Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 15.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 14.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 310 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл.240 ЗЗД с цена на иска 1700лв.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата имат родствена връзка. Сочи, че Т. го помолила да й помогне с парични средства, като поискала от ищеца заем в размер на 1700лв. Твърди, че на г. дал на ответницата поисканата сума, която предходния ден изтеглил от депозитната си сметка, открита в „ А.”-БЦ С.. За удостоверяване на дадения паричен заем бил съставен и подписан от ищеца и ответницата договор за заем от г. Сочи, че предвид на родствената си връзка около една година не повдигал въпроса за връщане на заема. След този около едногодишен период ищецът многократно срещал ответницата, както и нейни близки, като отправял молби сумата да му бъде върната. Въпреки дадените от Т. обещания за уреждане на отношенията, последната и до настоящия момент не погасила задължението си към И., което наложило връчването на нотариална покана с искане за връщане на дадените в заем пари. Ищецът твърди, че от страна на ответницата било налице пълно бездействие и липса на намерение доброволно да му върне дълга си, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 1700лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда- г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни и деловодни разноски, включително и тези по връчване на нотариалната покана и заплатеното възнаграждение за адвокат.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Признава предявения иск, като твърди, че никога не е отказвала да върне заемната сума на ищеца. Сочи, че и до момента на получаване на препис от исковата молба не й била връчвана нот. покана от Нотариус И. Г. по надлежен ред.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното:
Предмет на настоящото производство са възникналите облигационни взаимоотношения между двете страните по делото във връзка със сключения между тях договор за заем.
Безспорно по делото се установи, че на г. ищецът И., като заемодател е предал на ответницата Т. сумата от 1700лв., като последната се задължила да върне заемната сума след продажба на недвижимо имущество на Т.,***. За така сключения договор страните са положили подписи.
Видно от
приложените към делото два броя
нареждане-разписка от г. на „ А.”-БЦ С. е, че ищецът последователно е изтеглил
сумите 900,02лв. и 800,08лв. от личната
си банкова сметка.
***т. покана с рег. № г. на Нотариус И. Г.,от която се установява, че ищецът И. е приканил ответницата в едномесечен срок от получаването й да изпълни задължението си по договора за заем от г. и му върне заемната сума от 1700лв., като в противен случай я уведомявал, че ще потърси правата си по съдебен ред. Нотариалната покана е връчена при условията на чл. 47 ал.1 и ал.2 от ГПК чрез залепване на уведомление на входната врата на ап. № в ж.к. в гр. К. с удостоверяване от Нотариус Г..
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателя се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В настоящият случай безспорно доказано е обстоятелството, че е налице сключен такъв договор за заем на парична сума между страните. Доказан е и размера на паричната претенция- 1700лв., както и безспорно се установи, че взетата от ответницата парична сума под формата на заем не е върната на ищеца.
Правното
основание в исковата молба за възникване вземането на ищеца е доказано
безспорно и категорично. Този извод се налага не само предвид събраните по
делото писмени доказателства, но и от признанието на ответницата в отговора на
исковата молба.
С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
След като не е заплатила задължението си по договора за заем ответницата по спора е изпаднала в забава, поради което същата дължи законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- г. до изплащане на вземането.
По разноските в производството:
Съдът счита, че с поведението си ответницата е станала причина за образуване на делото, поради което следва да понесе тежестта на разноските.
Ищецът има разноски по делото в общ размер на 625,00лв., от които: 71,00лв. държ. такса, 54,00лв. нот. такса и 500лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 вр. чл. 80 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 625,00лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К. да заплати на Д. Щ. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., чрез пълномощника си адв. В.Б.Л. ***, съдебен адрес: гр. К. сумата в размер на 1700.00лв.-парична сума, дадена в заем от Д. Щ. И. на Д.Н.Т., съгласно договор за заем от г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 625,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: