Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Силвиян И, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева КНАХД №721
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Заместник кмета
на Община Варна - Т.И, депозирана чрез старши юрисконсулт Б.срещу решение №
248/17.02.2022 г., постановено
по НАХД № 20213110205315/2021 г., по описа на ВРС, с което е отменено
Наказателно постановление № 100119/15.10.2021 г. на Зам. кмета на Община Варна,
с което на „Черно море хотел мениджмънт“ АД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лв., на осн. чл. 89, ал.1, вр. чл. 81, ал. 1 от Наредбата на ОбС
Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна /НУОТОВ/. Със
същото решение са присъдени разноски в полза на „Черно море хотел мениджмънт“
АД в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно,
тъй като в хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност и съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в чл. 42 от ЗАНН. Оспореното НП също е издадено от
компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Изтъква, че
вмененото във вина на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото му на защита. Твърди, че според представеното
пред община Варна пълномощно упълномощеното лице изрично е разполагало с
представителна власт пред различни органи, включително административни органи,
с права да подписва, подава и получава всякакви документи, декларации,
уведомления и информация, свързани с фирмата, която представлява. Пълномощното
има характера на генерално такова и в него не са предвидени никакви ограничения
или условия, поради което подписването и получаването на АУАН неправилно са
приети от районния съд като действия, извън представителната власт на
пълномощника. Намира, че въззивният съд правилно е посочил, че нарушението
следва да се счита за извършено в деня, следващ деня, в който в изтекъл срокът
за изпълнение на предписанията, а именно 05.08.2021г., която дата всъщност е
записана в акта за установяване на административно нарушение, доколкото до
04.08.2021г. не е изпълнено предписанието, като последното е изложено и в НП,
поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Представя
писмени доказателства. По изложените доводи моли да се отмени решението и да се
постанови друго, с което НП да се потвърди. За с.з. касаторът редовно призован
не се явява, не се представлява.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Счита, че неправилно ВРС е преценил, че основателността на
предписанието не може да се разглежда в настоящото производство, а подлежи на
оспорване по реда на АПК. Наличието на
годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на образуваното адм. наказателно производство, при липсата му ,
това производство е недопустимо. Моли да се остави в сила решението на ВРС и да
се присъдят сторените по делото разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след
като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ
на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Черно море хотел мениджмънт“ АД, против
Наказателно постановление № 100119/15.10.2021 г. на Зам. кмета на Община Варна,
с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв.,
на осн. чл. 89, ал.1, вр. чл. 81, ал. 1 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Варна. От фактическа
страна ВРС е установил, че на 28.07.2021г. около 15,10 ч. по повод постъпил
сигнал от граждани за замърсяване и влошаване на качеството на въздуха,
служители на Дирекция „Екология и опазване на околната среда” при Община-Варна
извършили извънредна проверка на обект, собственост на дружеството,
представляващ хотелски комплекс, където протичали строително-монтажни работи по
реконструкция на прилежащото ниско тяло към комплекса на етап „груб строеж“.
При проверката било установено, че строителната площадка е с ограничен достъп,
че липсва информационна табела, че има три контейнера, предназначени за
съхранение на строителни отпадъци, както и наличие на пясък и нанос по
протежение на ул. “****“ и ул. “****“. Тези и други обстоятелства били описани
в Констативен протокол № 000825, с който били дадени и предписания. Под №4 било
дадено предписание да се представи в Община-Варна удостоверение за насочване на
строителни отпадъци със срок 04.08.2021г. За отговорник бил определен „Черно
море хотел мениджмънт” АД. Дадените предписания не били обжалвани. На
04.08.2021г. от страна на „Черно море хотел мениджмънт” АД било депозирано
заявление до Община-Варна, в което било посочено, че предписанието да се
почисти допуснатото замърсяване е изпълнено. Били представени договори с
изпълнители на СМР и останалата налична документация. След запознаване с
представените документи, св.Н.установил, че сред тях не се съдържа
удостоверение за насочване на строителни отпадъци, поради което приел, че даденото под №4 предписание не е изпълнено.
На 08.09.2021г. св.Н.съставил против „Черно море хотел мениджмънт” АД акт за
установяване на административно нарушение, за това че в срок до 04.08.2021г. не
е изпълнило предписание по т.4, дадено с Констативен протокол №
000825/28.07.2021г., а именно не е представено удостоверение за насочване на
строителни отпадъци. Било посочено, че предписанието е било дадено във връзка с
извършена на 28.07.2021г. проверка, както и че нарушението е било установено
след извършена проверка по документи с вх. № СИГ 21003878ВН-002 от 04.08.2021г.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.89 ал. 1, вр. чл.81 ал.1 от
НУО на Община-Варна. При предявяването на акта като възражение било посочено,
че съгласно представен договор с изпълнител „Метал про инвест“ ЕООД, е негово
задължение да се снабди с необходимите документи, разрешителни и др. за
изпълнение на възложената работа. В срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани други писмени възражения. АНО издал НП, като възприел изцяло
изложената фактическа обстановка в акта, като на нарушителя било наложено
наказание на осн. чл.89 ал. 1, вр. чл.81 ал.1 от НУО на Община-Варна – „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв. За да отмени НП, съдът е преценил, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като в НП са посочени единствено датите на извършените проверки-
28.07.2021г. на място и 04.08.2021г. на представените документи, както и срокът
за изпълнение на предписанието - 04.08.2021 г., но липсва посочена дата на
извършване на нарушението. Според въззивния съд с неизвършване на законово
вмененото задължение за изпълнение на дадените задължителни предписания и
изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в акта и
наказателното постановление административно нарушение, като в констативния
протокол от 28.07.2021г. е определен краен срок за изпълнение на предписание №4
– 04.08.2021 г., поради което датата, на която дружеството следва да е
извършило описаното в акта и наказателното постановление нарушение е
05.08.2021г. Въззивният съд е преценил, че съставения АУАН е бил връчен на
ненадлежно упълномощено за това лице, тъй като в представеното пълномощно не е
предвидено правомощие на Д.да бъдат връчвани актове за установяване на
административни нарушения. Тя е била упълномощена да представлява дружеството
като предоставя и получава всякакви документи по повод проверки , ревизии и
др., както и да получава и подписва актове, но при представляване на
дружеството пред органите на Инспекцията по труда / т.3.7/. Приел е, че АНО е
следвало да изпълни задължението си по чл.52 ал.2 от ЗАНН, да установи, че
актът не е бил предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя, което
не е сторил. По изложените доводи съдът е отменил НП.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
При постановяване на решението
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 от ЗАНН, дали
наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по
чл.57 от ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил
процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания
акт.
Районният съд не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.
Настоящата инстанция споделя
доводите на ВРС, че непосочването в НП на дата на извършване на нарушението е съществено
процесуално нарушение, което засяга правото на защита на наказаното лице.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата на нарушението е задължителен
реквизит на наказателното постановление. Описанието на всички
правно-индивидуализиращи белези на нарушението в наказателно постановление
следва да е пълно, точно и ясно. В случая е налице неопределеност и неяснота на
обжалваното наказателно постановление по отношение на датата на нарушението.
Формалността на административнонаказателното производство предпоставя
максимална прецизност на наказващия орган при описанието на нарушението.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора, че доколкото в НП е
описано, че до 04.08.2021г. не е изпълнено предписанието е налице презумция, че
датата на нарушението следва да се приеме че е 05.08.2021г., която дата е посочена
в АУАН. Процесното нарушение на административнопроизводствените правила,
правилно е прието от ВРС като съществено и като основание за отмяна на НП.
Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни
наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, е
недопустимо в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се
установяват от доказателствата по делото, да се презюмира датата на извършване
на нарушението, неописана в наказателното постановление. Изложеното влече извод
за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила
при издаване на наказателното постановление, което е основание за неговата
отмяна.
По отношение на представителната
власт на лицето, подписало АУАН съдът съобрази следното: от събраните в
производството доказателства не се установява дружеството да е делегирало на Н.Д.правомощия
във връзка с подписването и получаването на актове за установяване на
административни нарушения пред Община Варна. В кориците на въззивното дело е
приложено пълномощно, по силата на което на Д.в качеството й на пълномощник е
връчен и процесния АУАН. Видно от представеното пълномощно по т. 3, Д.е
упълномощена да представлява дружеството пред Общинската данъчна администрация
с редица права, което стеснява правомощията й единствено по отношение на
представителство в хода на данъчни проверки и ревизии, което е и естествено с
оглед длъжността й като главен счетоводител на дружеството. В пълномощното не е
изрично предвидено представителство пред
останалите дирекции в общината, вкл. Дирекция „Екология и опазване на околната
среда“, чиито служители са извършили проверката. Вярно е, че ЗАНН не съдържа
изискване за нарочно упълномощаване за представителство в административнонаказателното
производство, но то следва от самия характер на производството и от тълкуване
на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН, съгласно който съставения АУАН следва
да се предяви и връчи лично на наказаното лице или на неговия законен представител,
т.е. връчване на АУАН на пълномощник е едно изключение от общото правило и
поради това при извършването му следва стриктно да се съблюдава дали
упълномощеното лице разполага с правомощия да получава и подписва АУАН, като е
недопустимо разширително тълкуване на обема на представителната му власт. В
настоящият казус представеното по делото пълномощно не се явява годно
доказателство за предявяване, подписване и връчване на акта на лице с
представителна власт за посочените процесуални действия – липсва изрично
упълномощаване за подписване и получаване на актове за установяване на
административни нарушения, съставени от Дирекция „Екология и опазване на
околната среда“ при Община Варна. Предявяването и подписването на акта от
нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. С АУАН се поставя
началото на административнонаказателното производство, като се очертава
предмета на доказване на нарушението и участието на нарушителя в него. От този
момент последният е в правото си да организира защитата си.
Възприемайки горното и като е
отменил НП, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с
чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се
остави в сила.
При този изход от производството, в
полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в
касационното производство разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 248/17.02.2022 г., постановено по НАХД № 20213110205315/2021 г., по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 100119/15.10.2021
г. на Зам. кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Черно море
хотел мениджмънт“ АД, ЕИК ********* сумата от500 /петстотин/лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: