№ 586
гр. С., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500258 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. С. В. против решението на РС-
Елин Пелин по гр.д.№ 270/2020г. В ЧАСТТА , с което е отхвърлен искът и за
разликата от 4374.73 лв. до предявения размер 6848 лв.,с правно основание-
обезщетение за имуществени вреди,представляващи разходи за усилена диета
,транспорт и отчасти лекарства,вследствие увреждания,получени от ПТП на
22.08.2018г., причинено по вина на водач на автомобил,застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ по договор с „Л.И.“ АД.Релевират се
оплаквания за необоснованост на решението в атакуваната част.Съдът
неправилно приел,че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД в
размер на 50%.СМЕ установил,че счупването на бедрената кост би станало и
при поставен обезопасителен колан.Необосновано приел,че ищецът няма
нужда от транспорт;игнорирал заключението на СМЕ, че се е нуждаел от
допълнителна храна-сокове,прясно сирене,телешки и пилешки бульон.Била
нарушена разпоредбата на чл.52 ЗЗД за справедливост на обезщетението.Иска
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете за
обезщетение за имуществени вреди и законната лихва върху обезщетението в
пълен размер,както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна“ Застрахователна компания Л.И.“ АД оспорва
жалбата като неоснователна. Възражението по чл.52 ЗЗД било
неотносимо,тъй като относно неимуществените вреди-увреждания на
здравето,болки и страдания- имало влязло в сила решение по т.д.№ 15/2019г.
1
на СОС,изменено с решение на САС по въззивно гр.д.№ 2952/2020г.Що се
отнася до отхвърлената част на иска за имуществени вреди,редукцията на
сумата се дължала на отчитане процента на съпричиняване.По цитираните по-
горе дела се установявало ,че ищецът се движил със значително превишена
скорост за конкретния пътен участък и не носел предпазен колан.Това било
потвърдено от приетата по делото СТЕ. Съдът възприел заключението на
експертизата за стойността на лекарствата,необходими за едномесечен прием-
238.54 лв.липсвали доказателства за закупуване на лекарства на по-висока
стойност.Липсвали медицински данни за предписване на специален
хранителен режим.СМЕ не дала заключение в този аспект.Липсвали
доказателства за извършени транспорти разходи извън обичайните за
домакинството.Иска потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски за възивната инстанция.
Депозирана е въззивна жалба на „ЗК Л.И.“ АД срещу решението в
частта му, с която са уважени исковете за имуществени вреди за сумата
2473.27 лв.,ведно със законната лихва върху обезщетението по пера: 119.27
лв. за медикаментозно лечение,считано от 22.08.2019г.;150 лв. за медицинско
изделие,считано от 29.08.2018г.;1050 лв. за остстеосинтезен материал,считано
от 28.08.2018г.;29 лв. за 10 дни хоспитализация, считано от 05.09.2018 г.;100
лв. за комбиниран стол,считано от 11.09.2018г.;25 лв. за специализиран
транспорт ,считано от 26.09.2018г.;800 лв. за болногледач,считано от
29.08.2018г.;200 лв. за рехабилитация,считано от 29.10.2019г.,до
окончателното изплащане на задълженията,ведно със съдебни разноски
144.46 лв. на ищеца и, 207.08 блв. Държавна такса на ЕпРС и 700 лв.
адвокатско възнаграждение на адв.Николова от САК при условията на
чл.38,ал.2 от ЗАдв.Релевират се оплаквания за необоснованост на
решението.Съдът неправилно кредитирал показанията на близък на ищеца
относно разходите за болногледач.Липсвали „първични счетоводни
документи“ за платена сума, нито медицинско заключение,че през
осеммесечния период след ПТП ищецът е имал нужда от помощ при
обслужването.Претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковете в
тази част,както и присъждане на разноски за двете инстанции .
А. В. оспорва въззивната жалба на застрахователното дружество като
неоснователна.Необходимостта от обслужване и реално направените разходи
за това в размер на 200 лв. месечно били доказани категорично със
свидетелски показания и уточненията на вещото лице в о.с.з. относон тежкото
състояние на пострадалия и нуждата от грижи.
Третото лице –помагач на ответника И. А. И. не взема становище.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира въззивните жалби процесуално допустими,но
неоснователни.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.423, ал.1 от КЗ за
имуществени вреди ,причинени от ПТП на 22.08.2018г. по пътя за с.Л. при
удар с микробус „Форд Транзит“рег.№ СВ **** КВ,управляван от И. А.
2
И.,който имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество.Ответникът е оспорил наличието на валидна застраховка по време
на ПТП и е направил възражение за съпричиняване от пострадалия поради
нарушение на чл.137а от ЗДвП.
От приложеното ДП № 101/2018г. е установено,че е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност по застрахователна полица №
БГ /22/118000733968, следователно пострадалият има право да насочи
претенцията си за обезщетение направо към застрахователя съгласно чл.432
от КЗ.С решение по АНД № 130/2020г. на РС-Елин Пелин И. А. И. е признат
за виновен за настъпилото ПТП,тъй като при извършена маневра не е
пропуснал движещия се по тъпя с предимство лек автомобил,управляван от
ищеца-нарушение на чл.37, ал.2 от ЗДП.Вследствие ПТП са настъпили
увреждания на здравето на другия участник,с което е извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 и вр.чл.342, ал.1 от НК.Причинените
средни телесни повреди се изразяват в счупване на носните
кости,челюстите,дясната лопатка на горния крайник,гръдната кост,три десни
и две леви ребра и гръдна кост,контузия на белите дробове,,счупване на
седми шиен и първи гръден прешлен и на дясната бедрена кост.Приетата от
първоинстанционния съд автотехническа експертиза установява,че
пострадалият също е нарушил правилата за движение,управлявайки с
превишена скорост.Наред с това,не носел обезопасителен колан,което
допринесло за травматичните увреждания, с изключение на счупването на
бедрената кост.Съдът е определил степента на съпричиняване една
втора,базирайки се на въззивното решение по наказателното
производство,което след преценка на повторна комплексна автотехническа и
медицинска експертиза е достигнало до извода „Поведението на пострадалото
от произшествието лице-свидетеля А. В.,също е в причинна връзка с
настъпване на този резултата,тъй като и той е допуснал нарушение на своето
задължение като участник в движението,предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДвП-
при движение извън населено място,да не се превишава максимално
допустимата скорост от 90 км/ч.Установено е също така,че при движението
на пострадалия с реалната скорост от 134 км/ч,същият не е имал възможност
да предотврати произшествието чрез аварийно спиране“.При тези данни
първоинстанционният съд не би могъл обосновано да определи каузалния
принос на пострадалия в по-малък процент. Ето защо редукцията на сумата от
доказаните имуществени вреди от 4 946.54 лв. на 2473.27 лв. е
правилна.Обосновано първоинстанционният съд е отхвърли претенцията за
следните пера“усилена храна“- на стойност 1440 лв. за периода от
22.08.2018г. до 22.04.2019г. и общи разходи за транспорт в размер на 200
лв./извън доказаните 50 лв. за специализиран транспорт на 26.09.2018г.,в
която част претенцията е уважена/,както и за лекарства над сумата 238.54
лв.Това е така,защото размерът на имуществени вреди подлежи на главно и
пълно доказване – фактури,касови бонове,рецепти, експертни заключения и
гласни доказателства.Не могат разходите за храна ,транспорт и лекарства да
се определят на базата на житейски презумпции.Съдът е дал указания на
ищеца в този смисъл,но не са ангажирани убедителни доказателства за
3
действително направени разходи по посочените пера.От друга страна,
оплакването на застрахователното дружество,че съдът неправилно
кредитирал показанията близък на пострадалия относно нуждите от
болногледач и направените разноски е неоснователно.Необходимостта от
обслужване и наемането на болногледач са факти,за които достоверно може
да свидетелства само лице от близкия кръг на пострадалия.В случая не се
твърди,че болногледач е наеман от търговско предприятие,за да се изискват
„счетоводни документи“. Фактическата нужда от болногледач през
възстановителния период е установена и от вещото лице в о.с.з. на 19
.10.2022г. Ето защо решението следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.Следва въззивникът да заплати на въззиваемата страна
съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 49.46 лв. държавна
такса и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението на РС-Елин Пелин от 09.01.2023г. по гр.д.
№
270/2020г.
Решението е окончателно.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
ответника И. А. И..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4