Р Е Ш Е Н И Е
№
262323/19 .07.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 568 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова
молба от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *, е предявен частичен осъдителен
иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. /сто лева/,
част от сумата от 4 320 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на таван купе,
лайсна таван лява, лайсна таван дясна, стъкло челно със сензор, лайсна лява
челно стъкло, лайсна дясна челно стъкло, рамка десни врати, стъкло предна дясна
врата, уплътнение предна дясна врата, огледало дясно, калник преден десен,
капак преден, броня предна, фар десен, фар ляв, халоген
десен, сензор дистанция външен десен, калник преден ляв, джанта предна лява
алуминиева, врата предна лява, огледало ляво, стъкло предна лява врата, дръжка
предна лява врата, уплътнение предна лява врата, лайсна напречна предна лява
врата, врата задна лява, дръжка задна лява врата,
лайсна напречна задна лява врата, праг десен PVC, калник заден ляв, броня
задна, рамка леви врати, уплътнение стъкло заден ляв калник, лайсна хром рамка
лява врата, лайсна хром рамка дясна врата, гума предна дясна Viking 205/45 R17, еарбег волан, подкалник преден ляв, подкалник
преден десен, кора над двигател, рамка радиатори, основа предна броня, основа
ляв фар, възд. рамка радиатор, радиатор
интеркулер, въздуховод интеркулер
десен, капак клапани, всмукателен колектор, шайба вакуум помпа, шайба
климатичен компресор, греда преден мост, накрайник кормилен ляв външен,
накрайник кормилен ляв вътрешен, стабилизираща щанга, праг ляв вътрешен и
основа преден ляв калник на лек автомобил марка „*", с per.
№ *, в резултат на настъпило на 24.10.2020 г. застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по Договор № 0320190340022038 от 21.10.2019 г. за
застраховка „КАСКО“, клауза „Пълно каско“, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /18.01.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В първото открито съдебно заседание по делото на 29.06.2021
г. е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията до
сумата от 3 885 лв.
В исковата молба ищецът И.Д.И. твърди, че на
21.10.2019 г. сключил застраховка „Каско на МПС“ на
личния си автомобил „*“, с рег. № * с ответника за срок от 25.10.2019 г. до
24.10.2020 г., като към датата на подаване на исковата молба е заплатил всички
застрахователни премии. Сочи, че на 24.10.2020 г. е претърпял ПТП, от което по
автомобила се получили подробно описаните увреждания, за което уведомил
органите на МВР, които съставили протокол. Излага, че на 26.10.2020 г. уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който извършил оглед на
автомобила и съставил снимков материал по щета № *********/26.10.2020 г. Сочи,
че на 23.11.2020 г. прекратил регистрацията на автомобила и представил на
ответника необходимите доказателства, след което получил сумата от 6 180 лв.
застрахователно обезщетение. Счита, че е налице тотал
щета и му се дължи действителната стойност на автомобила, която е 10 500 лв.,
поради което за него е интерес да претендира от застрахователя сумата от 4 320
лв., като счита, че това са действително претърпените от него вреди. Моли съда
за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 лв., представляваща част от
дължимите 4 320 лв. и за присъждане на разноски.
Ответникът „Д.З.“ АД, подава отговор на исковата молба,
с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „КАСКО на
МПС“, в периода на действие на който е настъпило процесното ПТП. Не оспорва, че
е налице тотална щета на процесното МПС и че е изплатил сумата от 6 156,88 лв.
застрахователно обезщетение. Позовава се на клаузата на т. 66 от ОУ към
застраховката, че при тотална щета на МПС се изплаща обезщетение в размер на 70
% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. Сочи, че пазарната
стойност на автомобила е била 9 450 лв. Твърди, че следва да бъдат приспаднати
изплатените обезщетения по нерегресни претенции, във
връзка с които няма дозастраховане. В тази връзка
сочи, че при дружеството са образувани преписки по още две щети и е заплатило
сумата от 458,12 лв., която следва да се приспадне от сумата при тотална щета,
затова и заплатената сума от 6 156,88 лв. е реалния размер на дължимото
застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско” по застрахователна
полица № 0320190340022038 от 21.10.2019 г., за лек автомобил „*", с per. № *, със
срок на действие от 25.10.2019 г. до 24.10.2020 г. На 24.10.2020 г. е настъпило
застрахователно събитие, за което е съставен Протокол за ПТП №
1707986/24.10.2020 г. На 26.10.2020 г. ищецът е уведомил застрахователя, който
е извършил оглед на автомобила и е съставил Опис-заключение за вреди на МПС по
Щета № *********/26.10.2020 г., като в последствие е съставено и
Опис-заключение за вреди на МПС по същата щета с дата от 16.11.2020 г. На
23.11.2020 г. ищецът е прекратил регистрацията на автомобила, поради наличието
на тотална щета, за което е уведомил застрахователя. На 02.12.2020 г. застрахователят
е заплатил на ищеца сумата от 6 156,88 лв. застрахователно обезщетение.
От
представените от застрахователя писмени доказателства се установява още, че по
регистрирани щети в периода на действие на застраховката същият е заплатил на
ищеца сумите от 107.49 лв. и 32 лв.
Съобразно
заключението на вещото лице общата стойност на необходимия труд и материали по
средни пазарни цени за обезвреда на автомобила в размер на е 38 504,22 лв.
Средната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие
е 13 800 лв. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка
застрахователното събитие и увреждането на автомобила. Размерът на
обезщетението съобразно чл. 66 от ОУ по застраховката е в размер на 70% от
13 800 лв., а именно 9 660 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 405 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на
валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка
“КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие (не се спори); че вследствие на събитието е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в
правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи (не се спори). В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на
претърпените от ищеца имуществени вреди.
Между
страните няма спор, че е
налице валидно сключена застраховка „КАСКО на МПС" по застрахователна полица № 0320190340022038 от
21.10.2019 г., клауза „Пълно каско“ на лек автомобил
„БМВ 330 ХД", с per. № В 3027 BP със срок
на действие 25.10.2019 г. – 24.10.2020 г., както и че ответникът е заплатил на
ищеца сумата в размер от 6 156,88 лв. застрахователно обезщетение.
Извършеното от застрахователя частично плащане,
предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и изплащане на
обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер
следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение №
115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС,
Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение
№ 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и
след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016
г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че
пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 38 504,22
лв., а пазарната стойност на автомобила е 13 800 лв. Касае за претърпяна
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, доколкото стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на
имуществото.
Застрахователят
счита, че следва обезщетението да бъде в размер на 70% от действителните вреди,
съобразно чл. 66 ОУ от застраховката. Настоящият състав намира, че в тази си
част клаузата е неравноправна, доколкото пряко противоречи на императивната
разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което и се ограничават правата на
потребителя, които произтичат от закона. Съгласно тази разпоредба
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. В този смисъл и клаузата в тази част е
недействителна и следва да бъде заместена от разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Налице е многобройна съдебна практика в тази насока, като цитираната от
жалбоподателя такава в обратния смисъл следва да се приеме за изолирана, като
същата не се споделя от настоящия състав.
Застрахователят
не може да ограничава отговорността си, с изключение на посочените в закона
хипотези. В случая част от тях са налице, доколкото видно от застрахователната
полица автомобилът е застрахован за сумата от 10 500 лв., а между страните
е налице уговорка в чл. 16 от ОУ за пропорционално обезщетяване при подзастраховане по смисъла на чл. 389, ал. 2 КЗ.
Съотношението между действителната вреда и застрахователната стойност в случая
е 13 800/10 500, а именно 0,76. С този коефициент следва да се намали
дължимото застрахователно обезщетение, след което се получава сумата от
10 488 лв. От това обезщетение следва да се приспаднат заплатените вече от
застрахователя обезщетения по други нерегресни претенции
по същата застраховка, за които няма дозастраховане,
в общ размер от 139,49 лв., както и последните две неплатени вноски
застрахователна премия в общ размер от 312,38 лв. От обезщетението следва да се
приспадне и вече извършеното плащане от застрахователя по тази щета в размер на
6 156,88 лв. След извършване на изчисленията все още дължимата от ответника
сума за застрахователно обезщетение за претърпените вреди е в размер на
3 879,25 лв., за която сума искът следва да се уважи. За разликата над
тази сума до предявения размер от 3 885 лв. искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане, представените доказателства и съдебна компенсация, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 903,68
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението от ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е
неоснователно, доколкото същото е съобразно минимума по Наредба № 1/09.07.2004
г., при регистрация на адвоката по ЗДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.З.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н *, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 879,25 лв. /три хиляди осемстотин
седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на таван купе, лайсна таван лява, лайсна таван дясна, стъкло
челно със сензор, лайсна лява челно стъкло, лайсна дясна челно стъкло, рамка
десни врати, стъкло предна дясна врата, уплътнение предна дясна врата, огледало
дясно, калник преден десен, капак преден, броня предна, фар десен, фар ляв, халоген десен, сензор дистанция външен десен, калник преден
ляв, джанта предна лява алуминиева, врата предна лява, огледало ляво, стъкло
предна лява врата, дръжка предна лява врата, уплътнение предна лява врата,
лайсна напречна предна лява врата, врата задна лява,
дръжка задна лява врата, лайсна напречна задна лява врата, праг десен PVC,
калник заден ляв, броня задна, рамка леви врати, уплътнение стъкло заден ляв
калник, лайсна хром рамка лява врата, лайсна хром рамка дясна врата, гума
предна дясна Viking 205/45 R17, еарбег
волан, подкалник преден ляв, подкалник
преден десен, кора над двигател, рамка радиатори, основа предна броня, основа
ляв фар, възд. рамка радиатор, радиатор
интеркулер, въздуховод интеркулер
десен, капак клапани, всмукателен колектор, шайба вакуум помпа, шайба
климатичен компресор, греда преден мост, накрайник кормилен ляв външен,
накрайник кормилен ляв вътрешен, стабилизираща щанга, праг ляв вътрешен и
основа преден ляв калник на лек автомобил марка „БМВ 330 ХД", с per. № В 3027 BP, в резултат на настъпило на 24.10.2020 г.
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по Договор №
0320190340022038 от 21.10.2019 г. за застраховка „КАСКО“, клауза „Пълно каско“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /18.01.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част от 3 879,25 лв. до претендираните 3 885
лв.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-н *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 903,68
лв. /деветстотин и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по посочената от ищеца банкова сметка ***:
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: