Р Е Ш Е Н И Е № 260102
ПЛОВДИВ 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д.
603 по описа за 2019 година и констатира следното:
Предявени са
субективно съединени искове от В.П.М., ЕГН ********** и Х.М.М.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** - Е.Б. против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, София, пл.“Позитано“ 5
– със съдебен адрес:*** – Адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“ с правна
квалификация чл.226 КЗ /ДВ 103/23.12.2006 г. в сила от 01.01.2006
г./.
Твърди се,
че на 16.08.2013 г. на пътя между с.Марково и с.Гълъбово при управление на лек
автомобил „ФИАТ МАРЕА“ ****, Д. К. , като е нарушил правилата за движение, е
причинил ПТП, при което за пътуващия в автомобила П. М. са настъпили тежки
телесни повреди. Със Споразумение, одобрено в производството по НОХД 7307/2014
по описа на Районен съд – Пловдив, Д. К.
е признат за виновен в това, че е нарушил правилата на чл.5, ал.1, т.1 ЗдвП, чл.15, ал.1, ЗдвП, чл.20,
ал.1 и ал.2 ЗдвП и е извършил престъпление по чл.343,
ал.1, б.Б, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 НК, като е причинил по
непредпазливост на П. М. тежка телесна повреда, представляваща пълно
разстройство на съзнанието.
При
настъпилото ПТП на П. М. са причинени следните увреждания – травматичен шок,
контузия на главата и на гръдния кош, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, оток на мозъка, кома, кръвоизлив под кожата и меките черепни
покривки вдясно теменно, контузия на белите дробове, счупване на тялото на
първи лумбален прешлен. След ПТП
П. М. е изпаднал в ****, като пострадалият не е могъл да се храни и да
контролира тазовите си резервоари, липсвала е всякаква двигателна активност,
като това тежко състояние е продължило до смъртта му на 19.03.2019 г. Признава
се обстоятелството, че на П. М. са направени плащания от страна на ответника,
но се твърди, че са без значение за настоящия спор.
Отношенията
между ищците и починалия П. М. са били основани на взаимна обич, уважение и
доверие и от смъртта на *** им в резултат на ПТП на ищците са причинени
непоправими неимуществени вреди – морални болки и страдания от нелепата смърт
на *** им.
Доколкото
към момента на настъпването на ПТП от 16.08.2013 г. собственикът на лек
автомобил „ФИАТ МАРЕА“ **** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска
отговорност“, се иска да се постанови
решение, с което да се осъди застрахователят да заплати на всеки един от ищците
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, тъга,
страдания от смъртта на ***им П. М., в размер на по 50 000 лв
за всеки един, представляващ част от общо претендирана сума в размер на по 250
000 лв за всеки един, ведно с обезщетение за забава
от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът
дава становище за неоснователност на исковете; твърди се, че при настъпилото на
16.08.2013 г. ПТП на П. М. е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в
състояние на пълно откъсване от външния и социален свят. Причинителят на ПТП Д.
К. е признат за виновен за престъпление
по чл.343, ал.1, б.Б, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 НК – че по
непредпазливост, като е нарушил правилата за движение, е причинил на П. М.
тежка телесна повреда и поради това на причинителя на вредата не би могло да се
вмени причиняване на смърт на П. М.. В тази връзка не може да се приеме, че споразумението,
с което е приключило наказателното производство, има обвързваща сила при
условията на чл.300 ГПК гражданския съд.
Оспорва се
обстоятелството за наличие на пряка причинна връзка между ПТП от 16.08.2013 г.
и настъпилата смърт на П. М..
Заявява се,
че смъртта на П. М. е настъпила на 01.03.2019 г. - извън периода на действие на
застрахователния договор.
С Решение по
гр.д. 12411/2014 ЗАД „ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдено да заплати на П. М. 350
000 лв, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 15 000 лв, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са изплатени на 07.01.2015 г. За периода 2015 г. - 2019 г.
застрахователят е изплатил и сумата 27 714.04 лв,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Оспорват се
предявените искове по размер.
Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.
М., като се твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан.
Прави се
възражение и за изтекла погасителна давност, тъй като искът е предявен след
изтичането на петгодишния давностен срок.
Иска се да
се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
От
представения по делото препис от Протокол от 23.01.2015 г. по НОХД 7307/2014 г.
по описа на Районен съд – Пловдив е одобрено Споразумение, с което Д. К. признава, че виновно на 16.08.2013 г. е
извършил престъпление по чл.343, ал.1,б.Б, предл.1 НК
във връзка с чл.342, ал.1 НК, изразяващо се в това, че на път, свързващ
с.Гълъбово и с.Марково, при управление на лек автомобил „ФИАТ МАРЕА“ **** е
нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,т.1 ЗдвП,
чл.15, ал.1 ЗДВП, чл.20, ал.1 ЗдвП и чл.20, ал.2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил на П. Х.М. тежка
телесна повреда, изразяваща се в състояние на пълно откъсване от външния и
социален свят за повече от една година, представляващо ***.
От
обясненията на ищеца В.М. по реда на чл.176 ГПК се установява, че от изпадането
на П. М. в състояние на „будна кома“ до смъртта му тя се е грижела за личната и
битовата хигиена. След ПТП освен причинената травма, П. М. не е
боледувал от други болести. Рядко е посещаван от лекар. През тези години са
живели почти в изолация именно с цел предотвратяване на инфекции. Инициирала е
образни изследвания – скенер за установяване състоянието на увреждането и как
се развива травмата. През последните шест месеца преди смъртта на П. М. само тя
е полагала грижи за ***, като е спазвала правилата за социална изолация и
безупречна хигиена. През целия период го е посещавал рехабилитатор, който е
обучил и нея за рехабилитация. Уролог е промивал цистофикса,
но след заминаването му в чужбина, само В.М. е правила това. Дори и за кратък
период от време преди смъртта, не е имало промяна в състоянието на П. М..
От
заключенията на СМЕ с в.л. Доц.Д-р С., ***, което Съдът възприема като
компетентно изготвено, се установява, че при ПТП от 16.08.2013 г. П. М. е
получил травматичен шок, контузия на главата и на гръдния кош, контузия на
мозъка, кръвоизлив под кожата на меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под кожата
на меките черепни покривки в дясно теменно, контузия на белите дробове,
счупване на тялото на първи лумбален /поясен/ прешлен. Като последица от тежката
черепно-мозъчна травма и в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.08.2013 г. ПТП П. М. е изпаднал
в коматозно състояние , което продължава повече от
една година след травмата. Психичните нарушения на П. М. се характеризират с
тежки нарушения във всички сфери на психичната дейност- реч, мислене,
възприятия, емоции, воля, памет, интелект. Мозъкът и всички мускулни движения
са сведени до минимум на функциониране. Смъртта на П. М. е настъпила
закономерно, съобразно състоянието му и
е налице причинно-следствена връзка между ПТП от 16.08.2013 г. и с настъпилите
по-късно последици – състояние на „будна кома“. Смъртта е закономерна, тъй като
състоянието на „будна кома“ е свързано с неправилното и непълноценното
функциониране на много от системите на организма и поради това настъпват
увреждания в отделителната система, централната нервна система, сърдечно-съдова
и дихателна система. Прибавят се инфекции във връзка с неефективното дишане,
залежаването и обичайният изход е смърт. Не е направена аутопсия, която е
единственият сигурен начин за установяване на причината за смъртта. Липсват
данни за състоянието преди смъртта, но дори и да е била налична промяна в
състоянието, това е свързано с основната травма. Не е налице друго състояние
или друго заболяване, което да е в причинна връзка със смъртта. В резултат на
ПТП се получава черепно-мозъчна травма, която води до състоянието на „будна
кома“, което е междинно състояние и след това настъпва смъртта. При състоянието
на „будна кома“ не настъпва оздравяване.
Установява
се, че на образното изследване от 20.05.2016 г. е налице разрастване на невроглия /съединителна тъкан, което не е ново заболяване,
а е очакван и добре изразен образ на остатъчните промени след травмата на
главния мозък. Липсата на лекарски прегледи за продължително време означава, че
болният е обгрижван, което не е довело до състояния и
заболявания, изискващи лекарска намеса. Приема, че е налице причинна връзка
между настъпилото на 16.08.2013 г. и
смъртта.
При така
изложеното Съдът приема, че макар и причинителят на ПТП на 16.08.2013 г. да не
е признат за виновен, че при ПТП на 13.08.2013 г. е причинил смъртта на П. М.,
предвид заключението на СМЕ с в.л. *** С., ***, се установява наличие на пряка
причинна връзка между уврежданията, които е получил П. М. при това ПТП и
по-късно настъпилата смърт. Одобреното споразумение с Протокол от 23.01.2015 г.
по НОХД 7307/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив с оглед разпоредбата на
чл.383,ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда и съобразно хипотезата
на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд по отношение извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От
представения препис от Удостоверение за наследници от 20.03.2019 г., издаден от
Община Пловдив, се установява, че наследници на П. Х.М., починал на 19.03.2019
г., са В.М. – ****и Х.М. – ****.
От
показанията на свидетелите П. В. и Г. Т., които Съдът възприема като
непосредствени, се установява, че свидетелките познават ищците и починалия П.
М., както и, че им е известно обстоятелството, че П. М. е пострадал при ПТП.
След ПТП П. М. е получил увреждания и състоянието му е било такова, че се е
нуждаел от непрекъснати и ежедневни грижи години наред. В.М. ежедневно е
извършвала всичко необходимо за поддържането на живота и хигиената на П. М. –
къпане, бръснене, хранене, смяна на дрехи и бельо, смяна на превръзки,
рехабилитация. През времето, в което Х.М. е бил в състояние на „будна кома“,
т.е., непосредствено след настъпването на ПТП, В.М. не е работила, а единствено
е полагала грижи за пострадалия, научила се е да извършва специфични медицински
манипулации, необходими за поддържане на живота на пострадалия. Х.М. е работел
като ****, за да може да осигурява финансови средства, необходими за нуждите на
семейството.
За да се
осигурят по-добри условия за П. М., ищците закупуват къща в с.***, в която е
оборудвана стая с медицинско легло за П. М. и апарат за изсмукване на секретите
от гърлото. П. М. се храни чрез гастростома, която
В.М. се е обучила да почиства. Тя е закупувала и хранителни добавки и
лекарства. Непрекъснато е следяла чрез цистофикса да
се вкарват лекарства, за да се избегнат инфекции. Ищцата се е обръщала към
редица лекари за прегледи, но те, след като научавали за състоянието на П. М.,
отказвали посещения.
Смъртта на
П. М. се отразява негативно върху ищците, те не приемат случилото се, тъжни са,
страдат за детето си. В.М. след смъртта на П. М. не е могла дори да говори,
само плачела. Споделя със свидетелите, че е загубила смисъла да живее, че през
последните години смисълът на живота и са били грижите за болното дете с
надеждата да се излекува. След смъртта на П. М.В.М. се е изолирала, откъсва се
от мъката с физическа работа или рисуване. Х.М. ходи на работа без желание,
тъжен е, споделя, че детето му липсва.
Доколкото
към момента на настъпването на ПТП от 16.08.2013 г. собственикът на лек автомобил
„ФИАТ МАРЕА“ **** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска
отговорност“ за периода 30.09.2012 г. – 29.09.2013 г., видно от представената
Справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд, Съдът счита, че ответникът
е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението на лекия
автомобил „ФИАТ МАРЕА“ ****, причинени от собственика на това МПС, както и от
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Разпоредбата
на чл.226 КЗ /ДВ 103/23.12.2006 г. в сила от 01.01.2006
г./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност". За да възникне субективното право по чл.226 КЗ /ДВ
103/23.12.2006 г. в сила от 01.01.2006 г./, е
необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия
фактически състав - деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като
последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
При
така събраните доказателства се установява, че на 16.08.2013 г., по време на
действието на договор по риска „Гражданска отговорност“ със собственика на лек
автомобил „ФИАТ МАРЕА“ ****, е настъпило ПТП, причинено от Д. К. при управление на лек автомобил „ФИАТ МАРЕА“
****, при което на М. е причинена тежка телесна повреда, след което на
19.03.2019 г. е настъпила и смъртта на П. М., т.е., между причиненото ПТП на
16.08.2013 г. и настъпилата на 19.03.2019 г. смърт на П. М. е налице
причинно-следствена връзка предвид заключението на СМЕ. Ищците са *** на
починалия П. М., които претендират заплащане на обезщетение да търпените
неимуществени вреди от смъртта на техния ***. В качеството си на *** и
наследници по Закон на пострадалия П. М., те имат самостоятелно право на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на
***им съгласно Постановление
№ 4/61 г. на
Пленума на ВС, след като настъпването и е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Обстоятелството, че застрахователят е заплатил обезщетение за
вреди лично на пострадалия М. за търпените от него физически болки и страдания
и имуществени вреди във връзка с лечението, не рефлектира върху самостоятелното
право на ищците да получат обезщетение за своите неимуществени вреди от смъртта
на ***им П. М., защото всеки притежава самостоятелни права, свързани с вредите,
които търпи, макар те да произхождат от едно и също ПТП – това от 16.08.2013
г., но упражняването на правото на един увредените да получи възмездявяне на собствените си вреди, не погасява правото
на останалите да претендират обезщетение за вредите, настъпили в техния патримониум.
По
делото се установява, че в резултат на смъртта на ***си П. М. ищците търпят
неимуществени вреди, изразяващи се във скръб, мъка от загубата на близкия
човек, поради което исковете са основателни и следва да се уважат.
Преди Съдът
да определи размера на дължимото се обезщетение, е необходимо да разгледа
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия П. М., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.
От
показанията на св.Ц., които Съдът възприема като непосредствени, се установява,
че П. М. е пътувал на задна дясна седалка в автомобила – зад пасажера до
шофьора. Автомобилът е започнал да се обръща от левия край и се е преобърнал
шест или седем пъти и се е спрял на два камъка. Пътуващите на задната седалка
били без поставени предпазни колани. При установяването на автомобила –
странично наляво, свидетелят Ц. напуснал автомобила през отвора на задно дясно
стъкло и установил, че П. М. не е в автомобила.
Във връзка с
изследването на обстоятелствата в кой момент П. М. е получил нараняванията, в
резултат на които е изпаднал в състояние на „будна кома“ и в последствие е
починал, както и във връзка с направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен
колан, са назначени две комплексни съдебни експертизи в състав *** С., *** и
Инж. М. и Д-р Ш. и Инж. Д., чиито констатации и заключения не се различават,
като се посочва следното:
-След като
пострадалият е пътувал на задна дясна седалка без поставен предпазен колан,
няма никаква опора. Тялото му поема инерционните сили, предадени от внезапното
спиране, тръгване и обръщане на автомобила. Това поражда поредица от странични
удари – първият – отдясно в главата, следва обръщане по таван и удар отгоре по
главата, обръщането продължава и ударите са неконтролируеми. Първоначално
обръщането е по диагонала на автомобила, а след това автомобилът се върти около
надлъжната си ос.
-Водачът на
автомобила и пътникът до него са пътували с поставени предпазни колани, но и
първи са забелязали опасността, като най-вероятно са предприели волеви действия
за укрепване на телата си. Пътниците отзад са пътували без поставени предпазни
колани и телата им са извършвали стохастични
действия. П. М. е бил подложен най-силно на въздействието на инерционните и
гравитационни сили, за което доказателство е най-силно увредената задна дясна
част на автомобила и хлътналият към купето таван. П. М. е получил многобройни
удари по главата в твърди тъпи предмети от интериора на автомобила и хлътналия
към купето таван на автомобила. Предвид местоположението на пострадалия при
пътуването в автомобила и по-силно
изразените деформации на автомобила в задна дясна част и хлътването на тавана
на автомобила в същата област, може да се предположи, че дясната
слепоочно-теменна област на главата на П. М. се е ударила или в предварително
полученото хлътване на тавана на автомобила или това е станала едновременно,
когато слепоочно-теменната област на главата се е ударила или в предварително
полученото хлътване на тавана на автомобила, или това е станало едновременно,
когато слепоочно-теменната част на главата е била контактна точка с тавана и
автомобилът е попаднал с тавана върху голям камък. Камъкът е деформирал тавана
на автомобила и е предал голяма кинетична енергия в дясната слепоочно-теменна
област по едностранен, моментен, целеустремителен
травматичен ефект върху главата, при което травматичният обект има по-голяма
маса от главата, широка удряща повърхност и по-голяма кинетична енергия.
Не може да
се установи в кой момент тялото е изпаднало от автомобила, а само,че когато е
изпаднало от автомобила, черепно-мозъчната травма е била получена, което
означава, че тялото не е изпаднало от автомобила при първото преобръщане.
Изпадането на тялото от автомобила е ниско енергийно и получените при него
травми не са тежки, а получените основни травми са със значително по-голяма
кинетична енергия, поради което се обосновава извод, че тялото на П. М. е
изпаднало след получените травми.
-В случая се
касае за страничен удар, заден удар, удар отгоре и
отдолу на купето на автомобила и при удари от този вид към обект с голяма маса
защитата на водача и пътниците в автомобила от правилно поставен предпазен
колан е без значение за настъпване на травмите по вид и тежест, като само се
ограничава до известна степен движението
на тялото – ограничен е торсът, като главата и крайниците могат да извършват
действия в различни посоки и главата, дори и при поставен предпазен колан, е
свободна да се движи и да понася удари в купето на автомобила. При конкретното
ПТП с множество странични превъртания, със значителни деформации на купето в
дясната задна част и тавана може да се обоснове извод, че П. М., дори и да беше
с поставен предпазен колан, би понесъл
тежки увреждания, които не е задължително да са идентични с установените зони
на удара, но по тежест травматичните увреждания в областта на главата биха
могли да бъдат подобни на получените или по-тежки.
-В момента,
в който започва обръщането и оста на завъртане е диагонална, П. М. е разположен
на максимално разстояние от оста на въртене, което предполага максимално
завъртане и ще се получи първо удар в тавана. Възможно е той да е отворил
вратата на автомобила, но е възможно и
отварянето да е резултат на деформациите.
За да бъде
редуцирано обезщетението при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД, е необходимо
установяването по категоричен начин, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Следователно, размерът на обезщетението
ще бъде намален само при категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или не биха настъпили в този обем, ако по време на ПТП П. М. е
ползвал предпазния колан.
Няма спор,
че към момента на настъпването на ПТП на 16.08.2013 г. П. М. е пътувал на задна
дясна седалка без поставен предпазен колан, което съставлява нарушение на
чл.137а ЗдвП /ДВ 51/2007г./. Установява се от
заключението на СМЕ с в.л. *** С., ***, че смъртта на П. М. е резултат от
получените при ПТП травми. В заключенията на комплексните СЕ не се съдържат
констатации, че непоставянето на предпазния колан, което е причина за
изпадането на тялото на П. М. от автомобила при преобръщането му, в някаква
степен е свързано с настъпването на
получените травми и съответно със закономерната смърт. Експертите подчертават,
че уврежданията на П. М. са резултат от местоположението му в автомобила и механизма
на настъпване на ПТП, както и подчертават, че при конкретното ПТП с множество
странични превъртания, със значителни деформации на купето в дясната задна част
и тавана може да се обоснове извод, че П. М. би понесъл и при поставен
предпазен колан тежки увреждания, които не е задължително да са идентични с
установените зони на удара, но по тежест травматичните увреждания в областта на
главата биха могли да бъдат подобни на получените или по-тежки.
Ето защо
Съдът приема, че в случая принос, водещ
до съпричиняване на вредоносния резултат, не е доказан, а предполагаем, поради
което възражението за съпричиняване от страна на пострадалия М. за настъпване
на вредоносния резултат, направено от ответника, е неоснователно.
Неоснователно
е и възражението на ответника за погасяване на иска поради изтичането на
петгодишния давностен срок, тъй като ПТП е настъпило
на 16.08.2013 г., а искът е предявен на 17.06.2019 г. По смисъла на чл. 197 КЗ (отм.)
правата по застрахователния договор по риска „Гражданска
отговорност“ се погасяват с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието тъй; в случая зястрахователят
неправилно приема като начало на петгодишния давностен
срок настъпването на ПТП на 16.08.2013 г., тъй като началото на давностния срок е настъпването на
смъртта на П. М. на 19.03.2019 г. и от този момент започва да тече петгодишният
давностен срок, който до момента на подаването на
исковата молба 17.06.2019 г. не е изтекъл.
При
определяне размера на обезщетението следва да се преценят вида вреди и техния
интензитет; в случая се касае за обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта в резултата на ПТП от 16.08.2013 г. на П. М., който е *** на ищците.
Установява се, че ищците и П. М. приживе са имали дълбока емоционална връзка,
изпитвали са взаимна обич и уважение, семейството им е било спокойно и
сплотено; доказателство за добрите отношения в семейството е и обстоятелството,
че след ПТП ищците така преустройват живота си, че изцяло се отдават на грижите
за *** си с надеждата резултатът да е обратим и единствено отдадеността
на ищците е причина П. М. да преживее почти шест години в състояние на „будна
кома“; смъртта на П. М. се отразява негативно върху ищците, те не успяват да
приемат смъртта на *** си, страдат, че П. М. е починал млад, че със смъртта му
животът им губи смисъла си, усещат празнота от липсата на близкия човек. С
оглед изложеното Съдът намира, че на ищците следва да се присъди обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв,
като доколкото в настоящото производство се претендира част от по 50 000 лв от общо заявените 250 000, исковете следва да се
уважат изцяло, ведно с обезщетение за забава от 19.03.2019 г. до окончателното
изплащане.
При този
изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на ОС – Пловдив сумата 4000 лв,
представляваща дължимата за производството държавна такса, както и сумата
451.30 лв, представляваща разноски за СМЕ.
На основание
чл.38 ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.Б.
сумата 4060 лв, представляваща адвокатско
възнаграждение за двата субективно съединени иска, определена по реда на чл.7,
ал.2,т.4 Наредба №1/2004 г.
Ето защо
Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, София, пл.“Позитано“ 5 – със съдебен адрес:*** – Адвокатско дружество
„К.И. и Я.Н.“ да заплати на В.П.М., ЕГН ********** и Х.М.М.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** - Е.Б. сумата от по 50 000 лв /петдесет хиляди лева/ за всеки, представляваща част от
общо претендирана сума от по 250 000 лв /двеста
и петдесет хиляди лева/ за всеки, съставляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на ***им П. Х.М., настъпила в резултат на
получената тежка телесна повреда на П. М. при ПТП от 16.08.2013 г., причинено
от Д. К. при управление на лек автомобил
„ФИАТ МАРЕА“ ****, за който собственикът е сключил договор по риска „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпването на ПТП от 16.08.2013 г., изразяващи се
в скръб, мъка, тъга, ведно с обезщетение за забава от 19.03.2019 г. до
окончателното изплащане
Осъжда ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, София, пл.“Позитано“
5 – със съдебен адрес:*** – Адвокатско дружество „К.И. и Я.Н. “ да заплати на адв.Е.Б.С. – К., ЕГН ********** сумата 4060 лв /четири хиляди и шестдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за двата субективно съединени иска
Осъжда ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, София, пл.“Позитано“
5 – със съдебен адрес:*** – Адвокатско дружество „К.И. и Я.Н. “ да заплати по
сметка на ОС – Пловдив сумата 4000 лв /четири хиляди
лева/, представляваща дължимата за производството държавна такса и сумата
451.30 лв /четиристотин петдесет и един лев и 30 ст/, представляваща разноски за СМЕ
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: