Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 02.04.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 7795 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „Б.П.Б.“ АД твърди, че с дружеството „В.“ ООД, като кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка за юридически лица № OVD-186/2008 от 29.09.2008г., както и още 19 анекси към договора, съответно от 20.08.2009г., 19.04.2010г., 19.05.2010г., 19.04.2011г., 26.10.2011г., 25.04.2012г., 30.05.2012г., 18.06.2012, 29.10.2012г., 26.03.2013г., 23.07.2013г., 27.08.2013г., 23.10.2013г., 28.12.2013г., 28.01.2014г., 27.02.2014г., 25.03.2014г., 24.04.2014г.  и 30.07.2014г. Поръчители и солидарни длъжници по договора и анексите са ответниците – физически лица В.М.М. и Н.А.М..

Изискуемостта на всички задължения по договора за кредит и анексите е настъпила на 30.09.2014г. с изтичане на уговорения срок.

Към 21.01.2016г., включително, от ответниците е била дължима главница от 33 119. 04 лева, 1 160. 84 лева възнаградителна лихва за времето от 31.05.2014г. до 30.09.2014г. по т. 1 от Анекс А3- OVD-186/2010, вр. т. 11, ал. 1 от Договора за кредит, и 8 601. 35 лева наказателна лихва по т. 9, ал. 2 от Договора за кредит за времето от 30.09.2014г. до 21.01.2016г.

За сумите, със законна лихва върху главницата от 22.01.2016г. до изплащане на вземането, както и 1 850. 84 лева разноски в заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2016г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 28 състав по ч.гр.д. № 3464/2016г., с изпълнителен лист.

След постъпили от ответниците възражения по чл. 414 от ГПК, ищецът иска установяване съществуване на вземанията, с присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство. 

Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Основно възразяват, че „В.“ ООД не е усвоило парични средства в посочения размер, съответно получените средства са погасени. Ако има непогасен остатък, той не е в претендирания размер. Оспорва се приетият от банката ред на погашение при извършваните плащания. Ответниците възразяват още, че вземанията не са изискуеми, тъй като липсва уведомление от банката до длъжника, с което обявява предсрочната изискуемост на вземането по заповедта за изпълнение. Вземанията са погасени по давност.

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            На 29.09.2008г. между ищеца - банка, от една страна, и „В.“ ООД, като кредитополучател, от друга, е бил сключен Договор за банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка за юридически лица № OVD-186/2008, съгласно който банката е приела да извършва плащания по нареждане на кредитополучателя при условията на кредит-овърдрафт за осъществяване на текущи разплащания на кредитополучателя по конкретно посочена разплащателна сметка, открита при банката, при максимално допустимо дебитно салдо в размер до 50 000 лева (т. 1). Кредитът се е отпускал за срок от 12 месеца, който е можел да бъде подновен след изтичането му (т. 9.1). Срокът за погасяване на отпуснатите средства по кредита е бил 60 дни, считано от датата на тяхното усвояване. Върху усвоената, но непогасена част от кредита банката е начислявала наказателна лихва за просрочие в размер на определената възнаградителна лихва плюс надбавка от 4% (т. 9.2). За ползвания кредит кредитополучателят е заплащал в полза на банката годишна лихва в размер на основания базов лихвен процент плюс надбавка от 5.5%. (т. 11.1). Лихвата се е начислявала и заплащала ежемесечно на последната дата от съответния месец (т. 12.1). Когато денят за олихвяване е неработен ден, банката е извършвала олихвяване предния работен ден (т.12.2).

При сключване на  договора за кредит са участвали и останалите ответници – физически лица, съдружници и управители в дружеството „В.“ ООД, като поръчители. Те са  се задължили спрямо кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора за кредит, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване (т. 16.3). Ответниците – физически лица  са се задължили още да изпълняват всички задължения на кредитополучателя, свързани с издължаването на кредита, като са носили солидарна отговорност по чл. 141 от ЗЗД (т.25).

Към договора за кредит са били приложими Общи условия, предадени на ответниците  при сключване на договора (т. 26).

След сключването на  договора от 29.09.2008г. между страните са били подписани допълнително 19 анекси,  съответно от 20.08.2009г., 19.04.2010г., 19.05.2010г., 19.04.2011г., 26.10.2011г., 25.04.2012г., 30.05.2012г., 18.06.2012, 29.10.2012г., 26.03.2013г., 23.07.2013г., 27.08.2013г., 23.10.2013г., 28.12.2013г., 28.01.2014г., 27.02.2014г., 25.03.2014г., 24.04.2014г.  и 30.07.2014г.

Анексите са били  основно за продължаване на срока за ползване на кредита и заплащане на допълнителни административни такси, съответно установяване на просрочени задължения и отлагане на плащането със заплащане на допълнителни административни такси.  Освен това с Анекс № А3-OVD-186/2010 от 19.05.2010г. годишната лихва е била определена в размер на основния лихвен процент плюс надбавка от 4% (т. 1). С Анекс № А4-OVD-186/2011 от 19.04.2011г. е била уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между банката и ответниците – физически лица, които са се задължили спрямо банката да отговорят за изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит и анексите, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното погасяване (т. 3). Кредитополучателят като първоначален длъжник не се е освобождавал от отговорност към банката и е продължавал да отговоря за изпълнението на договора за кредит и анексите заедно със солидарните длъжници (т. 4). След сключването на този анекс ответниците – физически лица са били определяни като „солидарни длъжници“, а не поръчители. С Анекс № А10-OVD-186/2013 от 26.03.2013г. страните са се съгласили отпуснатите от банката средства под формата на овърдрафт да се трансформират в кредит за оборотни средства в размер на 38 800 лева (т. 1). Бил е уговорен срок за погасяване на главницата по кредита и че с всяко погасяване ще бъде намаляван размерът на кредита (т. 4).

С последния  Анекс № А19-OVD-186/2014 от 30.07.2014г. страните са приели и са се съгласи, че към 30.07.2014г. кредитополучателят е в просрочие  на задълженията си към банката, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 34 474. 32 лева  -  главница, лихва, наказателна лихва и такси (т. 1). Част от просрочените задължения, представляваща просрочена главница в размер на 33 119. 04 лева,  се е трансформирала в редовна главница и страните са се съгласили, че размерът на отпуснатия кредит е 33 119. 04 лева (т. 2). Срокът на кредита е бил удължен до 30.09.2014г. Било е уговорено заплащането на административна такса (т. 3), както и плащането на просрочените лихви, наказателни лихви и такса е било отложено до 31.08.2014г. (т. 5).      

След 30.07.2014г. по договора от кредитополучателя са били правени частични плащания, които ищецът е отнасял за погашение на дължимите административни такси (като разноски), наказателни лихви и възнаградителни лихва съответно на размера им към датата на отделното плащане.

На 31.07.2014г. от  Н.А.М., като управител на кредитополучателя, на каса са били внесени 500 лева, от които 23. 21 лева са били приети за погашение на такса, а 476. 79 лева – за наказателна лихва.

На 07.08.2014г. е постъпил превод от дружеството „Т.“ и 55. 20 лева са били приети за погашение на дължима такса.

На 04.09.2014г. от Н.А.М.,  на каса, са били внесени 150. 01 лева и плащането е било прието като такова за погашение на възнаградителна лихва.

На 27.10.2014г., когато вече е била дължима и наказателна лихва върху главницата след 30.09.30214г,, от Н.А.М., управител, е била внесена сума от 700 лева, от която 553. 82 лева е била за наказателна лихва, а 146. 17 лева – за възнаградителна лихва.

Последно на 26.01.2015г. на каса от Н.А.М. са били внесени 373. 37 лева и за тях е било прието погашение на наказателна лихва.

Обстоятелствата по извършените плащания и приетите погашения се установява от представените от ищеца извлечения от сметка (стр. 313 и стр. 398), както и от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. 

След 26.01.2015г., както и след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, от ответника – кредитополучател или останалите ответници не са били извършвани плащания нито  доброволно, нито в резултат на принудително изпълнение (така основното заключение). 

Към 21.01.2016г. от ищеца са били приети неплатени и дължими 33 119. 04 лева главница, 1160. 84 лева възнаградителна лихва за времето от 31.05.204г. до 30.09.2014г. в размера по т. 1 от Анекс А3- OVD-186/2010, вр. т. 11, ал. 1 от Договора за кредит, и 8 601. 35 лева наказателна лихва за времето от 30.09.2014г. до 21.01.2016г. в размера по т. 9.2  от   Договора за кредит. За сумите е била искана и издадена и заповед за изпълнение.

Не се установява по делото ответникът – кредитополучател да е възразил по приетия от ищеца ред на погашенията след приемането на плащанията от банката. По делото няма събрани доказателства за такива обстоятелства, включително за това как са били осчетоводени плащанията при дружеството „В.“ ООД. С определението по насрочване на делото в открито съдебно заседание от 08.02.2017г. на ответното дружество е указано да се даде достъп до счетоводството, което съгласно молба на вещото лице от 16.03.2017г. не е било направено. Това е било потвърдено и от изявления на вещото лице от открити съдебни заседания на 09.05.2017г. и 13.06.2017г. Такива документи не са били представени от процесуалния представител на ответниците и при работата на вещото лице по допълнителната експертиза - няма заключения на експертизата във връзка с осчетоводяване на плащанията от 31.07.2014г., 07.08.2014г., 04.09.2014г., 27.10.2014г. и 26.01.2015г.

По делото не е спорно, че от ищеца е било издадено удостоверение изх. № 0025/30.03.2016г. за платени от ответника – кредитополучател суми по четири   договора между страните, включително процесния (стр. 99 от делото).       

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Сключеният между ищеца и  „В.“ ООД  договор от 29.09.2008г. по същественото си съдържание е договор за банков кредит по чл. 430 и сл. от ТЗ. Ищецът, търговска банка, се е задължил да  осъществява  текущи разплащания на кредитополучателя по конкретно посочена разплащателна сметка, открита при банката, при максимално допустимо дебитно салдо.

В последствие, с анекс от 26.03.2013г. към договора, по общо съгласие на банката и кредитополучателя, отпуснатите от банката средства под формата на овърдрафт  са били трансформирани в кредит за оборотни средства и  дружеството - кредитополучател се е задължило да използва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на определен срок (чл. 430, ал.  1 от ТЗ). Ползването на предоставената парична сума не е било безвъзмездно, а при заплащане на лихва по кредита (чл. 430, ал. 2 от ТЗ), съответно на клаузите на т. 1 от Анекс А3- OVD-186/2010, вр. т. 11, ал. 1 от Договора за кредит, както и е била приложима уговорената още в основния договор наказателна лихва - неустойка за забава (чл. 92, ал. 1от ЗЗД, вр. т. 9.2  от Договора за кредит).

С последния анекс от договора от 30.07.2014г. ответникът - кредитополучател е признал дължимост на сума от 34 474. 32 лева,  просрочена главница,  лихва, наказателна лихва и такси (т. 1), от които 33 119. 04 лева главница, и е обещал плащането й. Така е без значение какви плащания е правил кредитополучателят преди това, съответно какъв ред на погашения е бил приеман. Възраженията на ответниците в този смисъл са неоснователни. Неоснователно е и позоваването на т. 6 от основания договор. Касаело се е за изменения на клаузи от договора за кредит по общо съгласие на страните (чл. 8 от ЗЗД), както и уговорките по анекса от 30.07.2014г. са съдържали  елементи на   спогодба по чл. 365 от ЗЗД.

Сумата от 34 474. 32 лева по анекса от 30.07.2014г. е била дължима и от ответниците – физически лица, които също са обещали плащането й изрично, както и с предходен анекс от 19.04.2011г. са встъпили в задълженията на кредитополучателя  по договора за кредит с анексите като солидарно отговорни длъжници (чл. 101 от ЗЗД).

Въпреки удължения с анекса от 30.07.2014г. срок за плащане, уговорен в полза на ответниците - до 30.09.2014г., и  отложеното плащане на просрочените лихви, наказателни лихви и такса - до 31.08.2014г., задълженията на ответниците не са били погасени изцяло, а са останали 33 119. 04 лева главница,  1 160. 84 лева възнаградителна лихва  за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2014г., както и 8 601. 35 лева наказателна лихва (неустойка) за периода от 30.09.2014г. до 21.01.2016г. За сумите е  било поискано издаването и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2016г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 28 състав по ч.гр.д. № 3464/2016г. и сумите са дължими.

За тези суми не се установява да са били погасени чрез плащане. Обстоятелството е било в доказателствена тежест на ответниците, но е останало недоказано. 

По въпроса  дали когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, има противоречива практика на състави на ВКС (решение № 86 от 14.08.2014г. по гр.д. № 6766/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 111 от 27.10.2009г. по т.д. № 296/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 211 от 26.01.2017г. по гр.д. № 958/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), при което е образувано и тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, по което все още  няма произнасяне, но в случая съдът приема приложимата поредност (относно наказателна лихва за забава (неустойка)), без значение.

Разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД по правило са диспозитивни и от тях страните могат да се отклонят. Кредиторът може да приеме частично плащане и предложен от длъжника ред на погашение в отклонение на законоустановения ред по чл. 76 от ЗЗД, но и длъжникът може да приеме възприет от кредитора ред на погашенията. В случая след сключването на последния анекс от 30.07.2014г. и до 26.10.2015г. от ответника-кредитополучател са били правени частични плащания, недостатъчни да погасят цялото задължение и кредиторът е приел плащанията, макар и частични, като такива относно дължими такси, наказателна лихва и възнаградителна лихва, като наказателната лихва - за сумите от 476. 79 лева, 553. 82 лева и 373. 37 лева. Не се установява при плащането ответникът - кредитополучател да е възразил по този приет  ред на погашения  - с изразена воля за друг ред на погашенията, осчетоводяване на друго плащане или по друг начин, съгласно възприетото от фактическа страна за  процесуалното поведение на ответника – кредитополучател. По отношение на приетите за погасени такси (като разноски) и възнаградителната лихва редът на плащане е и съответно на съдебната практика, на която се позовават самите ответници.    

С анекса от 26.03.2013г. (т. 4) не е било уговорен различен ред на погашенията (с всяко плащане да се погасява главницата). Това е било само с оглед на конкретния погасителен план по анекса и след като е било уговорено, че не се допускат бъдещи усвоявания на суми по кредита. Поради това с всяко погасяване е трябвало да бъде намаляван размерът на кредита, но ответниците и след трансформирането на кредита в кредит с погасителен план не са могли да извършат уговорените погашения в срок.

    Неоснователно е и възражението на ответниците, че не са получили средства по договора за кредит в твърдения от ищеца размер – получаването на сумите по кредита косвено е потвърдено със сключването на анексите от 26.03.2013г. и от 30.07.2014г.  

 По отношение на заявлението на „Б.П.Б.“ АД по чл. 417 от ГПК е било неприложимо  изискването на т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато има постигната в договора за банков кредит  предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да се  да се уведомява длъжникът, банката изрично да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Не се касае за обявяване на кредит за предсрочно изискуем, а за уговорена дата, от която  връщането на кредит е дължимо. Съгласно анекса от 30.07.2014г. е бил уговорен срок в полза на солидарно отговорните длъжници – ответниците за погасяване на кредита, така както той е бил признат като дължим – в общ размер на 34 474. 32 лева, от които 33 119. 04 лева главница.

 Не се установя и изтичане на погасителна давност относно вземанията и това възражение на ответниците също е неоснователно.

Удостоверението, издадено от 30.03.2016г. от ищеца за платени от ответника - кредитополучател суми по четири сключени между страните договори за кредит има характер на извънсъдебно признание за извършени плащания, но то се съобразява с оглед останалите обстоятелства и доказателства по делото, което и съдът е направил, като е възприел извършените плащания по вид и размер.

Или вземанията по  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2016г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 28 състав по ч.гр.д. № 3464/2016г. следва да бъдат потвърдени изцяло.

            По разноските

            В заповедното производство ищецът установява разноски за платена държавна такса по заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 857. 62  лева и 993. 22 лева  разноски за юрисконсулт съгласно действалата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, общо 1 850. 84 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК,  тези разноски са дължими изцяло.

            В исковото производство ищецът установява разноски от 857. 62 лева  платена държавна такса по исковата молба, 400 лева разноски за вещо лице и 500 лева действително направени разноски за адвокат по представеното платежно нареждане със списъка с разноските, общо  1 757. 62 лева. При изхода на делото тези разноски също са дължими изцяло.  

Разноски на ответниците по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.

            Воден от горното съдът

 

                                                                 Р Е Ш И :

           

ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по искове с правно основание   чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.“ ООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, В.М.М., с ЕГН **********, и Н.А.М., с ЕГН **********,***, че  „В.“ ООД, В.М.М. и Н.А.М.,   дължат солидарно на  „Б.П.Б.“ АД главница от 33 119. 04 лева, ведно със законната лихва за периода от 22.01.2016г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1 160. 84 лева  за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2014г. и наказателна лихва в размер на  8 601. 35 лева за периода от 30.09.2014г. до 21.01.2016г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2016г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 28 състав по ч.гр.д. № 3464/2016г.

            ОСЪЖДА „В.“ ООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, В.М.М., с ЕГН **********, и Н.А.М., с ЕГН **********,***, да заплатят на „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 850. 84 лева (хиляда осемстотин и петдесет лева и осемдесет и четири стотинки) разноски в заповедното производство, както и  1 757. 62 лева (хиляда седемстотин петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) разноски в исковото производство,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: