Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 167
гр. Сливен, 05. 08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и трети
юли, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Милена Радева, като разгледа докладваното
от административния съдия административно
дело № 342 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Атлантик
Уей“ ЕООД с ЕИК: …………, със седалище и адрес на
управление: гр. Т., ул. „В. Л.“ № …, пр. от у. С.Г.Б., против Ревизионен акт №
Р-02002018005096-091-001 от 15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, в
частта на определени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/ и Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, в която част е
потвърден с Решение № 130 от 16.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на
Национална агенция за приходите /НАП/.
В жалбата си жалбоподателят твърди,
че ревизионният акт /РА/ в обжалваната му част е незаконосъобразен. Счита, че определените
данъчни задължения за корпоративен данък и ДДС са незаконосъобразно определени,
в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства, при липса на
такива, както и при погрешно възприета фактическа обстановка. Посочва, че с оглед на обстоятелството, че не се дължат
данъчни задължения за корпоративен данък и ДДС, не се дължат и акцесорно определените лихви. Излага съображения, че: не са
изложени мотиви относно заявените от жалбоподателя възражения; направените
изводи са необосновани; всички, посочени в РА доставки са реално осъществени;
доставките на гориво, извършени от „М Джи Ойл“ ЕООД към ревизираното лице,
отразени в четири броя фактури, са реално осъществени; тези доставки са
извършени на място, в базата на ревизираното лице, като доставеното гориво е
заредено директно на намиращите се в базата товарни автомобили, и няма нарушения
на данъчната и счетоводна отчетност; доставките, извършени от „Полимедикал“ ЕООД, обективирани в четири броя фактури, чийто
предмет е доставка на п. л. за производство на п. и обучение за работа с п. л.,
по проект ANROG- 2015/104932/10.07.2015 г., са реално осъществени и правилно са
отчетени в счетоводството на „Атлантик Уей“ ЕООД; лицата
Ц.Д.П.- у. на доставчика „Полимедикал“ ЕООД, Д.Л.К. и
А.М.И. са участвали в монтажа на процесната производствена линия за п., като
части от линията са били изработени от Ц.Д.П. и Д.Л.К., а други части – от
подизпълнители; неправилно е прието, въз основа на електронната система на
Изпълнителната агенция по горите, че има неотчетени извършени продажби на
дървен материал, тъй като данните от тази система не са сигурни и надеждни:
електронната система е проявявала софтуерни проблеми и процедурата предвижда
нелесен начин на анулиране на заявени и издадени превозни билети. Моли РА да
бъде отменен в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от у.
на дружеството и от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения
в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на РА в обжалваната част.
Ответникът
по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена, като счита, че РА в обжалваната част е
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3980,88 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На „Атлантик Уей“ ЕООД е
извършена ревизия по видове задължения и по периоди, както следва: Универсален
пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.01.2016
г. до 31.07.2018 г.; Професионален пенсионен фонд за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г.; ДОО - за осигурители за
периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г.; Вноски за
здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.01.2016
г. до 31.07.2018 г.; Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода от 01.01.2016 г.
до 31.07.2018 г.; Корпоративен данък за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2017 г.; и Данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2015
г. до 31.07.2018 г.
Извършената на „Атлантик Уей“
ЕООД ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-02002018005096-020-001 от 28.08.2018 г., издадена от Началника на Сектор при
ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР №
Р-02002018005096-020-002 от 16.11.2018 г., ЗИ на ЗВР № Р-02002018005096-020-003
от 13.12.2018 г. и ЗИ на ЗВР № Р-02002018005096-020-004 от 15.01.2019 г. издадени
от Началника на Сектор при ТД на НАП – Бургас. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с
електронен подпис. С горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена
от Р. К. Т. - гл. и. по приходите /ръководител на ревизията/, М. Т. З. - гл. и. по приходите, и М. В. Д. - ст. и. по
приходите. ЗВР е връчена на „Атлантик Уей“ ЕООД на 17.09.2018
г. по електронен път. Заповедите за изменение на ЗВР, с които първоначалният
двумесечен срок за извършване на ревизията е продължен до 17.02.2019 г., са
връчени на „Атлантик Уей“ ЕООД съответно на
16.11.2018 г., 17.12.2018 г. и 17.01.2019 г. по електронен път.
Възложената ревизия е извършена от определените с
горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на
основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02002018005096-092-001 от
05.03.2019 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и
обстоятелства, и в резултат на извършените действия и направените констатации и
изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове,
периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 05.03.2019
г. РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Атлантик
Уей“ ЕООД на 18.03.2019 г. по електронен път.
Срещу РД е подадено възражение от ревизираното лице с
Вх. № 4296 от 01.04.2019 г.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-02002018005096-091-001 от
15.04.2019 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. РА е издаден от: Г. Д. П. на
дл. Н. с., в качеството на възложил ревизията, и Р.
К. Т. на дл. гл. и. по приходите, в качеството на р. на
ревизията. РА е подписан с електронни подписи от издателите си. РА е връчен на Атлантик
Уей“ ЕООД на 10.05.2019 г. по електронен път. С РА са
установени задължения на „Атлантик Уей“ ЕООД по ЗКПО,
по Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, по ЗДДС, за
задължителни осигурителни вноски и за лихви.
РА е обжалван от „Атлантик Уей“
ЕООД по административен ред в част от определените задължения по ЗКПО и ЗДДС,
както следва: задължения за корпоративен данък /КД/ за 2016 г. в размер на 1
128,91 лева и лихви за просрочие 233,64 лева; КД за
2017 г. в размер на 6 658,90 лева и лихви в размер на 699,24 лева; за данъчен
период м. декември 2015 г. ДДС в размер на 33 600 лева и лихви за просрочие 10 885,02 лева; за данъчен период м. март 2016 г.
ДДС в размер на 34 121,66 лева и лихви 7 023,70 лева; за данъчен период м.
април 2016 г. ДДС в размер на 24 631,18 лева и лихви 7 280,80 лева; за данъчен
период м. май 2016 г. ДДС в размер на 1 182,28 лева и лихви 334,81 лева; и за
данъчни периоди от 01.04.2017 г. до 30.06.2018 г. ДДС в общ размер на 15 369,55
лева и лихви за просрочие общо за 1 938,60 лева. С
Решение № 130 от 16.07.2019 г., издадено
на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, РА е потвърден в
обжалваната част.
С РА в обжалваната му част са установени следните
задължения на Атлантик Уей“ ЕООД по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.04.2019 г.: 1. Корпоративен
данък по ЗКПО: за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. главница 1 128,91 лева и лихва 233,64 лева, и за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 658,90 лева и лихва
699,24 лева; и 2. Данък върху добавената стойност по ЗДДС: за периода от 01.12.2015
г. до 31.12.2015 г. главница 33 600 лева и лихва 10 885,02 лева; за
периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. главница 34 121,66 лева и лихва 7
023,70 лева; за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. главница 24 631,18
лева и лихва 7 280,80 лева; за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. главница 1 182,28 лева и лихва 334,81
лева; за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. главница 518,67 лева и лихва 100,86 лева; за периода от
01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. главница 584,17 лева и лихва 108,73 лева; за
периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. главница 211,72 лева и лихва 37,64
лева; за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. главница 469,13 лева и лихва 79,37 лева; за периода от 01.08.2017
г. до 31.08.2017 г. главница 1 258,90 лева; за периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2017 г. главница 2 752,19 лева и лихва 417,45 лева; за периода от 01.10.2017
г. до 31.10.2017 г. главница 2 766,02
лева и лихва 397,26 лева; за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. главница
2 707,58 лева и лихва 366,30 лева; за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.
главница 2 049,43 лева и лихва 259,05
лева; за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г.
главница 348,33 лева и лихва 41,13 лева; за периода от 01.02.2018 г. до
28.02.2018 г. главница 130,58 лева и лихва 14,40
лева; за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. главница 334,52 лева и лихва
33,83 лева; за периода 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. главница 199,02 лева; за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. главница 424, 32 лева и лихва 35,94
лева; и за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. главница 614,97 лева и лихва 46,64 лева. Общият размер на
установените с РА в обжалваната му част задължения е 145 088, 29 лева, от
които главница 116 692,48 лева и лихва 28 395,81 лева. От органите по
приходите е установено, че през ревизирания период основната дейност на
„Атлантик Уей" ЕООД е производство на дървен
материал и опаковки от дървен материал, производство на п. от дървени частици,
добив на дървесина, търговия с дърва за огрев, строителни и транспортни услуги.
Извършени са насрещни проверки на доставчиците на дружеството – „М Джи Ойл“
ЕООД и „Полимедикал“ ЕООД, и са изискани документи и
писмени обяснения, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки и услуги
към ревизираното дружество. След анализ на събраните документи е направен
извод, че липсват доказателства за реално извършени доставки към ревизираното
дружество по фактурите, издадени от „М Джи Ойл“ ЕООД и „Полимедикал“
ЕООД, именно от тези доставчици, поради което е счетено, че за същите не са
налице предпоставките, регламентирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.
1 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е
отказано право на данъчен кредит по издадените от тези доставчици фактури. На
основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО, е оспорен и осчетоводеният
от ревизираното лице разход за 2016 г. по издадените фактури от „М Джи Ойл“
ЕООД и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък със
съответните лихви за просрочие. Извършен е анализ на осчетоводените
от „Атлантик Уей“ ЕООД приходи от продажба на дърва
за огрев и дървен материал, като са сравнени издадените превозни билети към
клиенти с издадените платежни документи от представените от задълженото лице
КЛЕН от фискални устройства и осчетоводените приходи и са установени неотчетени
приходи. Направен е извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК за формиране на основата за облагане с данъци по ал. 2 от посочената
разпоредба, в резултат което е извършено увеличение на счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2017 г. на основание чл. 78 от ЗКПО с размера на
неотчетени приходи от 66 588,95 лева и са определени допълнителни задължения за
корпоративен данък в размер на 6 658,90 лева и лихви за просрочие
в размер на 699,24 лева. За месечните данъчни периоди по ЗДДС от 01.04.2017 г.
до 30.06.2018 г. върху установения по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК месечен
размер на неосчетоводени приходи от продажби, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, е определено задължение за ДДС в общ размер на 15 369,55 лева и лихви за просрочие общо в размер на 1 938,60 лева. Начислените лихви
за просрочие са начислени на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
При административното обжалване на РА, от решаващия
орган е счетено, че жалбата е неоснователна и РА е потвърден в обжалваната част
като законосъобразен. Решението на решаващия орган е връчено на „Атлантик Уей“ ЕООД на 22.07.2019 г. по електронен път. Жалбата срещу
ревизионния акт в потвърдената му част е подадена чрез изпращане по пощата на 02.08.2019
г.
Спорът между страните е относно следните обстоятелства:
констатациите на органите по приходите за липса на доставки от „М Джи Ойл“ ЕООД
и „Полимедикал“ ЕООД по издадените от тези доставчици
фактури; претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит
по тези фактури и признаване на счетоводни разходи за горива от „М Джи Ойл“
ЕООД; установения от органите по приходите
размер на неотчетени приходи от продажба на дърва за огрев и дървен материал, в
резултат на което са определени допълнителни задължения за КД и ДДС със
съответните лихви за просрочие.
Относно констатациите на органите по приходите за липса
на доставки от „М Джи Ойл“ ЕООД по издадените от това дружество четири броя
фактури за гориво и отказаното от органа
по приходите право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, съдът приема
за установено следното:
През 2016 г. от „Атлантик Уей“
ЕООД са осчетоводени като разход стойността по данъчни фактури, издадени от „М
Джи Ойл“ ЕООД и е упражнено право на данъчен кредит по същите, както следва: Фактура
№ ********** от 18.03.2016 г. с предмет на доставката „гориво“ с данъчна основа
2 608,32 лева и начислен ДДС 521,66 лева.; Фактура № ********** от 12.04.2016 г.
за гориво с данъчна основа 2 769,33 лева и начислен ДДС 553,86 лева; Фактура №
********** от 19.04.2016 г. за гориво с данъчна основа 3 022,52 лева и начислен
ДДС 604,50 лева; и Фактура № ********** от 05.05.2016
г. за гориво с данъчна основа 2 888,89 лева и начислен ДДС 577,78 лева. От
съдържащите се в административната преписка документи е видно, че към датите на
фактурирането „М Джи Ойл“ ЕООД е имало регистриран търговски обект-
бензиностанция в гр. С., ул. „С." № … с тип устройство ЕСФП с нивомерна система. В хода на ревизията липсват представени приемо-предавателни протоколи за доставените количества и видове
горива, транспортни документи, сертификати за произход на горивата. Представени
са обяснения от у. на ревизираното дружество, че горивата са получени в
производствения цех на фирмата в гр. Т. от у. на дружеството, като е приложено
копие на фактурите за доставки с описани фискални бонове за извършени плащания
в брой, пътни листи на товарни автомобили и тежка механизация и товарителници,
с твърдение, че горивото е изразходвано от тази техника.
Във връзка с фактурираните доставки на гориво са
събрани свидетелски показания. Според свидетеля Д.Р.И.: същият е с. във фирма,
която е имала отношения с „Атлантик Уей“ ЕООД във
връзка с бензиностанция в гр. Сливен; „Атлантик Уей”
ЕООД е зареждало на тази бензиностанция в периода 2015-2017 г., като понякога
са идвали на място да зареждат техни коли, а понякога от „М Джи Ойл” са
им доставяли горивото на място в гр. Т..
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице П.Т.И. със специалност с. и к., изслушана и приета,
оспорена от страните, в открито съдебно заседание на 11.06.2020 г. Вещото лице дава заключение, че: общият обем на
изразходваното гориво, документиран с представените от жалбоподателя пътни
листи за процесния период, не съответства на общото количество закупено гориво
по фактурите с доставчик „М Джи Ойл“ ЕООД; не са представени документи на кои
дати са получени доставките на гориво от доставчика и на кои дати са извършени
зареждания на транспортните средства; датите и количествата дизелово гориво от
фискалните касови бележки от ЕСФП на бензиностанцията по никакъв начин не
кореспондират с количествата гориво, необходими за зареждане на транспортните
средства за извършване на пътуванията по указаните маршрути, нито с датите на
пътуванията; по делото не са приложени документи, удостоверяващи че „М Джи Ойл“ ЕООД притежава
необходимата кадрова и материална обезпеченост да извърши доставките по
описания от жалбоподателя в писмените обяснения начин; няма документи, доказващи,
че чрез мобилна цистерна /собственост или наета от доставчика на гориво/ е
доставено и заредено гориво до производствения цех на жалбоподателя в гр. Т.; издадените
фактури № ********** от 12.04.2016 г., № ********** от 19.04.2016 г. и №
********** от 05.05.2016 г., и фискалните касови
бележки от ЕСФП на бензиностанцията към тях противоречат на подобен начин на
извършване на доставката. Съдът възприема заключението на вещото лице И., като
компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Т.Ж.Й. – с., изслушана и приета, неоспорена от
страните, в открито съдебно заседание на 20.02.2020 г. Вещото лице Й. дава
заключение, че при определяне на оспорените от жалбоподателя данъчни задължения
/главници и лихви/, математически правилно е приложен механизмът за тяхното
изчисляване по данъчни периоди и размер. Съдът възприема заключението на вещото
лице Й. като обосновано.
Относно констатациите на органите по приходите за
липса на доставки от „Полимедикал“ ЕООД по издадените
от този доставчик четири броя фактури и отказаното от органа по приходите право
на приспадане на данъчен кредит по фактурите, съдът приема за установено
следното:
„Атлантик Уей“ ЕООД
експлоатира линия за производство на п. в гр. Т., изградена във връзка с проект
„Ефективност на материалите и „позеленяване“ на бизнеса на Норвежки механизъм
за безвъзмездно финансиране 2009 – 2014 г. Договор по проект: Програма за
иновации за зелена индустрия. Консултант по проекта за финансиране от страна на
Норвежки финансов механизъм 2009 – 2014 г. „Програма „Иновации в зелената
индустрия“ е сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо
развитие- Стара Загора“, което е оформило документацията на дружеството в тази
връзка.
През м. декември 2015 г., м. март 2016 г. и м. април 2016 г. „Атлантик Уей" ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Полимедикал“ ЕООД, както следва: Фактура № ********** от 09.12.2015 г. с предмет: „аванс за линия п.“ с данъчна основа 168 000 лева и начислен ДДС 33 600 лева; Фактура № ********** от 24.03.2016 г. с предмет: „доставка на линия п.“ с данъчна основа 168 000 лева и ДДС 33 600 лева; Фактура № ********** от 04.04.2016 г. с предмет: „обучение по договор Anrog-2015“ с данъчна основа 7 823.20 лева и ДДС за 1 564,64 лева; и Фактура № ********** от 28.04.2016 г. с предмет: „п. л. по договор Anrog-2015" с данъчна основа 84 000 лева и начислен ДДС 16 800 лева.
От ревизираното лице са представени:
-копия на процесните фактури;
-документи по процедура за избор чрез публична покана
на доставчик на производствена линия за п.;
-Договор за доставка № ANRОG-2015/104932/su-02/08.12.2015 г.
между „Атлантик Уей“ ЕООД като възложител и „Полимедикал“ ЕООД като изпълнител – за изграждане на линия
за производство на п. на стойност 420 000 лева без ДДС;
-Договор за услуга № ANRОG-2015/104932/sе-01/03.04.2016
г. между „Атлантик Уей“ ЕООД като възложител и „Полимедикал“ ЕООД като изпълнител – за обучение на 25
работници за работа с линия за производство на п. в „Атлантик Уей“ ЕООД в рамките на 40 часа, на стойност 7 823,20 лева
без ДДС;
-Приемо-предавателен
протокол за доставки на линия за
производство на п., между изпълнителя „Полимедикал“
ЕООД и получателя „Атлантик Уей“ ЕООД, с дата на
доставката 28.04.2016 г.;
-Приемо-предавателен
протокол от 29.04.2016 г., с който „Атлантик Уей“
ЕООД приема без възражения работата на „Полимедикал“
ЕООД, състояща се в извършено обучение в рамките на 40 часа на 25 работници за
работа с линия за производство на п. в „Атлантик Уей“
ЕООД гр. Т., кв. „И.“, цех за дървопреработване на „Атлантик Уей“ ЕООД;
-Списък на работниците, преминали обучение за работа с
линия за производство на п. за периода 25.04.2016 г. до 29.04.2016 г. - общо 25
лица;
-счетоводни сметки, по които е заведен активът -
аналитична ведомост по документи за сметка 400/3 доставчици в лева по договор
ANRОG-2015/104932/08.12.2015 г.;
-писмени обяснения от у. на дружеството –
жалбоподател.
Плащането по горепосочените фактури е извършвано по
банков път- представени са банкови извлечения.
От съдържащите се в административната преписка
документи е видно, че: фактурите са отразени от доставчика в дневниците му за
продажби и справките декларации за съответните данъчни периоди; за отчетната
2016 г. от „Полимедикал“ ЕООД не е подадена годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, няма данни да са отчетени приходи по
фактурите; „Полимедикал“ ЕООД няма назначени лица по
трудови правоотношения през периода на доставките.
В обясненията на ревизираното лице е посочено, че
доставчикът „Полимедикал“ ЕООД е избран чрез процедура
„избор с публична покана“; документите са изпратени от кандидата за участие по
куриер; заседанията на тръжната комисия са се провеждали в сградата на Агенция
за регионално икономическо развитие – Стара Загора с у. Р.Г., която е
консултант по осъществяване на проекта с финансиране от Норвежки финансов
механизъм за иновации на зелена индустрия; кандидатът е представил всички
изискуеми документи и тъй като е отговарял на обявените критерии, е бил одобрен
за поръчката; процедурата е приключила с подписване на договор между „Атлантик Уей“ и „Полимедикал“ ЕООД; активът
е предаден с приемо-предавателен протокол; активът е
транспортиран на части с транспорт на купувача и е сглобяван поетапно на място
при получаването; плащането е извършено по банков път, за което са представени
банкови извлечения; линията за производство на п. е изработена по задание на
ревизираното дружество, съобразно размерите на помещението и производствения
капацитет; обучението на работниците е извършено от у. на „Полимедикал“
ЕООД Ц.Д.П. и е документирано с приемо-предавателен
протокол и списък на лицата, на които е проведено обучение.
В административното производство са събрани и
обяснения от у. на „Полимедикал“ ЕООД през процесния период – Ц.Д.П., че: фактурите са издадени във
връзка с изграждане на поточна линия за п. от страна на „Полимедикал“
ЕООД на „Атлантик Уей“ ЕООД; „Полимедикал“
ЕООД се е специализирало в изграждането на поточни линии за п.; линията за п.
на „Атлантик Уей“ ЕООД е проектирана лично от П., а
изпълнението е извършено заедно с лицето Д.К., като от време на време са
ползвали услуги на още две лица; основните възли на линията са направени в село
Пролеша; съдържателите на бившето ТКЗС в селото са им предоставили едно хале; след
произведен възел - например сушилен барабан– превозно средство на „Атлантик Уей“ ЕООД е идвало и го е транспортирал до гр. Т.; така са
произведени всички основни възли, а монтажът се е извършил в гр. Т.; след това
е проведен курс за обучение на двадесет и пет човека за работа с линията. Представени
са: копие на сключения договор за изграждане на линия за производство на п.;
фактури, издадени към „Полимедикал“ ЕООД от: „Метарем“ ЕАД , „Гебра 80“ ЕООД, „М.
п. 2“ ООД, „А. *** ООД за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г. и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., от
които дружества е посочено, че са придобивани необходимите материали за производството
на п. л..
В административното производство са събрани и
обяснения от лицето Д.Л.К., че: в края на 2015 г. „Атлантик Уей“
ЕООД е провело конкурс за п. л. и е бил поканен от „Полимедикал“
ЕООД да участва в конкурса; направил е подготовка и събиране на детайли за шнекове и бункери за трици в село Пролеша в хале на
селскостопанския двор; извършвал е монтажна дейност и обща работа под контрола
на Ц.П. в качеството му на у. на „Полимедикал“ ЕООД.
Във връзка с изясняване на спорния между страните
въпрос относно фактическия изпълнител на изработването и доставянето на линията
за производство на п., в хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателства – показания на свидетелите: Ц.Д.П. /бивш у. на „Полимедикал“ ЕООД/, К.И.М. /с. на заведение с две стаи за
гости в гр. Т./, П.Ц.П. /ш. в „Атлантик Уей“ ЕООД/, С.Ч.М.
/сл. „О. п.“ в „Атлантик Уей“ ЕООД/, Г.Г.А. /ш. в „Атлантик Уей“ ЕООД/, Л.
В. Н. /т. д. в „Кумакис“ ЕООД/, И.В.В. /у. на „Машини и детайли“ ЕООД/, Г.Д.Г. /у. на
„Гебра-80“ ЕООД/ и Р.С.Г. /р. като и. д. на Агенция
за регионално икономическо развитие - Стара Загора/.
Свидетелят П. /бивш у. на „Полимедикал“
ЕООД/ дава показания, че: имал е фирма “Полимедикал”
ЕООД; сключил е договор с „Атлантик Уей“ ЕООД за
изпълнение на линия за п.; линията са я работили основно в едно хале на ТКЗС в
с. Пролеша, Софийско, заедно с лицето Д.К., като П. е бил двигателят на целия механизъм
за изпълнение на линията; имал е чертожник, на когото е казвал как иска да се
направи конкретно изделие, и той е изчертавал нещата; П. е давал размерите за
бункерите, разкроявали са му ламарина, квадратни тръби; например доставяли са
им една камара ламарини и заедно с Д.К. са изработвали бункер за 2-3 дни; давал
е на „М. п. - 2” да изработят едно сито и всичките оси; коритата за шнековете са сгъвали от ламарини; след това са изработили чипера; има диск с направени на него канали и ножове от „М.
и д.”; вземал е двигатели, редуктори, шлекове от „Кумакис” и „Гебра – 80” ЕООД; за
иззиждането на печка към сушилнята е извикал двама строители; в халето в с.
Пролеша са събирали всички детайли; монтажната работа изцяло са я вършили в
халето с Д.К.; отделните детайли са били транспортирани от „Атлантик Уей“; изработването е било завършено ранната пролет на 2016
г.; цялата п. л. са я направили с К. и с помощта на фирмите „М. п.”, ,,Машини и
детайли”, „Метал М”; плащал е в брой и по банков път на фирмите; за п. л. са
поръчвали частите, от които се нуждаят, от други фирми, и в халето в с. Пролеша
са ги сглобявали; по време на монтажа са пребивавали в хотел в гр. Т. при К.;
след приключването са направили обучение на хората в продължение на две седмици,
като за всеки един възел и детайл е обяснявал как работи; в гр. Т. са правили
защитните ламарини на веригите; направили са и 72 часови проби.
Свидетелят М. /с. на заведение с две стаи за гости в
гр. Т./, дава показания, че: през 2016 г. е с. заведение в гр. Т., към което е
имало две стаи за гости; през 2016 г. /от м. април до м. септември/ е настанил
в едната стая Ц.Д.П. и още един човек, които са имали работа с „Атлантик уей” – да правят машина за п.; за времето, през което са
били настанени, са идвали и са си отивали, но по-голямата част от престоя им е
бил през лятото, тръгнали са си през м. септември; не са заплатили нощувките,
поради което не им е издавал документ за плащане.
Свидетелят П.Ц.П. /ш. в „Атлантик Уей“
ЕООД/ дава показания, че: през 2016 г. е работил като ш. в „Атлантик уей”; тогава е била инсталирана линия за п.; той е
транспортирал детайлите за линията от с. Пролеша до гр. Т.; правил е около 4-5
курса; познавал Ц.П.; разтоварването се е извършвало в Т. с мотокари, кран,
специализирана техника; виждал е хале - селскостопанска постройка в с. Пролеша,
в която са правили бункери – понякога е изчаквал да ги заварят.
Свидетелят С.Ч.М. /сл. „О. п.“ в „Атлантик Уей“ ЕООД/ дава показания, че: през 2016 г. е работил в
„Атлантик уей” като „О. п.”; линията за п. е била
монтирана през 2016 г. и работи; била е монтирана от фирма на място; идвали са Ц.П.
и Д., имало е и още двама, които са монтирали пещта; работниците на „Атлантик уей” са помагали по разтоварването; нещата са били на
модули; доставката се е извършвала с тир, собственост на „Атлантик уей”; от фирмата, монтирала съоръжението, когато са
завършили линията, са направили проби около 72 часа и обучение на хората, които
ще управляват; когато са идвали отделни части от линията, е виждал да пише
името “Полимедикал”
ЕООД.
Свидетелят Г.Г.А. /ш. в
„Атлантик Уей“ ЕООД/ дава показания, че е помагал при
разтоварването на линията за п. през 2016г.
Свидетелят Л. В. Н. /т. д. в „Кумакис“
ЕООД/ дава показания, че: от 2012 г. е т. д. в „Кумакис“ ЕООД; запознал се е с Ц.П. след
настъпил проблем - забавяне на плащане от неговата фирма „Полимедикал”
ЕООД, и тогава е разбрал, че поръчаното и доставено - шайби, мотори с редуктори, вибромотори,
зъбни колела, вериги, верижни колела, е било за „Атлантик Уей”
за линията в гр. Т.; ходил е в гр. Т. и е видял, че П. е направил линия за п.;
имало и други фирми доставчици - „Гебра - 80”; когато
е бил няколко пъти в „Атлантик Уей”, Ц.П. е бил там с
работни дрехи, изцапан и предполага, че е работил; взаимоотношенията им с „Полимедикал” ЕООД били в периода 2014-2015 г., не знае
точно; когато е работил с „Полимедикал”, е доставял
части в някакво село, в повечето случаи те са идвали да си ги взимат.
Свидетелят И.В.В. /у. на
„Машини и детайли“ ЕООД/ дава показания, че: правил е детайли от метали за Ц.П.
от „Полимедикал” през 2014-2015 г. - валове, ножове,
зъбно колело, за които от П. разбрал, че са за машина за п.; П. е бил финансово
затруднен, не му е плащал и затова нямал издадени фактури.
Свидетелят Г.Д.Г. /у. на „Гебра-80“ ЕООД/ дава
показания, че: от „Полимедикал” са вземали от тях
редуктори, ремъчни шайби, електродвигатели; изпращали са частите по куриер.
Свидетелят Р.С.Г. /р. като и. д. на Агенция за
регионално икономическо развитие - Стара Загора/ дава показания, че: екипът на
агенцията и „Атлантик Уей” са подготвили проектно
предложение по норвежки финансов механизъм за „Зелена икономика”, което е било
одобрено; след това са консултирали дружеството при изпълнението и отчетността
на проектното предложение до неговото финализиране; договорът е бил изпълнен на
100 % според първоначално сключените условия и поради доброто изпълнение, е
получил допълнително финансиране, което било прецедент в историята на финансиране
на проектните предложения; от агенцията са управлявали проектното предложение;
линията е била пусната в експлоатация; имало е и обучение на персонала; правена
била презентация на проекта, който бил един от най-харесваните, одобряваните и
давани като добра практика.
Вещото лице Й. по назначената съдебно-икономическа
експертиза, приета в открито съдебно заседание на 20.02.2020 г., дава
заключение, че: от представените фактури от доставчици, сочени за предходни по
сделката, е видно, че „Полимедикал“ ЕООД има
закупувани материали от доставчици през проверявания период; процесиите четири
броя фактури, издадени от „Полимедикал“ ЕООД, са
включени в дневниците за продажби на „Полимедикал“
ЕООД; „Полимедикал“ ЕООД не е разполагало със
съответната обезпеченост само да изгради и достави п. л.; в хода на
изграждането й са ползвани услуги на външни фирми, като „М. п.-2“ ООД, „Машини
и детайли“ ЕООД, „Кумакис“ ЕООД, „Гебра-80“, ЕООД,
„Метал М“, „Метарем" ЕАД, „А. С. .." АД.
Вещото лице И. по назначената съдебно-икономическа
експертиза, изслушана и приета в открито съдебно заседание на 11.06.2020 г.,
дава заключение, че: след проведена процедура за определяне на изпълнител с
публична покана с предмет: доставка на линия за производство на п., между
„Атлантик Уей“ ЕООД, като възложител, и „Полимедикал“ ЕООД, като изпълнител, е подписан договор за
доставка № ANROG - 2015/104932/Su-02/08.12.2015 г.; разходите на възложителя по
договора са финансирани по програма Норвежки финансов механизъм; цената по
договора е 420 000 лева без ДДС; „Полимедикал“ ЕООД е
издател на следните фактури с получател дружеството-жалбоподател, във връзка с
доставката по договора: Фактура № ********** от 09.12.2015 г.; Фактура №
********** от 24.03.2016 г.; Фактура № ********** от 04.04.2016
г.; и Фактура № ********** от 28.04.2016 г.; Фактурите са разплатени по банков път;
документално е показано, че е произведена, доставена и монтирана линия за
производство на п. в базата на жалбоподателя в гр. Т.; от документите е видно,
че транспортът на отделните елементи е осъществен с транспортни средства,
собственост на „Атлантик Уей“ ЕООД - съставени са
товарителници, пътни листи, фактури за транспортни услуги с получател „Полимедикал“ ЕООД, които са разплатени по банков път; от „Полимедикал“ ЕООД са представени множество фактури от
предходни доставчици за закупени части и елементи, вложени в производството на п.
л., което се потвърждава и от дневниците за покупки по ДДС на „Полимедикал“ ЕООД, и от дневниците за продажби по ДДС на
доставчиците му - „М. п.-2“ ЕООД, „Кумакис“ ЕООД,
„Гебра-80“ ЕООД, „Метал М“ ЕООД, „Метарем“ ЕАД, А. С.
.."АД; от „Полимедикал“ ЕООД няма представена
техническа спецификация за вложените материали, части и елементи в п. л., както
и калкулация на цялостния продукт с всички елементи в него, поради което не
може да се прецени кои от закупените детайли, части и елементи са вложени точно
в тази поточна линия за производство на п.; през процесния период „Полимедикал“ ЕООД документално няма нает персонал на
трудови договори, не е изплащал доходи по извънтрудови
правоотношения, не разполага с производствена база, с машини и оборудване за
производство; няма съставяни документи, че доставчикът на поточната линия за
производство на п. „Полимедикал“ ЕООД притежава
кадрова и материална обезпеченост да извърши производството и доставката на предмета
на договора; в писмени обяснения от Ц.П. има данни за мястото на производство,
лицата, участващи в процеса, начина на протичане на процеса на производство; Техническо
лице, което е запознато с процеса на производство на подобен вид поточна линия,
би могло да определи дали с наличие на описаните в писмените обяснения на Ц.П.
кадрова и техническа обезпеченост може да се произведе и монтира процесната
линия за производство на п., както и какви части и детайли са необходими за
нейното сглобяване.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.А. – м. и., изслушана и приета, оспорена от
ответника по жалбата, в открито съдебно заседание на 23.07.2020 г. Вещото лице А.
дава заключение, че: технологичният процес за изработването на процесната линия
изисква следните операции- разкрояване, рязане, оформяне, разпробиване,
заваряване, нитоване и свързване с крепежни елементи
/болтове и винтове/; изработването на пещта е строителство; след изработването
на отделните елементи, те се поставят в реда на технологичния процес с подемна
техника и се свързват отново със заваряване и крепежни елементи; допустимо е
при изработването на такъв тип инсталации като процесната, отделни съставни
части от нея да бъдат изработени от подизпълнители; проектантът трябва да е
един; възможно е изработката на отделните детайли на елементите на линията да
се изработят от подизпълнители; възможно
е и цели елементи на линията да се изработят от подизпълнители- такива са
сушилня, чукова мелница, преса и дробилка;
практически дробилката и пресата почти винаги са изработени от подизпълнител; в
съставените пътни листи за периода от 17.02.2016
г. до 22.11.2016 г., издадени за транспортно средство на „Атлантик Уей“ ЕООД, фигурират курсове от София до Т., периодът
съвпада с периода за изработване и изграждане на процесната линия, като броят
елементи на линията предполага, че е възможно, използвайки празния обратен
курс, автомобилът да е транспортирал елементи на линията; елементите на линията
трябва да се поставят и свържат в технологичната последователност, поради което
е невъзможно едновременната работа по два и повече елемента; необходимите
монтажници за инсталиране на процесната линия за п. на производствената площадка на
жалбоподателя са не по-малко от двама; заедно с настройките и пробите, разумният
технологичен срок за извършване на този монтаж е между 16-18 седмици; „Атлантик Уей“ ЕООД
разполага с подемна и друга специализирана техника, необходима за извършване на
разтоварване на отделните съставни части на процесната
линия за п., както и при необходимост за подпомагане на монтажа на същата
линия; „Атлантик Уей“
ЕООД разполага със специализиран автомобил с кран, с товароподемност до 3,5
тона, с който са разтоварени елементите от автомобилите, като най-тежкият елемент
е сушилнята с маса 3 тона; „Атлантик Уей“ ЕООД
разполага и с мотокари с товароподемност до 2 тона, с които са позиционирани
елементите на линията; описаните материали, части и елементи във фактурите на
„Гебра 80“ ЕООД и „Кумакис“ ЕООД, получател
по които е „Полимедикал“ ЕООД, издадени преди и по
време на започване на изработката на процесната линия
за п., кореспондират с вложените в елементите на линията за п.; количеството им съответства на изграждането на една
линия; всички материали, части и елементи от фактурите на „Гебра
80“ ЕООД и „Кумакис“ ЕООД кореспондират с вложените в
процесната линия и съответстват на техническите характеристики, посочени в
техническата оферта; техническите характеристики, посочени в техническата
оферта на изпълнителя, са за проектен капацитет 1,5 тона на час; за
изработването, доставката и монтирането на п. л. са необходими работници с
шлосерски умения, заваръчна квалификация и квалификация за управление на
мотокар и друга подемна техника. Съдът възприема заключението на вещото лице А.,
като компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства.
Относно констатациите на органите по приходите за
неотчетени приходи от продажба на дърва за огрев и дървен материал, съдът
приема за установено следното:
При извършване на ревизията от органите по приходите
са анализирани наличните в „Атлантик Уей“ ЕООД
първични счетоводни документи и регистри за отчитане на приходите и е направен
извод, че дружеството не отчита всички приходи от продажба на дърва за огрев и
дървен материал. От ревизираното дружество са изискани и представени: всички
издадени превозни билети за експедиция на продадените дърва за огрев и дървен
материал за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.
от всички обекти на дружеството и разпечатки от КЛЕН от фискалните устройства;
ведомост на дървесината в съответния обект за реализираните количества дърва и
дървен материал за периода по месеци; справка за продажните цени за същия
период; начин на плащане. От Регионална дирекция по горите са изискани и
представени: дневник на постъпилите, преработени и експедирани дървени
материали от „Атлантик Уей“ ЕООД за периода от
обектите на дружеството; подадените заявления за корекции от „Атлантик Уей“ ЕООД на превозни билети и констативните протоколи в
тази връзка със списък на съответните превозни билети. Констатирани са
неотразени превозни билети в дневника за постъпила, преработена и експедирана
продукция. От ревизираното лице са представени заявления за корекции на
превозни билети, подадени в Регионална дирекция по горите, с искане същите да
бъдат анулирани/изтрити/коригирани, които заявления се обработват, и за които е
прието от органите по приходите, че ще бъдат удовлетворени. След съпоставяне на
издадените превозни билети за експедиция, които не са коригирани и за които
няма подадени заявления за корекции, с отразените плащания в представените
разпечатки от КЛЕН на фискалните устройства, експлоатирани от дружеството, по
дати от 01.04.2017 г. до 31.07.2018 г., е констатирано, че за част от тях не са
отразени плащания от обектите на дружеството в гр. Нова Загора и гр. Стара
Загора и съответно не е отчетен приход. Посочено е, че клиентите са основно физически
лица, за които няма издадени фактури за извършени продажби. След като са
констатирани видът и количеството на реализираната стока, за която не е отчетен
приход, от органите по приходите е приложена съответната единична цена за нея,
декларирана от у. на дружеството, и е определен размерът на неотчетените
приходи и неначисления ДДС.
Във връзка с изясняване на спорния между страните
въпрос относно наличието или не на неосчетоводени приходи от продажба на дърва
за огрев и дървен материал за процесните периоди, по делото са назначени,
изслушани и приети две съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото
лице И..
Вещото лице И. по назначената съдебно-икономическа
експертиза, изслушана и приета в открито съдебно заседание на 11.06.2020 г., след
анализ на сравнителната таблица към ревизионния доклад и на наличните по делото
документи - издадени превозни билети и подробни разпечатки от КЛЕН на ФУ,
справки от РДГ-Сливен и РДГ-Стара Загора, и подадени заявления за корекции на
превозни билети, подлежащи на анулиране, е получил резултати, различни от
ревизиращия екип, като констатираните от вещото лице неотчетени приходи от
продажби на дървен материал и дърва за огрев са с по-ниски стойности. Изслушан
в съдебно заседание, вещото лице посочва, че разликите се дължат на следните
обстоятелства: несъобразяване от органите по приходите с дадените писмени
обяснения, че е налице отчитане на приход в ден, различен от деня на превозния
билет, с което се е получило двойно отчитане на приходи; два пъти натрупани
приходи като констатирани приходи за деня, вместо констатация за отчитане на
приходи в по-малък размер от извършените в действителност.
Вещото лице И. по назначената допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, изслушана и приета в открито съдебно заседание
на 23.07.2020 г., неоспорена от страните, дава заключение, че: неотчетените
приходи от продажби на дървен материал и дърва за огрев без ДДС са, както
следва: за обекта в гр. Нова Загора за периода м. 04.2017 г. – м. 12.2017 г. – 48 241,06
лева; за обекта в гр. Нова Загора за периода м. 1.2018 г. – м. 6.2018 г. – 4 534,21
лева; за обекта в гр. Стара Загора за периода м. 12.2017 г. – 647,17 лева; невнесеният
ДДС в резултат на неотчетени приходи от продажба по данъчни периоди /месечни/
през периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2018 г. общо за дружеството е в размер
на 10 684,49 лева; законната лихва за забава върху невнесения ДДС до датата
на издаване на РА е в общ размер 1 468,57 лева; увеличението на финансовия
резултат за 2017 г. в резултат на неотчетените приходи от продажба общо за
дружеството и дължимият в резултат корпоративен данък е 4 888,82 лева, а законната
лихва за забава върху невнесения корпоративен данък до датата на издаване на РА
е в размер на 513,33 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице И., като
компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства.
С оглед на изложеното, съдът приема за установени
разлики между превозните билети и отчетените продажби в размерите, изчислени от
вещото лице И., като съобрази, че по посочените от жалбоподателя в заявленията
за корекция превозни билети няма направена констатация за неотчетени приходи.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и след
изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният РА е издаден от компетентни органи.
Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни
подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са
посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото
от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При
издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалноправните
разпоредби на ДОПК. Ревизионното
производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия и е приключило в
указаните от ДОПК срокове. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са имали
валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния
документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Липсата на нарочно обсъждане от
органите по приходите на подаденото срещу РД възражение се преценява като
несъществено нарушение на процесуалните правила.
Относно спазването на материалноправните разпоредби
при издаването на РА в обжалваната част, съдът счита следното:
Относно констатациите на органите по приходите за
липса на доставки от „М Джи Ойл“ ЕООД по издадените от този доставчик четири
броя фактури за гориво и отказаното от органа по приходите право на приспадане
на данъчен кредит по фактурите, съдът счита за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че фактурираните доставки са реално осъществени. Въпреки изрично
указаната в открито съдебно заседание на 20.02.2020 г. доказателствена тежест,
от жалбоподателя не са представени доказателства, от които да се направи
обоснован извод за реално извършване на доставките по процесните фактури.
Липсват представени приемо-предавателни протоколи за
доставените количества и видове горива, транспортни документи, сертификати за
произход на горивата, както и липсват документи, удостоверяващи къде и от кого са
доставени и съответно получени стоките, предвид специфичните изисквания за
тяхното превозване и съхранението им, включително как е извършено последващото им изразходване. Няма документи,
удостоверяващи на кои дати са получени доставките на гориво от доставчика и на
кои дати са извършени зареждания на транспортните средства, както и няма
документи, доказващи, че чрез мобилна цистерна е доставено и заредено гориво до
производствения цех на жалбоподателя в гр. Т.. Липсват доказателства,
удостоверяващи че „М Джи Ойл“ ЕООД притежава необходимата кадрова и материална
обезпеченост да извърши доставките по описания от жалбоподателя начин. От
заключението на вещото лице И. е установено, че общият обем на изразходваното
гориво, документиран с представените от жалбоподателя пътни листи за процесния
период, не съответства на общото количество закупено гориво по фактурите, както
и че датите и количествата дизелово гориво от фискалните касови бележки от ЕСФП
на бензиностанцията не кореспондират с количествата гориво, необходими за
зареждане на транспортните средства за извършване на пътуванията по указаните
маршрути, нито с датите на пътуванията. Вещото лице И. е категорично, че
фактурите и фискалните касови бележки от ЕСФП на бензиностанцията към тях
противоречат на описания от жалбоподателя начин на извършване на доставката.
Тези изводи на съда не се променят от показанията на свидетеля Д.Р.И., тъй като
същите са лишени от конкретика.
С оглед установените по делото факти, съдът счита, че
правилно с РА е оспорено правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури за гориво и е обоснован извод, че е налице хипотеза, при която, без
реално да са извършени облагаеми доставки от посочения доставчик, съответно без
да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, във връзка
с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, „М Джи Ойл“ ЕООД в противоречие на изискванията на чл. 114
от ЗДДС е издал на жалбоподателя фактури, в които неправомерно е начислил ДДС. Поради
което законосъобразно, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е оспорено правото на приспадане на данъчен
кредит за данъчните периоди от 01.03.2016
г. до 31.05.2016 г., през които задълженото лице е упражнило право на данъчен
кредит по спорните фактури.
Правилно е прието, че осчетоводените разходи със
спорните фактури не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не отразяват вярно стопанската операция. Поради което е
изпълнена и хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за оспорване на разходите, с
които дружеството е намалило счетоводния си финансов резултат за 2016 година.
С оглед неоспореното от страните заключение на
допълнителната съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Й., че
при определяне на оспорените от жалбоподателя данъчни задължения /главници и
лихви/, математически правилно е приложен механизмът за тяхното изчисляване по
данъчни периоди и размер, съдът счита, че законосъобразно е изчислена и
законната лихва за забава върху определените задължения за ДДС и КД до датата
на издаване на РА.
По изложените съображения, съдът счита за
неоснователна жалбата срещу РА в частта, с която са определени задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. в размер на 1 128,91 лева и лихва в размер на 233,64 лева,
и в частта, с която са определени задължения за данък върху добавената стойност
по ЗДДС за периода от 01.03.2016 г. до 31.05.2016 г. в общ размер на 7 970,48
лева, от които 5 712,68 лева деклариран ДДС за внасяне и 2 257,80
лева установена разлика за внасяне, и лихва в общ размер на 2 176,94 лева.
В посочената част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Относно констатациите на органите по приходите, че
линията за производство на п. е доставена от друго лице, а не от посочения като
доставчик във фактурите – „Полимедикал“ ЕООД, и
отказаното от органа по приходите право на приспадане на данъчен кредит по
фактурите, съдът счита за основателни твърденията на жалбоподателя, че
фактурираните доставки са осъществени от лицето, посочено като доставчик и от
подизпълнители. От събраните по делото доказателства е установено, че
фактическият изпълнител на изработването и доставянето на линията за
производство на п. е доставчикът във фактурите – „Полимедикал“
ЕООД, като в процеса на производство и монтаж са участвали бившият у. на
дружеството и още едно лице, а за изграждането на линията са ползвани закупени
части и елементи от предходни доставчици: „М. п.-2“ ЕООД, „Кумакис“
ЕООД, „Гебра-80“ ЕООД, „Метал М“ ЕООД, „Метарем“ ЕАД,
А. С. .."АД, „Машини и детайли“ ЕООД. За да направи този извод, съдът
съобрази множеството събрани в хода на съдебното дирене доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Действително „Полимедикал“
ЕООД през процесния период документално не е имал нает персонал на трудови
договори, не е изплащал доходи по извънтрудови
правоотношения, не е разполагал с производствена база. Но от свидетелските
показания е установено, че отделни части на п. л. са били изработвани и
доставяни от подизпълнители, други части и отделни елементи на линията са били
изработвани в селскостопанска постройка в село Пролеша от бившия у. на „Полимедикал“ ЕООД и от още едно лице, транспортирани си били
последователно в гр. Т., след което е бил извършен монтажът на линията от
същите две лица. За тези обстоятелства са налице свидетелски показания на
различни лица, които са безпроворечиви и се допълват
взаимно. Свидетелските показания на бившия у. на „Полимедикал“
ЕООД Ц.П. се допълват, както от писмените обяснения на посочения от него друг
участник в производството и монтажа – Д.К., така и от свидетелските показания
на К.М., в чиито стаи за гости в гр. Т. П. и К. са пребивавали по време на
монтажа, а и от свидетелските показания на служителите на „Атлантик Уей“ ЕООД П.П. и С.М., първият от
които е участвал в транспортирането на детайлите на линията от с. Пролеша до
гр. Т., а вторият - присъствал непосредствено при доставката и монтажа на
съоръжението. Във връзка с цитираните свидетелски показания са и показанията на
свидетеля Л. Н. – т. д. в „Кумакис“ ЕООД /доставчик
на Полимедикал” ЕООД/, че при няколко кратните си
посещения в гр. Т. – в „Атлантик Уей”, е виждал Ц.П.
да работи по линията за п., както и че е доставял части на „Полимедикал”
ЕООД в „някакво село“. Достоверността на изложеното в свидетелските показания е
потвърдено от заключението на съдебно-техническата експертиза. Според вещото
лице инж. А., е допустимо отделни съставни части, детайли и цели елементи от
линията за п. да бъдат изработени от подизпълнители; описаните материали, части
и елементи във фактурите на двама от доставчиците на „Полимедикал“
ЕООД, издадени преди и по време на започване на изработката на процесната линия за п., кореспондират с вложените в процесната линия за п. и съответстват на техническите
характеристики, посочени в техническата оферта; необходимите монтажници за
инсталиране на процесната линия за п. на
производствената площадка на жалбоподателя са не по-малко от двама; заедно с
настройките и пробите, разумният технологичен срок за извършване на този монтаж
е между 16-18 седмици; „Атлантик Уей“ ЕООД разполага
с подемна и друга специализирана техника, необходима за извършване на
разтоварване на отделните съставни части на процесната
линия за п., както и при необходимост за подпомагане на монтажа на същата
линия. В подкрепа на гореизложените изводи са и представените от „Полимедикал“ ЕООД в ревизионното производство множество
фактури от предходни доставчици за закупени части и елементи, вложени в
производството на п. л., което се потвърждава и от дневниците за покупки по ДДС
на „Полимедикал“ ЕООД, и от дневниците за продажби по
ДДС на доставчиците му - „М. п.-2“ ЕООД, „Кумакис“
ЕООД, „Гебра-80“ ЕООД, „Метал М“ ЕООД, „Метарем“ ЕАД,
А. С. .."АД.
В хода на ревизионното производство са представени
копия на фактурите, предмет на спора; документи по процедура за избор чрез
публична покана на доставчик на производствена линия за п.; договор за доставка
от 08.12.2015 г. и договор за услуга от 03.04.2016 г., сключени с „Полимедикал“ ЕООД; приемо-предавателни
протоколи; обяснения за потвърждаване на доставките; фактури от предходни
доставчици.
В хода на ревизията не е било спорно и е установено
плащането по процесните фактури.
По изложените съображения, съдът счита, че с
процесните фактури, издадени от „Полимедикал“ ЕООД,
са осъществени доставки от лицето, посочено като доставчик, поради което е
налице условие за начисляване на данък от изпълнителя на доставката и
предпоставка за ползване на данъчен кредит от получателя на доставката.
Следва да се вземат предвид и документите, съпровождащи
издаването на процесните фактури, като договори, приемо
- предавателни протоколи за предаване на резултата от сделките, счетоводни
регистри. Налице е изпълнение на уговореното в пълен обем и приемането му.
Доставката следва да се счита за извършена и да бъде основание за възникнало
данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. В този дух са разпоредбите на чл. 258 и сл.
от ЗЗД, според които поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Поради това протоколите са доказателство в предвидената от
закона форма, че резултатът от изпълнението на доставките реално съществува и
че е предаден от доставчика и е получен от ревизираното дружество. Фактурите,
договорите и протоколите съдържат достатъчно информация за вида на стопанските
операции, както и общата стойност на доставките, и затова фактурите могат да
идентифицират страните по сделките, предмета на сделките, данъчната основа,
данъчното събитие и дължимия данък.
Неправилно ревизията се е позовала на неустановена
кадрова и материална обезпеченост на доставчика „Полимедикал“
ЕООД.
