№ 14442
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110110053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „********************“ ЕАД, твърди, че предоставя
обществено достъпна услуга, представляваща откриване и наемане на
електрически автомобили през мобилен телефон срещу наемна цена, като на
24.01.2021 г. сключил договор за наем на електрическо превозно средство с
ответника – М. В. П.. Твърди, че сесията на ответника по използване на
автомобила стартирала на 24.01.2021 г. и е продължила до 26.01.2021г., като
през този период ответникът предоставил ползването на автомобила на трето
лице – Р. И. И., който не притежавал свидетелство за управление на МПС, с
което ответникът нарушил чл.3.4 и чл.3.2 от договора. Поради това на
собственика на автомобила била наложена принудителна административна
мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като били
свалени и регистрационните табели на автомобила. В резултат на налагане на
принудителната административна мярка ищецът претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва автомобила за период от 6
месеца. Освен това наемателят не заплатил наемната цена по договора в
1
размер на 140 лева за периода от 24.01.2021г. до 26.01.2021г. Ето защо, моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 11475 лева,
представляваща неустойка по т.20 от Приложение №1 към договора (75% от
дължимата дневна наемна цена в размер на 85 лева, които се равняват на
63,75 лева на ден за период от 180 дни); 400 лева – неустойка по чл.7 от
Приложение №1 към договора, дължима при нарушаване изискването на
чл.3.4 от договора за забрана предоставяне ползването на автомобила на
трето лице, и 140 лева – наемна цена по договора за периода от 24.01.2021г.
до 26.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът М. В. П. оспорва иска с твърдението, че не е налице
валидно облигационно отношение между страните. Твърди, че мобилните
номера, с които е направена регистрация в приложението на ищеца не са на
ответника. Твърди, че процесният договор е бил сключен от трето лице. При
условията на евентуалност навежда възражение за нищожност на договора
поради липса на съгласие, а при условията на евентуалност прави възражение
за унищожаемост на договора поради измама. При условията на евентуалност
релевира и възражение за прекомерност на неустойката, като твърди, че
ищецът не е положил дължимата грижа за установяване идентичността на
лицето – заявител на услугата. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените
искове.
Конституираният като трето лице – помагач на страната на ответника –
Р. И. И., не е изразил становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Спорно между страните в случая е дали са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по сключен договор от разстояние по смисъла
на чл.45 от ЗЗП за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
24.01.2021г.
Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от
Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
2
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията (чл.2, ал.1 от ЗЕДЕУУ).
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1
от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.10-12 от Регламент (ЕС) №910/2014г. – за електронен
подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят
на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три
форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
В случая несъмнено регистрацията в мобилното приложение на
ищеца представлява електронно изявление (доколкото се касае до словесни
изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за
преобразуване и представяне на информацията – интернет), с възможност за
тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор за
наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ във вр. с 3, т.11 и 12 от Регламент (ЕС) №910/2014г.,
следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като
автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт и
предоставяне на данни от свидетелството за управление на МПС, с което
потребителят удостоверява, че е правоспособен водач.
Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния
подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената
от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор, е налице
клауза в чл.2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на
настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите
правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва да се
3
приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от
свидетелството си за управление на МПС ответникът е станал страна по
договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП с предмет: отдаване под
наем на превозно средство. Неоснователни се явяват възраженията на
ответника, че регистрацията в мобилното приложение на ответника е
направена от друго лице. Установява се от събраните по делото
доказателства, включително и от показанията на свидетеля И. В. П., брат на
ответника, че ответникът М. П. е предоставил съзнателно и доброволно
данните от свидетелството си за управление на МПС на трето лице именно с
цел посочените данни да бъдат използвани за регистрация в мобилното
приложение на ищеца и наемане на автомобил от негово име. Поради това
съдът приема, че страна по процесния договор е ответникът, а направените от
него възражения за нищожност на договора поради липса на съгласие и за
унищожаемост поради измама са неоснователни.
По делото е представено и Приложение № 1 към договора – Списък на
неустойки, в което са описани дължими неустойки от наемателя в полза на
наемодателя за неизпълнение на договора, Съгласно т.7 от приложението в
случай, че превозното средство се предава за шофиране на трето лице се
дължи неустойка в размер на 400 лева, тъй като съгласно договора само
потребителят има право да управлява превозното средство, а според т.20 от
приложението при действия/бездействия на наемателя, в резултат на които
превозното средство бъде конфискувано от компетентните органи и/или
бъдат отнети необходими документи за законосъобразното му управление
и/или регистрационни табели и/или други принадлежности, се дължи
неустойка в размер на 75% от приложимата към момента на неизпълнението
дневна наемна цена, начислимо на всеки 24 часа.
Видно от приложените по делото справки от GPS системата за
дистанционно наблюдение, които не са оспорени от ответника, на 24.01.2021
г. в 18:50:30 ч. последният е запазил през мобилно приложение, лек
автомобил ******* ***** 40 с рег. №*********, като автомобилът е
стартиран на 24.01.2021 г. в 19:04:17 часа и пътуването е приключило на
26.01.2021г. в 12:05:54 часа.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№************** от 26.01.2021г. на Директора на ОДМВР – П. е наложена
4
на „***********“ ЕАД принудителна административна мярка по чл.171, т.2А
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са
отнети регистрационните табели на автомобила №*********.
От приложеното по делото в заверен препис свидетелство за
регистрация Част I се установява, че ответното дружество е вписано като
ползвател на лек автомобил „************“ с рег. №*********.
Издадена е от ответника разписка на стойност от 140 лева,
представляваща дължимата наемна цена за ползване на автомобила през
процесния период.
Ищцовото дружество е представило покана до ответника за плащане на
претендираните в настоящото производство вземания, за която липсват данни
за връчване на адресата.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за
основателен и доказан предявения осъдителен иск за заплащане на
дължимата по договора за наем на автомобила наемна цена в размер на 140
лева, с оглед приетото за установено по делото, че страна по договора за наем
е именно ответникът и предвид липсата на доказателства по делото за
заплащане на уговорената наемна цена.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД:
Неустойката, съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
представлява предварително определен от страните размер на обезщетението
за вредите, които кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото
изпълнение на договора. Фактическият състав, който следва да се осъществи,
за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. При неустойка, съгласно чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Неустойката
има обезпечителна и обезщетителна функции. Основание за нейната
дължимост е неизпълнението на договора, поради което тя се дължи,
независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди.
В случая се установява от събраните по делото доказателства, че
ответникът е нарушил задължението си по т.3.4 от договора да не предоставя
превозното средство за ползване от друго лице, като видно от съставения на
26.01.2021г. акт №338339 за установяване на административно нарушение
5
при извършената проверка на 26.01.2021г. в 07:35 часа, автомобилът е бил
управляван от трето за спора лице – Р. И. И., като водачът е неправоспособен,
поради което наемателят дължи заплащане на неустойката, предвидена в т.7
от приложение 1 към договора, а именно 400 лева.
Основателна е и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати неустойка по т.20 от приложение 1 към договора, тъй като по делото
е установено, че в резултат от предоставяне на автомобила на трето за спора
лице и управлението му от неправоспособен водач е наложена принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, като са отнети регистрационните табели на автомобила.
Възражението на ответника за прекомерност на уговорената неустойка
за забава, съдът намира за неоснователно. В т. 3 от Тълкувателно решение
№1/2009 г. на ОСТК на ВКС на РБ е прието, че нищожна поради накърняване
на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора с оглед на следните критерии: размерът на задължението, което се
обезпечава неустойката; наличието на други обезпечения; съотношението на
размера на уговорената неустойка с очакваните вреди от неизпълнението и
други с оглед фактите и обстоятелствата на конкретния случай. В
тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента
на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от
неизпълнението вреди. Само несъразмерност между главницата и неустойката
към момента на неизпълнението не е основание за обявяването на клаузата за
неустойка за нищожна. В случая и периодът, и размерът на неустойката, са
последица единствено от виновното поведение на ответника, като несъмнено
ищецът е претърпял вреди от невъзможността на отдава под наем автомобила
за периода, през който същият е бил с прекратена регистрация. По
изложените съображения настоящият състав приема, че уговореният размер
на неустойката – 75% от дневната наемна цена не е прекомерен или
несъразмерен.
Поради изложеното предявените осъдителни искове се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
6
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и
обезпечителното производство разноски в размер на 1652,90 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД М. В. П., ЕГН
**********, с адрес гр. *********************, да заплати на
„********************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********************, сумата от 140 лева,
представляваща дължима наемна цена по договор за наемане на превозни
средства и предоставяне на услуги от 24.01.2021г. за нает лек автомобил
„************“ с рег. №********* за периода от 24.01.2021г. до 26.01.2021г.;
на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 400 лева, представляваща договорна
неустойка по т.7 от приложение №1 към договор за наемане на превозни
средства и предоставяне на услуги от 24.01.2021г., за неизпълнение на
задължението на наемателя да не предоставя на трето лице наетия на
24.01.2021г. лек автомобил „************“ с рег. №*********, и сумата от
11475 лева, представляваща договорна неустойка по т.20 от приложение 1
към договора за обезщетяване на претърпените от наемодателя вреди
вследствие на наложена принудителна административна мярка със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №************** от
26.01.2021г. на Директора на ОДМВР – П., прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца и отнемане на регистрационните табели на
автомобила, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
25.02.2022г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 1652,90 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице – помагач Р. И. И., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8