№ 800
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
в присъствието на прокурора П. Г. И.
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100605828 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 333/03.06.2025 г., постановена по НОХД № 6864/2025 г., по
описа на СРС, НО, 14-и състав, съдът е признал подсъдимия Й. В. И., ЕГН
**********, за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, поради което и на основание
чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 58а, ал. 1
от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от четири
години, като е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59 от НК от
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато
времето, през което подс. И. е бил задържан по наказателното производство по
реда на ЗМВР и НПК. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест
на подс. И. са присъдени разноските по делото.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е
постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. Н. Т., с искане за
изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание, като същото
бъде намалено. В жалбата са изложени оплаквания за неправилно
индивидуализиране на наложеното наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства в размер от шест години – над средния предвиден в
закона. Сочи се, че съдът не е съобразил ниската стойност на откраднатата
1
вещ. Според жалбоподателя целите на наказанието биха могли да бъдат
изпълнени и с наказание „лишаване от свобода“ в размер от пет години. В
жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния
съд.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията
актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, но следва да се изиска
актуална справка за съдимост на подсъдимия.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Т.
поддържа въззивната жалба. Излага съображения, че правилно
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, но
намира така определеното наказание за несправедливо. Счита, че неправилно
съдът е индивидуализирал наказанието при превес на отегчаващите вината
обстоятелства независимо от ниската стойност на откраднатата вещ. Поради
това отправя искане за изменение на присъдата в частта относно наказанието,
като същото бъде намалено.
Подсъдимият Й. И. се явява лично в съдебното заседание, като поддържа
становището на защитника си. Заявява, че е виновен. Обръща внимание, че е
съдействал на органите на досъдебното производство при провеждане на
разследването. Заявява, че осъзнава какво е извършил, но моли съда да
съобрази младата му възраст и пледира за намаляване на наложеното
наказание.
Представителят на СГП излага становище за правилност,
законосъобразност и справедливост на първоинстанционната присъда и моли
въззивния съд да потвърди същата. Сочи, че съдът правилно е съобразил
осъжданията на подсъдимия при определяне на наказанието.
В последната си дума подсъдимият И. изразява съжаление за
извършеното. Заявява още веднъж, че осъзнава какво е сторил.
Софийският градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната
отмяна, но същата следва да бъде изменена в частта относно наказанието,
като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е преминало по
диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК.
На основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е направил самопризнание, като
е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се е съгласил за тях да не се събират доказателства.
С оглед на това, задължение на въззивния съд е да провери налице ли са
2
били императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален
ред и дали първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални
нарушения. След извършване на тази служебна проверка настоящият състав
намери, че законосъобразно първоинстанционното производство е проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие. В съдебната фаза на процеса пред
районния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по
реда на това диференцирано производство, а първоинстанционният съд в
съответствие със закона е постановил разглеждането на делото по реда на гл.
XXVII НПК - чл. 371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият е направил
самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства.
След преценка на доказателствените материали и съобразно
изискванията на чл. 371, т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е
възприел фактическата обстановка, съдържаща се в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е ползвал самопризнанието на подсъдимия при
постановяване на присъдата.
Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на
подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, следното:
Подсъдимият Й. В. И., ЕГН: **********, е роден на 29.08.1997 г., в
гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, трудово ангажиран, с
постоянен адрес в с. Мусачево, ул. „********, понастоящем в Затвора-гр.
София.
Съгласно приетата във въззивното производство справка за съдимост
същият е осъждан многократно. От справката се установява, че с Определение
от 11.10.2022 г. по НЧД № 20221110208442 по описа на СРС, влязло в законна
сила на 27.10.2022 г., на подс. И. е било наложено най-тежкото измежду
определените му наказания по НОХД № 3436/2017 г. по описа на СРС; по
НОХД № 4775/2017 г. по описа на СРС; по НОХД № 1594/2020 г. по описа на
СРС; по НОХД № 20631/2019 г. по описа на СРС; по НОХД № 1587/2020 г. по
описа на СРС; по НОХД № 306/2020 г. по описа на СРС; по НОХД №
1338/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 308/2020 г. по описа на СРС; по
НОХД № 20380/2019 г. по описа на СРС; по НОХД № 10659/2020 г. по описа
на СРС; по НОХД № 6456/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 4883/2020 г.
по описа на СРС; по НОХД № 16057/2020 г. по описа на СРС; по НОХД №
6925/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 9915/2020 г. по описа на СРС; по
НОХД № 13316/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 8394/2020 г. по описа на
СРС; по НОХД № 8876/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 13601/2020 г. по
описа на СРС; по НОХД № 10898/2021 г. по описа на СРС; по НОХД №
17060/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 14530/2020 г. по описа на СРС и
по НОХД № 1300/2022 г. по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода" за
срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца при първоначален „строг режим“,
което наказание, на основание чл. 24 от НК, е било увеличено с 1 /една/ година
3
и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода" до размер от 4 /четири/ години
„Лишаване от свобода" при първоначален „строг режим“, като към така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години
при първоначален „строг режим“ било присъединено, на основание чл. 25, ал.
1 във вр. чл. 23, ал. 2 от НК, наказанието „Обществено порицание“, наложено
по НОХД № 3436/2017 г. по описа на СРС.
Свидетелят И.Д.К. работел към дружество „АЛД Аутомотив“ ЕООД и в
тази връзка му били предоставени за ползване мобилен телефон марка „Ейпъл
Айфон“, модел „13“, с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551 и един брой прозрачен
силиконов протектор за мобилния телефон, които вещи били собственост на
дружество „АЛД Аутомотив" ЕООД.
Около 09:00 ч. на 28.03.2024 г., свидетелят И.К. отишъл в гр. София, ул.
„Георги С. Раковски“, № 157А - магазин за дрехи „Мил“, който магазин бил
собственост именно на свидетеля К. и поради тази причина свидетелят К.
понякога работел в магазина. След като отишъл в магазина, свидетелят К.
оставил /в близост до огледалото в магазина/ ползвания от него мобилен
телефон марка „Ейпъл Айфон“, модел „13", с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551, с
поставен на него един брой прозрачен силиконов протектор, да се зарежда.
Около 10:00 ч. на същия ден в магазина влязъл подсъдимият Й. В. И.,
който казал на свидетеля К., че желае да пробва различни стоки, предлагани за
продажба в магазина за дрехи „Мил“. Докато свидетелят К. бил ангажиран с
пробваните от обвиняемия И. стоки, подсъдимият И. забелязал и взел
мобилния телефон марка „Ейпъл Айфон", модел „13“, с ИМЕЙ № 351 309 643
140 551, с поставен на него един брой прозрачен силиконов протектор, и го
скрил в себе си. След това подсъдимият И. казал на свидетеля К., че бил
забравил портфейла си и напуснал магазина, като у подсъдимия И. бил
мобилния телефон марка „Ейпъл Айфон“, модел „13“, с ИМЕЙ № 351 309 643
140 551, с поставен на него един брой прозрачен силиконов протектор.
Непосредствено след това свидетелят К. установил, че ползваният от него
мобилен телефон липсвал. Поради тази причина К. подал сигнал до органите
на МВР, като в резултат на това било образувано настоящото наказателно
производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена оценителна
експертиза, от чието заключение се установява стойността на
инкриминираните вещи - мобилният телефон марка „Ейпъл Айфон“, модел
„13", с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551, бил на стойност 392.00 /триста
деветдесет и два лева, а един брой прозрачен силиконов протектор за
мобилния телефон бил на стойност 8 /осем/ лева, като всички вещи били на
обща стойност от 400 /четиристотин/ лева.
Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета
и от първоинстанционния съд въз основа на самопризнанието на подсъдимия,
което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказателствени средства и способите за доказване, а именно:
4
показанията на свидетелите И.Д.К. (л. 38-39 ДП), А.Б.Г. (л. 67 ДП), А.Р.З. (л.
68 ДП); писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
доброволно предаване (л. 41 ДП), документи относно мобилния телефон (л.
43-44 ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 65-66 ДП), справка за
съдимост (л. 77-90 ДП); заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза (л. 70-73 ДП). Във въззивното производство допълнително бе
приета актуална справка за съдимост на подсъдимото лице, която не променя
установените по делото факти.
Въззивната инстанция се съгласява с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в
която насока и с оглед разпоредбите на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 373, ал. 3
от НПК не е необходимо да се извършва подробен доказателствен анализ на
доказателствата, като деянието, деецът, датата и мястото на обективиране на
деянието са несъмнено установени от показанията на свидетеля И.К. и
извършеното от същия разпознаване на подсъдимия като извършител на
деянието. Следва да се отбележи, че описанието на извършителя, което
свидетелят дава при първоначалния си разпит и в последващия разпит преди
извършване на разпознаването, съвпадат. Стойността на инкриминираните
вещи се установява от заключението на изготвената оценителна експертиза.
От справката за съдимост се установява обремененото съдебно минало на
подсъдимия.
Показанията на свидетелите А.Б.Г. и А.Р.З. съдържат информация
относно обстоятелствата при извършване на процесуално-следственото
действие по разпознаване на лица, като от тях се установява, че същото е
протекло в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Свидетелят К.К.К., продавач-консултант в магазин за мобилни телефони
и аксесоари в гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 40, заявява, че лице с имена Й.
В. И. не е продавал мобилен телефон в магазина. Обстоятелството дали
подсъдимият е продал процесния мобилен телефон, след като е установил
фактическа власт върху него, е ирелевантно към предмета на доказване,
доколкото несъмнено се установява от останалите доказателства по делото
(показанията на св. К., протокол за разпознаване и самопризнанията на
подсъдимия И.), че именно подсъдимият И. е отнел мобилния телефон от
владението на св. К. в инкриминирания момент. Поради това показанията на
св. К. не бяха взети предвид от съда при формиране на изводите му по
фактите.
Предвид липсата на противоречие в доказателствената съвкупност по
делото и доколкото пред настоящата инстанция с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание страните не спорят по възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд намира за
ненеобходимо да преповтаря доказателствения анализ, отразен в мотивите на
обжалваната присъда. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
5
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 486/2012 г., I Н. О., НК;
решение № 372 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1158/2012 г., III Н. О., НК;
решение № 513 от 13.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1625/2013 г., I Н. О., НК и
решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III Н. О., НК).
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първата
инстанция е достигнала до законосъобразни правни изводи, като правилно
деятелността на подсъдимия е квалифицирана като престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна около 10:00 часа на 28.03.2024 г., в гр. София, ул.
„Георги С. Раковски“, № 157А - магазин „Мил“, подсъдимият Й. В. И. е отнел
чужди движими вещи - един брой мобилен телефон марка „ЕЙПЪЛ АЙФОН“,
модел „13“, с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551, на стойност 392.00 /триста
деветдесет и два/ лева и един брой прозрачен силиконов протектор за
мобилния телефон, на стойност 8 /осем/ лева, всички вещи на обща стойност
от 400 /четиристотин/ лева, всички вещи собственост на „АЛД
АУТОМОТИВ“ ЕООД, от владението на И.Д.К., без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - след като подсъдимият И. е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК.
Кражбата е типично резултатно престъпление, засягащо обществените
отношения по необезпокоявано упражняване на правото на собственост на
гражданите. То се изразява в лишаване собственика/владелеца/държателя на
движима вещ, с определена стойност, от владението върху нея, без негово
съгласие, при налично намерение у отнемащия вещта да се присвои. Също
така безспорно описаните в обвинителния акт вещи – мобилен телефон и
силиконов протектор, са чужди движими вещи, по заложеното от законодателя
определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането на които подс. И. не е получил
съгласие или разрешение да вземе.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба се характеризира с
действия, които, първо, са насочени към отнемане на вещта от владението на
нейния собственик, владелец или държател, и второ - които са насочени към
установяване на свое владение върху вещта от дееца. Извършването на такива
действия от страна на подс. И. е установено по несъмнен начин по делото,
като от показанията на св. К. става ясно, че същият е възприел липсата на
мобилния телефон непосредствено след напускането на местопрестъплението
от подс. И., като последният е бил единствен посетител на магазина към
инкриминирания момент.
Правилно първоинстанционният съд е приел и че извършеното от
6
подсъдимия престъпление представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. "а" НК, като относимо към това квалифициращо обстоятелство е
осъждането на подсъдимия с Определение от 11.10.2022 г. по НЧД №
20221110208442 по описа на СРС, влязло в законна сила на 27.10.2022 г., с
което на подс. И. е било наложено най-тежкото измежду определените му
наказания по НОХД № 3436/2017 г. по описа на СРС; по НОХД № 4775/2017 г.
по описа на СРС; по НОХД № 1594/2020 г. по описа на СРС; по НОХД №
20631/2019 г. по описа на СРС; по НОХД № 1587/2020 г. по описа на СРС; по
НОХД № 306/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 1338/2020 г. по описа на
СРС; по НОХД № 308/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 20380/2019 г. по
описа на СРС; по НОХД № 10659/2020 г. по описа на СРС; по НОХД №
6456/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 4883/2020 г. по описа на СРС; по
НОХД № 16057/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 6925/2020 г. по описа на
СРС; по НОХД № 9915/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 13316/2020 г. по
описа на СРС; по НОХД № 8394/2020 г. по описа на СРС; по НОХД №
8876/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 13601/2020 г. по описа на СРС; по
НОХД № 10898/2021 г. по описа на СРС; по НОХД № 17060/2020 г. по описа
на СРС; по НОХД № 14530/2020 г. по описа на СРС и по НОХД № 1300/2022 г.
по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и 8
/осем/ месеца при първоначален „строг режим“, което наказание, на основание
чл. 24 от НК, е било увеличено с 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца
„Лишаване от свобода" до размер от 4 /четири/ години „Лишаване от свобода"
при първоначален „строг режим“, като към така определеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при първоначален „строг
режим“ било присъединено, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 2 от
НК, наказанието „Обществено порицание“, наложено по НОХД № 3436/2017
г. по описа на СРС
От своя страна подсъдимият И. е извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,
т.е. престъплението е извършено в условията на опасен рецидив.
Престъплението, за което е осъден подсъдимият И., е осъществено преди
изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от НК, което обосновава правилната му
правна квалификация в обвинителния акт по чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК.
От субективна страна правилно контролираната съдебна инстанция е
приела, че инкриминираното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на
умисъла на подсъдимия И. е включвал съзнанието, че отнема чужди движими
вещи по неправомерен начин, прекъсвайки чуждата фактическа власт и
установявайки своя такава. Умисълът му е обхващал и квалифициращите
обстоятелства, тъй като подсъдимият И. е бил наясно с факта на предходните
си осъждания.
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е
протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК и предвид императивната разпоредба на
7
чл. 373, ал. 2 НПК, съдът при индивидуализацията на наказанието е длъжен да
определи същото при условията на чл. 58а НК, ако не са налице условията на
чл. 55, ал. 1 НК.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години.
При индивидуализацията на наказанието контролираният съд правилно
е отчел като отегчаващо вината обстоятелство обремененото съдебно минало
на подсъдимия. В това отношение въззивният съд цени осъжданията на
подсъдимия, които попадат извън инкриминираните, които обуславят
правната квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, както и съобрази
обстоятелството, че подсъдимият е осъждан над тридесет пъти и то все за
престъпления против собствеността, което несъмнено свидетелства за
завишената му обществена опасност. Правилно първоинстанционният съд не е
съобразил като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия
самопризнание, доколкото същото съставлява основание за прилагането на
диференцираната процедура по глава XXVII от НПК и предвидената в чл. 373,
ал. 2 НПК благоприятна за подсъдимия последица при определяне на
наказанието. Първоинстанционният съд обаче е пропуснал да отчете, че в
случая освен отегчаващото вината обстоятелство е налице и смекчаващо
вината обстоятелство, а именно – ниската стойност на инкриминираните
вещи, която е значително под установения в страната към датата на
престъплението размер на минималната работна заплата.
Първоинстанционният съд също така е подценил значението на това
обстоятелство, тъй като същото обуславя извод за ниска обществена опасност
на деянието.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че наказанието, което е
наложено с първоинстанционната присъда, е индивидуализирано
незаконосъобразно. Като съобрази установените обстоятелства, които имат
отношение към индивидуализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия и взе предвид наличието на баланс помежду им, въззивният съд
отдаде приоритет на ниската стойност на предмета на престъплението, с оглед
което намира, че наказанието следва да бъде определено под средния и към
минимално установения в закона размер на наказанието. При това положение
съдът намира, че справедливо и адекватно да постигне целите, предвидени в
чл. 36 НК, се явява наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде редуцирано до размер
от две години.
Въз основа на вида и размера на наложеното наказание
законосъобразно е определен първоначалният режим, при който то да бъде
изтърпявано, а именно – строг, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
Правилно с присъдата са приложени последиците, предвидени в чл. 59
НК, като от така определеното наказание е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по настоящото
8
наказателно производство.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест
на подс. И..
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, освен посоченото,
налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от
НПК, Софийският градски съд, XV въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 333/03.06.2025 г., постановена по НОХД №
6864/2025 г., по описа на СРС, НО, 14-и състав в частта относно наказанието,
като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Й. В. И., ЕГН **********,
наказание „лишаване от свобода” от четири години на две години.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 333/03.06.2025 г., постановена по НОХД
№ 6864/2025 г., по описа на СРС, НО, 14-и състав в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9