Отказът да се признае право на данъчен кредит, поради
това че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова и материална
обезпеченост да изпълни услугите, противоречи на тълкуването на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в
решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11,
според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или
услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен
кредит, поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.
Действително, СЕС многократно е подчертавал, че
установяването на обективното извършване на съответната доставка е дължимо от
националния орган, който следва да осъществи конкретна преценка на всички
събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира
изводите си за наличието или липсата на реална сделка. В контекста на
европейската съдебна практика, при наличието на резултата от извършеното,
предмет на фактурите, съгласно договорите и протоколите между дружеството
жалбоподател и доставчика, отказът на данъчен кредит следва единствено в
случай, че доставките са елемент от данъчна измама.
Липсват по делото данни за знание или презумпция за
знание от страна на ревизираното дружество за участие в ДДС злоупотреба.
Приходните органи са се съсредоточили в анализ на
възможността на доставчика да предостави процесните доставки. Това
обстоятелство не е достатъчно, защото е следвало да се съберат доказателства,
че задълженото лице– получател, е знаело или не е възможно да не знае, че
доставката е привидна, съответно че доставчикът не е лицето, което е посочено в
документите. Такова доказване не е проведено.
Напротив, от представените в ревизионното производство
документи и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства е установено,
че доставчик по процесните фактури е лицето, посочено като доставчик. Безспорно
установено е наличието на предмета на доставките при получателя, както и
плащането по процесните фактури.
При доказано осъществяване на доставките и предвид
липсата на доказателства, че сделката е част от данъчна измама или злоупотреба,
за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, неправилно органите
по приходите са приели, че процесните фактури, издадени от „Полимедикал“
ЕООД, не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.
6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, поради което постановеният отказ за признаване на
данъчен кредит по тях е незаконосъобразен. Незаконосъобразно са установени
задължения за ДДС в общ размер на 85 564,64 лева и лихви в размер на 23 347,39
лева, произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Полимедикал“ ЕООД, поради което РА в частта, в която са
установени горепосочените задължения, следва да бъде отменен.
Относно констатациите на органите по
приходите за неотчетени приходи от продажба на дърва за огрев и дървен
материал, съдът, предвид установените по делото разлики между превозните билети
и отчетените продажби в размерите, изчислени от вещото лице И., счита, че е
правилен и обоснован изводът на органите по приходите за наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и за формиране на данъчна основа
за облагане с данъци по реда на ал. 2 от чл. 122 от ДОПК. За 2017 г. в хода на
съдебното дирене са установени неотчетени приходи в общ размер на 48 888,23
лева, поради което дължимият в резултат корпоративен данък е 4 888,82 лева, а
законната лихва за забава върху невнесения корпоративен данък до датата на
издаване на РА е в размер на 513,33 лева. Жалбата срещу РА в частта до
установените по делото разлики е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в
тази част. За определените с РА задължения над посочените размери на
корпоративен данък и лихва, а именно за разликата над 4 888,82 лева до 6 658,90
лева корпоративен данък, и за разликата над 513,33 лева до 699,24 лева лихва,
РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен в тази част.
Върху установените в хода на съдебното дирене
неотчетени приходи за месечните данъчни периоди от 01.04.2017 г. до 30.06.2018
год. дължимият и неначислен от ревизираното дружество данък върху добавената
стойност е в размер на 10 684,49 лева, а
законната лихва за забава върху невнесения ДДС до датата на издаване на РА е в
общ размер на 1 468,57 лева. Жалбата срещу РА в частта до установените по
делото размери е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в тази част. За
определените с РА задължения над посочените размери на ДДС и лихва, а именно за
разликата над 10 684,49 лева до 15 369,55 лева ДДС, и за разликата над 1 468,57
лева до 1 938, 60 лева лихва, РА следва да бъде отменен като
незаконосъобразен в тази част.
Общият размер на незаконосъобразно установените
задължения с РА в обжалваната част е 116 023,11 лева, от които: главница
92 019,78 лева и лихва 24 003,33 лева.
Общият размер на законосъобразно установените
задължения с РА в обжалваната част е 29 065,18 лева, от които: главница 24 672,70
лева и лихва 4 392,48 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е частично основателна.
Претендираните и действително направени от жалбоподателя разноски по делото са
в размер на 5 300 лева, от които: 50 лева – внесена държавна такса,
4 000 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 1 250
лева – внесен депозит за вещо лице. Съразмерно на уважената част от жалбата,
претенцията е основателна в размер на 4 240 лева /116 023,11 : 145 088,29 =
0,80 х 5 300 = 4 240/, която сума следва да бъде присъдена на жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
3 980,88 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, е частично
основателна. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, претенцията на ответника
по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна в
размер на 796,18 лева /29 065,18 : 145 088,29 = 0,20 х 3 980,88 = 796,18/.
Следователно по компенсация НАП следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3 443,82 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002018005096-091-001 от
15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Бургас, потвърден в обжалваната част с Решение
№ 130 от 16.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална
агенция за приходите, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които са установени задължения на „Атлантик Уей“ ЕООД:
В ЧАСТТА, с която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на
1 770,08 лева, представляващи разликата над 4 888,82 лева до 6 658,90 лева
корпоративен данък, и лихва в размер на 185,91 лева, представляващи разликата
над 513,33 лева до 699,24 лева; В ЧАСТТА, с която е установено задължение за
данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.12.2015 г. до
31.12.2015 г. в размер на 33 600 лева ДДС и лихва в размер на 10 885,02 лева;
В ЧАСТТА, с която е установено задължение за данък върху добавената стойност по
ЗДДС за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. в размер на 33 600 лева ДДС и
лихва в размер на 7 023,70 лева; В ЧАСТТА, с която е установено задължение за
данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.04.2016 г. до
30.04.2016 г. в размер на 18 364,64 лева ДДС и лихва в размер на
5 438,67 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено задължение за данък върху
добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2018 г. в
размер на 4 685,06 лева, представляващи разликата над 10 684,49 лева до 15
369,55 лева ДДС, и лихва в размер на 470,03 лева, представляващи разликата над
1 468,57 лева до 1 938, 60 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Атлантик Уей“ ЕООД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление:
гр. Т., ул. „В. Л.“ № …, пр. от у. С.Г.Б., подадена против Ревизионен акт №
Р-02002018005096-091-001 от 15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите– Бургас, потвърден в
обжалваната част с Решение № 130 от 16.07.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
Национална агенция за приходите, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които са установени
задължения на „Атлантик Уей“ ЕООД: В ЧАСТТА, с която
е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 1 128,91 лева и
лихва в размер на 233,64 лева; В ЧАСТТА, с която е установено задължение за
корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г. в размер на 4 888,82 лева и лихва в размер на 513,33 лева;
В ЧАСТТА, с която е установено задължение за данък върху добавената стойност по
ЗДДС за периода от 01.03.2016 г. до 31.05.2016 г. в общ размер на 7 970,48 лева
и лихва в общ размер на 2 176,94 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено
задължение за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.04.2017
г. до 30.06.2018 г. в размер на 10 684,49 лева и лихва в размер на 1 468,57
лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Атлантик
Уей“ ЕООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес на
управление: гр. Т., ул. „В. Л.“ № …, пр. от у. С.Г.Б., разноски по делото в
размер на 3 443,82 /три хиляди четиристотин четиридесет и три лева и осемдесет
и две стотинки/ лева, определени след компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: