Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19675 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Г.Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, срещу
„Е.П.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3507,04 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 21.07.2017 г. до 20.07.2018 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен № **********
и клиентски № **********, находящ се в гр. Ш., ул. „Д.....за която сума е
издадена фактура № ....от 02.08.2019 г. от „Е.П.” АД.
По твърдения в исковата молба, ищецът
е потребител на електроенергия за посочения обект на потребление. Страната
поддържа, че при проверка на текущите си задължения е установила, че има
задължение към ответното дружество в размер на 3507,04 лв., начислено служебно
за периода от 21.07.2017 г. до 20.07.2018 г. въз основа на становище на „Е.” АД
след извършена техническа проверка в обекта, за която сума ответникът е издал
фактура № ....от 02.08.2019 г. Твърди, че служебно начислената електроенергия
не е реално потребена, поради което не дължи процесната сума. Оспорва
извършената корекционна процедура като незаконосъобразна, тъй като е извършена
едностранно, без присъствието на абоната или негов представител, при липса на
правно основание и предвиден ред за коригиране на сметките на потребителите, за
което излага подробни аргументи. Поддържа, че процедура е недопустима при липса
на доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното
отчитане на електроенергията, като се позовава на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД.
Излага, че поддържането в изправност на електромера е задължение на
разпределителното дружество, а не на потребителя, респ. последният не отговаря
при неточно отчитане. Оспорва констативния протокол за извършената техническа
проверка, както и становището за начисляване на електрическа енергия и
издадената фактура.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и
претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С.В.,
поддържа исковата претенция и формулираното искане по същество. Представя и
списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че на 20.07.2018 г.
служители на „Е.„АД са извършили техническа проверка в обекта в присъствието на
двама свидетели, средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с
ново, като за проверката е съставен констативен протокол. Демонтираният
електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където е установена намеса в
софтуера на измервателния уред и е констатирано наличие на преминала енергия по
трета тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Със становище от 29.07.2019
г. на „Е.„АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3. – 18787 кВтч, което е остойностено в размер на 3507,04 лв. с
издадена от ответника фактура. Твърди, че абонатът е уведомен за извършената
техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от „Е.„АД и от „Е.П.“
АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички
предпоставки за приложение на корекционната процедура. В условията на
евентуалност – в случай че съдът приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ, поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото
в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия,
чиято стойност следва да бъде заплатена от абоната по силата на облигационната
връзка по продажбеното правоотношение между страните.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. В.М., поддържа и в открито съдебно
заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ
се в гр. Ш., ул. Е.
От
съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж №
М3041997/12.08.2012 г. (л. 95) се
установява, че на посочената дата е подменен монтираният в обекта електромер с
ново СТИ с фабричен номер **********161687
с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола
не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите
регистри.
Видно от
констативен протокол № 1301434/20.07.2018 г. (л. 37), на 20.07.2018 г.
служители на „Е.„АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен
номер **********181687 (съгласно стр. 1 от протокола), като при
проверката измервателният уред с № **********161687 (съгласно стр. 2 от
протокола) е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от
двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол № 1773/25.07.2019 г., издаден от БИМ, Регионален отдел
- Варна (л. 39), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер
с идентификационен № **********181687. В протокола е посочено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната му схема и наличие на
преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано
е, че не е осъществен достъп до вътрешността на електромера, същият съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 29.07.2019 г. е съставено становище от „Е.„АД за
начисление на електрическа енергия в
размер на 18787 кВтч за периода от 21.07.2017 г. до 20.07.2018 г. В становището
е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта
на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия (л. 41).
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 3507,04 лв., от страна на „Е.п.“ АД е
издадена оспорената фактура № **********/02.08.2019 г. с получател ищеца В.Г. (л.
42).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Е.„АД
и „Е.П.“ АД до ищеца са изпратени писма, съответно от 31.07.2019 г. (л. 40) и
от 02.08.2019 г. (л. 41), които няма данни да са надлежно връчени на адресата
(л. 46 и 47).
От
приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 48) и извлечение за фактури и плащания към дата 17.12.2019
г. (л. 49) се изяснява, че за периода от
21.07.2017 г. до 20.07.2018 г. по
партидата на ищеца са начислени 18787
кВтч ел. енергия на стойност 3507,04
лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 79 и сл.) се установява, че към датата
на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична
годност. Изяснява се, че същият е параметризиран за двутарифен отчет,
при който преминалото през измервателната му схема количество ел. енергия,
съобразно часовата зона на потреблението, се записва съответно в регистър 1.8.1
(нощна тарифа) или регистър 1.8.2 (дневна тарифа), които са визуализирани на
дисплея на измервателния уред. Според експерта показанията, записани в
невизуализирания регистър 1.8.3, предвиден да регистрира количеството
електроенергия, консумирано в часовата зона, определена за върхова тарифа
(неприложима за битови абонати), води до извод за нарушение на нормалната
работа на СТИ. Съгласно заключението това нарушение се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация и по-точно в тарифната схема на
електромера, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на
свързване. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на
определената за доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването
на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се
установи кога е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания
регистър, нито в кой часови диапазон са отчетени показанията.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
В настоящия случай е безспорно, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия до процесния обект на
потребление, поради което ищецът се
явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката. С оглед релевираните от него възражения за
незаконосъобразно коригиране на сметката му за ел. енергия за минал период и
предвид потенциалната опасност от преустановяване на електрозахранването в
обекта при незаплащане на претендираната сума за стойността на служебно
начисленото количество, за абоната е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, с които цели да установи несъществуването на
вземането на ответното дружество по издадената от него фактура, респ. да се
освободи от задължението за заплащане на фактурираната стойност.
Налице са и останалите
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което исковата
претенция е допустима.
При доказания интерес на ищеца и вида на търсената от него съдебна защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да
установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него
сума по оспорената фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че
вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ корекция на
цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия за периода на
корекцията.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на предпоставките за възникване правото на ответника да извърши
въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1
и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 20.07.2018 г., тоест след тяхната
отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ (отменени впоследствие
с решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., обн. ДВ,
бр. 97 от 23.11.2018 г.), които регламентират предпоставките за извършване на
корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който
следва да бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи
възможността за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са
регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг
нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда
на ЗЗД, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване
реалното потребление на служебно начисленото количество електроенергия в
периода на корекцията. Поради липсата на данни за
началния момент, от който електромерът, параметризиран за двутарифен отчет, е
започнал да отчита потребената енергия в трета, върхова тарифа, не може да бъде
установено и обстоятелството дали показанията в невизуализирания регистър са
натрупани след монтирането на СТИ в обекта. Подобен извод не може да
бъде направен и от протокола за първоначален монтаж на електромера, тъй като в
същия не са отразени показанията на въпросния регистър 1.8.3. към датата на
монтажа. Освен това е налице и разминаване във фабричните номера на
електромера, отразени в протокола за монтаж, констативния протокол за
извършената техническа проверка и констативния протокол от метрологичната
експертиза.
Съдът не
кредитира заключението на съдебно-електротехническата експертиза в частта по т.
4.2, според която натрупаното в невизуализирания регистър количество ел.
енергия е доставено и потребено в обекта, както и поясненията в открито съдебно
заседание, според които при монтажа показанията в този регистър са били нулеви,
тъй като тези изводи са аргументирани с предположения на вещото лице, а не
представляват категорично установени чрез експертните му знания факти. Щом е
налице възможност чрез неправомерно вмешателство да бъде манипулирана тарифната
схема на електромера, то има вероятност също чрез такава или подобна
манипулация да се променят параметрите по неговите регистри, вкл.
невизуализирани и/или сумарен, и тази промяна да се извърши във всеки един момент
по време или след първоначалния монтаж на преминалия задължителна техническа и
метрологична проверка измервателен уред. Затова и съдът намира за основателни
възраженията на процесуалния представител на ищеца относно доказателствената
стойност на заключението в тази му част, респ. за недоказано в хода на процеса
реалното потребление на служебно начислените количества електроенергия.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество служебно начислената сума, за която е издадена процесната
фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 625,28 лв., от които 140,28 лв. за държавна такса,
5 лв. за съдебно удостоверение и 480 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 09.03.2020
г. (л. 100), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено
изцяло в брой.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът В.Г.Г., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Е.П.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3507,04 лв. (три хиляди
петстотин и седем лева и четири стотинки), представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 21.07.2017 г. до 20.07.2018
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Ш., ул. „Д.....за
която сума е издадена фактура № ....от 02.08.2019 г. от „Е.П.” АД, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 625,28 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) за сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: