Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Адриана Атанасова в. гр. д. № 5425 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 519783 от 30.10.2018г., постановено по гр.
д. № 72106/2017г. на СРС, ГО, 151-ви състав, е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.П. К.искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД за топлоснабден
имот с адрес: ***, сумите, както следва: сума в размер на 874,45
лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно с такса за дялово разпределение, през
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/22.06.2017г./ до окончателното й погасяване, като са отхвърлени като
неоснователни искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за периода 01.05.2013
г. – 30.04.2014 г. за горницата над 874,45 лв. до пълния претендиран
размер от 1 280,72 лв., както и искът с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава в размер
на 236,51 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 13.06.2017г.
Ответницата
е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 46,30
лв., представляваща разноски по гр.д. №
40668/2017г. по описа на СРС, 51 състав и сумата от 317, 49 лв. – разноски в
производството пред въззивна инстанция.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „Б.Б.“
ООД.
Срещу така
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ответницата В.П. К.. Излага съображения,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на
имота на базата на представения по делото нотариален акт за дарение от
21.02.2017г., с който същата дарява имота на сина си, както и въз основа на представените заявление за
откриване на партида и списък на живущите в блока към протокол от Общото
събрание на СЕС. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че Общите условия
свидетелстват за договорни отношения между страните. Сочи се, че по делото е
останало недоказано от ищеца наличието на облигационна връзка между страните и
количеството на доставената топлоенергия. Сочи, че заключението на вещото лице
по съдебно – техническата експертиза е изготвено единствено въз основа на
представените от ищеца документи, поради което не следва да се взема предвид по
делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Решението в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. София, , ж.к. „******, като му дължи сумата
от общо 1517,23 лв., от които: 1239,73 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. –м.04.2016г.,
както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура № *********/31.07.2014г. /заотоплителе сезон м.05.2013г. –м.04.2014г./, 227,63 лв. –
законна лихва за забава от 15.08.2014г. до 13.06.2017г., както и 40,99 лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за период от
м.05.2014г. –м.04.2016г. и 8,88 лв. – законна лихва за забава за периода от
15.08.2014г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва от 22.06.2017г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вх. № 3046974 до окончателното изплащане на сумите - 01.08.2017г. Ищецът претендира установяване на вземанията
му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
В.П. К.е депозирала писмен отговор на исковата молба. Поддържат, че не е налице
облигационно отношение между страните поради липсата на писмен договор. Излага
съображения, че ищецът не е представил доказателства за сключен договор между „Т.С.”
ЕАД и „Б.Б.” ООД, поради което обажлав
и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на сумите, отразени във
фактура № *********/31.07.2014г. за отоплителен сезон м.03.2013г. –м.04.2014г.
Оспорват се представените с исковата молба Общи условия от 2014г., наличието на
: договор между „Б.Б.” ООД и ЕС, Протокола от общото
събрание на етажната собственост, както и представените справки от счетоводните
книги. Излага подробни съображения, че претенцията за законна лихва за забава
се явява неоснователна. Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца
и претендира разноски по делото.
На 22.06.2017г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.П. К.за сумата 1280,72 лв. – главница, както и 236,51 лв. – мораторна
лихва за периода 15.08.2014г. – 13.06.2017г. В т.12 от заявлението е пояснено,
че длъжницата е ползвала доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ******. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за доставена, но неизплатена топлинна енергия:
1239,73 лв. - главница и 227,63 лв. лихва,
а за дялово разпределение: 40,99 лв. - главница и 8,88 лв. - лихва.
С
разпореждане от 10.07.2017г. по ч. гр. д. № 40668/2017г. на СРС, 151 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу П. К.за сумата от 1280,72
лв. лв. – главница, представляваща цена
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016г., и 236,51
лв. лв.- законна лихва за забава от 15.08.2014г. – 13.06.2017г., ведно със
законната лихва от 22.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата и разноски
по делото, а именно: 30,34 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжницата, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „******, етажните собственици
са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.” ООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В
списъка фигурира името на ответницата с положен подпис срещу него.
На 12.11.2008
г. е сключен договор № 2807 между „Б.Б.“ ООД и
етажната собственост с адрес: гр. ******, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У № 107/13.11.2007г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-02/03.02.2014г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е
представена молба от 18.03.1991г. за вписване на законна ипотека в полза на
Държавна спестовна каса за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно
строителство на Д.В.К.и В.П.К. върху следния недвижим имот: апартамент на 11
етаж в сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „******,
както и молба – съгласие от 23.06.2006г., с която „Банка ДСК” ЕАД е дала
съгласието си за заличаване на законна ипотека под № 296, том 22 от 1991г. по
описа на службата по вписванията с район на действие СРС в полза на Банката,
като ипотеката е била вписана в тежест на Д.В.К.и В.П.К. върху следния недвижим
имот: апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж.к. „******.
На
15.06.1999г. в публично съдебно заседание видно от Протокол на СРС, ГО, 57
състав е сключена спогодба между страните В.Д.К., В.П.К. и М.Д.К., при която на
В.П.К. е даден в изключителна собственост следния недвижим имот: апартамент №
55, на 11 етаж, и жилищна сграда на блок
2 в ж.к. „Дружба”, гр. София. За уравняване на дяловете ответницата е заплатила
при подписване на спогодбата на В.Д.К.2 173 054 лв., като със съделителя М.Д.К. отношенията във връзка с уравнението на
дела му са уредени извънсъдебно.
Положени са подписи върху протокола от съдебното заседание от всички страни по
спогодбата.
По делото е
представена и молба – декларация с дата 11.10.1993г. от В.П.К. за откриване на
партида на апартамент № 55, находящ се: в гр. София,
ж.к. „******, като в същата е отбелязано, че семейството й се състои от 2 члена.
По делото е
представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.02.2017г.,
съгласно който В.П.К. е дарила на М.Д.К. следния свой недвижим имот, намиращ се
в: гр. София, Столична община, район „Искър”, ж.к. „******.
По делото са ангажирани и доказателства от
третото лице – помагач, а именно – акт за разпределение на отопляваната
кубатура в жилищната сграда на процесния имот, удостоверение за качество №
7533/01.08.2007г. и № 7588/06.08.2007г. протокол за метрологична проверка на
топломер - 5 бр., протокол за замяна на топломер – 1 бр., протоколи за проведена 72- часова проба при
експлоатационни условия – 2 бр., свидетелство за проверка на топломер №
17-01-41-3, свидетелство за проверка на топломер № 13-01-78-3, протокол за
метрологична проверка на топломер от 16.01.2015г., 29.01.2013г. и 16.03.2010г.,
свидетелство за проверка на СИ – 2 бр.
От заключението на вещото лице инж. А.Г.по изслушаната
пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице - помагач
съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената
сграда. При условията на сключения договор третото лице - помагач е
отчитало отдадената топлинна енергия. От заключението по СТЕ се
установява, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия е такава за
отопление на имота от щранг –лира в банята; енергия, отдадена от сградната
инсталация и енергия за горещо битово водоснабдяване. Според СТЕ начисляваната
за процесния период топлинна енергия за отопление на имот е начислена в съотвествие с формулата съгласно Наредба № 16-334.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
е начислена в съответствие с нормативната уредба, а монтираните измервателни
уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна
енергия. Същото обстоятелство се установява и от представените от ищеца
протоколи за периодична проверка на
годността на абонатната станция от 2006 г., 2008 г., 2010 г., 2013 г. и 2015 г.
При извършената проверка се е установило, че уредите съответстват на одобрените
стандарти. Количествата потребена
топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. В
заключението е посочено, че общо дължимата сума за потребена топлинна енергия
през процесния период е в размер на 737,13 лв., в която не са включени
просрочени суми предишни неплатени сметки за топлинна енергия, както и
начисляваните лихви. Съдебно - техническа експертиза е изготвена след
запознаване с материалите по делото и направените справки в „Т.С.” ЕАД и
фирмата за дялово разпределение „Бруната Бъългария” ООД.
Пред СРС е изслушана и съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., от чието заключение се установява,
че за процесния период от м.05.2014г. до м.04.2016г. за абонатен № 41616 са
издадени 41 бр. съобщения към фактури и ДИ и КИ от „Т.С.” ЕАД, за имот, находящ се в гр. София, общ. „Искър”, ж.к. „******и сумата
на неплатената топлинна енергия е в размер на 1280,72 лв. – главница, както
следва по пера: реално потребена топлинна енергия м.05.2013г. –м.04.2014г. –
406,29 лв. по обща фактура 55891258/07.2014г. за отоплителен сезон
м.05.2013г.-м.04.2014г.; реално потребена топлинна енергия м.05.2014г.
–м.04.2015г. – 502,91 лв.; реално потребена топлинна енергия м.05.2015г.
–м.04.2016г. – 330,53 лв.; такса за дялово разпределение – 40,99 лв.
През процесния период има начислени суми за
връщане на ответницата, като за периода от м.05.2014г. –м.04.2016г. не са
погасявани стари задължения. След
направена справка в отдел „Съдебни вземания” на ищцовото
дружество вещото лице е установило, че към момента на проверката сумата от
1280,72 лв. не е заплатена. Видно от заключението на ССчЕ
законната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на
227,63 лв., а върху таксата за дялово разпределение – 8,88 лв. или общо в размер на 236,51 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, при направено възражения от длъжниците
в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
За
уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да
докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума.
По
общите правила за разпределение на доказателствената
тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за
забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи
или правоизключващи възражения.
Съгласно
нормата на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде
всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото пред първоинстанционният съд не е било оспорено от В. К.с депозирания отговор на исковата молба качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия. Съобразно разпределената доказателствена тежест с проекто- доклада по делото по чл. 140 ГПК, обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание, без възражения от страна на ищеца и ответницата, в тежест на ищеца е да докаже, че ответницата има качество на потребител на топлинна енергия – собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота. На базата на съвкупния анализ от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е била собственик на процесния имот за периода, за който е исковата претенция на ищеца. Същото се установява от представената по делото съдебна спогодба, обективирана в протокол от 15.06.1999г. по гр.д. 1230/1997г., по описа на СРС, съгласно която В.П.К. е получила в дял и изключителна собственост апартамент № 55, намиращ се в гр. София, ж.к. „******. Горното се установява и от нотариален акт от 21.02.2017г., с който ответникът дарява на сина си правото на собственост върху апартамента, както и от молба от 18.03.1991г. за вписване на законна ипотека в полза на „Държавна спестовна каса” за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Д.В.К.и В.П.К.. Отделно от това по делото е представено и заявление – декларация от 11.10.1995г. за откриване на партида относно топлоснабдения имот. Видно и от представеният по делото Списък към Протокола от Общото събрание на собствениците на етажната собственост, ответницата е посочила, че в имота й са монтирани 3 бр. радиатори, като подписът под този документ не е бил оспорен от същата в хода на процеса, с оглед на което съдът е обвързан с формалната доказателствена сила на документа, който в случая представлява извънсъдебно признание за факт, неизгоден за страната. В разглеждания случай по делото се установява, че ответницата е притежавала правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период и за процесния период, същата е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. Предвид гореизложеното неоснователно се явява наведеното възражение от страна на въззивника за недоказаност в хода на процеса на качеството на собственик или вещен ползвател на имота на ответницата.
Неоснователен е и релевираният довод във въззивната жалба, че съдът неправилно е осъдил ответницата да заплати лихви за забава, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение на първонстанционния съд СРС е отхвърлил в цялост исковата претенция за законна лихва за забава в размер на 236,51 лв. Решението на СРС в тази част е необжалвано и като такова е влязло в сила.
По
отношение на направеното във въззивната жалба оспорване за наличие на
облигационно правоотношение между „Т.С.” ЕАД и ответницата, то настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно. От
изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата за периода
по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител.
Неоснователно се явява и наведеното
възражение от ответницата, че по делото е останало като недоказано и
количеството на доставена топлинна енергия, като се сочи, че заключението на
съдебно – техническа експертиза по делото е било изготвено единствено на
предоставените по делото материали, с оглед на което същото е необосновано и
невярно. Противно на твърденията на въззивника вещото
лице е отбелязало, че съдебно - техническа експертиза е изготвена след
запознаване с материалите по делото и направените допълнителни справки в „Т.С.”
ЕАД и фирмата за дялово разпределение „Бруната Бъългария” ООД.
В заключението е посочено още, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция.С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице -
помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор
третото лице - помагач е
отчитало отдадената топлинна енергия. От заключението по СТЕ се
установява, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия е такава за
отопление на имота от щранг –лира в банята; енергия, отдадена от сградната
инсталация и енергия за горещо битово водоснабдяване. Според СТЕ начисляваната
за процесния период топлинна енергия за отопление на имот е начислена в съотвествие с формулата съгласно Наредба № 16-334.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
е начислена в съответствие с нормативната уредба, а монтираните измервателни
уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна
енергия. Същото обстоятелство се установява и от представените от ищеца
протоколи за периодична проверка на
годността на абонатната станция от 2006 г., 2008 г., 2010 г., 2013 г. и 2015 г.
При извършената проверка се е установило, че уредите съответстват на одобрените
стандарти. Количествата потребена
топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. В
заключението е посочено, че общо дължимата сума за потребена топлинна енергия
през процесния период е в размер на 737,13 лв., в която не са включени
просрочени суми предишни неплатени сметки за топлинна енергия, както и
начисляваните лихви. Съдът изцяло възприема експертното
заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и
обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по
делото доказателства, като не са представени такива, които да разколебават доказателствената му стойност.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски. Въззивният съд е
сезиран с претенция за присъждане на сторени по водене на делото разноски от въззиваемата страна, поради което се дължи служебно
произнасяне по този въпрос. По отношение на разноските съгласно
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата
страна-ищец би имала право на разноски пред въззивната инстанция, които се
определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше
осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно характеристиките на
защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в полза на въззиваемото
дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна
молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба, с която претендира
уважаване на исковете и възлагане на разноски, което не може да се счита
осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната
страна. Искането за разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната
инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 519783 от 30.10.2018г.,
постановено по гр. д. № 72106/2017г. на СРС, ГО, 151-ви състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу В.П. К., ЕГН **********, с адрес:
***, искове с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД са уважени както следва: сума в размер на 874,45
лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно с такса за дялово разпределение, през
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/22.06.2017г./ до окончателното й погасяване.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.