Р Е Ш Е Н И Е №
110
гр. Сливен, 14.06.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 276 по описа за 2021 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл.24, ал.1 от Наредба № 4/08.08.2017
г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г.
във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на СД „К.-МН и сие“ със седалище и адрес на управление гр.Сливен ул. “Б.“
№ …, пр. от у. Х.Н.К. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г., изх. № 01-283-2600/205 от 30.06.2021 г. на Директора
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Ямбол, с което е
оторизирана сума в размер на 4754,35 лева и по подмярка
14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ: 14.2.2 Осигуряване на
свободно отглеждане на открито за ДПЖ е определена за подпомагане в размер на 0
лева. В жалбата се твърди, че оспорения административен акт в частта относно подмярка 14.2.2 е налице отказ да бъде оторизирано и
изплатено финансово подпомагане по тази дейност. Твърди, че този отказ е
незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон, несъответства на
целта на закона. Заявява, че е изпълнил всички законови изисквания да получи
заявеното финансово подпомагане. Твърди, че конкретни фактически основания не
са посочени в писмото. Моли съда да постанови решение, с което отмени
обжалваното уведомително писмо в оспорената част.
В съдебно заседание оспорващият, чрез
пълномощника си адв. Р. *** поддържа жалбата
срещу писмото, в частта относно неодобрената дейност 14.2.2.
„Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2. „Плащания за хуманно отношение към
животните в сектор ДПЖ“. Твърди, че е спазено изискването за
минимална гъстота на животните. Сочи, че само 8,95 ха от общо заявени 159 ха са
възприети в слоя „Площи, допустими за подпомагане” за същата кампания като
недопустими за подпомагане, тоест не било налице и сочените в хода на делото
основания за отказ за оторизация на исканото
финансово подпомагане. В наредбата, касаеща мярка 14
и регулираща условията по мярка 14, нямало изискване, че площите върху които е
заявено свободно отглеждане на открито следва да бъдат с правно основание или
следва да бъдат допустими за подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания на площ. Там единствено било споменато, че площите следва да дават
възможност за паша на животните, но не и да отговарят
на някакви други изисквания. С оглед на това ирелевантно
било обстоятелството дали площите имат правно основание и дали същите са
включени в слоя „Площи, допустими за подпомагане” за съответната кампания. В
случая било установено, че общия размер на заявените по мярката площи от 159 ха
е напълно достатъчен според първоначалното заключение за изпълнение на
условията по отношение гъстотата на животните спрямо тези площи. Претендира за направените по делото разноски.
Административният орган - Директор на
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Ямбол, чрез пълномощниците
си - ст. юриск. Д.М. и ст. юриск.
Д.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. От писмото ставало
ясно, че проблема на кандидата бил в липсата на пасищни площи, на които
заявените животни по мярката да бъдат извеждани на паша.
В системата ИСАК голяма част от мерките и схемите в ДФ“Земеделие“ били
обвързани помежду си и мярка 14 била една от тях. Заявените пасища като имоти
се генерирали от заявлението за кампания 2020 г. по директни плащания. Когато
кандидата очертал своите площи за кампания 2020 автоматично информацията за
брой допустими площи като хектари се генерирала за нуждите на мярка 14 и тя
отчита площи в размер на 0 ха. Когато се съотнесял
брой животински единици към площ 0 ха се постановявал пълния отказ от
финансиране по тази подмярка. Проблем за
административния орган не бил в броя животни, а е в хектарите заявени площи.
Броят на животните в животновъдните обекти, с които оспорващият е кандидатствал
бил 54,75 животински единици. В съдебно заседание на 07.02.2022 г. заявява, че
проблемът с подадено заявление била предоставена информация от Министрество на земеделието за липсата на правни основания
за ползване на заявените площи. Моли съда, да постанови решение, с което да
потвърди оспорения административен акт. Претендира за направените по делото
разноски и за юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващото дружество е регистрирано с
Уникален регистрационен номер (УРН) 601486 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК).
На 28.04.2020 г. дружеството подало Заявление
за подпомагане 20/14/2/01807 с УИН 20/271017/15303, представляващо и заявление
за плащане, за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните"
от ПРСР за периода 2014-2020 г. Жалбоподателят кандидатствал за плащания за
хуманно отношение към животните за дейността по мярка 14.2.1 „Осигуряване на
свободна подова площ" (ДПЖ) с 365 броя овце, отговарящи на 54,75 ЖЕ, както
и за дейността „Осигуряване на свободно отглеждане на открито" (ДПЖ) със
същия брой овце. Към заявлението за подпомагане са приложени необходимите
декларации, както и План-програма, Удостоверение № 2200/25.10.2017 г. за
регистрация на животновъден обект № BG88800606
в с. Тополчане, общ. Сливен, Удостоверение № 2346/13.12.2018 г. за регистрация
на животновъден обект № BG88810022 в с. Калояново,
общ. Сливен, Регистър на животновъден обект № BG88810022, Дневник за дневна паша на ДПЖ в животновъден обект № BG88800606 и животновъден
обект № BG88800606, постановление за възлагане на недвижим имот, скица на имот
№ 065221 в землището на с. Тополчане, общ. Сливен от които се установява, че
дружеството оспорващ притежава стопански двор. Приложен е и договор за наем на
недвижим имот, сключен на 23.07.2011 г., съгласно който дружество наема
поземлен имот с № 35537.41.11 с площ 3,680 дка с изграден в него ъгъл за лятна паша на дребни животни от 200 кв.м., находящи
се в землището на с.Калояново, общ. Сливен, договор за наем от 15.05.2015 г. на
недвижим имот публична общинска собственост
с площ 339,826 дка в землището на с.Калояново. (л.9-133)
На 20.05.2021 г. е съставен Отчет за
съответствие на подаденото от оспорващия Заявление за подпомагане №
20/14/2/01807 от служители на отдел „Регионална разплащателна агенция“
(РРА), в който е посочено, че заявлението е допустимо за финансово подпомагане.
(л.143)
На 09.05.2020 г. оспорващия подал общо
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни млащания,
с вх.рег.№ 19287072, УИН 20/270520/29536 (л.155-168) На 15.05.2020 г., 29.05.2020 г. и 05.06.2020 г. са подавани заявления
за корекция на подаденото заявление (л.175-307) Според подаденото заявление
оспорващият е заявил за подпомагане за кампания 2020 г. по схеми и мерки за
директни плащания 77 бр.працела в землищата на
с.Блатец, с.Калояново и с.Тополчане с обща площ 159,59 ха. На всяко от
подадените коригиращи заявления е извършена автомантична
проверка на подадените данни, за което е съставен протокол, подписан от
оспорващия (л.127-174, л.247-248 и л.287-289). Във всеки от протоколите е
посочена като вид грешка, че заявената площ надвишава допустимата площ с правно
основание (слой „правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП) с площ 103,31 ха.
На 21.04.2021 г. била извършена проверка в
ИСАК за регистрираната дейност на оспорващия в област растениевъдство и
животновъдство, Декларация „Фуражи“ към 02.04.2020 г. (л.134) Според тази
справка е установена дейност в землищата на с.Блатец и с.Калояново, с посочени
14 бр. имоти – пасища и мери с обща площ 93.4066 ха.
