Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1011 от 09.07.2021 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, дванадесети състав, на девети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1418 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Адиминистративнопроцесуалния кодек (АПК), вр. с чл.27 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба
на Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ Бургас, представлявано от
управителя на УС М. Д., против Решение от 18.04.2019г. на Съвместния комитет за
наблюдение по Програма за Интеррег- ИПП за ТГС България –Турция 2014-2020 г.
Първоначално жалбата е
депозирана до Административен съд- София-град, където е образувано адм.дело
№5330/2019г. по описа на съда. С определение №4539/17.06.2019г. съдът е
прекратил производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд –Бургас, по повод на
което е образувано и настоящото дело.
С определение №1502/16.07.2019г., настоящият съдебен
състав е съединил административно дело № 1418/2019г. с административно дело №
1467/2019г. по описа на
Административен съд – гр. Бургас, за общо разглеждане, като е постановил
производството да продължи под №1418/2019 год. по описа на Административен съд
- Бургас. Оставил е без разглеждане
жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ Бургас,
представлявано от управителя на УС М. Д., против Решение от 18.04.2019г. на
Съвместния комитет за наблюдение по Програма за Интеррег- ИПП за ТГС България
–Турция 2014-2020 г. и е прекратил производството по делото.
С Определение
№3181/27.02.2020г., постановено по адм.дело № 11856/2019г., ВАС е отменил
Определение №1502/16.07.2019г. по описа
на Административен съд – Бургас в обжалвана част и е върнал делото на настоящия
състав за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като
административната преписка не е комплектована в цялост. В мотивите ВАС е
посочил „ответникът, предвид разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 АПК, следва
да бъде задължен да представи Насоките за кандидати (Guidelines for Aplicants)
по програмата „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020“ в официален превод
на български език, предвид обстоятелството, че последните се съдържат в
електронния сайт на „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020“ и на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството единствено на
английски език. По делото следва да бъде представен и посочения в решението на
СКН „Процедурен правилник на Съвместния комитет за наблюдение“, на български
език.
Липсата на цитираните по-горе документи по делото възпрепятстват съда да
извърши преценка относно допустимостта на подадената пред първоинстнационния
съд жалба“.
С оглед посочените по-горе
указания на ВАС, които са задължителни за настоящата съдебна инстанция, съдът с
Определение №427/06.03.2020г. е задължил ответника, предвид разпоредбите на чл.
14, ал. 1 и ал. 3 АПК, в 3-дневен срок от уведомяването, да представи Насоките
за кандидати (Guidelines for Aplicants) по програмата „ИНТЕРРЕГ – ИПП България
– Турция 2014 – 2020“ в официален превод на български език, предвид
обстоятелството, че последните се съдържат в електронния сайт на „ИНТЕРРЕГ –
ИПП България – Турция 2014 – 2020“ и на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството единствено на английски език. Указано е, че по делото следва
да бъде представен и посочения в решението на СКН „Процедурен правилник на
Съвместния комитет за наблюдение“, на български език. С оглед указанията на
съда по делото са постъпили исканите доказателства.
С Определение №1031/17.06.2020г.
(л.436-437) съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил
производството по делото. В мотиви настоящият съдебен състав е изложил
съображения, че Решението, предмет на оспорване, не е индивидуален
административен акт, не е и общ административен акт, поради което не подлежи на
съдебен контрол. Решението е акт по управление на оперативната програма, който
по своите белези не съответства на административен акт по смисъла на чл. 21, 65
и 75 АПК, тъй като това е акт по целесъобразността на държавната политика по
отношение на процесната оперативна програма. Затова този акт не подлежи на
оспорване по съдебен ред за законосъобразност. В този смисъл е и практиката по
ВАС, а именно – Определение №15777/20.12.2017г., постановено по адм.дело №
9971/2017г. по описа на съда.
С
Определение №15965/29.12.2020г. по адм. дело №7919/2020г. ВАС е отменил
Определение №1031/17.06.2020г. на Административен съд –Бургас и е върнал делото
за продължаване на съдебното производство. В определението ВАС е посочил, че оспореният
акт има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 АПК, защото първо, е издаден от създаден въз основа и в изпълнение на правото
на Съюза правен субект (орган), за когото спазването на правото на Съюза е
задължение, и второ, едностранно и властнически създава неблагоприятни правни
последици за адресата. Липсата на изрична разпоредба, която да допуска
обжалването му, с оглед на гореизложеното, не е основание съдът да не изпълни
задължението по чл. 127, ал. 1 АПК с оглед и на изричната разпоредба на алинея
2, поради което и делото е върнато на настоящата съдебна инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия-
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.А., която поддържа жалбата на основания,
изложени в нея. Пледира за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на
сторените по делото разноски по представен списък.
Ответникът – Ръководител на
управляващия орган на програма „ИНТЕРРЕГ –ИПП“ трансгранично сътрудничество
България Турция 2014-2020г“ и директор на дирекция „Управление на териториално
сътрудничество“ в МРРБ, не изпраща представител. По делото са постъпили
становища от юрисконсулт Запрян Игнатов за недопустимост на жалбата,
респективно за неоснователност на същата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски във връзка с извършване на превод от английски на
български език. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.470), ведно с
доказателства за направата им.
Жалбоподателят,
като адресат на неблагоприятен за него акт, е надлежна страна с правен интерес
от оспорването, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.
След анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото не се
спори, че Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ кандидатства като
водещ партньор в Асоциация „Черноморски институт“ за предоставяне на субсидия
по Програмата „Интеррег - ИПП - трансгранично сътрудничество - България -
Турция 2014 - 2020 г.“ с проект № СВ005.2.12.029 „Предотвратяване на РМ2.5
риска за качеството на живот“. На 13.12.2018 г. СКН отхвърля проектното
предложение на Асоциация „Черноморски институт“, №СВ005.2.12.029, оценено с 50
т. На 27.12.2018 г. Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ подава
жалба до Управляващия орган, рег. №99-00-2-1289-1, срещу решението от
13.12.2018 г. На 03.04.2019 г. Комисията по жалбите, представя доклад,
№99-00-2-216, за процедурата за подаване на жалби за техническа оценка и оценка
на качеството по втората покана за предложения и актуализираното класиране на
проектите до членовете на СКН, съдържащ предложение за увеличаване на оценката
на проектното предложение на Асоциация „Черноморски институт“ от 50 на 51
точки. На 18.04.2019 г. СКН одобрява процедурата за подаване на жалби за
техническа оценка и оценка на качеството по Втората покана за предложения и
актуализираното класиране на проектите по Втората покана за предложения на
Програмата „Интеррег – ИПП - трансгранично сътрудничество България-Турция 2014
- 2020 г., с което окончателно отказва финансирането на проект №СВ005.2.12.029.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене доказателства и която
не е спорна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Програмата
„Интеррег - ИПП - трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020
г." е приета в изпълнение на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП
ІІ), установен с Регламент №231/2014. Позовавайки се на член 49 от Договора за
Европейския съюз и правото на всяка европейска държа, която поддържа посочените
ценности, между които и правовата държава и зачитането на правата на човека, да
поиска да членува в Съюза (съображение 3), на стратегията за разширяване (съображение
4) и на дадения статут на страни кандидати (съображения 6) регламентът
установява специфичните цели и областите на политиката, за които е допустимо
отпускането на помощ от Съюза. Съгласно член 2, параграф 1, б. iii) и член 3,
параграф 1, б. д) от Регламент №231/2014 регионалното сътрудничество и
добросъседските отношения, като цели, съответно регионалното и териториално
сътрудничество, като области на политика, са цели и области на политиката, за
които е допустимо предоставянето на помощ. Съгласно член 3, параграф 3 от
Регламент №231/2014 помощта за област на политиката регионално и териториално
сътрудничество може да включва финансиране на дейности, предвидени в Регламент
(ЕС) №1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година
относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално
развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Регламент
№1299/2013), като параграф 4 уточнява, че това финансиране може да бъде за
дейности и на трансграничното сътрудничество. Участието на Европейския фонд за
регионално развитие във финансирането на програми по трансграничното
сътрудничество между бенефициери, посочени в приложение І, какъвто е и
Република Турция, и държави членки, е изрично регламентирано в член 9, параграф
2 на Регламент №231/2014.
Предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ от Съюза чрез Инструмента за предприсъединителна
помощ е външна дейност на Съюза, която с оглед на член 185, параграф 1 от
Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на
Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) №1605/2002 на Съвета (Регламент
№966/2012) може да се осъществява по някой от предвидените в член 58, параграф
1, б. а), б) и в) начини – пряко от Комисията, споделено с държава членка или
непряко от който и да е субект или лице, на което са възложени задачи по
изпълнението. Съгласно Регламент (ЕС) №236/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 март 2014 година за определяне на общи правила и процедури за
изпълнение на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност
(Регламент №236/2014), финансовата помощ за външната дейност на Съюза
съответства на правилата и процедурите, предвидени в Регламент №966/2012 – член
1, параграф 3. Съгласно параграф 6 на член 3 от Регламент №236/2014 Съюзът
интегрира принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и
основните свободи при прилагането на инструментите за външни дейност. Съгласно член
6, параграф 2 от Регламент №236/2014 програмите за трансгранично сътрудничество
се изпълняват при споделено управление с държавите членки или при непряко
управление с трети държави, като подробните правила са уредени в Регламент
№447/2014, а съгласно параграф 5 правилата при споделеното управление са
съвместими с правилата в Регламент №1303/2013 и Регламент №1299/2013. Съгласно
член 1, параграф 3 от Регламент №1299/2013 разпоредбите на Регламент №1303/2013
се прилагат и за програмите по цел „Европейско териториално сътрудничество“,
доколкото с Регламент №1299/2013 не е предвидено друго.
Създаден е
съвместен комитет за наблюдение (по изказа на Меморандума, съответно съвместен
мониторингов комитет по изказа на член 38 от Регламент №447/2014), който е
приел свой процедурен правилник в съответствие с член 8, ал. 5 от Меморандума
във вр. с член 38, параграф 7 от Регламент №447/2014, както и специална
процедура за разглеждане на възражения срещу неговото решение за отказ от
предоставяне на безвъзмездна помощ. Процедурата е регламентирана в два етапа –
жалба от водещия партньор, по смисъла на член 13, параграф 2 от Регламент
№1299/2013, до управляващия орган, която се разглежда от нарочно създадена
комисия от представители на управляващия орган, на националния орган и на
съвместния секретариат. При така съществуващата правна рамка, въз основа на
която е сключен Меморандумът и е издаден оспореният акт.
Процедурата за
оценка и подбор на кандидатите е уредена в част 6 от Насоките на кандидатите. Програмата
оценката на проектните предложения се извършва от оценителна работна група,
състояща се от председател, секретар и членове с право на глас. Цялостният
процес на оценка на проектните предложения преминава през три етапа, както
следва: подготвителни дейности и проверка на подадените предложения, проверка
на административното съответствие и допустимост и последен етап -техническа и
качествена оценка. След приключване на всеки етап оценителната работна група
изготвя доклад за оценка, който се представя на СКН за одобрение. Председателят
отговаря за организацията и провеждането на техническите срещи на работната
група. Съгласно т.1.1 от Правилата за
оценка работна група за оценка се назначава съгласно административни заповеди,
издадени от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството
или ръководителя на Управляващия орган - работна група за административно
съответствие и проверка за допустимост и работна група за техническа и качествена
оценка. По този повод със Заповед №
РД-02-14- 344/16.04.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството е определен състава на работната група за оценка на
проектните предложения по втора покана за набиране на проектни предложения по
Програма за ТГС България - Турция 2014-2020.
Със Заповед №
РД-02-14-840/23.08.2018 г., изменена със Заповед № РД-02-14- 913/14.09.2018 г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройството е определен поименния състав на работната група за
техническа оценка и оценка на качеството на проектните предложения по втората
покана за набиране на проектни предложения по Програма за ТГС България - Турция
2014-2020.
За да бъде
предложен за финансиране, проектът следва да бъде представен в рамките на
определения срок, да отговаря на всички административни критерии и критерии за
допустимост и да получи поне 65 точки при техническата и качествена оценка.
Съгласно оценителния доклад на работната група, приет от ръководителя на
Управляващия орган по Програмата на 01.11.2018 г., предложението на Сдружение с
нестопанска цел „Черноморски институт“ с проект СВ005.2.12.029 е оценено и е
получило 50 точки. Резултатът е под прага от 65 точки. С решение от 13 декември
2018 г. проектното предложение СВ005.2.12.029 не е одобрено за отпускане на
безвъзмездна помощ, тъй като същото не е получило достатъчно точки за покриване
на минималния праг от точки на техническата и качествена оценка. Решението на
СКН е основано на извършената оценителна дейност на работната група за
техническа оценка и оценка на качеството на проектните предложения
С писмо №
99-00-2-1289/19.12.2018 г. Сдружение е нестопанска цел „Черноморски институт“ е
уведомено, че съгласно решение на Съвместния комитет за наблюдение от 13
декември 2018 г. проектното предложение не е избрано за отпускане на
безвъзмездна помощ. Предложението не е изпълнило технически и критерии за
качество, определени в т. 6.3 от Насоките за кандидати. Към писмото е приложена
и таблицата за оценка за проектно предложение с референтен номер
СВ005.2.12.029, съдържаща средните резултати и обобщени коментари на
оценителите.
