Р
Е Ш Е
Н И Е
за допълване на решение № 367/28.02.2018
г.
гр.Бургас, № 1143 / 08.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2737 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 176 АПК.
Процесуалният
представител на жалбоподателите Е.Х.К.,***, И.А.Г. *** и Г.И.С. ***, всички със
съдебен адрес ***, адвокат М.С. е депозирал молба за допълване на постановеното
по спора решение № 367/28.02.2018 г., с което е отхвърлена жалбата на неговите
доверители против заповед № РД-16-237/11.09.2017 г. на директора на Регионална
дирекция по горите – гр. Бургас. В молбата се твърди, че обжалваната заповед
съдържа в себе си три властнически волеизявления, всяко от които представлява
индивидуален административен акт, а именно:
1.възобновяване
на производството;
2.отмяна
на заповед № РД-16-050/13.02.2015 г.;
3.разпореждане
за премахване на изградените постройки.
Според
възраженията в молбата съдът с постановеното решение се е произнесъл само по
първото волеизявление на административния орган, насочено към възобновяване на
административното производство. Твърди се, че съдът не е изложил факти и
обстоятелства, свързани с отмяната на заповед № РД-16-050/2015 г., както и
такива, относими към постановеното премахване на постройките в имота. По тази
причина жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, искат съдът да
постанови допълнително решение, в което след като констатира липсата на
произнасяне по т.2 и т.3 от заповед № РД-16-237/11.09.2017 г. на директор на
РДГ – гр. Бургас, да се произнесе по законосъобразността на тези части на
обжалваната заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, поддържат
молбата за допълване на съдебното решение и претендират разноски.
Ответникът
директор на РДГ – гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорват
основателността на молбата и искат съдът да я отхвърли. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата счита, че обжалваната заповед за двете точки, които се
атакуват, следва да се потвърди изцяло.
Предмет
на оспорване по административно дело № 2737/2017г. е заповед №
РД-16-237/11.09.2017 г. на директора на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас,
с която на основание чл.99, т.1 и т.2 от АПК в срока по чл.102, ал.2 от АПК е
отменена заповед № РД-16-050/13.02.2015г. на директора на РДГ – гр.Бургас и е
постановено разрешените със същата заповед постройки с временен статут – 4 броя
заслони от дървен иглолистен материал, 1 брой постройка за охрана на имота, 1
брой еко тоалетна и 15 броя каравани, разположени съгласно скица
№15-22214/21.01.2015г. на АГКК в поземлен имот с идентификатор *** с площ
17 407 кв.м, находящ се в подотдел 418:27 по горскостопански план на ДГС –
гр. Бургас, както и всички други налични в имота постройки и съоръжения да
бъдат премахнати от съсобствениците и имотът да бъде приведен в състоянието,
изискуемо съгласно Закона за горите.
Вярно
е, че след като предходната заповед на същия орган е отменена по реда на чл.99
и сл. от АПК, в разпореждането на органа за нейната отмяна имплицитно се
съдържа и волеизявление за възобновяване на производството.
В
мотивите на постановеното решение, обратно на твърденията в молбата за
допълването му, са изложени всички съображения на съда, които обосновават извод
не само за спазване на срока за възобновяване на производството по издаден вече
административен акт, но и по отношение на останалите разпореждания на
административния орган, съдържащи се в обжалваната заповед. Съдът изрично е
посочил, че от доказателствата, събрани по делото, без съмнение се установява,
че имотът се използва за туристическа дейност в нарушение на Закона за горите.
Освен това, в решението се съдържат и следните мотиви:
„…
Едно от основанията, заради които е поискано издаване на заповед № РД
16-050/23.02.2015г., е подпомагане на отдиха и туризма, каквото основание
липсва в чл. 153, ал.1 от Закона за горите. Там в т.5 е посочено „архитектурни
елементи за обслужване на отдиха и туризма”, а не „дейности за подпомагане на
отдиха и туризма”.
Установено е, че в преписката по издаване на заповедта липсват
доказателства за осъществяване на мониторинг, т.е. органът не е имал основание
да се издаде такава заповед, мотивирана с осъществяване на мониторинг на
гнезденето на прелитащи птичи ята. По преписката не са представени никакви
доказателства за осъществяване на предишни наблюдения, за събиране на
информация, обобщаване и анализ, нито данни, че тази дейност е свързана с
изпълнение на научна задача, международен проект или друго, изискващо осъществяване
на наблюдение, събиране на информация, обобщаване и анализ. …“
„…
По делото без съмнение е установено, че имотът се използва за туристическа
дейност в нарушение на ЗГ. Освен от цитираните по-горе данни за извършени
проверки от други органи и представените по делото актове за установяване на
извършени нарушения и протоколи от констатации по време на проверките, както и
описаните данни в разпореждането на Окръжна прокуратура, по делото е налице и
становище от Г.С. (л.30), управител на дружеството-наемател и един от
съсобствениците на терена, в което се отрича извършването на туристическа
дейност, но същевременно не се отрича инициираното от дружеството
категоризиране на обекта по Закона за туризма, което е индиция за намерението
да се извършва туристическа дейност. Че намерението е осъществено говори
обстоятелството, че в обекта има 41 каравани, като обитателите на никоя от тях
не се занимава с мониторинг на гнезденето на прелитащи птичи ята. Отделно от
това, авторът на становището посочва, че имат касов апарат и издават касови
бележки за паркиране на коли, срещу услуга „даване под наем на площ за
паркиране”, т.е. сам заявява, че се извършва търговска дейност, а не се
използва имота за целите, заради които е разрешено изграждането на постройки с
временен статут и поставянето на 15 каравани.
Констатирането на това ново обстоятелство, което е възникнало в рамките
до една година от издаване на процесната заповед и в тримесечен срок от
узнаване на това обстоятелството, което служи за основание за отмяна на акта е
издадена процесната заповед, както и фактът, че това обстоятелство има
отношение към законосъобразното издаване на отменената заповед, води до извода,
че материалният закон е приложен правилно, …“
В
тези мотиви съдът изрично е заявил, че заповедта, с която е било разрешено на
тримата жалбоподатели да изградят описаните в нея постройки в цитирания по-горе
имот, е незаконосъобразна и правилно е отменена. От незаконосъобразността на
тази заповед произтича и волята на органа, насочена към премахване на постройките.
Мотиви за това са изложени в съдебния акт.
На
последно място, съдът в диспозитива е отхвърлил жалбата против заповед №
РД-16-237/11.09.2017г. на директора на РГД – гр. Бургас, което означава, че се
е произнесъл по всички волеизявления, които се съдържат в тази заповед.
От
изложеното в съдебното решение не може да се изведе извод, че съдът е
правораздавал само по отношение волеизявлението на органа да възобнови
административното производство.
По
изложените съображения молбата за допълване на решението като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното и на основание чл.176, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
МОЛБАТА на Е.Х.К.,***, И.А.Г. *** и Г.И.С. ***, всички със съдебен адрес ***,
подадена чрез адвокат М.С. за допълване на решение № 367/28.02.2018г. по
адм.д.№2737/2017г., с което е отхвърлена жалбата на същите против заповед №
РД-16-237/11.09.2017г. на директора на Регионална дирекция по горите – гр.
Бургас
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: