№ 4011
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110163278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С ЕАД срещу П. ВЛ. М., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1964,33 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 04.08.2021 г. до изплащане на вземането; 246,38 лв. -мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 28.06.2021 г.; 7,71 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.08.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 0,92 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2019 г. до 28.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2021г. по ч.гр.д. № 45870/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „**************** която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата П.М., чрез адв. Б., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че не са налице посочените в
исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, а именно:
начислените суми за ТЕ за процесния период и имот били значително завишени; неправилно
и от нелегитимна фирма било извършено разпределението на топлинна енергия. Оспорва
1
твърдението на ищеца, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.
Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „МХ. Е“ ООД на страната на ищеца не е взело становище по
спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.07.1992
г., се установява, че на посочената дата Владимир Иванов Михайлов и Надежда
Костадинова М. дарили на дъщеря си П. ВЛ. М. процесния недвижим имот, а именно:
Апартамент № 22, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 148, ет. 6, като дарителите си
запазили правото на ползване върху югоизточната стая и сервизните помещения от
апартамента до края на живота си. Същевременно, от представените по делото
доказателства се установява, че Владимир Иванов Михайлов е починал на 28.06.2001 г., а
Надежда Костадинова М. – на 13.07.2005 г. По делото не са налице доказателства за
извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При
това положение, съобразно приложимата нормативна уредба и въз основа на
доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникцата П. ВЛ. М. e била потребител
на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този
смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
2
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът П.
ВЛ. М. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „МХ. Е“ ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в имота на ответника е
имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, а в банята е имало щранг-лира без
техническа възможност за монтаж на уред; показанията на уредите били отчетени на
29.04.2018 г., 08.05.2019 г. и 28.05.2020 г. с подпис на потребител и били представени на
вещото лице; за процесния период нямало изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй
като радиаторите в стълбището били демонтирани през м.02.1999 г.; в имота на ответника
имало монтиран един брой водомер за топла вода, който бил отчетен на 29.04.2018 г.,
08.05.2019 г. и 28.05.2020 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител били
представени на вещото лице; през 2019 г. било предписано „уведомително писмо“ за
извършване на метрологична проверка на водомера, като последният бил сменен с нов през
м.09.2019 г.; за периода 05.2019 г. – 09.2019 г. било изчислено служебно количество топла
вода на база ТЕ за БГВ от предходния отчет; за периода 2019/2020 г. отчетеното количество
топла вода било намалено с 8 куб.м., тъй като отчетът бил извършен в края на м.май;
технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите
3
били за сметка на топлофикационното дружество.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 3365,41 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ
е в размер на 1964,33 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата
главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на претендираните от ищеца 1964,44
лв., както и сумата от 7,71 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 04.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.08.2021 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.06.2018 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на
подаване на заявлението – 04.08.2021 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.06.2018 г. – 30.04.2020 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че дължимата от ответника сума за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза в
общ размер на 2161,74 лв. Същевременно, от заключението на вещото лице по допуснатата
ССчЕ се установява, че сумата на главницата за топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г.
до 30.04.2020 г. е в размер на 1866,51 лв. (със съобразени плащания в общ размер на 334,22
лв.), поради което до този размер предявеният иск за главница за топлинна енергия е
основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 1964,33 лв. следва да бъде
отхвърлен. На следващо място, въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото е доказано предоставянето на услугата дялово разпределение, както
и че нейната стойност за периода м.11.2019 г. – 30.04.2020 г. възлиза в общ размер на 7,71
лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
4
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 1866,51 лв., изчислена от вещото лице по допуснатата ССчЕ, възлиза в размер на
237,95 лв. за периода 15.09.2018 г. – 28.06.2021 г., до която сума предявеният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 246,38 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 94,39 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 184,18 лева – държавна такса в исковото производство, 350 лева – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лева, или общо 1078,57 лева
за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 1026,48 лв.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 600 лв. и за исковото в размер на 667,50 лв., съобразно
представените по делото договори за правна помощ и защита. Релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като
аргументите за това са следните:
По отношение на претендираните от ответника разноски за заповедното производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на ответника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
5
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лв. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че размерът на минимално
адвокатско възнаграждение по заповедното дело за подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК е в размер на 50 лв. (в този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., по ч.гр.д.
№ 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. №
10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 10962/2016 г. по описа на
СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение
№ 260510 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от
08.01.2021 г. по в.гр.д. № 597/2021 г. по описа на СОС и др.). Отделно от това следва да се
отбележи, че подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково
производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл.
414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК
би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право
на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414
ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по
ч.т.д.№ 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на 300 лв. или 600 лв. (каквато е
претенцията на ответника), означава да се приравни по сложност извършването на това
действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито
съдебно заседание.
По отношение на претендираните разноски за исковото производство:
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при интерес
от 2219,34 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 385,35 лв.
Същевременно, при преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не
е длъжен да присъди минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява
сложността на делото от фактическа и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело
№568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.). В този смисъл съдът счита, че на ответника следва да бъде
присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото
производство.
Ето защо ищецът дължи на ответницата общо сумата в размер на 450 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се
следват разноски в общ размер на 21,73 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. ВЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
бул. „**************** дължи на „Т.С ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Я №23Б, следните суми: 1866,51 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 148, ет. 6, ап. 22; 237,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. – 28.06.2021 г., както и 7,71 лв. – главница, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.08.2021 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.08.2021 г. по ч.гр.д. №
45870/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за
установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 1866,51 лв. до пълния предявен размер от 1964,33 лв. за периода
01.05.2017 г. – 31.05.2018 г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 237,95 лв.
до пълния предявен размер от 246,38 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за сумата от 0,92 лв.
ОСЪЖДА П. ВЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „**************** да
заплати на „Т.С ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я
№23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1026,48 лв. – разноски в исковото и
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я №23Б, да заплати на П. ВЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„**************** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 21,73 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„МХ. Е“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7