Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - гр. София, БУЛСТАТ *********, представлявана от Председател на Управителния съвет - инж. Я. Й., действащ чрез пълномощник З. С. – юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ - Русе, отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално ТОЛ управление, съдебен адрес: гр. Русе, ул. “Отец Паисий“ № 5, етаж 1, против Решение № 37 от 18.03.2024г., постановено по АНД № 38/2024г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** на АПИ, за наложена на А. И. Г. от гр. Русе, „Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, като са изложени подробни съображения в оспорване изводите на районния съд за изтичане на давностните срокове за административнонаказателно преследване и по същество се поддържа съображения за съставомерност на нарушението. От касационния съд се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде потвърден Електронния фиш, като правилен и законосъобразен. Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски – дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба А. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител представя писмен отговор, като оспорва жалбата като недопустима поради подаването й от ненадлежна страна, и като неоснователна. Счита за несъстоятелни изложените в нея възражения и твърдения, поради което претендира прекратяване на производство поради недопустимост и алтернативно оставяне в сила на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Заявява претенция за присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е основателна с оглед на представените доказателства за извършване на действия, прекъсващи давността. В тази връзка счита, че решението на въззивния съд, като неправилно следва да бъде отменено, а Електронният фиш да бъде потвърден.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Отмененият Електронен фиш е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, която е компетентният за това орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП) , установяваща, че Агенцията осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, функциите по управление на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. В тази връзка, именно Агенция „Пътна инфраструктура“ е надлежната страна, както във въззивното производство, в което правилно е конституирана и е участвала, така и в настоящото касационно производство, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, като страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

Установените от въззивния съд факти са следните:

На 21.09.2020г., в 09:48 часа, лек автомобил "Ауди А 3", с рег.№ [рег. номер], с обща техническа допустима максимална маса 1880, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 4, е засечен при движение на територията на община Разград, по път І-2, км 76+664, в посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на превозното средство.

Нарушението е установено и заснето с устройство № 10231, което е елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Въз основа на горните данни е издаден оспореният ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) към МРРБ, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на собственика на автомобила А. И. Г. от [населено място], е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от цитирания закон.

С решението си въззивният съд е отменил ЕФ като приел, че за периода от съставянето му на 21.09.2020г. до датата на връчването му на нарушителя – 04.01.2024г. е изтекла 3-годишната давност за преследване по чл. 81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение. Направен е извод, че при изтекла обикновена давност за преследване, срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца е неприложим. Само на това основание и като единствена законосъобразна последица от изтичането на обикновената давност, съдът е отменил ЕФ.

Решението на РС - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Въпреки това решението следва да бъде отменено, като постановено при неправилно прилагане на закона.

Касационната инстанция не споделя извода в обжалваното решение за изтекла погасителна давност, изключваща възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност за констатираното нарушение. Съдебната практика е категорична, че в производството по издаване на ЕФ са приложими единствено и само давностните срокове, регламентирани в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и съответно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, като районният съд правилно е извършил преценка съобразно цитираните норми, но е достигнал до неправилен извод за изтекла към 04.01.2024г. давност по чл. 81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако са изтекли три години от довършване на нарушението. Давността се прекъсва с всяко действие по разследване, предприето от компетентен орган срещу уличеното лице (чл. 81, ал. 2 от НК). Процесното нарушение е извършено на 21.09.2020г. и необосновано районният съд е възприел тази дата за дата на съставяне/издаване на ЕФ. Действително електронният фиш за разлика от АУАН и НП няма като задължителен реквизит – датата на неговото издаване. Това обаче не означава, че фишът няма дата на издаване, нито пък означава, че същият непременно се издава на датата на която е установено нарушението. Електронният фиш, като всеки документ, било то писмен или електронен, безспорно има дата на издаване. Това е моментът/датата, на която този документ е бил материализиран. След като е приел, че датата на издаване на процесния ЕФ е от значение за спора, районният съд е бил длъжен да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Следвало е да прояви нужната активност и да събере доказателства в тази насока, като например да изиска извлечение от информационната система, поддържана от АПИ по отношение на процесното нарушение, което той не е сторил.

В хода на касационното производство е представено такова извлечение от информационната система по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, съдържащо история на обработка на нарушението (л. 9 от делото), което е прието като относимо и допустимо във връзка с поддържаните касационни основания по оспорване на обжалваното съдебно решение (арг. от чл.219 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН). Същото установява, че процесният ЕФ е издаден на 15.03.2021г., като този положителен факт не се опровергава от ангажираните по делото доказателства. Ето защо дори тази дата на издаването на ЕФ да не е белег на задължителното му съдържание, предприемането на такива действия по издаването му следва да бъде квалифицирано като действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо извършителя по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, което прекъсва давността.

При това положение се налага извода, че обикновената 3-годишна давност, считано от датата на извършване на нарушението – 21.09.2020г. не е била изтекла към датата на връчване на ЕФ – 04.01.2024г., защото тя е била прекъсната с издаването на ЕФ на 15.03.2021г., което безспорно е действие на надлежния орган, предприето за преследване на нарушителя. След това е започнала да тече нова тригодишна давност, която отново е била прекъсната преди да изтече с връчването на фиша на 04.01.2024г. ЕФ е редовно връчен на нарушителя на посочената дата и не е влязъл в сила, поради надлежното му обжалване.

Не е изтекла и предвидената абсолютна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, към която препраща нормата на чл. 11 от ЗАНН във вр. с Тълкувателно постановление № 1/27.02.105 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСС от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три години, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съответно срокът по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 21.09.2020г., поради което към момента на постановяване на настоящото решение същият не е изтекъл - изтекли са само три години и десет месеца.

Същевременно, в обжалваното решение РС - Разград не е изложил никакви мотиви по съществото на нарушението, като липсва преценка за съставомерност на конкретното деяние по приложимия материален закон във връзка с изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП относно задълженията за установяване на размера и заплащане на съответните такси за движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Съдът не е анализирал приложените по делото доказателства, относими към констатираното нарушение, не са посочени релевантните фактически установявания и липсват правни изводи относно наличието или липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на нарушителя. При това положение и с оглед забраната на чл. 220 от АПК касационната инстанция е възпрепятствана в преценката си за правилното прилагане на материалния закон, тъй като въззивният съд по същество не се е произнесъл кои са установените факти, относими към санкционираното нарушение.

Като незаконосъобразно, обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд, който, след анализ на приобщените по делото доказателства и посочване на възприетите фактически установявания, да даде отговор на въпроса има ли извършено нарушение на правилата, свързани с установяване на размера и заплащане на дължимите такси за движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на нарушителя.

Претенцията за разноски на касатора е своевременно заявена, но с оглед изхода на делото, предвид връщането му за ново разглеждане и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, РС - Разград следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение № 37 от 18.03.2024г., постановено по АНД № 38/2024г. по описа на Районен съд - Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Районен съд - Разград, при съобразяване с указанията в мотивите към решението.

Решението е окончателно.