Р Е Ш Е Н И Е № 96
Силистра, 16.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд
Силистра, в открито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав: административен
съдия: Павлина Георгиева-Железова, при
участието на секретаря Румяна
Пенева разгледа докладваното от съдията адм.дело № 38/2020 г. по описа на
Административен съд Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Съдебното производство е
образувано по жалба на К.Г.У. *** - старши разследващ полицай при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - Силистра срещу заповед № 8121
К-3934/21.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му
правоотношение е прекратено. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност
на заповедта, тъй като нарушението по дисциплинарното производство покривало
признаците на престъпление, за каквото не била влязла в сила осъдителна
присъда. Поддържа се довод за нарушение на материалния закон и се моли за
отмяна на оспорения акт.
Ответникът - министърът на
вътрешните работи, чрез юрисконсулт Д.Й., оспорва жалбата и поддържа становище
за законосъобразност на оспорения акт.
Административен съд
Силистра, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде
разгледана по същество.
С оспорената заповед №
8121 К-3934/21.02.2020 г.на министъра на вътрешните работи на К.У. е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му
правоотношение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР. Фактически нарушението се изразява в това, че на
17.07.2018 г. жалбоподателят, в качеството на разследващ полицай по досъдебно
производство, е поискал и съответно на 29.08.2018 г. е получил от разследваното
лице сумата от 300 лева, за да издейства по-леко наказание за обвиняемия - глоба
вместо задържане в поделения на МВР, както и да снеме полицейската регистрация
на разследваното лице. В хода на извършваните служебни процесуални действия,
след поискването на подкупа, разследваното от жалбоподателя лице сигнализирало
МВР, по повод на което били организирани специални разузнавателни средства за
събиране на доказателства спрямо дейността на жалбоподателя. Били маркирани
банкноти, а разследваното лице било снабдено със записващо устройство – жилетка
с микрофон. На 29.08.2018 г., в служебния кабинет, жалбоподателят приел 300
лева под формата на белязаните банкноти. Последвалите оперативно действия – оглед, обиск и др.,
установили белязаните банкноти в служебния кабинет на жалбоподателя.
Със заповед № 8121К-9260 /
27.09.2018 г., изменяна и допълвана впоследствие с цитираните в оспорения акт
заповеди, на основание чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР било образувано дисциплинарно
производство против старши разследващ полицай при ОД на МВР - Силистра К.У. за
тежко нарушение на служебната дисциплина затова, че на 17.07.2018 г. е поискал,
а на 29.08.2018 г. е приел за себе си или за другиго имотна облага, която не му
се следва.
Случаят е станал
обществено достояние. Успоредно, при наличие на данни за извършено
престъпление, било образувано и наказателно производство против жалбоподателя.
Изготвена е обобщена
справка с рег. № 3393р-16024 от 12.12.2019 г., с която жалбоподателя се е
запознал на 16.12.2019 г. и на следващия ден 17.12.2019 г. е подал отговор. Възразил
е, че органите на МВР не са компетентни да преценяват нарушението по дисциплинарното производство
без влязла в сила осъдителна присъда за корупция, респ. подкуп., каквато
присъда към момента не е факт.
Възраженията са
анализирани от водещия производството орган на съответния етап и са преценени
като неоснователни с изложени мотиви за самостоятелност и независимост на
дисциплинарното и наказателното производство и за съставомерност на
дисциплинарното нарушение. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано като
тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. първо и т.4
от ЗМВР като деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Преценено
е, че то уронва престижа на службата - т. 13, т. 15, т. 17, б “а“, т. 19, т. 20 и т. 42
от ЕКПДСМВР - нарушаване на изискванията за почтеност, законност на действията,
забрана за поискване и приемане за себе си или за другиго облага, за да бъде
извършено действие по служба, т.е. корупционно
поведение, уронване доброто име на институцията.
Събраните в хода на дисциплинарното
производство данни и доказателства били изпратени
на дисциплинарно-наказващия орган на 27.12.2019 г. с писмо с УРИ 3393р-16496. В
двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, т.е. на 21.02.2020 г. министърът на
вътрешните работи издал оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Изложени
са подробни мотиви, съставляващи обстойно изложение на фактите по преписката, сочещи
за поискване и получаване на облага, която не се следва, чрез използване на
служебно положение, подкрепени с подробно изложение на доказателствен материал
– материалите по досъдебното производство, както и тези, съставени в
дисциплинарното производство.
При така събраните
доказателства, съдът намира за установено следното от правна страна:
Заповедта е издадена от
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в установената писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 205 и 206 от ЗМВР.
Неоснователни са
възраженията на пълномощника на жалбоподателя относно допуснато нарушение
Заповедта е издадена при
спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен
преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се
счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с
всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното
нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на
вината на държавния служител. Това е станало на 27.12.2019 г., когато
преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е
издадена на 21.02.2020 г., поради което следва да се приеме, че срокът от
откриване на нарушението е спазен. Спазен е и 2-годишният срок от извършване на
нарушението, което е станало на 29.08.2018 г.
Заповедта съответства и на
приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за
издаването й.
Административният орган е
събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз
основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които
предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на
заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както
и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на
дисциплинарното нарушение. Доказани са извършените нарушения както на нормата
на чл. 194, ал. 2 ЗМВР, т. 4 от ЗМВР, която задължава държавните служители
от МВР да не извършват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение,
уронващи престижа на службата, както и действията на жалбоподателя,
представляващи нарушения на етичните правила, визирани в точки 13, 15, 17, 19, 20
и 42 от Етичния кодекс за поведението на
държавните служители в МВР.
Възраженията на жалбоподателя
за съществено нарушение на процесуалните правила, респ. за материална
незаконосъобразност на оспорения акт поради неприключилото наказателно
производство, респ. поради липса на влязла в сила осъдителна присъда, са
неоснователни. В тази насока административният орган обосновано е изложил
подробни мотиви за самостоятелност и независимост на двете производства
съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР.
В заключение и на
основание гореизложеното, съдът обобщава, че оспорената заповед не страда от
пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Процесуалният представител
на ответника не е поискал разноски.
Предвид изхода искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Силистра
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.У.,
ЕГН: ********** ***, с адрес за уведомяване: гр. Варна, ул. „Битоля“ № 14, ет.
№ 1, ап. № 1 срещу заповед № 8121 К-3934/21.02.2020 г. на министъра на
вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и служебното му правоотношение е прекратено.
ОТХВЪРЛЯ искането К.Г.У., ЕГН:
********** *** за присъждане на разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: