Определение по дело №271/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

О. Б. предявява иск против “. СИ ЕС Ф., за признаване О. Б. за собственик на сграда-аптека с идентификатор № 04279.629.107.1 според скица № 19428/23.11.2010 г. на СГКК-Б., представляваща едноетажна масивна сграда за търговия със застроена площ 110 кв.м., ведно с мазе 92,50 кв.м. и таван 82,20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.629.107 с площ от 527 кв.м., находяща се в гр. Б., кв. С, ул. “Ц”, 1, в който е построена самостоятелна едноетажна масивна къща със застроена площ 110 кв.м.и за отмяна на нот. акт № 10/2007 г.

Сочи се от О. Б., че сградата е нейна собственост на основание отчуждаване, за което е ссътавен АОС 101/1999 г. Отчужденият собственик е подал искане през 1998 г. за възстановяване на собствеността като му е дадена възможност със заповед № 1837/26.5.2001 г. да върне полученото обезщетение, която заповед е отменена поради неизпълнението й, с последваща заповед. Посочва се, че в изпълнение на ПМС № 82/12.4.1996 г., с решение № 118 по протокол № 10/16.5.1996 г. ОбС Б. учредява “О”, ЕООД с общинско имущество като с решение по протокол № 4/17.5.2001 г. е извършена апортна вноска, включваща и процесната аптека. Със същото решение ОбС-Б. открива процедура за приватизация на дружеството. Сочи, че поради реституционните претенции спрямо аптека № 8 тя не е включена в решението за приватизация, както и не е включена в приватизационната оценка и в обекта на последвалата продажба. Ищецът твърди, че с решение № 228/3.10.2002 г. по протокол № 3/3.10.2002 г. ОбС –Б. приема правния анализ и приватизационната оценка на дружеството като аптека № 8 не е включена в решението за продажба на 84 дяла, представляващи 100% от общия брой дялове на дружеството, нито е включена в публ. в ДВ бр. 98/2002 г. обявление за откриване на процедурата по приватизация. И тъй като “С”, , определена за спечелила конкурса за продажба на дружеството се е снабдила с констативен нот. акт № 10/2007 г. за собственост на процесната аптека, което е в противоречие с откритата процедура, решение на ОбС-Б., приетия правен анализ съотв. приватизационна оценка и информационен меморандум, предявяват настоящия иск. На ответника “. С Е Ф., са прехвърлени от “С”, с договор за продажба от 29.4.2008 г. всички права, задължениия и фактически отношения, както и недвижимите имоти, включени в баланса на дружеството.

Ответникът – “. С Е Ф., - оспорва иска като неоснователен. Изтъква, че с решение ОбС-Б. създава “О, ЕООД , в което извършва апортна вноска, включваща и процесния недвижим имот. Увеличения капитал на дружеството след апортиране на недвижимите имоти възлиза на 8 500 лв., разпределени в 85 дяла на стойност от 100 лв. всеки. Сочи се, че претенцията на собственика М не е реституционна. След като не са предприети никакви действия по изваждането на процесния имот от капитала на дружеството, то процесният имот е част от неговия капитал към датата на спечелване на конкурса за продажба на 100% от дяловетете на “О”, ЕООД. ОбС-Б. е определил “С”, ЕООД за спечелил конкруса, като е сключен на 14.1.2003 г. договора за продажба с общината. Излагат се съображения, че посоченото в анализите за процесния имот, че не е собственост на “О”, ЕООД, не е вярно, защото имотът не е изваждан от капитала му, поради което дружеството не е преставало да бъде негов собственик. Това че имотът не е сред описаните в решение № 228/3.10.2002 г. на ОбС, Б., обявено в ДВ не променя този извод, като се има предвид че това решение е преди заповедта на кмета № 1045/10.10.2002 г., с която се обезсилват претенциите на бившия собственик спрямо имота. С влизането в сила на тази заповед на кмета процесният имот остава част от капитала на дружеството, дяловете на които са придобити от “С”, . Затова и констативния нотариален акт № 10/2007 г. според ответника е издаден правомерно. Имотът е вписан в Дирекция “Местни данъци и такси” и за него е плащал съответните задължения към местния бюджет.

От събраните по делото доказателста съдът приема за установено следното от фактичска и правна страна:

Със заповед № 337/8.3.1981 г. е отчужден имот пл. № 4723, кв. 20, собственост на К, ведно с жилищната сграда с площ от 92,50 кв.м. В отчуждената сграда е настанена аптека, която понастоящем е с идентификатор № 04279.629.107.1 и представлява едноетажна масивна сграда за търговия със застроена площ 110 кв.м., ведно с мазе и таван, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.629.107, находящ се в гр. Б., кв. С, ул. „Ц”, 1. Съставен е акт за общинска собственост № 101/1999 г.

С решение № 118 по протокол № 10/16.5.1996 г. ОбС Б. учредява дружество „О”, ЕООД с общинско имущество, вписано в ТР с решение № 4714/1996 г. по ф.д. № 1384/96 г. на БОС.

През 1998 г. отчуждения собственик е подал искане за възстановяване на собствеността на основание чл. 31 от ЗОбС, като съдебното производството е прекратено и е върнато по кемпетентност на кмета за разглеждане. Със заповед № 1837/26.5.2001 г. е постановено да върне полученото обезщетение-две жилища, което не е сторено, поради което тя е отменена с последваща заповед № 1045/2002 г. на кмета.

Въпреки искането на отчуждения собственик с решение № 129 по протокол № 4/17.5.2001 г. ОбС Б. увеличава капитала на учреденото общинско дружество - „О”, ЕООД като извършва апортна вноска, включваща три недвижими имота, измежду които и аптека № 8, която е процесния обект. Със същото това решение ОбС открива процедура за приватизация на „О, ЕООД на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от ЗППДОбП. На 14.1.2003 г. между О. Б. и „С”, - обявена от ОбС с решение за спечелил конкурса -е сключен договор за продажба на 85 дяла, представляващи 100% от общия брой дялове на „О”, ЕООД .Впоследствие “С”, се е снабдила с констативен нот. акт № 10/2007 г. за собственост на процесната аптека и е прехвърлила на ответника „Е”, всички права, задължения и фактически отношения, както и недвижимите имоти, включени в баланса на дружеството.

По гореизложените факти страните не спорят. Становищата им се разминават по въпроса дали при заявените реституционните претенции спрямо аптеката, апортирана в дружеството, тя е включена във взетото през 2001 г. решение на ОбС за приватизация на общинското дружество.Общината изтъква, което се установява и от доказателствата, че тя не е включена в приватизационната оценка, нито в обявлението за откриване на процедурата, публ. в ДВ бр. 98 от 18.10.2002 г. Ответникът твърди, че след като аптеката не е извадена от капитала на дружеството, то тя е собственост на приватизиращото се дружество и съответно със спечелването на конкурса от „С”, ЕООД, с който е сключен договор за продажба на дялове, то това е и дружеството, собственик на имота.

Касае се са предявен иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и по чл. 537, ал. 2 ГПК. В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на основание отчуждаването на имота. Съдът счита, че от представените по делото доказателства основанието не се доказва, тъй като безспорно е, че имотът е отчужден, но впоследствие е апортиран в учредено дружество от ОбС- Б. – „Общински аптеки”, ЕООД. Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала, вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър. В случая апортът е вписан и дружеството е придобило собствеността на деривативно основание. Без правно значение е, че към момента на решението за апортирането на имота и вписването на апорта, е имало искане от бившите му собственици за възстановяване по § 9 от ЗУТ. Неоснователни са твърденията, че при подписването на договора за приватизацоинна продажба на дяловете от капитала на „О” ЕООД аптеката не е била част от имуществото на приватизиращото дружество с аргумента, че е имало претенции спрямо имота от бившите собственици. Такъв извод не намира опора в закона, нито ищецът се позовава на конкретна правна норма. След като недвижимия имот е собственост на общинското дружество и с договора за прехвърляне на дяловете на праводателят на ответника, е прехвърлен дружествен дял, а не имущество /каквато е практиката по въпроса на ВКС - вж. решение 127/27.10.2011 г. на ВКС по т.д. 725/2010 г. и др./, то това изключва интереса на ищеца за оспорване на договора - така е прието по гр.д. № 30/13 г. на БОС, предвид целта от оспорването – невъзможност праводателят на ответника да придобие собственост върху процесната аптека. Ето защо останалите фактически твърдения и правни доводи ,касаещи, че с договора за прехвърляне на дела не е прехвърлено процесното имущество и то не е участвало в приватизирането, след като е безспорно,че е апортирано в капитала на дружеството не водят до основателност на предявения иск за собственост. След като този иск е неоснователен, то неоснователна се явява и претенцията за отмяна на констативния нотариален акт № 10/2007 г. по реда на чл. 537 , ал. 2 от ГПК.

С оглед изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответната страна, направените разноски по делото в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът

Р е ш и:

ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Б. против “. С Е Ф., , с ЕИК иск за признаване на О. Б. за собственик на сграда-аптека с идентификатор № 04279.629.107.1 според скица № 19428/23.11.2010 г. на СГКК-Б., представляваща едноетажна масивна сграда за търговия със застроена площ 110 кв.м., ведно с мазе 92,50 кв.м. и таван 82,20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.629.107 с площ от 527 кв.м., находяща се в гр. Б., кв. С, ул. “Ц, 1, в който е построена самостоятелна едноетажна масивна къща със застроена площ 110 кв.м.и за отмяна на нот. акт № 10/2007 г.

Осъжда О. Б. да заплати на “. С Е Ф., разноски по делото в размер на 200 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: