Присъда по дело №147/2023 на Районен съд - Котел

Номер на акта:	3
Дата:	29 март 2024 г. (в сила от 29 март 2024 г.)
Съдия:	Мария Вангелова Грунова

Дело:	20232210200147
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Котел, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
СъдебниПЕТЪР Н. АРКАЛИЕВ

заседатели:ЛЮДМИЛА СТ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
и прокурора А. Д.
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Наказателно дело от общ
характер № 20232210200147 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Ц. Г., български гражданин, роден на
*************, със средно образование, работи в „Багер – строй“ гр. Бургас,
неженен, осъждан, постоянен адрес ******************, ЕГН **********
ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 02.06.2023 г. в гр. Котел, без надлежно
разрешително по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и следващите от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и Приложение № 1 към
чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество с висока
степен на риск за общественото здраве, а именно: метамфетамин с нетно
тегло 0,043гр., с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент метамфетамин – 73,70%, метамфетамин с нетно тегло 0,045 гр. с
процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин – 73,20% и матамфетамин с нетно тегло 0,097гр. с процентно
съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин –
1

73,10% на обща стойност 4,64 лева (четири лева и шестдесет и четири
стотинки), определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, установено чрез химическа експертиза-Протокол за
извършена химическа експертиза № 513/2023г. на ОД МВР Бургас, както
следва:
Обект № 1: с нетно тегло 0,043гр., с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин – 73,70% на стойност
1,08 лв. ( един лев и осем стотинки);
Обект № 2: с нетно тегло 0,045 гр. с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин – 73,20% на стойност
1,13 лв. ( един лев и тринадесет стотинки);
Обект № 3: с нетно тегло 0,097гр. с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин – 73,10% на стойност
2,43 (два лева и четиридесет и три стотинки), поради което го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - неизразходваната част
от обекти № 1 , 2 и 3, предадени за съхранение на ЦМУ, сектор „НОП“, на
осн. чл.112 ал.2 от НПК и чл.91 от ЗКНВП, ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА на
Държавата, след което същите ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ, като вещи, чието
притежание е забранено.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, празни опаковки,
запечатани в плик с печат ОД МВР Бургас, сектор БНТЛ приложени по ДП №
185/2023. се отнемат в полза на държавата и ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ след
изтичане сроковете по ПАС.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд Сливен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3/29.03.2024г.,постановена по НОХД №
147/2023г. по описа на РС Котел.

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на
Районна прокуратура Сливен, ТО – Котел, против Н. Ц. Г., ЕГН **********
на когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354а,
ал.3, предл. „второ“, т.1, предл. „първо“ от НК.
В съдебно заседание, представителят на РП - Сливен по време на
съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че в хода на наказателното производство са
събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия.
Прокурорът пледира на подсъдимия да се определи наказание една година
лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. К. от АК - Сливен, оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Счита, че вината на подсъдимия не е доказА. по безспорен
начин в хода на съдебното следствие. Моли подзащитният му да бъде признат
за невиновен.
Подсъдимият се придържа към това което казва защитникът му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа стрА. следното:
На 01.06.2023г. Г. отишъл в гр. Сливен и от там, от непознато лице си
закупил за лична употреба метамфетамин. След като се прибрал в гр. Котел,
Г. се прибрал в дома си и там скрил метамфетамина. На следващият ден -
02.06.2023г. сутрина той отишъл на гости в дома на св. Т. в гр. Котел, като
взел със себе си метамфетамина, който бил разпределен в три хартиени
пликчета. След това излезли на разходка със св. Т., но около 14,20 часа на
същата дата - 02.06.2023г., Г.и св. Т. били спрени на ул. „Раковска“ в гр.
Котел за рутинна проверка от св. Г. Е. Г. и св. Н. С. - двамата служители на
РУ-Котел. Малко преди полицейските служители да се приближат
непосредствено до тях, обвиняемият Г. подал на св. Т. трите броя хартиени
пликчета с метамфетамин които държал. С протокол за доброволно предаване
св. Т. предала на полицейските служители три броя хартиени пликчета
съдъжащи бяло прахообразно вещество. При извършеният полеви тест то
реагирало на метамфетамин.
В хода на образуваното ДП 185/2023г. по описа на РУ – Котел била
назначена и извършена химическа експертиза № 513/2023г. на ОД МВР
Бургас, чрез която се установило съдържанието на ВД както следва:
Обект № 1: с нетно тегло 0,043гр., с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин – 73,70% на стойност 1,08 лв.
( един лев и осем стотинки);
Обект № 2: с нетно тегло 0,045 гр. с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин – 73,20% на стойност 1,13 лв.
( един лев и тринадесет стотинки);
1

Обект № 3: с нетно тегло 0,097гр. с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин – 73,10% на стойност 2,43
(два лева и четиридесет и три стотинки).
Така описА.та фактическа обстановка се установява от събраните писмени по
ДП.
В с.з. са събрани гласни доказателства, чрез проведените разпити на
свидетелите, посочени в обвинителния акт и един свидетел при режим на
довеждане.
Подсъдимият лично и чрез своя защитник поддържа защитна теза, че
намерените в лицето А. Т. веществени доказателства не са негови и не се
признава за виновен.
Свидетелските показания и приложените по делото писмени
доказателства подкрепят тази теза.
По делото е безспорно установено, че на 02.06.2023г. в град Котел
лицата Н. Г. и А. Т. са проверени от служители на РУ- Котел и в г-жа Т. са
намерени три на брой хартиени пликчета съдържащи бяло кристалообразно
вещество. Същата ги е предала на органите на реда с Протокол за доброволно
предаване.
По никакъв начин в съдебното производство не се събраха доказателства
относно пътуването на Г. до град Сливен и закупуването на наркотичните
вещества.
Това се установява и от показанията на полицейските служители,
разпитани като свидетели по делото, участващи в проверката на лицата на
02.06.2023г. Свидетелите Г. и С. и двамата служители в РУ Котел МВР
Сливен заявяват, че са забелязали Г. да подава нещо на Т., но и двамата не
могат да уточнят какво точно, дали са пликчетата с /веществото установено в
последствие/, дъвки и/или друг предмет. И двамата свидетели нито към този
момент, нито към момента на разпита им в с.з., могат да заявят с
категоричност чие е веществото, тъй като веществото е намерено в А. Т. и
предадено от нея в последствие с протокол за доброволно предаване. При
разпита си в съдебно заседание, полицейските служители се разминават
значително в показанията си относно това къде са намерени трите на брой
пликчета, дали в джоба на Т. или в нейния портфейл. Т. отрича веществото да
е нейно, но заявява и че не може да каже дали е на подсъдимия, като твърди,
че са намерени на пътя до гумата на една паркирА. кола. При разпита си пред
съдия на ДП, св. Т. заявява, че с подсъдимия са намерили хартиените
листчета/пликчета с веществото „на земята до гумата на комшията, който е от
гортА.та стрА.“, но дори и настоящият състав да приеме това твърдение за
неоспорим факт /в тази насока, не са събирани доказателства по делото/,
същото не доказва, че намерените в Т. наркотични вещества са собственост
именно на подс. Г. и са държани от него. Св. М. разпитан в с.з сочи, че
именно А. Т. се е навела до зелена кола и е взела „някакви хартийки“.
Показанията на всички свидетели са последователни, логични и взаимно
свързани, поради което съдът безрезервно ги приема за отговарящи на
обективната истина и ги кредитира. Някои неточности и разминавания в
твърденията, съдът отчита като забравени детайли по фактическата
2

обстановка, съдът намира, че се дължат на дългия период от време от
процесния период до настоящия момент и не са основание за съмнение в
истинността на дадените показания.
Поради това съдът намира, че дори и да е имало изявление на
подсъдимия или св. Т. пред полицейските служители, че наркотичните
вещества са на Н. Г., макар съдът да не констатира такова, същото е напълно
ирелевантно към вината и степента на участие на подсъдимия. В такъв смисъл
е и практиката на Съда на ЕС и ЕСПЧ. Презумпцията за невиновност не може
да бъде нарушавА. и същата ще бъде нарушена тогава, когато съдебно
решение, отнасящо се до лице, обвинено в извършване на престъпление,
съдържа ясно изявление, направено при липса на влязла в сила присъда, че
съответното лице е извършило въпросното престъпление. Следва да се
избягва потенциално преждевременно произнасяне относно вината на
засегнати други лица, което би могло да компрометира справедливото
разглеждане на повдигнатото им обвинение в отделно производство. В този
смисъл следва да се спазва изискването на чл.6 т.2 от ЕКПЧ, а именно всяко
лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до
доказване на вината му в съответствие с националния закон / ЕСПЧ, Дело
Karaman с/у Германия, ДелоНавали и Офицеров с/у Русия/.
Няма доказателства, включително и гласни такива, за участието на
подсъдимия в деянието, за което му е повдигнато обвинение. Несъотносимо е
към предмета на настоящото производство с каква цел, наркотичните
вещества са били поставени в джоба и/или портфейла на Т.. По същество по
делото има противоречие и спор относно авторството на деянието.
Съдът намира, че не се събраха доказателства за участието на подс. Н. Г.
в деянието, за което е обвинен. Приятелството му с А. Т. в която е намерено
наркотично вещество, не го прави автоматично извършител/съучастник на
престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК. Макар това да не е първи случай
свързан със злоупотреба с наркотични вещества за подсъдимия, предвид че
същия е бил осъждан за престъпление от същия вид, обвинението не може да
почива само на тези факти.
Съдът при обективно и пълно А.лизиране на приложената по делото
доказателствена съвкупност, не установи данни за участието на подсъдимия в
престъпната деятелност. Съдът е длъжен да отбележи, че дава вяра на
показанията на разпитаните по делото свидетели - полицейски служители, от
които категорично и безспорно се установява единствено наличието на
наркотични вещества в г-жа Т.. Тези обстоятелства се доказват
безпротиворечиво от показанията на полицейските служители, извършили
проверката по това време, което кореспондира и със защитната теза на
защитникът на подсъдимия.
Съдът като направи оценка на показанията на разпитаните свидетели,
отказа на подсъдимия да дава обяснения, изявлението, че не се признава за
виновен и последната му дума, приложените по делото писмени и веществени
доказателства, стигна до крайния извод по фактите, касаещи неучастие на
подсъдимия в инкриминираното престъпление. Не се установиха данни за
участие на подсъдимия в извършване на престъплението, в което е обвинен.
Липсват преки или косвени доказателства за участието на подс. Г., а именно
3

същият да е осъществил от обективна стрА. ИД на състава на престъплението
„държане“.
Държането представлява едно фактическо състояние - установяване на
фактическа власт върху предмета на престъплението, посредством действия,
които обективират принадлежността на вещта. Такива действия са
съхраняването на вещта в дреха, в чанта, в обитаваното от лицето жилище.
Независимо, че може да бъде държА., както чужда, така и своя вещ, т.е.
въпросът кому принадлежи вещта е ирелевантен. Това, за което обвинението
не държи сметка, обаче е, че за да е налице държане, освен външните проявни
форми на такова - описаните по-горе, лицето следва да има съзнанието, че
вещта е в неговата фактическа власт. Ако подобно съзнание липсва, то не
може да се приеме, че лицето държи съответната вещ. Т.е. в рамките на
самото изпълнително деяние, при преценката за това дали е било
осъществено или не, следва да се търси някакъв субективен елемент,
различен от субективната стрА. на самото престъпление.
Касае се за наказателно производство, строго формализирано и
подчинено на основни принципи, сред които и този, че осъдителната присъда
не може да почива на предположения, оттук - че всяко съмнение следва да се
тълкува в полза на подсъдимия. Т.е. при липса на категорични доказателства
Г. да е съзнавал, че в хартиените пликчета има наркотични вещества, следва
да се приеме, че същият не е имал субективни представи, че държи такива.
Съдът е длъжен да отбележи, че не е нарушена процедурата при
вземането на представителна проба от иззетите вещества, описА. в Наредбата
за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества,
растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях.
Спазени са изискванията на Наредбата, като при повдигане на обвинението е
взето предвид определеното количество на представителните проби при
извършената химическа експертиза, което е прецизно измерено.
Съдът кредитира писмените доказателствени материали, прочетени по
реда на чл.283 от НПК, както и предявените по реда на чл.284 от НПК
веществени доказателства, които не се оспорват от страните.
Съобразявайки изложените аргументи, съдът направи единствено
възможния правен извод, че подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна стрА. състава на престъпленията по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1,
предл. 1 от НК затова, че на 02.06.2023г. в гр. Котел без надлежно
разрешително по смисъла на чл.73, ал. 1 и чл.30 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл.1 и следващите от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от
ЗКНВП и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП държал високо рисково
наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве -
метамфетамин с нето тегло 0.043гр. с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин - 73,70 %. , метамфетамин с
нето тегло 0.045гр. с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент метамфетамин - 73,20 %. и метамфетамин с нето тегло 0.097гр. с
процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин - 73,10 %., на обща стойност 4,64 лв., съгласно постановление
№ 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества
4

за нуждите на съдопроизводството.
Съдът намира, че не се установи по съображенията, изложени по-горе в
мотивите, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен и затова
на основание чл.304 от НПК го призна за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1,
предл. 1 от НК.
Предвид липсата на доказателства, че подсъдимият е извършил
деянието, за което и е повдигнато обвинение, то следва, че същото не е
осъществено от него и от субективна стрА..
Само по съображения за пълнота на изложението, съдът ще обсъди и
наличието на субективната стрА. на деянието. Ако въпреки горните доводи за
липса на деяние, се приеме, че от обективна стрА. такова е било осъществено,
при безспорността на остА.лите елементи от обективна стрА., следва да се
прецени има ли вина у Г.. Съставомерен е прекият умисъл – подсъдимият е
следвало да съзнава общественоопасния характер на деянието, да предвижда
настъпването на общественоопасните последици и да цели същите.
Вината, в частност умисълът, е елемент от вътрешния мир на човека и
като такъв може да се установи от действията, в които се е обективирало
деянието. По делото, въпреки че са събрани възможните и необходими
доказателствени средства за изясняване предмета на доказване, липсват
каквито и да било данни за отношението на Г. към предмета на
престъпението. Не се установиха факти, на база преценката на които да може
да се направи извод за някакво красноречиво поведение у подсъдимия, което
да сочи наличие на виновност. Обвинителната теза се базира на
предположения, сред които - предположението, че след като вещите са
намерени в А. Т. и същата е придружавА. от Н., то кристалообразното
вещество е негово. Обвинителната теза се базира и на пътуване на Н. Г. до
град Сливен за закупуване на наркотични вещества, като такива факти обаче
по делото не се доказаха.
Съгласно чл.14 ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла
относно това престъпление.
Както се посочи по-горе предположенията не може да стоят в основата
на осъдителна присъда, поради която причина, същите няма да бъдат
възприети от съда и въз основа на тях съдът не може да изгражда правни
изводи.
Съдът се произнесе по веществените доказателства по делото,
притежанието на които е забранено от Закона, като постанови същите да се
отнемат в полза на Държавата, след което същите да бъдат унищожени, като
вещи, чието притежание е забранено, а остА.лите веществени доказателства
постанови да бъдат унищожени след изтичане сроковете по ПАС.
Предвид постановената оправдателна присъда, на основание
разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, разноските по делото, остават за сметка на
Държавата.
5

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Съобщи за изтекли лични данни