№ 1952
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110201323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. срещу наказателно постановление /НП/
№ 22-4332-025146/06.12.2022г., издадено от началник АНД О”ПП”-СДВР, с
което на жалбоподателя М. Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20.00/двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 50 / петдесет /лв. и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
В жалбата си Г. сочи, че не е съгласен с фактическите констатации в
акта и оспорва същите.
В съдебното заседание, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 08.12.2021г., около 13.20 ч. в гр. София, по ул. „Без име“ на
Бензиностанция „ШЕЛ“ бул. „Сливница“ и ул. „Илийчо Илиев“ № 1
жалбоподателят М. Г. управлявал лек автомобил „Мини Купър“с ДК № ****,
като поради недостатъчно контрол върху управляваното моторно превозно
средство реализирал пътно-транспортно произшествие, като ударил лек
автомобил „БМВ Х 3“ с ДК № ****. Водачът напуснал мястото, без да изчака
органите на МВР.
На 31.10.2022г. св. С. съставил АУАН, като в него описал фактическите
констатации по случилото се и квалифицирал извършеното като
осъществяващо административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателят М. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20.00лв. за първото нарушение и глоба в размер на 50.00лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. А. С., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН,
протокол за ПТП, декларация на водача, заповед на министъра на
вътрешните работи, справка-извлечение за извършени нарушения и наложени
на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП,.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, последващи
настъпването на пътнотранспортното произшествие, като св. С. извежда пред
съда спомените си относно съставянето на акта.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено
доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е
отразеното в Протокола за настъпилото ПТП, които бяха кредитирани от
2
съда.
Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от
която установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно
предоставяне възможност на собстевника напревозното сердство да посочи,
кой е управлявал същото на въведената в акта дата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, разгледана по същество тя е
неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени
време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване
на произшествието, респективно и резултатът от ПТП – удар с причинени
щети по друг автомобил.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и
то съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, респективно чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на
превозно средство, без да е оказан достатъчно контрол при това управление,
по начин, че в причинно-следствена връзка с това волево поведение на водача
е причинен и вредоносния резултат, като са нанесени и щети.
Деянието е извършено виновно, като водача-субект на отговорността е
3
имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява
управлението на превозното средство и предприетата от него маневра, като
въпреки тези представи е осъществил управлението без достатъчен контрол,
така че е допуснал реализирането на пътно-транспортно произшествие.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена глоба
в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение,
поради което и не следва да бъде редуциран.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
второто нарушение е била също правилно ангажирана.
Това е така, защото от доказателствата по делото несъмнено се установи
водачът да е напуснал мястото на инцидента и да не е уведомил службата за
контрол.
С това си обективирано поведение той съзнателно е нарушил
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 б. „в“ от ЗДвП. В съзнанието му е имало
представи за настъпилото произшествие, за участието му в него и
собственото му поведение на пътя като водач на превозно средство, както и
представи относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на
мястото на произшествието и не е установил резултата от него.
Определената от административно-наказващия орган санкция „глоба“ в
размер на 50 лв. е в рамките на определеното от закона, адекватна и
съобразена е както с тежестта на извършеното нарушение, така и с данните за
личността на нарушителя, поради което съдът счета, че не следва да бъде
редуцирана като размер.
Наложеното му лишаване от право да управлява моторно превозно
средство също е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, в
рамките на законоустановеното, поради което също не следва да бъде
редуцирано.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 22-4332-
025146/06.12.2022г., издадено от началник АНД О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя М. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20.00/двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 50 / петдесет /лв. и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5