№ 2826
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100112555 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. Т. К., ЛНЧ:********* от
гр. София, ул.*********, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с
който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение
по досъдебно производство №73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на СРП, което
е било отменено като незаконосъобразно с Постановление на СГП от 04.10.2023г. по пр.пр.
№10783/2023г. на СГП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2023г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е гражданин Република Гърция, който живее и работи постоянно
в България. Повече от 10 години осъществява бизнес дейност тук. Управител е на
българските търговски дружества „Асет Плюс Кепитал"ЕООД, ЕИК:*********. Търговски
пълномощник е на „К."ЕООД, ЕИК:********* и „К. Тотал Логистик Солюшънс ЕООД,
ЕИК:*********. Основна част от бизнес дейността му е свързана с изготвянето мащабни
проекти, посредничество за реализация на крупни инвестиционни проекти на чуждестранни
инвеститори в продължение на повече от 10 години, с множество реализирани крупни
инвестиционни проекти в България.
Освен това ищецът е преподавател в Пловдивския университет „Паисий
Хилендарски". От 2014 година е почетен консул на Република Уругвай в Република
България.
Твърди, че в началото на 2021г. „Асет Плюс Кепитал „ЕООД започнал
осъществявянето, в качеството си на търговски посредник на мащабен инвестиционен
1
проект като организира и реализира подписването на договор между ТД „Мастер
Инвест"ООД;ЕИК.*********, представлявана от М.Х.Б. и „Данаос Девелопмент"ЕАД,
ЕИК.*********,представлявана от А.-Й.Д.-
Дикос , с оглед заявения интерес от първото дружество , за извършване на строителство на
жилищен комплекс , офиси, търговски части с РЗП 85 000 кв.м. върху имот с площ 52,3 дка.,
собственост на „Данаос Девелопмент"ЕАД, в гр. София р-н „Витоша", в.з. „Малинова
долина".
В хода на изпълнението му обаче възникнали спорове по изпълнението на договорни
ангажименти между „Мастер Инвест"ООД и „С.Д. - Архитектура и Дизайн", представлявяно
от управителя - С.Д. и управляваното от ищеца дружество - ТД „Асет Плюс Кепитал"ЕООД.
Прокуратурата с целия си властови потенциал се включила в решаването на чисто
гражданскоправни и административно правни спорове, в полза на една от страните - в
случая на ТД „Мастер Инвест"ООД. Така на 23.03.2022г. било образувано досъдебно
производство №73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на СРП.
С постановление на наблюдаващия прокурор при Софийска районна прокуратура от
04.05.2023г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл. 211,
във вр.с чл.209, ал.1 във, вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал. 1 от НК.
Определена му била и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 50
000 лева. С постановление от 5.04.2023г. на наблюдаващия прокурор при СРП на основание
чл.68 ал.1 вр. с чл.57 и чл.199 от НПК му била наложена „Забрана за напускане пределите на
Република България", като е разпоредено на директора на Дирекция „ Миграция незабавно
до приведе в изпълнение постановлението съобразно чл.76т.1 от ЗБ/1Д и да уведоми
съответните ГКПП.
С постановление на СГП от 25.07.2023г. актът на районния прокурор е потвърден.
На 18.09.2023г. на ищеца било предявено постановлението за привличане в
качеството му на обвиняем, като същият бил надлежно разпитан.
Въз основа на направените от ищеца възражения относно законосъобразността на
процесуалните действия на Прокуратурата , направени на 18.09.2023г. в протокола за разпит
на обвиняемо лице, след осъществен институционален контрол Софийска градска
прокуратура отменя постановлението от 4.05.2023г.
Твърди, че с незаконното обвинение бил превърнат в мишена на престъпния свят.
Злепоставян чрез действията на Прокуратурата, пред близки и бизнес партньори, като
публична осъществяваща и обществена дейност дейност, като преподавател в авторитетен
университет, коментатор по обществени медии на различни събития и политически теми,
дейността ми като Консул на Република Уругвай.
Преживял силен стрес, отрицателни емоции, душевни болки и страдания.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва
2
иска по основание и размер, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че
ищецът е бил запознат с обвинението и с определената му МН парична гаранция едва на
18.09.2023г., когато постановлението за привличане му е било предявено и е бил проведен
разпит на обвиняем, а на 04.10.2023г. с постановлението на СГП по пр.пр.№ 10783/2023г. на
СГП, същото е било отменено като незаконосъобразно, т.е. периода на интензивен стрес,
страх от осъждане, срив на престиж евентуално е продължил общо 16 дни.
Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените
морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма
доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на
Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в
размера на 50 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се произнесе
по съществото на делото.
Постановлението за привличане на ищеца К. като обвиняем по Досъдебно
производство №73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на СРП е било отменено
като незаконосъобразно с Постановление на СГП от 04.10.2023г. по пр.пр.№10783/2023г. на
СГП, поради което и спрямо ищеца наказателното производство е приключило тогава. Дали
същото досъдебно производство продължава спрямо други лица е правноирелевантно за
настоящето производство.
По основателността:
Досъдебно производство №73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на СРП е
започнало по жалба от 15.03.2022г., подадено до СРП от М.Х.Б., чрез адв. В. А., в която са
изложени данни за изнудване.
С постановление от 23.03.2022г. е било образувано досъдебно производство
№73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на СРП.
С постановление на наблюдаващия прокурор при Софийска районна прокуратура от
04.05.2023г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, заедно със С.С. Д.И А. Й. Д.Д.
за престъпление по чл. 211, във вр.с чл.209, ал.1 във, вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал. 1 от НК.
Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 50 000лв.
Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищеца на 18.09.2023г.,
като тогава е извършен и разпит на обвиняемия.
3
С постановление на СРП от 04.05.2023г. е наложена забрана на ищеца да напуска
пределите на Република България, освен с разрешение на ПРБ. Препис от същото
постановление е изпратен на МВР за незабавно изпълнение, като постановлението е
въведено в автоматизираната система на МВР на същата дата.
С Постановление на СГП от 25.07.2023г. по пр.пр.№10783/2023г. на СГП е
потвърдено постановлението на СРП от 04.05.2023г., с което ищецът е бил привлечен като
обвиняем по Досъдебно производство №73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на
СРП. Със същото постановление е потвърдена наложената на ищеца мярка за неотклонение-
парична гаранция в размер на 50 000лв. Със същото постановление е потвърдена и
принудителната административна мярка по чл.68 НПК- забрана да напуска пределите на
страната.
С Постановление на СГП от 04.10.2023г. по пр.пр.№10783/2023г. на СГП е отменено
постановлението на СРП от 04.05.2023г., с което ищецът е бил привлечен като обвиняем по
Досъдебно производство №73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на СРП. Със
същото постановление е отменена наложената на ищеца мярка за неотклонение- парична
гаранция в размер на 50 000лв. Със същото постановление е отменена и принудителната
административна мярка по чл.68 НПК- забрана да напуска пределите на страната.
При постановяване на горепосоченото определение е установено, че е допуснато
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като неправилно е
приложена разпоредба на НК в хипотезата на един гражданскоправен/административен
спор. Отделно от това обвинението е повдигнато без убедителен анализ на
доказателствата.Напълно са игнорирани изводите и заключенията на съдебно- техническата
експертиза. Анализът на фактическите отношения е изцяло в сферата на търговските
отношения. Налице е абсолютна несъстоятелност от материална страна на използваната
правна конструкция при повдигане на обвинението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че от привличането на ищеца като обвиняем
по процесното досъдебното производство на 04.05.2023г. до отмяната му с Постановление
на СГП от 04.10.2023г. наказателното производство срещу ищеца е продължило пет месеца.
Видно от приложените справки от Търговския регистър ищецът е управител и
едноличен собственик на капитала на „Асет Плюс Кепитал"ЕООД, ЕИК:*********. От
писмените доказателства по делото е видно, че ищецът е търговски пълномощник на
„К."ЕООД, ЕИК:********* и „К. Тотал Логистик Солюшънс ЕООД, ЕИК:*********.
Видно от писмо на Министерски съвет от 05.03.2025г. ищецът е почетен консул на
Република Уругвай в Република България, за което е дадено съгласие с решение на МС от
10.07.2014г.
Видно от писмо на ПУ“П. Хилендарски“ ищецът е имал сключени 18 граждански
договора в периода 2005-2023г. като преподавател в“Икономически и магистърски курсове“
на същия университет.
По делото е представен като доказателство и граждански договор от 14.111.2022г.,
4
сключен от ищеца с ПУ“П. Хилендарски“, с който ищецът се е задължил да проведе
лекционен курс в същия университет в магистърска програма „Управление на човешките
ресурси“.
Процесното дело е станало публично известно и чрез коментари в средствата за
масово осведомяване. Създадени са две парламентарни комисии - на 49 и 50 ОНС,
протоколите от работата на които са приети като доказателства по делото. Заседанията на
комисиите са получили широко разгласяване от централните телевизии, вестници и пр.
Заседанията на комисиите са били публични, в които изслушването на ищеца е било
публично.
По делото са разпитани свидетелите А. Й. Д.Д., Г. Г. П. и Г. Г. К. /съпруга на ищеца/.
От свидетелските показания на А. Й. Д.Д. се установява за въздействието на
процесното наказателно производство върху професионалния и обществен живот на ищеца.
Ищецът е гръцки гражданин и съветник на много гръцки инвеститори, които имат търговски
взаимоотношения с България. През годините ищецът е успял да си изгради образ на
професионалист, на който чуждестранните инвеститори имат доверие. Наказателното
производство е ограничило способността му да пътува до Гърция, като е накърнило
репутацията му сред бизнес- партньорите. Наказателното производство се е отразило и
върху физическото и психическото здраве на ищеца- същият е натрупал наднормено тегло,
не може да спи и др. Наказателното производство се е отразило и на семейния живот на
ищеца.
От свидетелските показания на св. Г. Г. П. се установява за въздействието на
процесното наказателно производство върху професионалния и обществен живот на ищеца.
Ищецът е съветник на много гръцки инвеститори, които имат търговски взаимоотношения с
България. През годините ищецът е успял да си изгради образ на професионалист, на който
чуждестранните инвеститори имат доверие. Наказателното производство е ограничило
способността му да пътува до Гърция, като е накърнило репутацията му сред бизнес-
партньорите.
От свидетелските показания на Г. Г. К. /съпруга на ищеца/ се установява за
въздействието на процесното наказателно производство върху личния, професионалния и
обществен живот на ищеца. Същата свидетелства за ограниченията в личен и семеен план,
които процесното наказателно производство е причинило на семейството им, включително
на двете им деца. Същата твърди, че ищецът е публична личност, университетски
преподавател, който постоянно е бил канен в различни телевизии като политически и
икономически коментатор. Самото обвинение в извършване на тежко престъпление
сериозно е засегнало неговият авторитет, както и чувството му за чест и лично достойнство.
Бил разрушен авторитетът, граден от ищеца в продължение на години. В икономически план
ищецът е глава на семейството, като същото разчита на средства за издръжката си. В
резултата на наказателното производство спаднали приходите на ищеца, както и неговите
обществено- политически изяви. Не можели да пътуват до Гърция, като е имало случай на
принудителното им връщане от границата.Свидетелят познава ищеца като добър,
5
комуникативен и жизнерадостен човек, честен и с добро име в обществото - помагал
отзивчиво на когото може. След повдигане на процесното обвинение ищецът се променил
много, като се капсулирал и спрял да общува с хората, станал много различен човек. Дори с
него като близък общувал трудно. Паралелно хората променили отношението си спрямо
него - започнали да се отдръпват.Ищецът все още не се е отърсил от негативните последици
на процесното обвинение.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка
между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
Предвид гореизложеното фактическа обстановка съдът намира намира за безспорно
установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени
вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната
съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи незаконното обвинение, а именно: на
ищеца е повдигнато обвинение по чл. 211, във вр.с чл.209, ал.1 във, вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.
1 от НК, т.е. за тежко престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода в размер до 10
6
години, както и конфискация до 1/2 от имуществото. Тежестта на предвидените
наказателноправни последици, от обективна страна предопределя и високия интензитет на
потенциалните негативни последици за личността на ищеца. В процесния случай
наказателното производство е приключило за ищеца на досъдебната фаза. Съдът намира, че
от привличането на ищеца като обвиняем по процесното досъдебното производство на
04.05.2023г. до отмяната му с Постановление на СГП от 04.10.2023г. наказателното
производство срещу ищеца е продължило пет месеца.
Съдът отчита, че в процесното досъдебно производство е взета „Мярка за
неотклонение" „Парична гаранция" в размер, несъответстващ на тежестта на предявеното
обвинение, както и без да са налице останалите изискуеми предпоставки на чл.56 ал. 1 и чл.
61 ал.2 от НПК. Това е констатирано и при инстанционния контрол в рамките на ПРБ.
Освен това е съществувала възможност при евентуалното и неизпълнение в срок същата да
бъде заменена с по- тежка мярка на процесуална принуда.
Съдът намира, че на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република
България, освен с разрешение на ПРБ. Препис от същото постановление е изпратен на МВР
за незабавно изпълнение, като постановлението е въведено в автоматизираната система на
МВР на същата дата. Същата мярка съществено е засегнала личния и професионален живот
на ищеца. Ищецът е чужд гражданин –на Република Гърция, където обичайно пребивава,
заедно със семейството си, където осъществява и съществена част от професионалната си
бизнес дейност. Там е един от центровете на неговата бизнес дейност. С налагане на забрана
да напуска пределите на страната, за период от пет месеца, е налице сериозно ограничение
не само на правото му на свободно придвижване. В случая е налице сериозно нарушение на
личния му и професионален живот. От една страна е засегнато правото му на личен живот-
да пътува лично, както и заедно със семейството си, до родната му страна. От друга страна е
засегнат сериозно професионалния му живот, като са ограничени професионалните му
контакти с бизнес партньори в Гърция, което е съществената част от неговия професионален
живот.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи личността на ищеца и начина, по
който се е отразило незаконното обвинение върху него:
-ищецът е с чисто съдебно минало, същият се приема като порядъчен гражданин,
което повишава интензитета на негативните му усещания от повдигането на обвинение.
- ищецът е публична личност: популярен бизнес коментатор по обществени медии-
телевизии, ел. и печатни издания. Популярна и уважавана личност в бизнес средите в
Република България и Гърция. Същият е преподавател, водещ магистърски курсове в един
от най-големите български университети - ПУ„Паисий Хилендарски". Ищецът е и почетен
консул на Уругвай в Република България.
-значимостта на процесното досъдебно производство, по което са образувани две
парламентарни комисии - на 49 и 50 ОНС, протоколите от работата на които са приети като
доказателства по делото. Заседанията на комисиите са получили широко разгласяване от
7
централните телевизии, вестници и пр. Заседанията на комисиите са били публични, в които
изслушването на ищеца е било публично.
-медийната разгласа на процесния случай, която се установява както от писмените,
така и от гласните доказателства. Процесното обвинение е получило медийно отразяване,
което нанесло сериозни репутационни вреди на личността на ищеца. Налице е
непротиворечива съдебна практика на ВКС, съгласно която медийната разгласа на
незаконното обвинение е обстоятелство, което влияе върху присъждането на по-високи
размери на обезщетенията за неимуществени вреди и затова следва да се отчита от
съдилищата при постановяване на техните актове ;
- сериозно отражение на незаконното обвинение върху семейната му среда - в случая
се изразява в накърнени отношения на ищеца с най-близките му лица ( съпруга и две деца),
-отражение на незаконното обвинение върху социалната му среда — свързано е с
коренната и отрицателна промяна в ежедневието на ищеца — от жизнерадостен и
общителен човек до превръщането му в затворен и дистанциран такъв,
Съдът отчита и променената икономическата обстановка и жизнения стандарт в
страната към момента на постановяване на оправдателната присъда, съпоставени с момента
на привличането на ищеца като уличено лице.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че
сумата от 50 000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 100 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца
извън търпените морални болки и страдания. Не са събрани доказателства да са настъпили
трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о.)
началният момент на забавата (съответно началния момент на дължимостта на мораторна
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни
органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане
в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съответно от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
8
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху
главницата, считано от 04.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
Ищецът е направил разноски за държавни такси в размер на 11,30лв., които следва да
му бъдат присъдени.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024г. ищецът е бил
представляван от адв. Д. Б.- САК, като е договорено възнаграждение в размер на 5000лв.,
което може да бъде платено в брой или по банков път. В договора не е отразено извършено
плащане в брой. По делото не са представени доказателства за плащане на така
договореното възнаграждение, поради което и същото не следва да бъде присъждано.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Й. Т. К., ЛНЧ:********* от гр. София, ул.*********, на
основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно
производство №73/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.№9076/2022г. на СРП, което е било
отменено като незаконосъобразно с Постановление на СГП от 04.10.2023г. по пр.пр.
№10783/2023г. на СГП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Й. Т. К., ЛНЧ:********* от гр. София, ул.*********,
сумата от 11,30лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9