РЕШЕНИЕ
Номер 253/
15.05. Година
2019 Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд
ІІІ наказателен състав
На 10.04 Година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар:Д.Б.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 00068 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена в срок от легитимирано
лице Я.Б.П. срещу НП №18-1158-004204 от 24.10.2018г. издадено от Началник на Сектор
ПП към ОД МВР Перник, с което са му е наложено административно наказание ,глоба
в размер от 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представител
не изпраща.
Жалбоподателят
се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата срещу наказателното
постановление.
Според изложените в нея доводи, нарушението било
тенденциозно вменено,водачът и жалбоподател бил спрял пред пешеходна пътека, за
да осигури предимство на преминаващ пешеходец.
Пернишкият районен съд, след като обсъди
доказателствата по делото и инвокираните
в процеса доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.10.2018г. автоконтрольор към Сектор „ПП”-ОД
МВР-Перник е съставил АУАН в който е отразил следните констатации:
На 08.10.2018г. в гр.Перник,в 15:50 часа, по улица”Г.С.Раковски
“ жалбоподателят, като водач на лек автомобил Тойота Авенсис с регистрационен
номер *******,престоява на ясно обозначена с пътен знак Д17 и пътна
маркировка М 8.1 намираща се срещу блок
номер 10.
Като
виновно нарушени законови разпоредби се сочат:чл.98 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата.
При
предявяването на АУАН нарушителят и жалбоподател в настоящето производство,е
отказал за го подпише,който отказ е удостоверен със свидетел,разпитан в това
качество в съдебно заседание.
Въпреки
това, срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН са подадени писмени възражения,по които е извършена
проверка,а резултатът е обективиран в Справка от 29.10.2018г.,част от
административно наказателната преписка.
Въз
основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление/НП/-предмет на разглеждане в настоящето наказателно производство.
Добре
би било ,според съдебния състав,да се посочи по-ясно,че става въпрос за
пешеходна пътека,макар че това не е довило до нарушаване правото на
защита,видно и от възражението ,и от писмената жалба,отделно от описанието чрез
чл.55 ал. 7 и чл.64 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата: чрез изображение,наименование и значение.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства,преценявани в съвкупност и
взаимна връзка: показанията на свидетеля и актосъставител И.Б.С., показанията
на свидетелят на отказа за подписване на АУАН,показанията на В.В.Б. и Т.В.Ф.-двамата
служители на 01 РУ Перник, показанията на посочения от страната-жалбоподател
свидетел-Т.Я.Б.-дъщеря на водача и жалбоподател, АУАН, заповед на Министъра на
вътрешните работи, относно материално правната компетентност, както на
актосъставителя, така и на административно наказващият орган.
Този
документ обосновава правен извод,че АУАН е съставен,а обжалваното наказателно
постановление издадено от компетентни лица,поради което съдът не открива
нередност,според изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от Закона за движението по
пътищата.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 167734 от 08.10.2018 година, жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата – ЗДвП “Наказва
се с глоба 50 лв. водач, който: неправилно престоява или паркира в зоната на
пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище” за
нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП ”Престоят и паркирането са забранени на
пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди
тях”.
За конкретното нарушение на жалбоподателя е
било наложено административно наказание ”глоба”, съответстващо на предвиденото
такова в закона в твърд/абсолютен/ размер, поради което и съдът намира за
безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на
конкретното нарушение.
Фактическия
състав на административното нарушение има за основни елементи дадено превозно
средство да е паркирало или да престоява върху пешеходна или велосипедна пътека
или да е на не по малко от 5 метра преди тях.
Що е
то „престой“ е дефинирано в разпоредбата на чл. 93 ал.1 от Закона за движението
по пътищата: „Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“.
А
според текста на чл.93 ал.2 от Закона за движението по пътищата , „Паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение“.
Дали
едно превозно средство е „паркирано“,или „престоява“ ,контролните органи могат да
определят,да вменят като част от фактическия състав на конкретно нарушение,при
условие,че достатъчно време наблюдават
превозното средство,не и при инцидентно възприемане,в случая при обход
от патрул на „Охранителна полиция“-Перник,в състава на който са били разпитаните
като свидетели очевидци в настоящото административно производство,при което показанията им,като кореспондиращи помежду си , не
се налага да бъдат обсъждани поотделно.
При това съдът намира, че в случая следва да
намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Това е така, тъй като от една страна съдът не
констатира нарушения на ЗАНН, допуснати при съставянето на АУАН, а от друга
страна – жалбоподателят изобщо не ангажира доказателства, оборващи съдържанието
на АУАН. Изложеното означава, че извършването на конкретното нарушение от
страна на жалбоподателя е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което
и съдът намира, че с НП той правомерно е бил санкциониран за нарушение на
чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Но
дори и съдът да не анализира акта за установяване на административно нарушение,въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление на горната
плоскост,нито доводите на страната-жалбоподател,нито показанията на дъщеря му
могат да опровергаят извод за законосъобразно процедиране при издаване на
обжалваното наказателно постановление.
Дори
и чисто житейски,съдебният състав определя обясненията ,дадени във възражението
и изложени в писмената жалба като твърде неубедителни.
Страната
–жалбоподател е правоспособен водач с посочени категории в наказателното
постановление, а настоящият му адрес /за разлика от постоянния/е в гр.Перник от
2011г.
Дори
и да не управлява катадневно личния си автомобил/или друг/би трябвало да знае ,при
движението си по улица „Г.С.Раковски“какво се намира около блок №10,от другата
страна на/срещу/ магазина „Лидъл“,и че в тази част на пътното платно ,отдясно/дясна
лента/паркират превозни средства на граждани и търговци,поради което и
движението е най- често,в лявата пътна лента.
Само
ако превозното средство е паркирано или престоява,тогава /най-често/се
позиционира в дясната пътна лента.
Така
че,нормалното поведение на водач МПС при
приближаване към пешеходна пътека се предопределя от правилата,установени в
чл.119 ал.1 от Закона за движението по пътищата,и след преминаване на
пешеходеца/пешеходците/да тръгне,без да „дава мигач“ ,без да извършва
маневра,по смисъла на чл.25 ал.1 или ал.2 от Закона за движението по пътищата.
Нещо
повече, свидетелите,лично възприели нарушението
са категорични относно позиционирането на управляваното от страната-жалбоподател
превозно средство спрямо пешеходната пътека,извън обстоятелството,че престоят и
паркирането следва да бъдат на разстояние повече от пет метра от пешеходната
пътека.
Извън
защитната версия,обективирана във възражението и писмената жалба , описанието
на „тръгването“ корелира със възприетото от служителите на Първо РУ
Перник,които впоследствие са извикали служител на Пътна полиция за съставянето
на акта за установяване на административно нарушение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава НП №18-1158-004204 от 24.10.2018г. ,издадено от Началник
на Сектор ПП към ОД МВР Перник, с което на Я.Б.П. ***,ЕГН ********** е наложено административно наказание ,глоба в
размер от 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с
оригинала:
СГ