На 30.06.2021 г., директорът на ОД на ДФ
"Земеделие", гр.Ямбол издал оспореното Уведомително писмо с изх. № 01-283-2600/205
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР
2014-2020 г. В УП е посочено, че оспорващия е одобрен за подпомагане по мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за
дейността 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ" ДПЖ на закрито,
но за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)"
за животновъден обект № BG88800606 в землището на с.Тополчане и животновъден
обект № BG88810022 в землището на с.Калояново, относно заявени 54,75 ЖЕ е
определено финансово подпомагане в размер на 0 лв.. В писмото е посочено, че в
заявлението за директни плащания с УИН 20/270520/29536 били заявени площи в
землищата на с.Калояново, с.Тополчане и с.Блатец. системата ИСАК автоматично
проверявала и попълвала допустимата за подпомагане площ в хектари на всички
пасища, които кандидата е заявил в заявлението си за подпомагане по директни
плащания за стопанската година, за която е започнал приемът по мярка 14 и се
намират в същото землище, в което е разположен ЖО, както и в землищата, за
които са предоставени удостоверения за паша. След
стартиране на автоматичните проверки, системата отчитала допустима площ в
размер на 0 ха. Посочено е, че не били спазени изискванията за минимална гъстота
до 2 ЖЕ/ХА за дейността 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“,
което било в разрез с изискванията заложени в чл. 4, ал 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. В резултат на констатираната нередност била
приложима разпоредбата на чл.28 ал.1 т.3 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. (л.144-146)
По делото е назначена комплексна съдебна
експертиза изготвена от вещо лице г. и вещо лице със специалност в. м., от
чието заключение става ясно, че за кампания 2020 г. дружеството е заявило за
подпомагане по мярка 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“ 365
бр. ДПЖ, които отговарят на 54,75 ЖЕ. Дружеството притежава 3 три броя
регистрирани животновъдни обекта № 8880-0606 находящ се в землището на с.
Тополчане, общ. Сливен, обл. Сливен с начин на трайно
ползване стопански двор, № 8878-0365 находящ се в землището на с. Блатец, общ.
Сливен, обл. Сливен с начин на трайно ползване
стопански двор и пасище № 8881-0022 находящ се в землището на с. Калояново,
общ. Сливен, обл. Сливен с начин на трайно ползване
нива. Ползването на обектите е целогодишно. За участие в мярка 14 дейност
14.2.2 и по схемите за директни плащания на площ за кампания 2020 г. е заявил
пасища, мери и ливади в общ размер на 159.59 ха. Тази площ била сбор от площите
на общо 77 броя парцели, разположени в землищата на селата Калояново, Блатец и Тополчани, всички в общ. Сливен. Тези площи осигурявали
площи, които дават възможност за паша на животинските
единици. Със Заповед № РД-07-5/31.01.2020 год. на Директора на ОД
„Земеделие" - Сливен е назначена работна комисия, която е извършила
проверка по реда на чл.37м от ЗСПЗЗ. Комисияте е
установила, че дружеството-жалбоподател покрива изискванията на чл. 37м от
ЗСПЗЗ. За наблюдавания период е извършено едно движение на 543 броя ДПЖ на
14.05.2020г. от пасище с peг. № 8881-0022 с.
Калояново до № 8880-0606 с. Тополчане с ветеринарно медицинско свидетелство №
BG2020-020929.
След провека на
представените по делото документи експертита са
установили, че съотношението животински единици на хектар с оглед изискването
на чл.4, ал.5 от горепосочената Наредба за кампания 2020 г. за жалбоподателя са
изпълнени. Земеделския стопанин е заявявал за подпомагане за свободно
отглеждане на открито е поддържал гъстота на животинските единици на цялата
пасищна площ на стопанството по нормите за пашата.
Експертизата е установила, че от страна на жалбоподателя са представени всички
изискуеми съгласно Наредба № 4/08.08.2017 г. на МЗХГ документи и са изпълнени
всички изисквания по тази Наредба и са налице основания да му бъде оторизирано
финансово подпомагане по дейност 14.2.2..
По делото е назначена допълнителна експретиза, изготвена от вещото лице Г.М.–г., който въз
основа на получена от МЗХГ/ДФЗ-РА информация за заявените от СД „К.-МН и
С-ИЕ", УНР 601486, БЗС-та в заявление за подпомагане с УИН 20/270520,
пасища, е установил, че са определени като недопустими със заповед за
одобряване на окончателния слой „площи допустими за подпомагане" за
кампания 2020 площи в размер от 103.31 ха. Заявените
площи надвишавали допустимата площ с правно основание (слой „Правно основание
за ОПФ/ДПФ –ПЗП) с площи в размер от 103.31 ха и са определени като недопустими.
Видно от представената таблица, според получената МЗХГ/ДФЗ-РА информация, по
това заявление са посочени за подпомагане 30 парцела с обща площ 121,93 ха, от
които площ в слой „Площи, допустими за подпомагане“ е 113,01 ха, площ с правно
основание от МЗХГ – 18,6 ха, допустима площ – 18,6 ха и недопустима площ –
103,33 ха.
По делото е представена още една допълнителна
експретиза, изготвена от вещото лице Г.М. –г., който
според представените по делото данни от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Сливен,
Община Сливен и Общинска служба по земеделие гр.Сливен, е установил, че общата
площ на имотите, за които е представено правно основание е равна на 1500.043
дка. = 150.004 ха., от които: в землището на с. Калояново - 937.668 дка или
93.767 ха., в землището на с. Блатец - 190.445 дка. или 19.045 ха., в землището
на с. Въглен - 30.000 дка. или 3.000 ха. и в землището на с. Тополчане - 3.105
дка. или 3.105 ха. Съгласно Споразумение за създаване на масиви за ползване на
земеделски земи по реда на чл. 37ж, ал. 6 от ЗСПЗЗ за календарната 2020 г. в
землището на с. Блатец, общ. Сливен СД „К.-МН и С-ИЕ" на правно основание
ползва имоти с площ 549.963 дка. Тази площ се образува като са включени 200
имота. Общата площ на имотите за с. Блатец, за които е налице правно основание
е 740.408 дка. или 74.041 ха.
Заявените за подпомагане от
дружеството-жалбоподател парцели във връзка с мярка 14 „Хуманно отношение към
животните" по ПРСР 2014-2020 г. и за които съществува регистрирано правно
основание били с обща площ 2 050.071 дка. или 205.007 ха.
От имотите, за които е налично правно
основание при изчертаването и заявени от жалбоподателя за участие в мярка 14
дейност 14.2.2 и по схемите за директни плащания за 2020 г. са образувани общо
77 броя парцела, разположени в землищата на селата Калояново, Блатец и
Тополчане, всички в общ. Сливен. Тези парцели и площите в землищата се
разпределили както следва: Калояново - 16 бр. парцели с обща площ -85.04 ха (площта
с наличие на правно основание в землището е 93.767 ха.) В това землище попадат
и два парцела с площ 2.91 ха, отразени като парцели в землището на с.
Тополчане, като общата площ за това землище е 87.95 ха. Блатец - 59 бр. парцели
с обща площ - 71.64 ха (площта с наличие на правно основание в землището е
74.041 ха.) Тополчане - 2 бр. парцели с обща площ -2.91 ха (тази площ е с
наличие на правно основание, но е на границата с землището на с. Калояново и
системата я отразявала като площ в с. Тополчане.) Общата заявена площ била
159.59 ха., а площта за която има представени правни основания е 205.007 ха.
Експертът не е установил имоти/парцели за които да не е налице правно
основание.
Според информация получена чрез личния профил
на жалбоподателя в ИСАК, вещото лице е установило, че площите включени в слой „Площи
допустими за подпомагане“ са 151.000 ха., а недопустимите за подпомагане площи
са 8.590 ха. допълнителни данни дали заявените за подпомагане парцели са
включени в слой „Площи, допустими за подпомагане" за 2020 г. не са
предоставени на експерта от ДФ-Земеделие.
Горната фактическа обстановка е несъмнена.
Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключенията
на изслушаните по делото комплексна и единична експертизи, които като
компетентно изготвени и обосновани, съдът възприема изцяло.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Оспореният
административният акт е съобщен на жалбоподателя на 02.07.2021 г. Жалбата
против него е подадена на 15.07.2021 г., т.е. в преклузивния срок
по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по
следните съображения:
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с
чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор и на Разплащателната агенция, и може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от ЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. С т.12.6 във вр. с пункт VI.
Т.2 и т.4 от Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021 г., изд. от ИД на ДФЗ, на
основание чл. 20, чл. 20а, ал.1, 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗПЗП, на директорите на ОД
на ДФЗ, съобразно териториалната им компетентност, са делегирани правомощия по
вземане на решения и издаване на уведомителни писма по чл.23 ал.4, чл. 24, ал.4,
чл.28 и чл.29 от Наредба № 4/08.08.2017 г. (л.149-153).
Актът е издаден в писмена
форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни
основания за издаването му. Според посоченото в мотивите, отказът за
финансиране се дължи на обстоятелството, че системата ИСАК автоматично
проверявала и попълвала допустимата за подпомагане площ в хектари на всички
пасища, които кандидата е заявил в заявлението за директни плащания с УИН
20/270520/29536 за землищата на с.Калояново, с.Тополчане и с.Блатец, но при
тази автоматична проверка, системата отчитала допустима площ в размер на 0 ха.
На това основание е прието, че не е спазването изискването по чл.4 ал.5 от
Наредба № 4/08.08.2017 г..
Съгласно чл.4 ал.3 т.2 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на
мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 8.08.2017 г.)
по подмярка 14.2 "Хуманно отношение
към животни в сектор ДПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за
осигуряване на не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт: свободно отглеждане на открито на ДПЖ – овце - най-малко 160 дни годишно, от които най-малко
120 дни за свободно пашуване и 40 дни за свободно
отглеждане в двор.
В чл.4
ал.5 от наредбата е посочено, че земеделски стопани, които заявяват подпомагане
за свободно отглеждане на открито, трябва да поддържат гъстота на животинските
единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която
се извършва пашата, до не повече от 2 ЖЕ/хектар.
Площите по ал. 5 трябва да са регистрирани в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни. (чл.4 ал.6). Броят на дните
за свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и
пристигане на животните в животновъдния обект, отбелязани в регистъра на
животновъдния обект. Когато животните се извеждат на дневна паша в близост до животновъдния обект, в който
нощуват, земеделският стопанин води дневник, в който се вписват броят на
животните по вид и категория с дните и часовете на извеждане. (чл.4 ал.7)
Дневникът по ал. 7 се заверява от регистрирания ветеринарен лекар в началото и
в края на периода на извеждане. (чл.4 ал.8)
От анализа на горепосочените разпоредби не може да се изведе нормативно изискване, че пасищната площ на стопанството ползвано от кандидата, на която се извършва пашата, трябва да е допустима за подпомагане. Такова изискване не се съдържа и в Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. По смисъла на §1 т.24 от ЗПЗП "земеделско стопанство" е стопанство по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, съгласно тази нормативна разпоредба „стопанство" означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка. Следователно в понятието пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата по чл.4 ал.5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., следва да се разбира всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин ливади и пасища, които се намират на територията на Република България. Изискването е те да са регистрани в ИСАК и да осигуряват възможност за паша на заявените животни, които обстоятелства по делото са установени. В разпоредбата на чл.1 ал.2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2018 г.), са посочени схеми и мерки за плащане на площ, за които се прилагат критериите и условията за допустимост при подпомагане на земеделските стопани във връзка с подадено от тях заявления за директни плащания на площ. Мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014 – 2020, не посочена сред тях. Действително съгласно чл.30 ал.2 т.2 от ЗПЗП системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) е част от Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и участниците в подпомагането по мярка 14 "Хуманно отношение към животните", следва да регистрират площите с които кандидатстват в тази система. Това обаче не означава, че тези площи следва да са допустими за подпомагане съобразно критериите и условията за допустимост по чл.1 ал.1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., тъй като те са неотносими за подпомагане по мярка 14, а само за посоченото в наредбата подпомагане на площ. Това следва и от разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, според която създаване, поддържане и обновяване на СИЗП включва и цифрови географски и атрибутивни данни за: а) референтни парцели – физически блокове; б) слой "Площи, допустими за подпомагане"; в) екологично насочени площи; г) слой "Постоянно затревени площи"; д) временно затревени площи. В този смисъл слой "Площи, допустими за подпомагане" е един от елементите на СИЗП, като част от ИСАК, но не и всички данни, които включва тази система.
В допълнение следва да се посочи че съгласно чл. 6 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. финансовата помощ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014 – 2020, се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за животинска единица, а не на площ, както е за другите схеми и мерки, за които се одобрява слой ПДП.
Независимо от гореизложеното по делото се установи, че за кампания 2020 г. оспорващият е заявил пасища, мери и ливади в общ размер 159.59 ха., представляващи 77 броя парцели, разположени в землищата на селата Калояново, Блатец и Тополчане, всички в общ. Сливен. Според вещото лице Мавроидиев от данните до които има достъп оспорващия в ИСАК, площите включени в слой „Площи допустими за подпомагане“ са 151.000 ха., а недопустимите за подпомагане площи са 8.590 ха. За да е спазено изискването на чл.4 ал.5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за подпомаганите 54,75 ЖЕ, оспорващият е следвало да разполага с не по-малко от 27,375 ха пасищна площ на стопанството (54,75ЖЕ : 2 = 27,375) В случая на 1 ЖЕ са заявени за подпомагане 2.915 ха (159 ха : 54,75 ЖЕ), което значително надхвърля изискването на нормативния акт от 0,5 ха на 1 ЖЕ.
Изводите на административния орган не се потвърждават и от извършената на 21.04.2021 г. проверка в ИСАК за регистрираната дейност на оспорващия в област растениевъдство и животновъдство, Декларация „Фуражи“ към 02.04.2020 г. (л.134) Според тази справка е установена дейност в землищата на с.Блатец и с.Калояново, с посочени 14 бр. имоти – пасища и мери с обща площ 93.4066 ха. На първо място следва да се посочи липсата на конкретна връзка на тази справка с мярката, по която е кандидатствал оспорващия. Дори да се приеме, че такава връзка има, по неизвестни причини, в тази справка липсват данни за заявени земи в землището на с.Тополчане, като от извадката не става ясно дали, тези данни се генерират автоматично или след избирането им от оператора. Посочен е и само един животновъден обект – ********** в с.Калояново, независимо, че в административния акт е посочен и този в с.Тополчане. Въпреки липсата на информация в тази справка за всички относими към спора обстоятелства, от нея става ясно, че оспорващия е разполагал с 14 бр. имоти – пасища и мери с обща площ 93.4066 ха. В този случай на 1 ЖЕ от заявените за подпомагане биха се полагали 1.706 ха (93.4066 ха : 54,75ЖЕ = 1.706 ха), което отново значително надхвърля изискването от 0,5 ха на 1 ЖЕ.
Не е подкрепено от събраните по делото доказателства и становището на административния орган изложено в съдебно заседание, че заявените за подпомагане площи са недопустими, поради липса на регистрирано правно основание. На първо място следва да бъде посочено, че изискването по чл.41 ал.3 ЗПЗП земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), е относимо към подпомагането на площ, тъй като касае схемите и мерките по чл.38а ал.1 от ЗПЗП. Съгласно чл.37б ал.1 от ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.
По делото липсват данни, че към 31 май на 2020 г. е извършена проверка за регистрирано правното основание на ползване на заявените за подпомагане от оспорващия земеделски земи. Такава проверка е извършена към 02.04.2020 г. - близо 2 месеца преди референтната дата. Освен това, видно от справка от Общинска служба по земеделие гр.Сливен на л.398-396 от делото, за кампания 2020 г. оспорващия е регистрирал правни основания за ползване на земеделски земи по 9 договора за 25 имота с обща площ 1155.666 дка, равняващи се на 115.5666 ха. От заключението на вещото лице става ясно, че за всички заявени за подпомагане земеделски земи по подаденото заявление УИН 20/271017/15303 е налице правно основание. Действително на това заявление е извършена проверка на данните съгласно чл.41 ал.6 от ЗПЗП за земеделски земи извън площите с правно основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване. При тази проверка е генерирано предупреждение за грешка, предоставено за подпис на земеделския стопанин, но в административната преписка липсват данни за извършена от Разплащателната агенция на административна проверка на подаденото заявление за подпомагане, съгласно чл.41 ал.7 от ЗПЗП. В административния акт не са изложени и констатации за липса на установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4 на чл.41 от ЗПЗП.
Липсващите мотиви, дължими от административния орган и то преди издаване, а не след издаване на административния акт, не могат да бъдат заместени впоследствие, защото излагане на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо. В съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най – късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, изхождащ от същия орган, а не от процесуалния му представител, както е направено в процесния случай. Поради това след като административният орган не е посочил конкретното основание на отказа, се ограничава правото на защита на адресата на акта. Посочването на фактическите основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него.
Дори обаче да се приеме за установено, че към момента на подаване на заявление за директни плащания с УИН 20/270520/29536, оспорващия не е разполагал с регистрирани правни основание за 103.31 ха от заявените за подпомагане 159.59 ха, според проверката на данните съгласно чл.41 ал.6 от ЗПЗП, то отново не може да се приеме, че не е спазено изискването на чл.4 ал.5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., тъй като по аргумент на противното за 56,28 ха от тях са били регистрирани правни основания. В този случай на 1 ЖЕ от заявените за подпомагане биха се полагали 1.028 ха (56.28 ха : 54,75ЖЕ = 1.028 ха), което отново надхвърля изискването от 0,5 ха на 1 ЖЕ.
Според чл.21 от Наредба № 4/08.08.2017 г., за
изясняване на горните обстоятелства, административният орган е имал възможност
да поиска допълнителна информация за площта подходяща за пашуване и да установи дали същата е в близост до
животновъдния обект, както и да укаже на кандидата необходимостта от
представяне на допълнителни данни и/или документи. В нарушение на правилото на
чл. 35 от АПК, горните обстоятелства не са били изяснени преди издаване на
оспореното УП.
Следва да се отбележи също, че за така
приетото несъответствие между заявени от кандидата площи и минимално
изискуемите за участие в дейностите по заявената мярка, в нарушение на чл. 26 АПК, лицето не е било уведомено преди издаването на административния акт. Не му
е предоставена възможност за възражения или за отстраняване на нередовности, в т. ч. и поправяне на грешки в заявлението,
каквито е вероятно да има, предвид представените допълнителни доказателства.
Тези нарушения съдът преценява като
съществени нарушения на административнопроизводствените правила
- отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като ако не бяха допуснати, административният акт би имал друго
съдържание.
По изложените съображения, оспореното УП е
незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената форма,
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като
естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да
се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно указаното в
мотивите на решението.
При този изход на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски
по делото, общо в размер на 1050 лв,
представляващи: платена държавна такса в размер на 50 лева, 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено, съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие от 12.07.2021 г, както 600 лв. внесен депозит за
вещи лица. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение до сумата от 600
лв. е неоснователно, тъй като липсват представени доказателства за плащането на
повече от 400 лв. Неоснователно е искането на ответника за разноски, предвид
изхода на спора.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-283-2600/205 от 30.06.2021 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ - гр. Ямбол, в
частта, в която е отказано подпомагане на СД „К.– МН и сие“ гр. Сливен по дейност 14.2.2.
„Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2. „Хуманно отношение към животните в
сектор ДПЖ“ относно заявени 365 броя ДПЖ или 54,75 ЖЕ по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на ДФ „Земеделие"-Разплащателна агенция за ново разглеждане
и произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 20/14/2/01807 от 28.04.2020 г.,
представляващо и заявление за плащане, за подпомагане по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г., в частта относно
дейност 14.2.2. „Осигуряване на свободно отглеждане
на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2.
„Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“ на 365 бр. ДПЖ, в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие" -
Разплащателна агенция гр.София да
заплати на СД „К.-МН и сие“ седалище и адрес на
управление гр.Сливен ул. „Б.“ № …, пр. от у. Х.Н.К. ЕИК ********* направените
разноски по делото в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: