РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Харманли, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20215630200408 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. Ш. АХМ., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ***,
представляван от адвокат В.Ч., със съдебен адрес гр. Хасково, ул. ***, против Наказателно
постановление № 21-0271-001517 от 30.07.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР
– Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в законоустановения срок е постъпила
жалба от М.А., депозирана чрез адвокат В.Ч. от АК-Хасково, редовно упълномощен, с която
моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че
оспореното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Счита, че са нарушени
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 4 - т. 8, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – т. 7 от
ЗАНН. Жалбоподателят намира, че неправилно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност, тъй като в процесните АУАН и НП липсвали твърдения,
които да водят до квалифициране на извършеното деяние като повторно. Отделно посочва,
че липсват мотиви за определяне на наложените му наказания. Претендира направените
разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
М.А., редовно призован, се явява лично и с адвокат В.Ч.. В хода на съдебните прения се
пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се твърди, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства безспорно се установявало, че на
1
25.07.2021г. жалбоподателят е извършил административно нарушение – управлявал МПС
след като е употребил алкохол, но така установеното административно нарушение не
кореспондирало с дадената му правна квалификация. Жалбоподателят бил наказан за
извършване на посоченото административно нарушение в условията на повторност, а в
съдържанието както на АУАН-а, така и на НП липсвали изложени твърдения за извършване
на предходно нарушение на правилата на ЗДвП. Твърди се, че на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение, което не е описано нито в АУАН, нито в НП. В условията на
евентуалност се моли за изменение наказателното постановление като се наложи наказание
по общия текст, предвиждащ наказание „Глоба“ в размер до 500 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Отново се прави искане за присъждане на
сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към
административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.07.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АВ № 022881 от свидетеля СЛ. Г. СЛ. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР-
Хасково, РУ –Харманли в присъствието на свидетелите Д. Г. Ч. и на В. С. ДЖ. срещу М.А.
за това, че на 25.07.2021г. в 12:55 часа в община Маджарово, по път трети клас 8081 Долни
Главанак – Маджарово – Бориславци – Малки Воден – (Дъбовец – Малко Градище), на км 8
до разклона за село Бориславци в посока село Горни Главанак управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № *** повторно след употреба на алкохол
над 0,5 промила на хиляда, а именно с 0.64 промила.
Водачът бил тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алко Тест
Дрегер 7510 с номер ARDN 0089 като в 14:28 часа уредът отчел 0.64 промила алкохол в
кръвта, измерена в издишания от водача М.А. въздух. На водача А. бил издаден талон за
изследване номер 082590, но той приел показанията на дрегера и отказал да даде кръв за
химическа експертиза видно от представените по делото фиш за спешна медицинска помощ,
издаден от ЦСПМ и от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно посочените
писмени доказателства жалбоподателят е отказал да даде кръв за медицинско изследване. В
протокол за медицинско изследване е отразено, че жалбоподателят е консумирал бира около
12:45 часа на 25.07.2021г. Отказът да се даде кръв за медицинско изследване е удостоверен с
полагането на подпис от жалбоподателя и от медицинския специалист – мед. сестра В.И.. В
тази насока са и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 25.07.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-0001517
от 25.07.2021г. от Пламен Димитров Петков на длъжност Началник група към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена
със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., с което на М. Ш. АХМ. на основание чл. 174, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено
повторно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000291
от 25.07.2021г. по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя временно е отнето СУМПС,
а със заповед № 21-0271-000292 от 25.07.2021г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ временно е отнето
2
СРМПС Част 2, както и регистрационните табели на процесния лек автомобил.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя С.С. и на свидетелите по АУАН Д.Ч. и В.Д.. В
съдебно заседание, провело се на 10.11.2021г., свидетелят С.С., посочва обстоятелствата при
извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
след извършена справка в АНД установил, че жалбоподателят има в двугодишния срок,
който не е изтекъл, нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетелите по АУАН – В.Д. и
Д.Ч.. Двамата свидетели също пресъздават фактическа обстановка аналогична с описаната в
АУАН и НП. Свидетелят В.Д. допълва, че жалбоподателят е миришел на алкохол и заявил
пред него, че от вечерта до сутринта е употребявал алкохол като преди обяд изпил една или
две бири. Свидетелят Д. потвърждава казаното от актосъставителя за извършването на
справка за преходни нарушения и установеното от нея.
Свидетелят Д.Ч. разказва, че жалбоподателят е бил видимо притеснен при
извършване на проверката, а очите му били кървясали. На въпрос от тяхна страна М.А.
заявил, че бил употребил алкохол, а именно една-две бири.
Видно от справка за нарушител/водач с наказателно постановление № 20-1253-000781
от 02.06.2020г., влязло в сила на 07.08.2020г., на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 21.09.2021г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 14.09.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
3
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 25.07.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 30.07.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Процесният АУАН е издаден при спазване на предвидените в ЗАНН процесуални
правила.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за наличието на нарушения чл. 40,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че
законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне
на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на
акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.
Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три
категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като
свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно
невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави
акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава
следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с
участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи
участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита
за допускане на съществено процесуално нарушение.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели
едновременно присъставали на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелите В.Д. и Д.Ч. са спрели за проверка
жалбоподателя, тоест те са възприели управлението на МПС от него – извършване на
нарушението, след пристигането на актосъставителя С.С. свидетелите Д. и Ч. са присъствали
на извършването на проверка с техническо средство – на установяването на нарушението и
накрая същите са били при съставянето на АУАН-а.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от двамата свидетели,
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези
обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен
препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване –
25.07.2021г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи
допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
4
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на чл. 42, т.
4 – 8 и чл. 57, ал. 1, т. 5-7 от ЗАНН. Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на
изискванията за тяхната форма и съдържание.
В процесния АУАН е посочено, че жалбоподателят, М. Ш. АХМ., на 33 години, с
ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ***, водач на лек автомобил с рег. № *** – чл. 42, т. 6
от ЗАНН, е извършил повторно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (законните
разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на
свидетелите В. С. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ул. *** и Д. Г. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. Хасково, ул. *** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като
жалбоподателят не е направил възражения при предявяването му (чл. 42, т.8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на оспореното НП на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за повторно нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тоест в него се съдържа информация за законните разпоредби,
които са били нарушени виновно – чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и за вида и размера на
наказанието – чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.
Всъщност макар в жалбата да се твърди, че съдържанието на процесните АУАН и НП
не отговарят на разпоредбите чл. 42, т. 4 – 8 и чл. 57, ал. 1, т. 5-7 от ЗАНН, видно от
пледоарията в хода на съдебните прения оспорването на жалбоподателя е съсредоточено
върху изискването за описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и
обстоятелствата, при които е извършено.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
съгласно което на водач на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В представените по делото АУАН и НП е извършено подробно описание на времето
(на 25.07.2021г. в 12:55 часа) и мястото на извършване на деянието (по път трети клас 8081
км 8 до разклона за с. Бориславци в посока с. Горни Главанак). Изложени са твърдения за
всички признаци от състава на твърдяното административно нарушение – качеството на
жалбоподателя на водач на МПС (управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
320 ЦДИ“ с рег. № ***), управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда (установено било наличие на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя
0.64 промила с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с номер ARDN 0089).
Следователно може да се направи обоснован извод, че оспореният АУАН има всички
изискуеми реквизити.
Санкционната норма на чл. 174 от ЗДвП, регламентираща вида и размерите на
административните наказания за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предвижда
диференциация в зависимост дали извършеното нарушение е повторно. Следователно
повторността е от значение за санкцията, която се определя с НП. Съгласно § 6, т .33 от ДР
на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174,
5
ал. 2 от ЗДвП – в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Извършването на нарушението в условията на „повторност” е свързано с определяне
размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН и не е необходимо това
обстоятелство да се посочва още в АУАН. Касае се за дейност на
административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в НП, за
което няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде посочено още със съставяне на АУАН.
Въпреки това видно от представения препис на АУАН още на този етап от
административнонаказателното производство в описанието на нарушението изрично е
записано, че е извършено при условията на повторност.
Възраженията на жалбоподателя, че в обстоятелствената част на процесните АУАН и
НП липсвало твърдението, че нарушението е повторно, не могат да бъдат споделени. Видно
от представените и приети по делото АУАН и НП изрично е посочено, че деянието е
повторно.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон. Процесното НП е законосъобразно и издадено
при спазване на предвидената в закона административна процедура.
Същевременно от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се
установява както извършването на нарушението, така и осъществяването му в условията на
повторност. Разгледани в своята съвкупност събраните писмени и гласни доказателства
водят до единствено възможен извод за извършване на твърдяното нарушение. Не без
значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател не оспорва, че е управлявал моторно
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимия
размер. Всички възражения на жалбоподателя са насочени към спазването на процедурата
по установяване на нарушението и налагане на наказанието.
Между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че жалбоподателят е
наказван и друг път за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Същото се и доказва от
материалите по делото. Видно от представената справка за нарушения на водач
жалбоподателят е бил наказван за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП с наказателно
постановление № 20-1253-000781 от 02.06.2020г., влязло в сила на 07.08.2020г. От влизането
в сила на наказателното постановление е започнал да тече двугодишният срок по § 6, т. 33
от ДР на ЗДвП. Процесното нарушение е извършено на 25.07.2021г., тоест преди да е
изтекъл срокът. Следователно правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 174,
ал. 2 от ЗДвП.
Същата предвижда, че когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно,
наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1 000 до 2 000 лева. На
жалбоподателя са наложени наказания в посочените от закона предели, а именно „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 2 000 лева.
Съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите –
на по-тежко наказание. В първата група съдът постави процесуалното поведение на
жалбоподателя по време на административното производство, а във втората – наличието на
предходни нарушения на ЗДвП. Съдът счита, че е налице баланс между смекчаващи и
отегчаващите вината обстоятелства, поради което размерът на наказанието следва да бъде
определен в неговата среда. Въпреки това едното от наложените наказания е в минимален, а
другото в максимален размер. Причината за това е в едновременното налагане на две
наказания, тъй като тогава съвкупността от тях следва да отговаря на целите на чл. 12 от
6
ЗАНН.
Общите правила за определяне на административни наказания се съдържат в раздел
V, на глава втора от ЗАНН, но в същите липсва правило за начина на определяне на
наказанията тогава когато в санкционната част на административнонаказателната
разпоредба се предвижда кумулативното налагане на две или повече наказания. Съгласно чл.
46, ал. 2 от Закон за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта. Следователно в случая по аналогия на закона е
приложима нормата на чл. 57, ал. 2 от НК, гласяща, че когато в особената част на НК е
предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или
повече наказания, съдът като се ръководи от правилата на предходните членове, определя
размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите,
посочени в чл. 36 от НК.
Съдът намира, че единствено така наложените кумулативно наказания могат да
предупредят и превъзпитат жалбоподателя към спазване на установения правен ред и да
въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон и за
определяне на справедливи и съответни на нарушението наказания съдът счита, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Такива обаче не
са били поискани от административнонаказващия орган, поради което не следва да му се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0271-001517 от 30.07.2021г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на М. Ш.
АХМ., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, *** на основание чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7