На 27.12,2018 г.
Сдружение е нестопанска цел „Черноморски институт“ е подало жалба №
99-00-2-1289(1)/27.12.2018 г. до Управляващия орган срещу решението на СКН от
13.12.2018 г.
Със Заповед №
РД-02-14-1338/20.12.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството е определен поименния състав на комисия за разглеждане на
постъпили жалби, във връзка с решение на Съвместния комитет за наблюдение от 13
декември 2018 г. по отношение на оценката за техническо съответствие и качество
на подадените проектни предложения по Втората покана за набиране на предложения
на ИНТЕРРЕГ - ИПП Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция.
С писмо №
99-00-2-1298(4)/24.04.2019 г. жалбоподателят е уведомен за окончателното
решението на СКН, с което е одобрен доклада на комисията, разглеждаща жалбите,
като в писмото се съдържат констатациите и аргументи за взетите решения. Взето
е решение крайният среден резултат на проект СВ005.2.12.029 да бъде увеличен до
51,00 точки и позицията за класиране на проекта се ревизира съответно.
Жалбоподателят не
сочи доказателства, различни от тези представени в процедурата пред
административния орган, относно несъответствие на оценките с показателите и/или
критериите за подбор и оценка, както и доказателства, различни от посочените в
проектното предложение или незаконосъобразност на действията на оценителите или
несъответствие между доказателствата, които са представени и доказателствата,
въз основа на които е поставена оценката от оценителите. Предвид това и въз
основа на събраните доказателства и отразеното в оценителните протоколи, може
да се направи извод, че оценителите са мотивирали в достатъчна степен оценките,
които са поставили, като са отчели всички факти и доказателства представени от
кандидата и са извършили изчисления при калкулиране на оценките, в съответствие
с въведените в т. 6.3. от Насоките за кандидати (Guidelines for Applicants) формули, като функция на въведените
данни. Видно от представените по делото оценителен доклад на работната група и
таблици за оценка, проектното предложение на жалбоподателя, по критериите за
техническа и качествена оценка, е получило конкретни оценки и мотиви за това.
Така направените констатации на оценителите отговарят на действителните факти,
които са посочени в проектното предложение на кандидата, приложените към него
документи, което е довело като правна последица и до законосъобразно определяне
на броя на точките, с които е оценено проектното предложение на жалбоподателя. Жалбоподателят
е уведомено с писмен отговор защо проектното предложение е получило въпросният
брой точки. С оглед изложеното, съдът намира, че, в случая не са нарушени
нормите, регламентиращи структурирането и дейността на работната група за
оценка, както и не са налице пропуски или нарушения в действията на СКН. Работната
група за оценка е извършила оценяването на проектното предложение на
жалбоподателя според предварително зададените в условията за кандидатстване
критерии за оценка и съответния брой точки, който може да бъде определен за
предложението по съответните критерии. Вписаните в оценителния доклад и таблица
за оценка факти и обстоятелства, изцяло съответстват на действителните. По този
начин работната група правилно е определила съответстващите им точки съгласно
т.6 от Насоките за кандидати, поради което съдът констатира противоречие с
материалния закон. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че съдът не може да извършва контрол за
законосъобразност на самата оценъчна дейност на работната група за оценка. Тази
дейност не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и практиката на ВАС - Определение №
15965/29.12.2020 г., постановено по адм. д. № 7919/2020 г. по описа на съда. Оценителната
дейност се осъществява в рамките на административно установени правила, но сама
по себе си тя няма административен, а експертно-оценъчен характер.
Експертно-оценъчната дейност изисква притежаването на специални знания, които
не са част от компетентността на органа и именно поради това е предвидено
нейното използване при издаването на решението на СКН. В този смисъл е и
практиката на ВАС - Решение №1150/05.01.2018г., постановено по адм.дело №
12792/2017г. по описа на ВАС.
Съдът не споделя
възражението, че за съпредседателя на Съвместния комитет за наблюдение (СКИ)
неправилно е определен заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно т. 7 от Решение № 156 на Министерския съвет от 21 март 2014 година за
определяне на органи за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на
европейския съюз (ЕС) за териториално сътрудничество, в които Република България
участва за периода 2014-2020 г. в съответствие с приложимите документи и
установените процедури по съответните програми на ЕС за териториално
сътрудничество министърът на регионалното развитие определя поименно
българските представители в Комитетите за наблюдение и в Направляващите
комитети.
С оглед
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на Министерството
на регионалното развитие и благоустройство, чл.8, ал.1 от Меморандума за
изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег - ИПП - трансгранично сътрудничество
- България - Турция 2014 - 2020 г.“ и т.7 от Решение 0156/2014г. на МС не може
да се приеме твърдението, че министърът на регионалното развитие и
благоустройството няма компетенции да определя председател на СКН, още повече,
че в Меморандума и Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 председателят на СКН
не е изрично определен, като е дадена възможност същият да бъде представител на
една от участващите държави или на управляващия орган, но съответното лице отново
следва да бъде определено.
Неоснователно е и
възражението, че решението е взето при липса на кворум. Съгласно чл. 7, ал. 1
от Процедурния правилник на Съвместния комитет за наблюдение при необходимост
решенията могат да се приемат по писмена процедура. Писмената процедура се
стартира от Съвместния секретариат от името на съпредседателите. Документите са
изпращат на всички членове от българска и турска страна и съответно те имат
срок, в който да изпратят коментари. В случай, че не изпратят такива се смята,
че решението е прието. Обстоятелството, че само двама от членовете на СКН са
изразили становище по писмената процедура по никакъв начин не означава, че
процесното решение е взето с 4 гласа. С оглед на действащите процедурни правила
се счита, че останалите членове приемат процесното решение. В тази връзка съдът
намира за нужно да отбележи, че СКН е наднационално тяло, съставено от
участващите в Програмата държави (в случая Република България и Република
Турция), в чийто състав се включват представители на Комисията, националния
координатор за ИПП и други съответни национални институции и органи по ИПП II, участващата държава членка или
участващите държави членки и когато е приложимо, международни финансови
институции и други заинтересовани страни, включително гражданското общество и
организации от частния сектор (чл. 38, ал. 1 и 2 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила
за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II). СКН не е
орган в системата от административни органи на Република България съгласно
Закона за администрацията, следователно спрямо неговите решения не се прилагат
нормите за издаване на административни актове, съдържащи се в АПК.
Съдът не споделя
и възражението, че писмената процедура, по която е взето процесното решение е
открито от лице, различно от оправомощените. Писмената процедура на СКН е метод
за вземане на решения, предвиден в процедурния правилник, за който се прилагат
съответните правила, предвидени в чл. 7 от Правилника. Присъствено заседание се
провежда поне веднъж годишно, както е предвидено в чл. 49 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство
и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Присъствените
заседания изискват значителен времеви и паричен ресурс и затова с цел
оперативност се провеждат писмени процедури. В случаите на писмена процедура
всички необходими документи се изпращат на членовете на СКН. В Правилника не е
предвидено вземане на решение за преминаване към писмена процедура чрез
провеждане на заседание на СКН, поради което и не е изготвен протокол от
заседанието на СКН, на което е обоснована необходимостта и е взето решение за
преминаване към писмена процедура за вземане на решения.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, не е налице нарушение на процедурата, като е спазен и материалния закон.
С
оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли оспорването
като неоснователно и недоказано.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
и от двете страни.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 3480.84 лева (съобразно представен списък на разноските,
ведно с доказателства –л.470), от които 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС и 3180.84лв.-разноски за
извършен на превод.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Сдружение с
нестопанска цел „Черноморски институт“ Бургас, представлявано от управителя на
УС М. Д., против Решение от 18.04.2019г. на Съвместния комитет за наблюдение по
Програма за Интеррег- ИПП за ТГС България –Турция 2014-2020 г.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Черноморски
институт“ Бургас, представлявано от управителя на УС М. Д. да заплати на
Ръководител на управляващия орган на програма „ИНТЕРРЕГ –ИПП“ трансгранично
сътрудничество България Турция 2014-2020г“ и директор на дирекция „Управление
на териториално сътрудничество“ в МРРБ направените по делото разноски в общ
размер на 3480.84 лева, от които 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и 3180.84лв.-разноски за извършен на превод.
Решението може да
се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщението му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: