№ 56
гр. П., 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20201230100787 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът О.П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 24, с
код по БУЛСТАТ ***, твърди, че притежава сграда, която е частна общинска
собственост и представлява Т.К. „Г.“ – гр. П., разположен в УПИ II, в кв. 96 по плана
на града, с адрес ул. „Ц.Б. III“ № 11А. Поддържа, че през периодите месец юни 2018 г.
– месец декември 2018 г., месец април 2019 г. – месец декември 2019 г. и месец януари
2020 г. – месец февруари 2020 г. ответницата, без валидно правно основание, е
ползвала част от този обект, съставляваща щанд № 11, с площ от 14 кв. м., намиращ се
на първия етаж, ведно с общите площи. Изтъква, че по този повод ответната страна
трябва да му заплати обезщетения, възлизащи на: 756 лв. – за лишаване от
възможността за ползване на посочената част от имота, и 1 300,32 лв. – за припадащите
се разходи за отопление, ел. енергия, охранителна система, вода, асансьор, текуща
поддръжка и персонал. Смята, че поради забава в погасяването на тези главни
вземания му се полага и мораторна лихва, която за първото от тях е 54,67 лв., а за
второто – 93,98 лв., начислени за периода 01.06.2018 г. – 29.02.2020 г. Сочи, че за
визираните суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило
възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхната дължимост да
бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата В. Г. Т., действаща като ЕТ „В.Т. – В.-Б3“, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „С. К.“ № 9, ЕИК ***, счита ищцовите претенции за
неоснователни, моли за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните
разходи, които е сторила. Релевира доводи, че: ползването на процесния щанд от нейна
страна не е било без правно основание; такова е съществувало и то се свежда до
протокол за временно настаняване от 25.05.2017 г., подписан с представител на ищеца;
размерите на търсените задължения не са формирани правилно.
1
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени
установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.
59, ал. 1 ЗЗД – за сумите от:
= 756 лв. – главница, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на част от имот – частна общинска собственост, представляващ щанд № 11, с
площ от 14 кв. м., ведно с общите площи, находящ се на първи етаж в Т.К. „Г.“ – гр. П.,
разположен в УПИ II, кв. 96 по плана на града, с адрес гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11А,
дължимо за периодите месец юни 2018 г. – месец декември 2018 г., месец април 2019 г.
– месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г. – месец февруари 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2020 г. до погасяването, и
= 1 300,32 лв. – главница, представляваща разходи за отопление, ел.
енергия, охранителна система, вода, асансьор, текуща поддръжка и персонал, касаещи
ползваната част от визирания имот, дължими за периодите месец юни 2018 г. – месец
декември 2018 г., месец април 2019 г. – месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г.
– месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2020 г. до
погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за сумите от:
= 54,67 лв. – лихва за забава (мораторна лихва) върху първата
главница, начислена за периода 01.06.2018 г. – 29.02.2020 г., и
= 93,98 лв. – лихва за забава (мораторна лихва) върху втората
главница, начислена за периода 01.06.2018 г. – 29.02.2020 г.
1.2.) Тези вземания попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 953 от 15.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 324/20 г. на Районен съд – гр. П..
1.3.) Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е
депозирано възражение от страна на настоящата ответница, имаща качеството на
длъжник. Затова ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил
разглежданите установителни претенции относно съществуването в нейната правна
сфера на оспорените вземания.
1.4.) Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство включва проверка
на предпоставките от фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
2. По съществото на делото:
2.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от
фактическо и правно естество, стоящи в основата на казуса, е нужно да се маркират
основните му принципни специфики.
2.1.1.) Уважаването на исковите претенции е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки:
- За главниците – 1/ ищецът да е собственик на процесната вещ; 2/
ответницата да е ползвала съответната част от нея, в рамките на исковия период, без
правно основание; 3/ размер на дължимото обезщетение, който за лишаването от
ползването е средната наемна пазарна цена, а за разходите – извършените такива.
- За мораторните лихви – 1/ съществуването на главните дългове,
чиито падежи са настъпили, което е свързано с отправянето на нарочна покана от
2
кредитора до длъжника за тяхното изпълнение, и 2/ непогасяването им в срок, както и
непогасяване на самите лихвени задължения.
2.1.2.) С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената
тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи
положителните предпоставки по всеки от исковете, а ответницата трябва да проведе
доказване относно наличието на правно основание за ползването на имота, респ.
относно погасяването на вземанията.
2.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за
решаване, се изяснява от анализа на относимите доказателства и е следната:
2.2.1.) С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са
били отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че:
- ищецът е собственик на горепосочената сграда;
- през заявените темпорални отрязъци ответницата е ползвала частта
от нея, до която се отнасят исковите претенции;
- между тях е бил подписан соченият от ответната страна протокол за
временно настаняване, касаещ ползвания щанд.
2.2.2.) От съдържанието на последния упоменат документ е видно, че:
- в него ищецът фигурира като наемодател, а ответницата като
наемател;
- предвидени са конкретни размери на плащанията, дължими от
ответницата, с оглед ползването на обекта (месечна наемна цена от 65 лв. и месечна на
разходите за издръжка от 116,10 лв.);
- уговорен е и срок – от 01.06.2017 г. до организиране и провеждане на
търг за отдаване под наем и излъчване на спечелил кандидат.
2.2.3.) Между страните няма спор и по факта, че ползването на обекта от
ответницата не е било предшествано от провеждането на публичен търг или конкурс.
2.2.4.) Съгласно протокол от 22.08.2019 г., изхождащ от служители на
ищеца, и подписан за ответницата, към същата е било отправено искане да заплати
сумата от 8 488,85 лв., включваща наемна цена, издръжка и лихви, дължими за периода
месец юни 2014 г. – месец август 2019 г., във връзка с ползването на щанд № 3 и щанд
№ 11 от Т.К. „Г.“ – гр. П..
2.2.5.) От съвкупната преценка на заключенията, дадени от вещото лице по
първоначалната и по допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, които няма
основания да не бъдат кредитирани, се изяснява, че:
- средният месечен пазарен наем за обекта, станал причина за
съдебния спор, възлиза на 98,95 лв. (или 1 781 лв. за всичките искови периоди);
- общата величина на реално направените от ищеца разходи за
отопление, ел. енергия, охранителна система, вода, асансьор, текуща поддръжка и
персонал, припадащи се на този обект, за заявения времеви диапазон, е 1 324,57 лв.
2.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите нормативни
разпоредби, създават опора за юридическите заключения, че:
2.3.1.) Централният дискусионен проблем, от който е детерминиран
изходът от делото, е дали ищецът и ответницата са били обвързани от наемно
правоотношение, съобразно т. нар. протокол за временно настаняване. В една такава
ситуация институтът на неоснователното обогатяване няма да бъде приложим. В
случая обаче това не е така. Коментираният документ поначало е носител на всички
иманентни белези на наемния договор, според чл. 228 ЗЗД – страни, наета вещ и
наемна цена. Той обаче не е в състояние да постави началото на валидно правно
3
отношение от наемно естество. След като процесният имот е частна общинска
собственост, наемането му (съответно на части от него) попада под специалния режим
на чл. 14, ал. 2 ЗОбС, който предвижда, че договорът за наем се предпоставя от
провеждането на публичен търг или на публично оповестен конкурс. Обсъжданият
нормативен текст притежава императивен характер (вж. така Решение № 97 от
07.07.2017 г. по т. д. № 1108/2016 г., II т. о. на ВКС), поради което наемната сделка,
сключена в отклонение от него, се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
2.3.2.) В този контекст ползването, което ответницата е осъществявала
спрямо обекта, притежаван от ищеца, няма валидна правна основа. Следователно тя
неоснователно се е обогатила за негова сметка и е длъжна да му възстанови онова, с
което се е обогатила, до размера на обедняването (вж. Решение № 98 от 26.05.2015 г.
по гр. д. № 6186/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС). Доколкото беше установено, че са налице и
останалите елементи от фактическия им състав, главните искове подлежат на
уважаване до размерите, за които са предявени.
2.3.3.) Различно е положението с претенциите за мораторните лихви, които
са неоснователни. Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване, нямат
определен ден за изпълнение, което налага длъжникът да бъде поканен от кредитора,
по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да изпадне в забава (вж. в този смисъл Решение № 48 от
10.09.2012 г. по т. д. № 237/2011 г., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 394 от 27.11.2015 г.
по гр. д. № 3034/2015 г., ІV г. о. на ВКС). Самата покана трябва да е за заплащането на
определено посочено в нея обезщетение за забава на главно задължение, което е
възникнало към момента на връчването й, както и да е изрична (вж. Решение № 217 от
08.10.2013 г. по гр. д. № 1290/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС). Такава покана в разглежданата
хипотеза липсва. Анализираният по-горе протокол за изискване на наем от 22.08.2019
г. очевидно не покрива тези изисквания, доколкото не може да бъде свързан с
конкретните вземания за главниците.
3. По съдебните разноски:
3.1.) Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете
дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
3.2.) Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
3.3.) Разноските, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са:
- 41,13 лв. – за заповедната процедура, изчислени на основата на 44,10 лв. –
заплатена държавна такса, и
- 660,19 лв. – за исковия процес, формирани на базата на: 157,91 лв. –
заплатена държавна такса, 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и 350 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
3.4.) Деловодните разходи, дължими на ответницата, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, са 37,08 лв. и касаят заплатен адвокатски хонорар от 550 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В. Г. Т. ,
действаща като ЕТ „В.Т. – В.-Б3“, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„С. К.“ № 9, ЕИК ***, дължи на О.П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц.Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, следните суми, включени в предметния
обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 953 от 15.04.2020 г., издадена
по ч. гр. д. № 324/20 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 756 лв. – главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на част от имот – частна общинска собственост, представляващ щанд № 11, с площ от
14 кв. м., ведно с общите площи, находящ се на първи етаж в Т.К. „Г.“ – гр. П.,
разположен в УПИ II, кв. 96 по плана на града, с адрес гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11А,
дължимо за периодите месец юни 2018 г. – месец декември 2018 г., месец април 2019 г.
– месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г. – месец февруари 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2020 г. до погасяването, и
- 1 300,32 лв. – главница, представляваща разходи за отопление, ел.
енергия, охранителна система, вода, асансьор, текуща поддръжка и персонал, касаещи
ползваната част от визирания имот, дължими за периодите месец юни 2018 г. – месец
декември 2018 г., месец април 2019 г. – месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г.
– месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2020 г. до
погасяването.
ОТХВЪРЛЯ исковете на О.П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц.Б. III“ № 24, код по БУЛСТАТ ***, предявени срещу В. Г. Т. , действаща като ЕТ
„В.Т. – В.-Б3“, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „С. К.“ № 9, ЕИК ***,
с които се претендира да бъде призната, по реда на чл. 422 ГПК, дължимостта и на
следните суми, включени в обсега на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 953
от 15.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 324/20 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 54,67 лв. – лихва за забава (мораторна лихва) върху първата от
посочените главници, начислена за периода 01.06.2018 г. – 29.02.2020 г., и
- 93,98 лв. – лихва за забава (мораторна лихва) върху втората от посочените
главници, начислена за периода 01.06.2018 г. – 29.02.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Г. Т. , действаща като ЕТ „В.Т. –
В.-Б3“, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „С. К.“ № 9, ЕИК ***, да
заплати на О.П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 24, код
по БУЛСТАТ ***, съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, както
следва:
- 41,13 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 324/20 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 660,19 лв. – за исковото производство (гр. д. № 787/20 г. на Районен съд –
гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, О.П., със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 24, код по БУЛСТАТ ***, да заплати на В. Г. Т. ,
действаща като ЕТ „В.Т. – В.-Б3“, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„С. К.“ № 9, ЕИК ***, сумата от 37,08 лв. – съдебни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, дължими за исковото производство (гр. д. № 787/20 г.
на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
5
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6