РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Бургас, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Г.
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212100101037 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Кооперация „ПК
Фар“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище гр. Поморие,
представлявана от синдика Вечислав Чанков, против М. В. М., М. Л. С., А. Л.
С., Е. Г. М., М. Г. С., И. Л. Л., С. И. Л., И. С. С., С. С. С., Е. Г. К., О. А. К., М.
А. Д., Д. С. Л., Щ. П. Л., А. Г. К., З. С. Г., П. П. П., З. А. Т., А. Г. Х., всички със
съдебен адрес в гр. Бургас; „Бутед“АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, и „Валас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която
претендира приемане за установено по отношение ответниците, че, на
основание давностно владение през периода 24.06.2009-24.06.2019 год.,
ищецът е легитимиран като собственик на следните недвижими имоти:
МАСИВЕН СКЛАД „Децфонд“, с площ от 360 кв. м., и МАСИВНА СГРАДА
„Ремонтна работилница“, с площ от 160 кв. м., находящи се в гр. Поморие,
които две самостоятелни сгради са заснети погрешно в сега действащата
кадастрална карта на гр. Поморие като една – СГРАДА с идентификатор
54791.505.110.5; площ – 524 кв. м.; адрес на имота – гр. П., ул. „К. Б. *“ № *;
брой надземни етажи – 1; предназначение – складова база, склад.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
1
разноски.
Исковете са уточнени устно, в проведените на 01.12.2021 год.,
09.03.2022 год. и 12.07.2023 год. открити съдебни заседания.
Правния си интерес от предявяване на исковете срещу ответника
„Валас“ ЕООД ищецът е обосновал с конституирането на това дружество като
заинтересова страна по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР в административната
процедура по изменение на КК на гр. Поморие – съгл. изявлението на
процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание на
27.04.2022 год. и писмо на СГКК – Бургас от 21.06.2022 год. (л. 504 по описа
на делото).
С влезли в сила определения от 05.07. и 12.10.2021 год. съдът е
прекратил производството по отношение ответниците Д. Л. и П. П..
Правните основания на предявените обективно съединени искове са
чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗС (за легитимацията на ищеца като
собственик на двете процесни сгради) и чл. 54, ал. 2, ЗКИР (за допуснатата в
КК грешка, състояща се в заснемането на двете процесни сгради като една).
Ответниците-физически лица и ответното АД оспорват исковете като
неоснователни, молят за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните
разноски; ангажират доказателства.
Ответното ЕООД не изразява становище по делото, не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е възникнал в правния мир с учредяването си през
1919 год. като Потребително кооперативно дружество „Взаимопомощ“ – гр.
Анхиало, а оттогава досега са извършени няколко промени във фирмата му:
ПК „Напред“ – Поморие, ГПК „Наркооп“ – Поморие, а през 1990 год. – ПК
„Фар“ – Поморие (съгл. удостоверение от 03.04.2007 г. на БсОС по фирм. д.
№ 9305/1990 год.). Ищецът сочи, че на основание давностно владение през
периода от 24.06.2009 год. до подаване на исковата молба по настоящото дело
– 24.06.2019 год., което владение продължава и понастоящем, е придобил
собствеността върху процесните недвижими имоти – две самостоятелни
2
сгради (ремонтна работилница с площ от 160 кв. м. и склад „Децфонд“ с
площ от 360 кв. м.), неправилно отразени в кадастралната карта на гр.
Поморие като една сграда, с идентификатор 57491.505.110.5, със застроена
площ от 524 кв. м. Ищецът твърди, че е осъществявал владението лично или
чрез отдаване на постройките под наем, съгласно представените писмени
договори и споразумения, непрекъснато и несмущавано от никого.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил писмени
доказателства, ангажирал е показанията на свидетели.
С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти №
102/15.06.2001 год., том І, н. д. № 92 на нотариус рег. № 249 кооперацията-
ищец е била призната за собственик по давностно владение на няколко
недвижими имота, сред които са и масивен склад „Децфонд“, застроен на 360
кв. м., и масивна сграда „Ремонтна работилница“, застроена на площ от 160
кв. м. в имот с пл. № 1458, парцел І, кв. 112 по кадастралния план на гр.
Поморие.
С влязло на 24.06.2009 год. в законна сила Решение № 167/2006 год. по
гр. д. № 226/2004 год. на РС – Поморие е отхвърлен искът на ПК „ФАР“
срещу ответниците-физически лица, за признаване на ищеца за собственик на
няколко от сградите по цитирания нотариален акт, на основание чл. 2, ал. 3,
ЗОС (отм.). Със същото решение Нотариален акт № 102/15.06.2001 год. е бил
отменен по отношение имотите, предмет на делото. От съдържанието на
решението на ПРС е видно, че масивният склад „Децфонд“, с площ от 360 кв.
м., не е бил предмет на иска за собственост, поради което за него няма
съдебно произнасяне, вкл. и за отмяна на нотариалния акт в тази част.
Ищцовата страна сочи, че с т. т. 2 и 3 на обяснителна записка от м. май
2020 г. за идентифициране на сгради, собственост на ПК „Фар“, в действаща
кадастрална карта на гр. Поморие е установено, че масивен склад „Децфонд“,
с площ от 360 кв. м., съответства на югозападната част от сградата с
идентификатор 57491.505.110.5, а масивната сграда „Ремонтна работилница“,
с площ от 160 кв. м., съответства на югоизточната част от сграда с
идентификатор 57491.505.110.5. Ищецът е депозирал искане за промяна в КК
на гр. Поморие, съгласно приложения проект за генериране на два отделни
проектни идентификатора, тъй като заснетата като единна сграда се състои от
две самостоятелни сгради, изградени „на калкан“. В хода на образуваната
3
административна преписка ответниците-физически лица са подали
възражение, с което правото на собственост на ищеца е оспорено, а това
обосновава правния интерес от предявения установителен иск по чл. 79, ал. 1,
ЗС.
Ищецът е изложил и следните твърдения: масивният склад „Децфонд“
бил построен през 1961 г., а ремонтната работилница – през 1971 год., те са
елемент от общата складова база на Наркооп – Поморие, чийто
правоприемник е ПК „Фар“; ищецът владее и стопанисва въпросните сгради
след 1990 год. и до настоящия момент, отнасял към тях като към свои
собствени; заприходил ги е като активи в книгите на кооперацията и всяка
година за тях са правени амортизационни отчисления; само ищецът
упражнява фактическа власт върху тях, като след 2000 год. ги е отдавал под
наем; след влизане в сила на цитираното решение на РС – Поморие, с което е
прекъсната придобивната давност за ремонтната работилница, от 24.06.2009
год. е започнала да тече нова давност, тя е изтекла на 24.06.2019 год.; по
отношение на склад „Децфонд“ придобивната давност не е прекъсвана със
съдебно решение; процесните имоти са декларирани пред Община Поморие
като собственост на ПК „Фар“, която е заплащала и дължимите данък и такси;
за двата имота склада са издадени удостоверения за търпимост на Община
Поморие, по см. на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ; сграда с идентификатор
57491.505.110.5 неправилно е била записана като собствена на ответника
„Бутед“АД; този ответник е предявил иск против ПК „Фар“ по гр. д. №
257/2001 год. на ПРС, за собственост върху недвижим имот – складово
помещение с площ от 360 кв. м. („Децфонд“), находящо се в имот пл. № 1458,
кв. 112 по плана на гр. Поморие, който иск бил отхвърлен като
неоснователен.
Ответниците-физически лица оспорват исковете с твърдения, че са
легитимирани като наследници на братя М. – собственици на 3876 кв. м. в ид.
ч. от ПИ с идентификатор 57491.505.110 по КККР на гр. Поморие, целия с
площ от 6744 кв. м., на основание наследяване и реституция по чл. 1 и чл. 2,
ЗВСОНИ; процесната сграда няма траен градоустройствен статут, изградена
е без строителни книжа, не е била предвидена в плана на гр. Поморие и като
такава не е била пречка за реституирането на имота в полза на ответниците;
оспорват представените удостоверения за търпимост, изд. от Община
4
Поморие; сградата не била предвидена за изграждане по действащия към
1960-70 год. план на гр. Поморие и не е била търпима по действащите
градоустройствени правила и нормативи по ЗПИНМ, т. е. няма статут на
търпим строеж; оспорва се твърдението на ищеца, че процесната сграда е
строена със средства на кооперацията, тъй като в производството по гр. д. №
226/2004 год. на РС – Поморие три съдебни инстанции са установили липсата
на правоприемство между ищеца и РПК „Наркооп“ и следва да бъде зачетена
обвързващата сила на мотивите; ответниците сочат, че въпреки твърдението
на ищеца, сградата се състои от две самостоятелни сгради, то цялата
постройка е била предмет на иска по гр. д. № 226/2004 год. на ПРС; изложени
са твърдения за невярност на Удостоверение № 9305/1940 от 03.04.2007 год.,
изд. по фирм. д. № 9305/1990 год. на БсОС; липсва основание за записване на
процесната сграда в счетоводните книги на ищеца и заприходяването й като
негов актив; оспорена е идентичността между процесната сграда и тези по
представените по делото копия на сметка 203; не е налице придобивна
давност с начален момент извършеното записване и крайна дата 24.06.2019
год. Ответниците считат, че фактическата власт, като елемент на владението,
следва да е явна и несъмнена, да е сигурно, че владетелят държи вещта за себе
си, а не за другиго, докато в исковата молба такива твърдения отсъстват; не е
ясно кога точно е установена фактическата власт, от кого е получена, на кого
е противопоставено владението; оспорен е и субективният елемент на
владението – ищецът няма съзнанието на владелец, считано от влизане в сила
на определението на ВКС, постановено по касационното обжалване по гр. д.
№ 226/2004 год. на РС – Поморие; след влизане в сила на решението по гр. д.
№ 226/2004 год. на РС – Поморие ищецът е бил наясно, че не притежава права
и не е владелец; липсата на владение се потвърждава и от факта, че
процесната сграда е била записана на „Бутед“ АД, което дружество е
предявило иск по гр. д. № 257/2001 год. на РС – Поморие, а ответниците –
физически лица са инициирали спор за собственост по гр. д. № 152/2012 год.
на РС – Поморие; представените от ищеца договори за наем не установяват
владение, тъй като сградата се е ползвала от наематели на „Бутед“АД; едва
със заявлението си от 05.11.2020 год. пред СГКК – Бургас ищецът е заявил
собственическа претенция, а това е първото действие, с което ПК „Фар“ е
обективирала намерението си за своене по ясен и несъмнен начин.
Ответниците – физически лица молят съда да отхвърли иска по чл. 124, ГПК,
5
което налага отхвърляне и на иска по чл. 54 ал. 2, ЗКИР, като им бъдат
присъдени направените деловодни разноски; ангажират доказателства.
Ответникът „Бутед“ АД оспорва иска за собственост, оспорва
верността на Нотариален акт № 102/2001 год. на нотариус рег. № 249, както и
правоприемството между ищеца и РПК „Наркооп“ и излага следните
твърдения: правоприемство не може да се установи само с представеното
удостоверение на БсОС, защото е необходимо доказване на всички елементи
от сложен фактически състав; липсата на правоприемство е установено в
производството по гр. д. № 226/2004 год. на РС – Поморие; оспорва
идентичността на процесната сграда с идентификатор 57491.505.110.5, с
площ 524 кв. м., и посочените от ищеца две сгради – ремонтна работилница с
площ от 160 кв. м. и склад „Децфонд“ с площ от 360 кв. м.; процесната сграда
и преди влизане в сила на КК на гр. Поморие е била отразявана като единна
сграда; оспорва се твърдението на ищеца, че процесната сграда е била
предмет на иска по гр. д. № 257/2001 год. на ПРС – ответникът твърди, че
предмет на производството е била друга постройка, склад за вълна, а не склад
„Децфонд“; по същото дело не е установена със сила на пресъдено нещо
легитимацията на ищеца като собственик на сграда с идентификатор
57491.505.110.5; в производството по гр. д. № 226/2004 год. на ПРС –
Поморие е прието, че ПК „Фар“ не е собственик на сграда „Ремонтна
работилница“ в имот № 1458, кв. 112, и е отменен нотариалният акт за
собственост по давност, от който нотариален акт ищецът черпи права и в
настоящото производство; ищецът не е владял имота необезпокоявано и явно;
липсват доказателства за анимуса на ищеца да свои сградата и да е
противопоставил владението си на „Бутед“ АД или на ответниците –
физически лица; представените договори за наем и допълнителни
споразумения към тях не се отнасят за процесната сграда; тази сграда е била
собственост на „Бутед“ АД, а преди това – собственост на праводателя на
дружеството (ДП „Търговия на едро“), изградена от Окръжно търговско
предприятие съобразно Генерален план, одобрен на 01.12.1967 год. от ОбНС
– Поморие; ПК „Фар“ и РПК „Наркооп“ никога не са притежавали сгради в
имот пл. № 1458 в кв. 112 по плана на гр. Поморие, затова в разписния списък
към плана от 1988 год. сградата не е била записана на тяхно име.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
6
преценка на събрания доказателствен материал, намира предявения
положителен установителен иск за право на собственост върху постройката
за основателен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване на
релевантните факти, произтичащи от избраното от него правно основание за
оригинерния способ за придобиване на правото на собственост –
недобросъвестно давностно владение върху цялата постройка с
идентификатор 57491.505.110.5, изтекло през 10-годишния период
24.06.2009-24.06.2019 год. (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗС).
Съдът намира, че такова доказване е проведено. Упражняваната от ищеца
фактическа власт се установява от показанията на разпитаните свидетели,
срещу показанията на които не е проведено насрещно доказване. Според
свидетеля Ф. Н., и след 1990 год. сградата се е ползвала от ищеца, който я
отдавал под наем през периода 2002-2016 год., а „никога М. … не са ни
взимали складовете“ и „повече никой не е идвал да иска сградите“. Според
свид. И. И., ремонтната работилница била ползвана от баща му и от свидетеля
по наемен договор с кооперацията – през периода 2000-2012 год., след което
само свидетелят ползвал склад „Децфонд“ по наемен договор, от 2012 год. до
настоящия момент. От представените по делото писмени наемни договори и
споразумения към тях е видно, че ищецът е предоставял на контрахентите си
държането на наеманите обекти – „ремонтна работилници“ и „склад – бивш
„Децфонд““, т. е. фактическата власт върху тях е била предавана на наемателя
от наемодателя, а не от трето лице.
По делото не е проведено доказване от ответниците за действия, с
които са прекъснали фактическата власт на ищеца през процесния период,
или са изключили намерението му да свои постройките. Отдаването на
помещенията под наем не изключва владението на наемодателя, който държи
вещта чрез другиго – наемателя (чл. 79, ал. 1, ЗС). Владението на ищеца през
целия процесен 10-годишен период е било продължително, явно и несъмнено;
липсват насрещни доказателства, че през този период или през част от него
владението на ищеца е било отнето или смутено от ответниците или от трети
лица.
Съдът споделя становището на ответниците за формирана с решението
по гр. д. № 226/2004 год. на ПРС сила на пресъдено нещо, отричаща
легитимацията на ищцовата кооперация като собственик на процесната
7
постройка. Това решение, обаче, не установява легитимацията на физическите
лица – ответници като собственици на същата недвижимост, тъй като съдът
не е бил сезиран с насрещна претенция, т. е. посоченото решение не
установява коя от страните в процеса е била собственик на постройката към
датата на приключване на устните състезания. По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че не е налице правна пречка за извършване
на преценка дали ищецът-ПК е придобил спорната сграда по давност след
влизане в сила на решението по гр. д. № 226/2004 год. на ПРС. В
разглеждания казус легитимацията на ищеца като правоприемник на РПК
„Наркооп“ е ирелевантно обстоятелство, тъй като давността обхваща период
на твърдяно владение само на ищеца, а не и на негов праводател, чието
владение да се присъединява или чиито права имат значение за придобивното
основание. Съдът не следва да се произнася по твърдението на владение на
ремонтната работилница преди 24.06.2009 год., който е обхванат от силата на
пресъдено нещо по цитираното дело на ПРС. За другата част от постройката –
склад „Децфонд“, тази правна пречка не съществува, тъй като складът не е
бил предмет на предявения иск, отхвърлен от ПРС, но и за тази част от
постройката ищецът се позовава на владение само през 10-годишен период с
начална дата 24.06.2009 год., поради което съдът е ограничен в рамките на
сезирането си. Предвид обстоятелството, че ищецът основава претенцията си
на 10-годишно недобросъвестно владение през периода 2009-2019 год.
(такива са и изявленията на процесуалния му представител в откритите
съдебни заседания на 01.12.2021 год. и 09.03.2022 год.), проверката на съда се
ограничава до установяване на твърдените от ищеца фактическа власт и
намерение за своене. Към началото на процесния период на владение
съдебната процедура по реституция на земята в полза на наследодателя на
ответниците-физически лица е била приключила с решението на
касационната инстанция по гр. д. № 32/1997 год. на ПРС, поради което за
спорния имот след 10.04.2003 год. не е действала нормативната забрана по чл.
5, ал. 2, ЗВСОНИ.
При липсата на други доказателства, съдът приема, че след влизане в
законна сила на решението по гр. д. № 226/2004 год. на ПРС
собственическите претенции на ищеца са били оспорени от ответниците-
физически лица с възражението им до СГКК – Бургас от 23.11.2020 год. (ПК
„ФАР“ е узнала за съдържанието му по-късно). Това извънсъдебно изявление,
8
обаче, не следва да бъде квалифицирано като смущаващо владението и
прекъсващо давността, тъй като не попада сред хипотезите на чл. 116, ЗЗД – в
тази насока е Решение № 60108/22.11.2021 год. по гр. д. № 3534/2020 год. на
II ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК. За пълнота следва да се има
предвид и фактът, че посоченото възражение на ответниците-физически лица
е депозирано към дата, когато, според настоящия съдебен състав, 10-
годишната придобивна давност вече е изтекла в полза на ищцовата
кооперация. Подадените от ответниците-физически лица на 25.10.2012 год. и
на 28.03.2013 год. писмени молба и жалба до Община Поморие и РДНСК –
Бургас, за премахване на незаконно изградените постройки, в т. ч. и
процесната, не са адресирани до ищеца и няма данни да са му били връчени и
кога.
Прекъсване на давността не е извършена и с подаването на исковата
молба от „Бутед“ АД против ПК „ФАР“ – л. 275-276 по описа на делото, по
която е образувано гр. д. № 257/2001 год. на ПРС, тъй като няма данни за
уважаване на собственическия иск на ответното АД, с оглед приложението на
чл. 116, б. „б“, ЗЗД.
Делото не съдържа доказателства, а и няма твърдения в тази посока, че
през процесния 10-годишен период ответниците – физически лица (или част
от тях) са упражнявали фактическа власт върху имота за себе си или за
другиго; не може и да се приеме, че такава фактическа власт се е
осъществявала чрез ищцовата кооперация, като държател в полза на
ответниците-физически лица. Липсват и доказателства двете ответни
дружества да са били държатели или владелци на сградата. Владението е
осъществявано само от ищеца – първоначално за свои нужди, а впоследствие
– чрез отдаване на сградите под наем, като в тази насока са изцяло
съвпадащите показания на разпитаните свидетели, както и наемните договори
и споразумения към тях. Предвид изложеното, съдът приема, че не е оборена
презумпцията по чл. 69, ЗС, тъй като владението на ищеца не е
трансформирано в държане на постройката (или на част от нея) в полза на
друго лице. Тежестта за доказване се носи от страната, което цели оборването
на презумпцията, а в настоящия казус това са ответниците; те следва да
установят наличието на основание за упражняване на фактическа власт от
ищеца, изключващо намерението му за своене, за да не настъпи вещното
9
действие на придобивната давност. При необорване на презумпцията по чл.
69, ЗС съдът е длъжен да приеме, че при осъществена фактическа власт върху
спорната вещ е осъществен и презумираният факт за намерението вещта да се
държи като своя. Тази презумпция ползва владелеца дори в отношенията му с
лицето, което е притежавало правото на собственост върху вещта към
началния момент на давностния срок, и възлага на последния
доказателствената тежест да установи, че е налице основание за
упражняването на фактическата власт, т. е. че вещта е била държана за
другиго. Само ако се установи наличието на такова основание,
упражняващото фактическата власт лице ще следва да проведе пълно и
главно доказване на факта, че е упражнявало фактическата власт за себе си,
противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение – вж.
Решение № 31/08.02.2016 год. по гр. д. № 4539/2015 год. на І ГО на ВКС и
Решение № 60173/15.12.2021 год. по гр. д. № 1431/2021 год. на I ГО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК. Индиция за намерението на ищеца да свои
двете постройки – ремонтната работилница и склада, е сключването на
договори за наем от собствено име като наемодател, като липсват данни за
предаване на част или на целия наем на ответниците-физически лица
(реститути на терена под процесната сграда) или на ответното АД; няма
данни и за заплащано от ищеца в полза на реститутите обезщетение за
ползваната част от терена под сградата.
В разглеждания казус намерението на ищеца да свои процесната
сграда е обективирано по несъмнен начин и чрез предявяване на
собственическия иск по гр. д. № 226/2004 год. на ПРС. Отхвърлянето на тази
претенция отрича претендираното право на собственост, но не изключва
намерението за своене, поради което настоящият състав приема, че animus-ът
на ищеца е обективиран по отношение на собствениците на терена чрез
действия, които недвусмислено сочат на отричане на правата им (Решение №
60162/07.12.2021 год. по гр. д. № 822/2021 год. на I ГО на ВКС).
Предвид изложеното, установителният иск за правото на собственост
върху сграда с идентификатор 57491.505.110.5 по КККР на гр. Поморие,
придобито чрез недобросъвестно давностно владение, е основателен и следва
да бъде уважен.
10
Съдът намира за основателен и обективно съединения иск по чл. 54,
ал. 2, ЗКИР. В разглеждания казус грешката в кадастралната карта на гр.
Поморие се състои в неправилното заснемане на сграда с идентификатор
57491.505.110.5 като единна постройка. Видно от устното пояснение на
експертното заключение на вещото лице Мирчо Мавродиев в откритото
съдебно заседание на 08.06.2022 год., според плана от 1968 год. заснетата като
цяла постройка се състои от две отделни сгради, налице е идентичност между
тази сграда по плана от 1968 год. и по сега действащата КК на гр. Поморие.
Съдът не кредитира противоположното по съдържание заключение на вещото
лице Ст. Р., което се базира само на липсата на посочени в частично
отменения Нотариален акт № 102/2001 год. граници на постройките – склад и
ремонтна работилница. Заключението на вещото лице Мавродиев за
местоположението на постройката е основано на координатната система,
поради което следва да бъде възприето като обосновано.
Различието в годините на построяване и в архитектурно-
конструктивния аспект на двете части на процесната сграда са установени и
от вещото лице арх. Малина Антова в заключението й от 05.07.2023 год.,
неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че сградата се състои от
две части – югозападна и североизточна. Първата е построена преди 1967
год., отразена като съществуваща в кадастралния и регулационен план на
града от 1968 год. Втората сграда, североизточната, е построена през 1967-68
год., и е била отразена в Генплан от 1967 год. като „несъществуваща“ към
този момент. От така събраните доказателства, неопровергани с насрещно
доказване, съдът приема, че са налице две отделни, самостоятелни постройки,
с различно предназначение, чиято конструкция „на калкан“ не ги превръща в
единна сграда.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице грешка в КК на гр.
Поморие, поради което искът по чл. 54, ал. 2, ЗКИР следва да бъде уважен, с
постановяване на общ диспозитив и по първия предявен иск – вж. Решение №
60157/26.11.2021 год. по гр. д. № 2040/2021 год. на I ГО на ВКС, докладчик
съдията Светлана Калинова, и Решение № 26/21.03.2022 год. по гр. д. №
1903/2021 год. на І ГО на ВКС, докладчик съдията Гълъбина Генчева.
В изпълнение указанията на ВКС за правилно прилагане на закона – т.
4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 год. по тълк. д. № 8/2014 год. на
11
ОСГК, съдът следва да обяви скицата-проект към допълнителното
заключение на вещото лице Мирчо Мавродиев от 23.05.2023 год., на л. 568 по
описа на делото, за неразделна част от настоящото съдебно решение.
Основателността на предявения иск налага осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в общ размер от 4325
лева – сбор от платените държавни такси, адвокатско възнаграждение и
депозити за вещи лица, съгл. представения списък по чл. 78, ал. 1 във вр. с чл.
80, ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците по чл.
78, ал. 5, ГПК, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено
от ищеца – 3225 лева, е минималният по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
год. (в ред. й към на датата на сключване на договора за правна защита между
ищеца и процесуалния му представител).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 124, ал 1, ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, ЗС, по отношение ответниците М. В. М., ЕГН *******, М. Л. С., ЕГН
**********, А. Л. С., ЕГН **********, Е. Г. М., ЕГН **********, М. Г. С.,
ЕГН **********, И. Л. Л., ЕГН **********, С. И. Л., ЕГН **********, И. С.
С., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, Е. Г. К., ЕГН **********, О.
А. К., ЕГН **********, М. А. Д., ЕГН **********, Щ. П. Л., ЕГН **********,
А. Г. К., ЕГН **********, З. С. Г., ЕГН **********, З. А. Т., ЕГН *******, А.
Г. Х., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван
Богоров“ № 1, ет. 1 – адв. Таня Илиева; „Бутед“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар К.“ № 166, и „Валас“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Кремиковци, кв. Челопечене, ул. „Стоян Шонев“ № 25, че, на основание
давностно владение през периода 24.06.2009-24.06.2019 год., ищецът
Кооперация „ПК Фар“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1,
представлявана от синдика Вечислав Чанков, е легитимиран като собственик
12
на следните два недвижими имота: МАСИВЕН СКЛАД „Децфонд“, с площ
от 360 кв. м., с носещи стени – зидария от плътни тухли, стоманобетонни
колони и пояс по фасади югозапад и югоизток, тухлен надзид и дървена
двускатна покривна конструкция, без таванска плоча или гредоред, и
МАСИВНА СГРАДА „Ремонтна работилница“, с площ от 160 кв. м., с
фасадни стени – зидария от решетъчни тухли, със стоманобетонна носеща
конструкция – колони, греди и стоманобетонна таванска плоча, двете
разположени в поземлен имот с идентификатор 57491.505.110, които две
сгради по сега действащата кадастрална карта на гр. Поморие погрешно са
заснети като една – СГРАДА с идентификатор 54791.505.110.5; адрес на
имота: гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 54791.505.110; площ на сградата – 524 кв. м.; брой надземни
етажи – 1; предназначение – складова база, склад.
ОБЯВЯВА скица – проект към допълнителното експертно заключение
на вещото лице Мирчо Мавродиев от 23.05.2023 год., пришита на л. 568 по
описа на делото и приподписана от настоящия съдебен състав, за неразделна
част от съдебното решение, по иска с правно основание чл. 54, ал. 2, ЗКИР.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН *******, М. Л. С., ЕГН **********, А. Л. С.,
ЕГН **********, Е. Г. М., ЕГН **********, М. Г. С., ЕГН **********, И. Л.
Л., ЕГН **********, С. И. Л., ЕГН **********, И. С. С., ЕГН **********, С.
С. С., ЕГН **********, Е. Г. К., ЕГН **********, О. А. К., ЕГН **********,
М. А. Д., ЕГН **********, Щ. П. Л., ЕГН **********, А. Г. К., ЕГН
**********, З. С. Г., ЕГН **********, З. А. Т., ЕГН *******, А. Г. Х., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 1, ет.
1 – адв. Таня Илиева; „Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Цар К.“ № 166, и „Валас“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Кремиковци, кв.
Челопечене, ул. „Стоян Шонев“ № 25, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплатят на Кооперация „ПК Фар“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1,
представлявана от синдика Вечислав Чанков, деловодни разноски в размер от
4325 лева.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на настоящото
13
решение в Службата по вписванията при РС – Поморие, след влизането му в
законна сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от получаване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14