РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. гр.Мадан, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100183 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
97 лева - платена без правно основание по нищожен Договор за кредит № * от
23.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество
договор за кредит № * от 23.12.2022 г., по силата на който му били
предоставени в заем сума в размер на 2000 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 39,69% и ГПР 48,27% със срок за погасяване на заема от 24
месеца. Съгласно чл.10 от договора за заем, същият дължи такса бързо
разглеждане в размер на 1332,72 лева и такса динамично плащане в размер на
1998,96 лева. Така предвидените клаузи заобикаляли закона и накърнявали
правата на другата страна по облигационното отношение.Същите
съставявлявали скрит разход по договора за кредит, който привидно е
уговорен като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се
цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Сключеният
между страните договор за кредит бил нищожен като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК, като притовречащ на принципа на
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заобикалящ материално-правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие
между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и
чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК относно същественото
1
съдържание на потребителските кредити. Общо заплатената сума от
кредитополучателя възлизала на 2097 лева, поради което разликата над
чистата стойност на кредита от 2000 лева, а именно 97 лева била платена без
основание и подлежала на връщане. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който
признава обстоятелството, че по договор за кредит № * е отпусната главница в
размер на 2000 лева и е заплатена сума в размер на 2097 лева, с която е
покрита главницата и съразмерна част от възнаградителната лихва с оглед на
предсрочното погасяване на задълженията по договора. Сочи, че по
отношение на процесния договор било водено и друго дело - гр.д. № 323/2023
г. по описа на РС Мадан, по което с Решение № 18/16.01.2024 г. съдът
прогласява клаузите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 за нищожни. Счита, че целта на
настоящото производство е обогатяване на процесуалния представител на
ищеца, като в случая било налице злоупотреба с права и нарушаване на
забраната на чл. 17 от КЗПЧОС, чл. 54 от хартата на основните права в ЕС и
чл. 57, ал. 2 от КРБ. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 23.12.2022 г. между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД в
качеството на кредитор и Ф. А. Б. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит № */23.12.2022 г, по силата на
който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен
заем в размер на 2 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне
заетата сума в срок от 24 месеца на погасителни вноски, всяка от които в
размер на 122,04 лв. или общо 2 928,04лв., при ГЛП в размер на 39.69 % и
ГПР в размер на 48.27 %. В чл. 10, ал. 1 от договора страните са уговорили
заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 1332,72 лв.,
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, а в чл. 10, ал.
2 от договора – такса за експресно обслужване по кредита в размер на 1998,96
лв., платима на равни части през периода на кредита като част от всяка
погасителна вноска. Размерът на общо дължимото по кредита е 6 260,64 лв.
при следния погасителен план: 24 месечни погасителни вноски за периода
20.01.2023 г. 20.12.2024 г. всяка в размер на 260,86лв. Общо заплатената сума
по процесния договор от кредитополучателя в полза на ответника възлиза на
2097 лева.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
2
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-
9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по
кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
3
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 48,27 %, а ГЛП 39,69 %, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между
размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя потребителя в
положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер е
оскъпяването му по кредита.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно
с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно
сключения между страните договор на кредитополучателя е начислена такса
за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1332,72 лева, която е
дължима на равни части през периода на кредита, както и такса за експресно
обслужване по своя кредит в размер на 1998,96 лева, дължима на равни части
през периода на кредита. Доколкото обаче се касае за възнаграждения по
усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези плащания се покриват разходи, които
следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Служебно изчислен посредством онлайн калулактор
размерът на действителния ГПР по процесния договор при следните
параметри: главница в размер на 2000 лева, общо дължима сума по кредита
6260,64 лева, платима на 24 месечни вноски в размер на 260,86 лева, то ГПР
възлиза на 296.97%, който надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Следователно посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата
4
стойност на кредита възлиза на 2000 лева. По делото е прието за безспорно, че
ищцата е заплатила в полза на ответното дружество сумата от 2097 лева по
процесния договор, поради което разликата между чистата стойност на
кредита и погасената от ищеца сума възлиза на 97 лева, която сума е
заплатена без основание и подлежи на връщане от ответника на осн. чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева – представляваща заплатена държавна такса в
производството.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. От извършена справка в РС Мадан се установява, че между
същите страни е било образувано гр.д. № 323/2023 г. по описа на РС Мадан, по
което ищецът е бил представляван от същия пълномощник. Предмет на гр.д.
№ 323/2023 г. по описа на РС Мадан е бил договор за кредит № */23.12.2022 г,
който е предмет и на настоящото дело. По гр.д. № 323/2023 г. по описа на РС
Мадан по предявения от Ф. А. Б. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД
установителен иск са били прогласени като нищожни клаузите на процесния
договор за кредит, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за кредит и за експресно обслужване по кредита, поради заобикаляне
на закона – разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и като противоречащи на
добрите нрави, като в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. е
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в
размер от 759,80 лева с вкл. ДДС. Съдът намира, че този подход за
претендиране на разноски за адвокатски хонорар по всяко едно от делата с
предмет едно и също правоотношение е в нарушение на принципа по чл. 3 от
ГПК за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на
процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните
процесуални представители. По този начин посредством законово установени
средства се цели постигане на противоправен резултат - неоснователно
обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано висок
размер на разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на образувани две
дела с предмет едно и също правоотношение. Поради това съдът
съобразявайки, че законът не допуска упражняването на права за постигане на
противоправен резултат, счита, че не следва да присъжда адвокатско
възнаграждение по настоящото дело по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, тъй като по
предходното производство касаещо същото правоотношение вече е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 759,80 лева с вкл. ДДС. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан
от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски
съвет при определяне на възнаграждението в полза на пълномощника на
ищцата, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото
5
(аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 г.). Касае се за
искове за недействителност на договор за потребителски кредит и
неоснователно обогатяване, по които има установена обилна съдебна
практика и които са с ниска фактическа и правна сложност, поради което
адвокатско възнаграждение над размера от 759,80 лева с вкл. ДДС, което вече
е присъдено по предходното водено между страните производство, не би
съответствало на критериите за разумност и пропорционалност съгласно
Решение по дело С-57/15 на СЕС. Ето защо искането на ищцовата страна за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в
настоящото производство следва да бъде оставено без уважение. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от управителя Б.К. Б.
да заплати на Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с.Б., сумата от 97 лева
(деветдесет и седем лева) - недължимо платена сума по Договор за кредит №
* от 23.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 14.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от управителя Б. К. Б.
да заплати на Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с.Б. сумата от 50 лева
(петдесет лева) – направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА за адвокатско
възнаграждение в полза на ЕАД Е. И. като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6