РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№128
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА
адм. д. № 838 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Постъпила
е жалба от А.С.Щ.,***, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. „****“ № 38 против Решение № 2153-15-78 от 10.03.2021 г.
на директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ 01476 от 04.12.2020г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
Недоволна от
решението, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-84/15.02.2021 г., иска
отмяна на акта. Според жалбоподателя, директорът на ТП на НОИ – Пловдив не се е
произнесъл по нито едно от възраженията в жалбата срещу разпореждането. Счита
също така, че посочените в разпореждането и решението текстове на закона, не се
тълкуват и не се прилагат правилно от административния орган, тъй като няма
никакви доказателства, че е ползван документ с невярно съдържание, тъй като
пенсионното досие е изгубено, което е извън властта на жалбоподателя. Сочи се, че е налице влязло в сила съдебно
решение, с което е категорично установено, че не е налице хипотезата на чл.99
ал.1 т.5 от КСО. Твърди се, че изгубването на преписката не е посочено като
хипотеза в чл.99 ал.1 от КСО, още повече, че от съда е прието, че
жалбоподателят няма отношение към изгубването на преписката и това не може да
се тълкува в негова вреда. Счита също
така, че казусът е абсолютно същия и вече има влязло в сила съдебно
решение.Иска прекратяване на делото, алтернативно, отмяна на оспорения
административен акт. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адв.П., които молят съда да уважи жалбата.
Ответникът -
директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Велева
намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я
отхвърли по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, XII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
С Разпореждане № 174/30.06.2000
г., на основание чл.2 ал.1 от ЗП /отм./, чл.46а от ЗП /отм./ и §25 от
ЗИДЗП/1996 г. (отм.), при навършена възраст 53 г. 07 м., е отпусната личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.С.Щ., считано от 01.12.1999 г.
Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от трета категория – 10
г. 06 м. 22 г., осигурителен стаж от втора категория – 24 г. 04 м 00 д., или
общ осигурителен стаж към втора категория – 32 г. 09 м.12 д., а на основание
чл.104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория – 40 г. 11 м.
22 д. Индивидуалният коефициент на
пенсията е 2.198, изчислен от доход за период 01.01.1984 г. – 31.12.1986 г. –
19 328.00 лв. и доход за периода 15.01.1998 г.0 30.11.1999 г. – 7 276.80
лв.
При преглед на
пенсионните досиета, съхранявани в ТП на НОИ – Пловдив, е установено, че
пенсионното досие на А.С.Щ. не е открито в архивохранилището на отдел „Пенсии“.
След преглед на предоставеното копие на иззетото като веществено доказателство
оригинално пенсионно досие на А.С.Щ. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по
описа на РП – Пловдив е установено:
Първо копие на
оригинално пенсионно досие:
Описаният стаж от
14.02.1963 г. до 30.04.1974 г. и от 16.02.1983 г. до 31.03.1996 г. като рентгенов лаборант и от 08.076.1974 г.
до 15.02.1983 г., като лаборант в Обединена районна болница – Пловдив и Втора
общинска болница – Пловдив, не съответства на установения в процеса на
възстановяване на пенсионното досие осигурителен стаж. Съгласно обр. УП 3 № УП3-1/18.03.2014
г., , издадено от УМБАЛ „Свети Мина“ – Пловдив, А.С.Щ. е работила в периода от
01.08.1970 до 28.02.1971 г. – 07 м., като акушерка. Удостоверен е стаж като
акушерка за периода от 02.03.1971 г. до 13.06.1997 г. от трета категория – 26 г. 03 м. 11 д. с обр.
УП 3 № 14/03.01.2014 г., издадено от УМБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Пловдив.
С писмо изх. №
2175-15-271#3/08.06.2020 г. е изискана информация от „АСО“ ЕООД – Пещера за трудовата
дейност на Щ. през периода от 15.01.1998 г. до 30.11.1999 г. и получено
възнаграждение през същия период. С
писмо изх. № 17/15.06.2020 г. ТП на НОИ – Пловдив е уведомено, че от
направената справка няма данни А.С.Щ. да
е работила в „АСО“ ЕООД – Пещера за посочения период и същата не фигурира във
ведомостите на фирмата.
Второ копие на
оригинално пенсионно досие:
С писмо изх. №
2175-15-271#/08.06.2020 г. до отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да се
извърши проверка в приетата документация на „Оранжерии“ ЕООД – Първомай за
трудовата дейност на Щ. за периода от 14.02.1963 г. до 30.04.1974 г. С писмо
изх. № Ц55006-15-593#2/03.07.2020 г. ТП на НОИ – Пловдив е уведомено, че не могат да бъдат
издадени съответните документи за осигурителен стаж и доход за посочения
период, тъй като в намиращите се в ТП на НОИ – Пловдив документи на
осигурителя, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, липсва информация за
отработени дни и получено възнаграждение за А.С.Щ. за периода от 001.01.1970 г.
до 30.04.1974 г., а за времето от 14.02.1963 г. до 31.12.1969 г. не може да
бъде удостоверен стажът на лицето, тъй като
поради изтичане срока на съхранение, документите са унищожени по реда,
определен в Закона за националния архивен фонд. Освен това, при служебното
възстановяване на осигурителния стаж и по декларираното от Щ. е удостоверено,
че същата е работила като акушерка за времето от 01.08.19070 г. до 28.02.1971
г., съгласно УП 3 № УП3-1/18.03.2014 г., издадено от УМБАЛ „Свети Мина“ –
Пловдив, и от 02.03.1971 г. до 13.06.1997 г., съгласно обр. УП 3 №
14/03.01.2014 г., издадено от УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Пловдив.
С писмо изх. №
2175-15-271г. до отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да се извърши
проверка в осигурителя „Топлофикация – юг“ ЕАД – Пловдив за трудовата дейност
на А.С.Щ., като работник кухня за периода от 08.06.1974 г. до 15.02.1983 г.
Съгласно Констативен протокол № КП-5-15-00788339/24.07.2020 г. на контролен
орган при ТП на НОИ – Пловдив, при извършената проверка е установено, че Щ. не
фигурира в разплащателните ведомости на дружеството за периода от 08.06.1974 г.
до 31.12.1977 г. Поради организационни промени, разплащателните ведомости на
звено „Непромишлен персонал“, стол ТЕЦ – Пловдив, за периода от 01.01.1978 г.
до 31.12.1983 г. се намират на съхранение н „НЕК“ ЕАД, предприятие
„Водноелектрически централи“ – Пловдив. Съгласно КП №
КП-5-15-00788281/23.07.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, при
извършена проверка е установено, че Щ. не фигурира в разплащателните ведомости
на дружеството за периода от 01.01.1978 г. до 15.02.1983 г. Удостоверено е, че
е работила като акушерка от 02.03.1971 г. до 13.06.1997 г., съгласно обр. УП 3
№ 14/03.01.2014 г., издадено от УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Пловдив.
С писмо изх. №
2175-15-2711/08.06.2020 г. до отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Кюстендил е изискано
да се извърши проверка в приетата документация на ОСП на заличено ГКЗС „Витоша“
– Симеоново за трудовата дейност на Щ. за периода от 26.02.1983 г. до
31.03.1996 г. и полученото възнаграждение от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г.,
като е приложено копие на обр. УП 2 № 81/27.12.1999 г. С писмо изх. №
Ц5506-09-2033#2/21.07.2020 г. ТП на НОИ – Пловдив е уведомено, че в приетата
документация на осигурителя в периода от м.02.1983 г. до м.12.1995 г. лисват
данни за А.С.Щ.. С писмо изх. № Ц5506-09-2033#1/17.07.2020 г.
уточняват, че приетата разплащателна документация на ОСП на заличено ТКЗС
„Витоша“ – Симеоново, с ППП №323/19.10.2007 г. е с крайна дата да 31.12.1995 г.
и не могат да бъдат издадени образци за стаж и доход на Щ. от 01.01.1996 г. до
31.03.1996 г. Удостоверено е, че същата е работила като акушерка от 02.03.1971
г. до 13.06.1997 г., съгласно обр. УП 3 №14/03.01.2014 г., издадено от УМБАЛ
„Св. Пантелеймон“ – Пловдив.
С
писмо изх. № 2175-15-271#4/29.06.2020 г. до отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Стара
Загора е изискано да бъде извършена проверка в осигурителя „Агростарт
корпорейшън“ ООД – Стара Загора, която да установи трудовата дейност на А.Щ. за
периода от 15.01.1998 г. до 30.11.1999 г., като свинегледач и полученото възнаграждение
за същия период. Приложено е копие на обр. УП 2 – 58/14.12.1999 г., издадено от
името на дружеството, което е част от представеното копие на пенсионното досие.
Съгласно КП № КП-5-15-00793063/05.08.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Стара Загора е установено, че при проверката на разплащателните ведомости за
периода от 15.01.1998 г. до 30.11.1999 г., А.С.Щ. не фигурира. При проверката на книгата, в която са описани
всички издадени образци УП 3 и УП 2, под № 57 и № 58, има издадени образци УП 3
и УП 2, но с други дати и на името на други лица. В приложената декларация към
КП, от името на управителя на дружеството е заявено, че Щ. не е работила в
дружеството и не са й издавани обр. УП 3 и УП 2. Печатът, с който е подпечатан
обр. УП 2 № 58/14.12.1999 г. се различава от този, с който разполага
осигурителя.
Предвид
гореизложеното, на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО и чл.68 ал.3 от КСО,
ръководител „Пенсионно осигуряване“ е отменил Разпореждане № 174/30.06.2000 г.
и е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, на
основание чл.68 ал.3 от КСО, при общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория (на основание чл.104 от КСО) – 26 г. 10 м. 11 д., направени са
съответните преизчисления през годините и е посочен начинът на изплащане на
пенсията.
Недоволна
от това разпореждане, Щ. го обжалва пред горестоящия в йерархията
административен орган, който с Решение № 2175-15-78/10.03.2021 г. е оставил без
уважение жалба вх. № 1012-15-84/15.02.2021 г.
Решаващият
орган изцяло е възприел фактите, така, както са описани в оспореното разпореждане
и събраните по административната преписка доказателства. Изложил е подробни
доводи, кое е наложило проверка правомерността на отпуснатата и получавана от А.С.Щ.
лична пенсия за ОСВ, а именно: - нови доказателства, предоставени на магнитен
носител, постъпили по образувано ДП № 260/2019 г. по прок. преписка № 2818/2019
г. по описа на РП – Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени
средства – пенсионни досиета, сред които и тези на А.С.Щ., подробно описани
по-горе в настоящото изложение.
В
решението се посочва, че във връзка с тези новооткрити доказателства,
пенсионният орган е осъществил кореспонденция и проверка в осигурителите, при
които е вписано, че е работило лицето А.С.Щ., съгласно подаденото от нея
заявление за пенсиониране. В резултат на тези проверки е установено по
безспорен начин, че осигурителният стаж, осигурителният доход и определеният
индивидуален коефициент в Разпореждане №
174/30.06.2000 г. се различават съществено от действително положения
осигурителен стаж от Щ., както в определената продължителност, така и по
отношение условията на полагане на труд, като
е удостоверено, че същият не попада в обхвата на никоя от точките в ПКТП
(отм.). Установено е и несъответствие на получения осигурителен доход от Щ.,
съгласно служебно набавените документи за осигурителен доход.
Крайният
извод на решаващия орган е, че разпореждането от 01.12.2020 г. на ръководител
„ПОИ“ при ТП на НОИ – Пловдив, е правилно и законосъобразно, тъй като
безспорно, от събраните в хода на административното производство доказателства,
е установено наличието на хипотезата на чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО, а именно –
налице е неправомерно отпусната пенсия на Щ. въз основа на неистински документи
и/или документи с невярно съдържание, с Разпореждане № 174/30.,06.2000 г., на
която същата няма право, тъй като не е придобила стаж като продължителност и
категория, позволяващи й, да се пенсионира на 53 години, при възраст за
пенсиониране на жените през 1999 г. – 55 години. Предвид това и на основание разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО, решаващият орган е оставил без уважение жалбата на А.С.Щ. срещу
разпореждане от 04.12.2020 г. на ръководител "ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.
Именно това
решение, с която е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол №
01476/04.12.2020 г., е обжалваният в настоящото производство административен
акт.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени: - писмо вх. № 9923/04.06.2021 г. на РС –
Пловдив; писмо вх. № 13751/29.07.2021 г. на ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Икономическа полиция“, ведно с копия на оригиналните пенсионни досиета на Щ.;
адм. д. № 1225/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
допустима и подадена от лице, имащо правен интерес в законоустановения срок,
предвид факта, че оспореното пред настоящата инстанция решение е връчено на пълномощника
на А.С.Щ. на 12.03.2021 г., видно от
приложеното копие на известие за доставяне (л.9), а жалбата е подадена
на 25.03.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението на
директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Потвърденото с него разпореждане е
издадено на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО, като административното
производство е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Като правно основание на процесното
разпореждане, каза се, е посочена разпоредбата на чл.99 ал.1 от КСО. В тази
връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.99 ал.1 от КСО, дава
възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО, да изменят или отменят
влязлото в сила разпореждане по чл.98 от органа, който го е издал: 1. по
заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за: a)
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70,
ал. 17; б) гражданското си състояние; 2. по инициатива на органа – когато се
установи, че: a) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен
документ или на документ с невярно съдържание; б) инвалидността, за която е
отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на
извършено от него умишлено престъпление; в) смъртта на наследодателя, от когото
е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на
извършено от него умишлено престъпление; г) пенсията е неправилно отпусната или
неправилно е отказано отпускането й; д) пенсията е определена в неправилен
размер.
В случая няма спор, че издателят на
разпореждането от 30.06.2020 г. е ръководителят на "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността
по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган –
Разпореждане № № 46041049968протокол N01476 от 04.12.2020г., е издаден на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО, то безспорно е налице и търсената от закона хипотеза на неправилно
отпусната пенсия.
В този смисъл, неоснователно е възражението
на жалбоподателя в насока липса на конкретна хипотеза на чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО, предвид обстоятелството, че в оспореното разпореждане е изрично посочено,
че във връзка с извършена проверка на основание чл.108 ал.1 от КСО,
Разпореждане № 174/30.06.2000 г. е изменено на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО поради обстоятелството, че при пенсионирането си Щ. е представила документи
с невярно съдържание, както за определяне на осигурителния стаж и категорията
труд, така и за определяне на индивидуалния коефициент на лицето.
В този ред на мисли, следва да се посочи и,
че неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока твърдението, че „В потвърденото от директора на ТП на НОИ –
Пловдив разпореждане е записано, че се отпуска лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 10.04.2011 г. пожизнено по чл.68 ал.3 от КСО“. Това, че
пенсията е отпусната пожизнено, не означава, че същата не е под режима на чл.98
ал. 1 и чл.99 от КСО, което ще рече, че при настъпване на някое от
обстоятелствата по чл.99 от КСО, длъжностното лице по чл.98 ал.2 от КСО винаги
може да измени, осъвремени, спре, възобнови, прекрати или възстанови пенсия.
В конкретния случай, по воденото ДП №
260/2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив,
прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, са приобщени нови писмени доказателства –
пенсионни досиета, сред които е и пенсионната преписка на А.С.Щ., състоящо се
от два броя предложения за пенсиониране/молба с един и същи входящ номер - №
32761, от една и съща дата – 19.06.2000 г., двете подписани от лицето и приети
от едно и също длъжностно лице – Ал. Барбалечева (доколкото се чете), но с
различни приложения към тях: - приложените документи за удостоверяване на
осигурителен стаж и възраст са от различни осигурители.
Отделно от това, следва да се отбележи, че от
тези представени нови доказателства е установено, че осигурителният стаж и
доход, фигуриращи в тях, въз основа на който е определен индивидуалният
коефициент и отпуснатата пенсия на Щ. е недоказан, поради което следва да се
приложи чл.99 ал.1 от КСО, в който текст ясно и точно са определени основанията
за изменение, още повече, че в решението на директора се посочва, че правилно с
Разпореждане № **********/4, Протокол № N
01476/04.12.2020
г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, постановено по чл.99 ал.1
т.2 б.“а“ от КСО, е изменена личната пенсия. В случая не се касае до друго
разпореждане за определен нов размер на пенсията, а до разпореждане, издадено в
резултат на контролна проверка, извършена във връзка с представени
доказателства по ДП, които по никакъв начин не променят така установените факти
и обстоятелства, дори напротив, потвърждават се изводите на административния
орган в тази насока.
Още повече, че по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, предвид факта на разглеждане на жалбата в
настоящото съдебно производство.
В случая с А.С.Щ. се установява, че проблемът
касае липсата на предпоставката – осигурителен стаж по условията на чл.2 ал.1 и
чл.46а от Закона за пенсиите и §25 от ЗИДЗП /отм./ при условията на втора категория
труд при 20 години трудов стаж и 52-годишна възраст за жените, тъй като, от
една страна, при подаване на двете заявления с вх. № 32761/19.06.2000 г. Щ. е
представила различни описи с документи за определени периоди от време – така по
едното заявление са подадени: - удостоверение УП2 № 18/22.01.1996 г. от
„Оранжерии“ ЕООД – Първомай; удостоверение № 291/18.04.2000 г. от „Топлофикация
– юг“ ЕАД – Пловдив; удостоверение № 43/27.04.1999 г. от ТКЗС „Витоша“ –
Симеоново; удостоверение обр.30 № 57/14.12.1999
г. от „Агростарт корпорейшън“ ООД – Стара Загора. По второто заявление са
подадени: - удостоверение № 1874/15.12.1990 г. от Обединена районна болница
Пловдив; удостоверение № 281/18.04.2000 г. от Втора общинска болница Пловдив;
удостоверение № 109/11.05.2000 г. от „АСО“ ЕООД – Пещера.
От друга страна, по служебен път са изискани
от: УМБАЛ „Свети Мина“ – Пловдив, „Свети Пантелеймон“ Пловдив, „АСО“ ЕООД –
Пещера, „Оранжерии“ ЕООД – Първомай, „Таоплофикация – юг“ ЕАД – Пловдив ТКЗС
„Витоша“ – Симеоново и „Агростарт корпорейшън“ ЕООД – Стара Загора данни за
издадени удостоверения за осигурителен стаж и доход на лицето А.С.Щ., при което
са получени съответните отговори, подробно описани по-горе в настоящото
изложение, и чието повтаряне съдът намира за излишно.
При извършената съпоставка на събраните в
хода на административното производство документи и тези, представени при подаване
на молбата за пенсиониране, се установява, че през периодите: от 01.08.1970 г.
– 28.02.1971 г. и 02.03.1971 г. до 13.06.1997 г. Щ. е работила като акушерка,
съответно, в УМБАЛ „Свети Мина“ – Пловдив и „Св. Пантелеймон“ Пловдив.
Останалите осигурители не могат да представят никакви документи за осигурителен
стаж и доход, по различни причини също посочени подробно по-горе в решението.
Или иначе казано, безспорно, предвид
събраните в хода на административното производство и в настоящото съдебно производство
доказателства, безспорно се установи, че за периода от 01.08.1970 г. до
28.02.1971 г. и от 02.03.1971 г. до 13.06.1997 г. А.С.Щ. е работила като
акушерка в двете посочени по-горе лечебни заведения, което изключва всякаква
друга възможност лицето да е работило при останалите проверени от
административния орган осигурители, които са категорични, че няма данни за това
лице да е осигурявано при тях.
От друга страна, към представените от РП –
Пловдив копия на пенсионните досиета на Щ. по двете заявления с вх. № 32761/19.06.2000
г. за отпускане на ЛПОСВ са приложени редица удостоверения, подробно описани
по-горе, въз основа на които при отпускане на пенсията на лицето е определен
индивидуален коефициент 2.198
Очевидно е от установеното, че осигурителният
доход, от който са определени индивидуалният коефициент и размерът на пенсията
с Разпореждане № 174/30.06.2000 г. е в пъти по-голям от действителния доход за
съответните периоди, посочен в образеца, издаден от осигурителя за периода
01..01.1984 г. – 31.12.1986 г – 19 328.00 лв., а по настоящем – за периода
01.01.1988 г. – 31.12.1990 г. – 9 406.00 лв. и индивидуален коефициент
0.816).
В подкрепа на горните изводи са събраните по
административната преписка и по делото доказателства, а именно: - видно от
копието на оригиналните заявления за отпускане на пенсия, при подаването му
пред РУ „СО“ при НОИ, наред с описаните документи, удостоверяващи трудовия й
стаж в раздел А на заявлението, Щ. е
вписала под раздел Б. Други документи – посоченото по-горе удостоверение обр.
УП2 № 58/14.12.1999 г., издадено от „Агростарт корпорейшън“ ЕООД – Стара
Загора, в едното заявление, е посочен трудов стаж 1 г. 10 м. 15 д. и
осигурителен доход за периода 15.01.1998 г. – 30.11.1999 г. –
5 264 200.00 лв. и удостоверение обр. УП2 № 282/18.04.2000 г. от
Втора общинска болница – Пловдив с посочен трудов стаж 3 г. и осигурителен
доход за периода от 01.01.1984 г. – 31.12.1985 г. 19 328.42 лв.
Прави впечатление обаче, че към второ
пенсионно досие, освен посоченото удостоворение УП 2 № 282/18.04.200 г.,
издадено от Втора общинска болница – Пловдив, е приложено и удостоверение УП2 №
110/11.05.2000 г., издадено от „АСО“ ЕООД – Пещера, в което фигурират абсолютно
идентични данни с тези от удостоверение № 58/14.12.1999 г., издадено от
„Агростарт корпорейшън“ ЕООД – Стара Загора, а именно - трудов стаж 1 г. 10 м. 15 д. и осигурителен
доход за периода 15.01.1998 г. – 30.11.1999 г. – 5 264 200.00 лв.
В същото време, в представената от управителя
на „Агростарт корпорейшън“ ЕООД – Стара Загора декларация, включително и
проверката по разплащателните ведомости и други книжа, удостоверяващи осигурителен
стаж и доход, се установява, че лицето А.С.Щ. не фигурира в тях, дори нещо
повече, издадените под посочените номера удостоверения са на други лица и с
други дати.
Аналогична е информацията за Щ. и от
отговора, получен от „АСО“ ЕООД- Пещера – лицето А.С.Щ., за посочения период не
фигурира във ведомостите на дружеството.
От представените пък от УМБАЛ „Свети Мина“ –
Пловдив и УМБАЛ“ Св. Пантелеймон“ – Пловдив удостоверения обр. УП3, се
установява, че лицето А.С.Щ. е работила последователно в двете здравни
заведения като акушерка, през периода 01.08.1970 г. – 28.02.1971 г. и
02.03.1971 г. з 13.06.1997 г., който включва и периодът, посочен в УП2 №
282/18.04.2000 г., издаден от Втора общинска болница – Пловдив (01.01.1984 –
31.12.1985 г.)
При съпоставка на посочените по-горе
документа – тези по заявления с вх. № 33761/19.06.2000 г. и приложените към тях
удостоверения обр. УП-2, издадени от посочените по-горе осигурители, както и на
представените при проверката удостоверения, издадени от: УМБАЛ „Свети Мина“ –
Пловдив, УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ Пловдив, „Агростарт корпорейшън“ ЕООД – Стара
Загора, „АСО“ ЕООД – Пещера от
Медицински колеж към ВМИ – Пловдив, се вижда и очевидната разлика в
осигурителния доход, посочени в тях.
В жалбата се прави възражение, че „Не става ясно и няма никакви доказателства,
че приложеното към прокурорската преписка досие е, първо, оригинално, и второ,
че е пълно.“ Съдът намира и това
възражение за неоснователно, тъй като, на първо място, от страна на Щ. и нейния
процесуален представител не е извършено оспорване по реда на чл.193 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.118 ал.3 от КСО и, на второ място,
последната не представя никакви доказателства, които да оборят констатациите на
административния орган в тази насока, както в административното производство,
така и в настоящото съдебно такова.
Неоснователно е възражението и в насока, че с
решение по адм. д. № 14456/2014 г. на ВАС, VI
О., е прието, че не е налице хипотезата на чл.99 ал.1 т.5 от КСО. Тук е
необходимо да се посочи, че към датата на издаване на Решение № 3910/07.04.2015
г., постановено по адм. д. № 14456/2014 по описа на ВАС, VI
О., са липсвали доказателства за наличието на пенсионното досие на А.С.Щ..
Откриването на досието е станало възможно по време на производството по ДП №
260/2019 г. по прок. преписка № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив.Предвид
новооткритите доказателства, безспорно са били налице условията на чл.99 ал.1
т.2 б.“а“ от КСО, тъй като пенсията е отпусната въз основа на неистински или
подправен документ или на документ с невярно съдържание, както категорично се установи в настоящото съдебно
производство, при което следва да се приложи разпоредбата на чл.98 ал.1 и ал.2
от КСО.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
и в насока, че същата не може да носи последствията от изгубеното пенсионно
досие, което е сторено в резултат на действия на длъжностни лица при ТП на НОИ
– Пловдив, тъй като, действително, последното не се дължи на нейни действия, но
същата носи отговорност за декларираните в заявлението данни и приложените към
него документи, още повече, че в приложимата редакция на чл.9 ал.1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ за административния орган липсва
нормативно установено задължение да съхранява по пенсионните досиета на лицата
документи за стаж, които не са част от задължителното съдържание на пенсионната
преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на
административния орган. Освен това, предмет на установяване в провелото се
производство пред пенсионния орган е било действителното наличие на
параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст с разпореждането № 174/30.06.2000 г. Както в административното,
така и в съдебното производство не се доказаха параметрите, при които на Щ.
първоначално е била отпусната пенсия, като жалбоподателят не успя да докаже
зачетения от пенсионния орган с разпореждането от 04.12.2020 г. осигурителен
стаж (с твърдяната категоризация) и доход, а доказателствената тежест относно
релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2000 г., е
негова, докато за административния орган не съществува задължение да доказва
отрицателният факт, че Щ. не е работила през определени периоди от време, там,
където е посочено в представените по пенсионното досие документи.
В същия смисъл е и преобладаващата съдебна
практика на шесто отделение на Върховния административен съд.
Предвид изложеното съдът намира за необходимо
да отбележи следното:
Според чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4
т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец.
Съответно, според чл.40 ал.3 от Наредбата,
документите по ал.1 и ал.2 се издават въз основа на изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а според
чл.40 ал.5 от същата, в случаите, когато документите по ал.3 липсват,
осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Така че, в случая, при липсата на пълна
информация от архива на НОИ за определени периоди от прослуженото време на Щ.,
меродавна е информацията от представените по установените удостоверения обр.
УП-2, получени при извършената проверка по чл.108 ал.1 от КСО, още повече, че
по повод образуваното ДП № 260/2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив прок.
пр.2818/2019 г. на РП – Пловдив е образувано и НОХД № 4754/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, т.е. очевидно е налице използване на неистински
документи и/или документи с невярно съдържание.
Или иначе казано, налице е безспорно
значителна различна информация, посочена от Щ., тъй като подписът под заявления
вх. № 32761/19.06.2000 г. е положен от нея, поне това не е оспорено в
настоящото съдебно производство, каза се по-горе, същата се е възползвала от
правото да получава пенсия, отпусната в резултат на подадените от нейно име
заявления и установеното от органите на ТП на НОИ – Пловдив и органите на досъдебното
производство – обстоятелство, което съдът намира за абсолютно тенденциозно,
сторено с цел отпускане на по-висок размер на пенсията.
Предвид факта, че в настоящото съдебно
производство от страна на Щ. не се представят доказателства, които да оборят
констатациите на административния орган, а единствено, с жалбата се правят
редица възражения, които съдът обсъди по-горе в настоящото изложение, следва да
се приеме, че с разпореждането от 04.12.2020 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на
НОИ – Пловдив, в изпълнение на разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, е издал
един мотивиран и обоснован административен акт, който правилно директорът на ТП
на НОИ – Пловдив е потвърдил, като е оставил без уважение жалба вх. № 1012-15-84/15.02.2021
г. на А.С.Щ..
В този смисъл, неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че в оспорения административен акт липсват правни и
фактически основания за отпускане на нова пенсия.
Или иначе казано, крайният извод на този съд
е, че Щ. е декларирала данни, различни от тези в документите за удостоверяване
на трудовия/осигурителен стаж, и предвид факта, че при извършената по чл.108 от КСО проверка се установяват данни, различни от първоначално декларираните от
лицето, очевидно е, че пенсията й от 2000 г. е отпусната в по-голям размер,
благодарение на подадената от последната информация в заявленията от 19.06.2000
г., поради което и жалбата й се явява неоснователна и, като такава, следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и съобразно фактическата и правната сложност на делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
Административен съд – Пловдив, XII състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Щ.,***,
с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. „***“ № 38 против Решение № 2153-15-78 от 10.03.2021 г.
на директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ 01476 от 04.12.2020г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Пловдив.
ОСЪЖДА А.С.Щ., ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 /сто / лева, разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14–дневен срок от съобщението му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: