Определение по дело №1495/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3227
Дата: 13 септември 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20163100901495
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                

№ …….../13.09.2019 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети септември през хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1495 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е молба вх.№ 24580/15.08.2019 год. от „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ АД, чрез адв.Х.К. от САК, с която сезира съда с искане за отвод на съдията – докладчик по делото. Излага се в сезиралата съда молба, че искането се основава на наличието на основателно съмнение за безпристрастността на съдията-докладчик, включително съмнение за ангажираност към страни по делото, наличие на „външна намеса“ в делото и работата на съда или наличие на ангажираност и пристрастност на съда, както и наличието на множество връзки и зависимости на служебните синдици и защитата на техните действия от съда, които твърдения са основани основно на нарушения на закона от синдика, които са били служебно известни на съда и допълнително – на отказа на съдията – докладчик да разгледа направеното сезиране с молба вх.№ 2263/23.07.2019 год. относно суброгирането на молителя в правата на НАП.

 

Съдът по несъстоятелността, като съобрази изложеното в молбата и прецени законовите норми, намира, че искането на МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ АД, следва да се остави без уважение.

Разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК запретява участието като съдия по делото на лице относно което съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, като ал.2 на цитираната разпоредба въвежда задължението на съдията сам да се отведе при наличието на цитираната предпоставка.

В конкретния случай, по отношение на определения съгласно системата за случайно разпределение на делата съдия-докладчик не е налице обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба, нито посочените в молбата основания съставляват такива.

От една страна, твърденията за нарушения на закона от страна на синдика могат да бъдат релевирани пред съда по несъстоятелността с нарочна молба по чл.657, ал.2 ТЗ, което е и сторено от молителя с молба вх. № 24579/15.08.2019 год., като актът на съда по несъстоятелността подлежи на проверка по пътя на инстанционен контрол съгласно изричната разпоредба на чл.657, ал.4 т.1 ТЗ. Последното сочи, че само по себе си твърдението на молителя за нарушения от страна на синдика не следва да се проектира в твърдения за „основателно съмнение в безпристрастността на съдията-докладчик“ по смисъла на чл.22, ал.1 т.6 ГПК.

Допълнителното посочено от молителя основание, формулирано като  отказ на съдията – докладчик да разгледа направеното сезиране с молба вх.№ 2263/23.07.2019 год. относно суброгирането на молителя в правата на НАП, по същество съдът преценява като оплакване относно становището на съдията докладчик относно реда, по който следва да се разгледа твърдяното от молителя суброгиране в правата на НАП. Това становище на съдията – докладчик нееднократно е обективирано в постановявани от него по реда на чл.657, ал.1 т.4 и чл.674, ал.1 ТЗ съдебни актове, които са потвърдени от въззивната инстанция и с което становище молителят изразява несъгласие. Обективно липсва и „отказ на съдията – докладчик да разгледа направеното сезиране с молба вх.№ 2263/23.07.2019 год. относно суброгирането на молителя в правата на НАП“. Обратното, депозираната от молителя молба за издаване на „съдебен документ, който да го легитимира като титуляр на прието и неоспорено вземане на НАП“, което искане изрично е конкретизирано след дадените от съда с определение № 2735/25.07.2019 год. указания, е произнесено от съда, включително е предмет на ЧЖ пред Варненски Апелативен съд.

Не са налице каквито и да са формални или неформални основания, подведими в хипотезата на чл.22, ал.1 т.6 ГПК, водим от които съдът по несъстоятелността да се самоотведе, което е в приложение на процесуалния закон и в съответствие с изискванията за справедлив процес /така и писмо изх.№ 236/11.06.2015 год. на Председателя на Върховния Касационен съд на РБ, писмо на Инспектората към ВСС от 11.08.2015 г. /. 

            Воден от горното, СЪДЪТ:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба вх.№ 24580/15.08.2019 год. от „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ АД, чрез адв.Х.К. от САК, с която сезира съда с искане за отвод на съдията – докладчик по делото, искане за отвод по чл.22, ал.1 т.6 ГПК на съдията-докладчик по т.д. № 1495/2016 год. по описа на ВОС, ТО.

            На основание чл.634б, ал.3 ТЗ, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Председателя на Варненски Апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страната.

 

 

               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: