Р Е Ш Е Н И Е №260052
гр.Оряхово, 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 02.04.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№219/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „ Водоснабдяване и Канализация “ ООД –
гр.Враца, с адрес гр.Враца, обл.Враца, ул.„ Александър
Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен
представител А.Ц.П.– управител, чрез пълномощника си А.И.А.– юрисконсулт против
З.П.А., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника, на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №60/30.04.2020г., издадена по ЧГД №142/2020г. по описа на РС –
Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищцовото дружество, както следва - сумата
от 87.76 лева / осемдесет и седем
лева и седемдесет и шест стотинки /, представляваща главница за периода от
17.04.2018г. до 12.09.2018г. за неплатени ВиК услуги, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2020г., до
изплащане на вземането.
Претендират
се и направените съдебно - деловодни разноски в настоящето и заповедното
производство, както и възнаграждение за процесуално представителство съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че длъжникът е абонат на ищцовото дружество и
потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба №4/2004г.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
ВиК системи и ОУ на „ ВиК „ ООД, гр.Враца, за имот на адрес гр.Оряхово,
обл.Враца, ул.“ Радецки „ №6.
Сочи
се, че за потреблението през периода от 17.04.2018г. до 12.09.2018г. на
потребителя били издадени 5 броя фактури, описани в приложената справка –
извлечение, за изплащане на общо дължимите 87.76 лева – главница и за
начислената лихва върху нея, които не са били заплатени.Твърди се, че на
ответницата била изготвена покана за доброволно изпълнение, но същата не
заплатила задължението си.Поради това ищцовото дружество депозирало в РС –
Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Тъй
като заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
съдът указал на ищцовото дружество възможността да предяви иск, което от своя
страна определял интереса да бъде поискано установяване на вземането по съдебен
ред.
В
подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства:пълномощно;
справка – извлечение; извлечение от партидна книга / карнет /; покана за
доброволно изпълнение с приложение; извлечение от ОУ на „ ВиК „ ООД, гр.Враца и
договор за ВиК услуги.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника чрез назначения му особен
представител – адв.В.К. *** не е постъпил писмен такъв.
В откритото съдебно заседание,
ищецът не се представлява, а ответникът се представлява от особения
представител – адв.В.К. ***.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ответницата З.П.А., е абонат на ищцовото
дружество и потребител на ВиК услуги за имота си в гр.Оряхово, обл.Враца на ул.“ Радецки „ №6.
От представената справка
– извлечение №755 за дължимите към 23.03.2020г. суми към ищцовото дружество от
абонатен номер 529004 на името на З.П. ***, се установява, че по партидата на
абоната са издадени пет броя фактури за отчетен период от 17.04.2018г. до 12.09.2018г.,
за сума общо
в размер на 87.76 лева - главница и 13.84
лева – мораторна лихва.
По делото е
представен карнет за отчитане на вода, воден на името на З.П.А. за процесния
имот, от който се установява, че за измервателния уред / водомер /, поставен в
шахта на процесния имот, са извършени реални отчети, за които има поставен
подпис в графата „ подпис на абоната „ за процесния период, единствено на дата
13.07.2018г..
На 29.04.2020г., ищцовото дружество
депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.В РС - Оряхово е образувано ЧГД №142/2020г. по описа на съда, по
което е издадена Заповед №60/30.04.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която длъжникът е осъден да заплати сумата от 87.76 лева / осемдесет и седем лева и седемдесет
и шест стотинки /, представляваща главница за периода от 17.04.2018г. до
12.09.2018г. за неплатени ВиК услуги, мораторна лихва в размер на 13.84 лева / тринадесет лева и
осемдесет и четири стотинки / за периода от 17.05.2018г. до 23.03.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.04.2020г., до изплащане на вземането.
С Разпореждане от
дата 05.06.2020г., РС – Оряхово, поради обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК указало на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си по ЧГД №142/2020г. по описа
на РС – Оряхово в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса от 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки /.
Такава ищцовото
дружество депозирало на 22.06.2020г. / видно от пощенското клеймо /.
По делото са представени Общи
условия за получаване на услугите ВиК от „ Водонсабдяване и канализация ” ППД,
одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1 т.5 ЗРВКУ с решение №ОУ-019/09.06.2006г..
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Отношенията
по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи / наричана по –
надолу Наредбата / и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от
оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от
регулаторния орган.Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора „ ВиК “ ООД, гр. Враца са общоизвестни и публикувани
на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г..Според чл.3, ал.1 от
Наредбата, потребители на услугите на ВиК са както следва - собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците, и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в
чл.30 - чл.40 от Наредбата.Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги.
В случая задължението на ищцовото
дружество е било да снабди процесния имот, като с това си действие то е
изпълнило задълженията си по договора.Задължение на ответницата, в качеството й
на потребител е било, след като получи услугата, да заплати цената й.
По делото не е налице спор, че
ищцовото дружество, в качеството му на „ ВиК „ оператор, е предоставило на ответницата
като потребители, услугата водоснабдяване на жилище на адрес гр.Оряхово,
обл.Враца, ул.“ Радецки „ №6 за периода от 17.04.2018г. до 12.09.2018г..
Предявената искова претенция в настоящия случай е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като ищецът се е намирал в облигационна връзка с ответницата, като без значение е обстоятелството дали същата реално е ползвател на имота, в който ищецът е доставял ВиК услуги.
При преценката за основателността на
исковата претенция съдът приема за безспорно, че между ответницата и ищцовото
дружество е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя ВиК услуги, а ответницата е поела
задължението да заплаща за консумираната вода в 30 - дневен
срок от датата на фактуриране ( съгласно ОУ ), като при неизпълнение в срок на
задължението, дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
По делото
липсват доказателства ответницата да е изпълнила задължението си, като заплати
доставената вода за процесния период, поради което е налице виновно
неизпълнение на договорно задължение, което обуславя отговорността й по чл.79 и
сл. от ЗЗД, като неизправна страна по договора.
Безспорно в
случая е и обстоятелството, че по партидата на ответницата са натрупани
задължения в размер на 87.76 лева, представляващи ползвана, но незаплатена вода за периода от 17.04.2018г.
до 12.09.2018г..Действително, при проверка на записванията в карнета, съдът
констатира, че в същия е положен подпис за клиент за процесния период
единствено при отчитането на дата 13.07.2018г..Това е дата, която е в края на
исковия период, като след нея има още две отчитания на дата 15.08.2018г. и
12.09.2018г., съответно при показание 5 и 2.При това положение, настоящият
съдебен състав намира за безспорно удостовереното получаване на начисленото в
този период количество вода, тъй като подписвайки карнетът в графата „ подпис
на абоната „, последният или негов представител се е съгласил както с
количеството консумирана вода за отделния месец, така и с показанието на
водомера и след като се е съгласил, че именно това е показанието, то на
саниране подлежат и предходните отчети, които не са извършвани в присъствието
на абоната или негов представител.Съдът намира за установено и консумираното
количество вода за следващите два месеца, доколкото същите по същество не се
оспорват от ответната страна, поради което не е назначена и съответната
експертиза, която да установи съответната консумация.
Поканата за доброволно изпълнение не е задължителен
елемент от фактическия състав, обуславящ изискуемостта на вземанията.Когато има
определен падеж, уговорен между страните, както е в настоящия случай, за
настъпване на изискуемостта или на забавата не е необходимо отправяне на
писмена покана.
С оглед всичко
гореизложено следва правният извод, че е доказано наличието на договорно
задължение на ответницата и размерът на това задължение изчислено по начин,
предвиден в нормативната уредба.Т.е. ищцовото дружество е доказало
разпределените му в доказателствена тежест факти, поради което предявеният
положителен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Като
акцесорен, предявеният иск за установяване дължимостта на вземания за лихви за
забава на суми по фактури, считано от датата на падежа на всяка една фактура до
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, също се явява основателен.
По изложените
съображения съдът намира, че искът за главница е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението.
Следва да се
отбележи, че Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №60/30.04.2020г.,
издадена по ЧГД №142/2020г. по описа на РС – Оряхово включва и сума в размер на
13.84 лева / тринадесет лева и
осемдесет и четири стотинки /, представляваща мораторна лихва за периода от
17.05.2018г. до 23.03.2020г..В исковата претенция обаче тази сума не е
включена, поради което издадената заповед следва да бъде обезсилена в тази й
част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските, направени по ЧГД №142/2020г. по описа на РС – Оряхово, а
именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 325.00 лева / триста
двадесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 25.00 лева / двадесет и
пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 300.00 лева / триста лева / -
такса за особен представител.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
З.П.А.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същата дължи на „
Водоснабдяване и Канализация “ ООД – гр.Враца, с адрес гр.Враца, обл.Враца,
ул.„ Александър Стамболийски “
№2, с ЕИК:*********, със законен представител А.Ц.П.– управител, сума в размер
на 87.76 лева / осемдесет и седем
лева и седемдесет и шест стотинки /, представляваща главница за периода от
17.04.2018г. до 12.09.2018г. за неплатени ВиК услуги, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №60/30.04.2020г., издадена по ЧГД №142/2020г. по
описа на РС – Оряхово.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.П.К., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ Водоснабдяване и Канализация “
ООД – гр.Враца, с адрес гр.Враца, обл.Враца, ул.„ Александър
Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен
представител А.Ц.П.– управител, сума в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща сторените в заповедното производството
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.П.К., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ Водоснабдяване и Канализация “
ООД – гр.Враца, с адрес гр.Враца, обл.Враца, ул.„ Александър
Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен
представител А.Ц.П.– управител,
сумата от 325.00 лева / триста
двадесет и пет лева и нула стотинки /,
представляваща сторените в исковото производство разноски.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №60/30.04.2020г., издадена по ЧГД №142/2020г. по описа на РС –
Оряхово за изпълнение на парично задължение, в частта, в която е разпоредено
длъжникът З.П.К.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ Водоснабдяване
и Канализация “ ООД – гр.Враца, с адрес гр.Враца, обл.Враца, ул.„ Александър
Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен
представител А.Ц.П.– управител сума в размер на 13.84 лева / тринадесет лева и осемдесет и четири стотинки /,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.05.2018г. до 23.03.2020г..
В тази му част
Решението да бъде приложено по ЧГД №142/2020г. по
описа на РС – Оряхово след влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: