, че след влизане на присъдата в
сила вещественото доказателство - 1 брой оптичен носител от видеозапис, намиращо
и се на лист 154, том 1 от досъдебното производство
следва да остане приложено по делото.
Направени
са разноски в хода на наказателното
производство в досъдебната фаза общо в размер на 1 730.10 лева
/хиляда седемстотин и тридесет лева и десет стотинки/ за експертизи, които на
основание чл.189 от НПК следва да се възложат в тежест на подсъдимия, които да
заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив, тъй като бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което бе предаден на съд.
На следващо място с присъдата съдът осъди
подсъдимия Д.Н.К. да заплати на всеки от частните обвинители П.П.П., Н.П.П., М.П.П. и С.П.И. направените от всеки един от тях разноски в
размер на по 1000 лева /хиляда лв./ за
процесуално представителство, за което са представени договори за правна защита
и съдействие с вписване на изплатените изцяло и в брой възнаграждения за
повереника, съгласно т.1 от ТР 6/2013г. на ОСГК и ТК на ВКС.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :