№ 322
гр. Б., 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201229 по описа за 2025 година
Производството е по чл.58д и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на А. Н. Я. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр.Б. против
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо
средство или система серия К и №10478204 издадено от ОДМВР-Б., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Със жалбата се моли за отмяна на горепосочения фиш като
незаконосъобразен. Излагат се доводи, не се претендират разноски.
В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно
призован, но не се явява. Не се представлява.
За административнонаказващия орган надлежно призован,
представител не се изпраща. Изпраща се становище, с което се моли да не
бъде уважавана жалбата и да бъде потвърден издадения електронен фиш. Не
се претендират разноски.
По делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена
в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП (лист 2 и гърба на лист 8 от делото). Жалбата
изхожда от легитимиран субект и е срещу годен за обжалване акт и пред
1
надлежен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството
пред съда е редовно образувано. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
Б.кият районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.02.2025г, в 14,02 часа, в град Б., ПП І-9 (І-6) км.241+117
(км.494+910), до м. „Е. Б.“ в посока от П. к. към кв.В., при въведено
ограничение на скоростта в населеното място с пътен знак В-26 до 50 км/ч,
водач на л.а. марка „Тойота“ модел „Корола“ с рег.№... управлявал с
наказуемата скорост от 74 км/ч. Скоростта била установена с помощта на
мобилната система ПСКС АRН САМ S1 с отчетен толеранс на измерената
скорост от 3%. Мобилната камера била ситуирана в служебен автомобил с рег.
№... паркиран на посоченото по-горе място за времето от 13,00 до 15,00 часа
(лист 27 от делото). Изготвен бил клип №10478204 (снимков материал на
гърба на лист 7 от делото).
Установен бил собственикът на моторното превозно средство (лист 8
от делото)-А. Н. Я. с EГH ********** от гр.Б.. Последният на 19.03.2025г
получил ЕФ серия К и №10478204 (гърба на лист 8 от делото). На 24.03.2025г
входирал жалба в БРС (лист 5 от делото).
Като е взел предвид изготвения клип №10478204, както и справката
за нарушител (лист 9 от делото) административнонаказващият орган счел, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП за това,
че е управлявал със скорост над допустимата от 50 км/ч в населеното място
въведена с пътен знак В-26. Взел предвид, че нарушението е извършено в
условията на повторност с влезлия в законна сила електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение установено с техническо средство или система серия К
и №9806471 издаден от ОДМВР-В., видно от който жалбоподателят е нарушил
чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева. Фишът серия К и №9806471 на ОДМВР-
В. влязъл в законна сила на 14.12.2024г. Това обстоятелство дало основание на
административнонаказващия орган на основание чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от
ЗДвП да наложи на жалбоподателя в обжалвания фиш наказание в размер на
200 лева (глоба в двоен размер).
2
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства.
Нарушението е било заснето с мобилна камера за видеоконтрол.
Системата за видеоконтрол представлявала одобрен тип средство за
измерване видно от удостоверение находящо се на лист №11 от делото и
приложението към удостоверението за одобрен тип №17.09.5126 (лист 12-25).
Това техническо средство е преминало проверка на 23.08.2024г видно от
протокол на лист 26 от делото. В настоящия случай нарушението е
констатирано без участието на контролен орган, съставен е ЕФ за
установяване на административно нарушение, тъй като санкцията на чл.184
ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП предвижда само едно наказание–глоба.
Съдът приема, че нарушение има, но във фиша е отразено неправилно.
По несъмнен начин е установен субектът на
административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят не е инициирал
декларация по чл.188 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Приложен към преписката е
протокол съгласно Приложение №1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-
532/12.05.2015г. (лист 27 от делото). Не са направените възражения по
отношение на мястото където е била разположена мобилната камера съдът
приема, че тя е била разположена в полицейския автомобил, който бил
паркиран до м. Е. в посока от П. к. към кв.В.. Посоченото място в клипа и във
фиша не е на път ПП І-9, а на път ПП І-6 и не е км.241+117, а км.494+910,
което се намира на изхода на Б. в посока кв.В. при ограничение на скоростта за
движение въведено с пътен знак В-26 до 50 км/ч. Независимо от направеното
разминаване мястото посочено в клипа на гърба на лист 7 от делото с
посочените координати (42.537700 27.443200) съответстват на път ПП І-6
км.494+910. Съдът счита, че разминаването не е от съществено значение и не е
некърнило правото на защита на жалбоподателя, до степен да не може да
разбере в какво е обвинен.
Установеното в хода на съдебното следствие несъответствие между
обжалвания ЕФ и ЕФ серия К и №9806471 издаден от ОДМВР-В. (връчен на
29.11.2024 г и влязъл в сила на 14.12.2024г), относно факта за извършване на
нарушението в условията на повторност, настоящият състав приема за
3
незаконосъобразно, което ограничава правото на защита на нарушителя. Това
е така, тъй като в атакувания ЕФ извършването на нарушението в условията
на повторност е било установено, без наличието на обективни причини за
това. Нарушението в обжалвания ЕФ е по чл.21 ал.2 от ЗДвП, а в цитирания в
него ЕФ серия К и №9806471 е по чл.21 ал.1 от ЗДвП, обстоятелство, което
изключва наличието на повторност. Този извод следва от дефиницията за
„повторност“ в §6 т.33 от ДР на ЗДвП където на нарушителя следва да му бъде
наложено наказание за същото по вид нарушение. Очевидно, че нарушенията
по чл.21 ал.1 и ал.2 ЗДвП са различни от обективна страна, следователно не
могат да бъдат еднакви по вид. И в двете нарушения се санкционира
превишаването на допустимата скорост, но докато в ал.1 на чл.21 ЗДвП това
важи само за населеното място, то в ал.2 на същия член е задължително това
да е въведено с пътен знак В-26 и то не само за населеното място. Настоящият
състав счита, че не е налице повторност, тъй като с двата електронни фиша са
наложени наказания на жалбоподателя, но не за еднакви по вид нарушения
– чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е едно и също като
вид, когато е без значение дали е нарушена максимално предвидената скорост
на движение в населено място или извън населено място. Нарушението е все
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране на скоростта
на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/час, като същите са посочени в съответната таблица.
Наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на
нарушението. Нарушителят се защитава по фактите и ако не е налице факта
на повторност на нарушението, то това представлява съществено процесуално
нарушение.
От друга страна мястото на нарушението в обжалвания ЕФ не е
населено място, тъй като поземления имот, в който е изграден м. „Е.“ не
попада в строителните граници на гр.Б.. Няма извършена процедура за
промяна на предназначението на земеделските земи в обхвата на пътя от
бензиностанция ОМВ до м. „Е.“ и следователно не съществува юридически
акт, с който тази територия да е включена в границите на гр.Б.. И това е така,
тъй като при условие, че този участък попадаше в границите на града, не е
било необходимо да се поставя допълнителен знак В-26 ограничаващ
скоростта до 50 км/ч, защото ЗДвП императивно въвежда ограничение на
скоростта при движение в населеното място. Следователно и санкционната
4
норма за това нарушение ще бъди по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. Съгласно чл.63
ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл.58д от ЗАНН, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и
Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, в
което се прие, че в производство по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН,
районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да се
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът
намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си и
да преквалифицира санкционната норма, с която е глобен жалбоподателя Я.,
тъй като не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. на
обстоятелствата, които описват времето, мястото, авторът и начинът на
извършване на деянието. По никакъв начин не се променят фактите, по които
жалбоподателят се е защитавал в хода на административнонаказателния
процес, тъй като нито се прибавят, нито отпадат факти от първоначалното
обвинение. Фактическата обстановка, така, както е описана в обжалвания
фиш, изцяло се запазва, като се подвежда под друг еднакво наказуем състав на
нарушение. Съгласно ПВС №7 от 1976г съществено изменение на
обвинението има, когато подсъдимият с оглед обстоятелствата на обвинението
е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото на защита по
никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение
да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняването
на правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН, като преквалифицира санкционната норма, с която
е санкциониран жалбоподателя от 182 ал.4 вр. ал.1 т.3 ЗДвП, в такава по
чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП, която съответства на нарушението на материалната
норма по чл.21 ал.2 ЗДвП. Размерът на наказанието глоба съгласно
разпоредбата на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП е фиксиран от 100 лева и следователно е
5
по-леко от двойния му размер по чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 ЗДвП.
Настоящата инстанция следва да измени атакувания електронен фиш в
посочения смисъл, като счете за безспорно доказано нарушението на чл.21
ал.2 ЗДвП и на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП да измени в частта касаеща
размера на наказанието глоба като го намали от 200 лева до размера от 100
лева, и да отмени квалификацията за повторност по чл.182 ал.4 ЗДвП на
основание чл.63 ал.3 т.1 ЗАНН.
Мотивиран от горното Б.кият районен съд, на основание чл.63 ал.2 т.4
и чл.63 ал.3 т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с техническо средство или система серия К и №10478204 издадено
от ОДМВР-Б., с което на А. Н. Я. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в
гр.Б. за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и
на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма от 182 ал.4 вр. ал.1 т.3 на такава по чл.182 ал.2 т.3 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с техническо средство или система серия К и №9134388 издадено
от ОДМВР-Б. в ЧАСТТА МУ, в която нарушението е квалифицирано като
повторно на основание чл.182 ал.4 ЗДвП.
НАМАЛЯВА наказанието глоба от 200 (двеста) на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –гр.Б. в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6