№ 7338
гр. с, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110149429 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЕЛК. Б. ИВ.
срещу ппп при фирма, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация по чл.
357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ.
Ищцата твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника, по което заемала
длъжност „Кондуктор, спални и кушет вагони“. Със Заповед №Д-151/11.06.2021г. на
Директора на ППП с фирма й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Ищцата твърди, че в заповедна неправилно е отразена фактическата обстановка
относно поведението и отношението й към случилото се по време на пътуване на
29.04.2021г., с влак №2627 по направление св. Наказанието било наложено без да се вземе
под внимание обяснението, което е депозирала ищцата, а било основано единствено на
сигнала, подаден от пътника. Ищцата възразява срещу отразеното в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание обстоятелство, че не е знаела, че има пътници до п. Този факт й
бил известен, като преди гара п ищцата се уверила, че двете пътнички се подготвят за
слизане. При приближаване към гарата, пътничките уведомили кондукторката, че вратата на
влака не се отваря, след което тя им обяснила, че вратата се отваря едва след спиране на
влака. След спирането на влака ищцата отворила вратата с бутона, като първата пътничка
слязла, но втората се забавила, тъй като била с по обемист куфар и докато била на най-
долното стъпало влакът тръгнал и това наложило пътничката да стъпи на перона. Ищцата
твърди, че не е била в обективна възможност да задържи пътничката и да подаде сигнал.
Смята, че е изпълнила задълженията си с отключването на вратата и оказването на помощ
на пътниците при слизане от влака. Подаването на сигнал „готово“ за тръгване на влака било
1
задължение на други служители, а не на кондуктора. Ищцата твърди, че няма задължение за
вписване на инцидента в Анализната книга, тъй като такова задължение съществувало за
началника на влака. Поддържа, че изпълнила трудовите си задължения, свързани с носенето
на необходимите устройства, приемането на пътници, предотвратяване на опасности
съобразно конкретната ситуация. Уведомила началник влака, че има две пътнички за гара п,
който имал задължение да предаде тази информация на колегата си при смяната им на гара
ГО. Ищцата твърди, че липсва виновно нарушение на трудовите й задължения, което да
води до налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. При
налагането на наказанието не било съобразено и отношението и поведението й към
случилото се, както и тежестта на нарушението. Поради което моли да бъде отменена
Заповед №Д-151/11.06.2021г. на Директора на ППП с като незаконосъобразна. Претендира
направените в хода на производството разноски.
Ответникът в срочно депозиран отговор на исковата молба поддържа, че издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
правилна и законосъобразна. Посочва, че са спазени всички изисквания на закона относно
съдържанието на заповедта. Отразената фактическа обстановка в заповедта отговаряла на
обективната истина. Твърди, че Е.И. в качеството си на кондуктор СКВ не е изпълнила
служебните си задължения, създала е предпоставка за злополука, допуснала е пътник да
слиза по време на движение на влака, с което е нарушила правила от „Инструкция за
кондуктора на спални и кушетни вагони“. На 29.04.2021г. Е.И. в качеството й на кондуктор
СКВ обслужвала спален вагон с плацкартен № 30 с маршрут от с до В. При изпълнение на
дейността си ищцата не е знаела, че има пътници до п, което личало от контролния лист за
точкуване, в които била отбелязала, че в четвърта кабина са настанени двама пътници от
гара с до гара В , въпреки че в диаграмата на вагона служител СИПБИ съвсем коректно бил
записал, че в четвърта кабина пътниците са с маршрут с-п. Ищцата допуснала пътничка с
обемен багаж да скочи от влака в движение, вместо да подаде сигнал до началника на влага
за задържането му. Пътничката паднала на перона и по този начин с действията си ищцата е
застрашила безопасността и сигурността на клиента на БДЖ. Ответникът твърди, че ищцата
не е вписала инцидента в придружителния лист на влак № 2627 за дата 29.04.2021г. обр. I I-
21 и в Анализната книга при инструктор СКВ с. Не е спазила изискването веднага да
уведоми началника на влака и дежурния инструктор спални вагони за възникналата
ситуация. С писмо изх. № 93-04-Ж-74/17.05.21г. били поискани писмени обяснения от
ищцата, които били дадени от нея на 21.05.21г., но видно от тях тя не съзнала
отговорността, която носи за безопасността на пътниците, които обслужва. Ответникът
определя като неоснователно твърдението на ищцата, че нарушението не е достатъчно
тежко, за да бъде наложено наказанието „предупреждение за уволнение“, тъй като с
поведението си последната е създала предпоставка за настъпване на транспортна злополука.
Това се дължало изцяло на неспазването на трудовите й задължения и обяснението, че нейни
други колеги са виновно било неоснователно. Поради което ответникът моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
2
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че ищцата е била в безсрочно трудово
правоотношение с ответника – „Поделение за пътнически превози – с“ към „БДЖ –
Пътнически превози“ ЕООД, по силата на което е заемал длъжността „Кондуктор, спални и
кушет вагони“ с място на работа Превозна служба с – Звено „Спални вагони“ към ППП с. .
Не се спори, че с писмо N 93– 04-Ж– 74/17.05.2021 г. работодателят е изискал от
ищцата писмени обяснения във връзка с телеграма № 503 от 07.05.2021г. на Директор
„Продажби о обслужване“ за подаден сигнал от Й.Б. с рег. № 03-20-513/05.05.2021г. и че
такива са депозирани на 21.05.2021 г.
Със заповед № Д – 151/11.06.2021 г., издадена от директора на ППП – с, на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ – „неизпълнение на
възложената работа” и по чл. 187, ал. 1, т. 10, КТ – „неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“.
В заповедта е посочено, че от доклад с вх. N 93 – 04 –Ж- 74/02.06.2021 г. на
ръководителя на ПЦ с до директора на ППП – с се установява, че на 29.04.2021 г.Е.И. в
качеството й на кондуктор СКВ е обслужвала спален вагон с плацикратен № 30, включен в
състава на влак № 2627 с маршрут от с до В. Пътничката Й.Б. пътувала от с до п и
представила надлежно оформен билет за точни маршрут. При пристигане на влака в гара п
вратата на вагона не се отворила с натискането на бутона на същата, поради което
пътничката почукала на вратата на служебното купе на Е.И., за да й отвори да слезе на
гарата. Посочено е, че ищцата излязла учудена, че има пътници за гара п и не се са се
обадили по-рано. Отключила вратата на вагона, едната пътничка слязла, но при слизането
на втората влакът вече бил тръгнал. В опита си да слезе пътничката Й.Б. паднала и наранила
лакътя си. Машинистът набил рязко спирачките на влака. В заповедта е посочено, че
обстоятелството, че Е.И. не знаела, че има пътници до п, личало от контролния лист за
точкуване.
В заповедта е посочено, че допускайки пътничката Й.Б., която била с обемен багаж,
да скача в движение от влака, вместо да подаде сигнал на началника на влака да го задържи
Е.И. е застрашила безопасността й сигурността й. Наред с това е посочено, че ищцата не
била вписала инцидента в анализната книга. От представените писмени обяснения по
случая се установявало, че Е.И. не съзнавала отговорността, която носи за безопасността на
пътниците. С поведението си ищцата нарушила чл. 9,т. 1м чл. 15, т. 1, чл. 22, т. 20, чл. 31 и
чл. 65 от „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“.
Заповедта е връчена на ищцата на 26.06.2021 г.
По делото е представена като доказателство Инструкция за кондуктора на спални и
кушет вагони. В цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
3
разпоредби от същата са предвидени задължения кондукторът на спални и кушет вагони: да
носи сигнално електрическо фенерче и джобна свирка; да приема пътниците пред
служебната кабина на вагона и да ги настанява, като сверява редовността на документите за
пътуване; да събужда пътниците 30 минути преди пристигане на влака на гарата, за която
пътуват и да им връща всички представени документи за пътуване преди да слязат;Да вземе
мерки за предотвратяване на всякаква опасност за движението на влака и пътуващите
пътници.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „кондуктор, спални и кушет
вагони“ основните трудови задължения на ищцата са включвали задължението да помага на
пътниците при тяхното настаняване и слизане.
За установяване на обстоятелствата, свързани с настъпването на инцидента, по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите ИВ. ИЛ. ИЛ.,
В. Г. Г., ПЛ. Т. П., Бисер Кирилов Т. и Й. Б. Б..
От показанията на св. И., който е служител на ответника, и чиито показания съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че като същият е локомотивен машинист
и е управлявал влака към момента на настъпване на инцидента, дал повод за налагане на
дисиплинарното наказание на ищцата. Свидетелят сочи, че преди да потегли на гара п е
получил сигнал „Готово“ от дежурен ръководител „Движение“. Сочи, че съгласно
вътрешните правила, последният получавал такъв сигнал от началник влака, а началник-
влака от влаковият кондуктор. Свидетелят заявява, че преди да потегли и след полученият
сигнал за готовност погледнал назад и напред и не установил проблем. След като потеглил
възприел сигнал за спиране с въртеливи движения на ръцете, поради което спрял влака и
видял, че на перона има чанта.
Свидетелката Г. заявява, че при инцидента е била на работа като „Началник-влак“.
Сочи, че служебните й задължения изискват да бъде на перона преди потеглянето на влака
до първия му вагон, където получава сигнал от влаковия кондуктор, който също е на перона,
но между последния седящ и първия спален вагон. От това място влаковият кондуктор имал
видимост към цялата влакова композиция. Последният подавал сигнал за готовност за
потегляне на началника за влака. В случая свидетелката възприела този сигнал, сама с
уверила, че всички врати са затворени, минала от другата- лява по посоката на движение
страна на влака, за да уведоми ръководителя „Движение“, при което връщайки се отдясно,
чула влаковият кондуктор да вика „Не тръгвайте“. Реагирала незабавно и подала сигнал за
спиране. Твърди, че спалният кондуктор няма отношение към подаването на сигнал за
готовност за тръгване и че не е разполагала с информация за слизащи пътници на гара п,
каквато следвало да получи от влаковият кондуктор, а той на свой ред я получавал от
спалният кондуктор. Свидетелката сочи, че на гарите спалните кондуктори имали
задължение да седят на прозореца на влака или на вратата, за да следят за препятствия.
Свидетелят П., който е бил на работа като кондуктор спален вагон към момента на
инцидента сочи в показанията си, че ищцата му е споделила, че в нейния вагон има пътници
за гара п, че преди наближаването й е възприел две дами на платформата с багаж в
4
готовност за слизане. В останалата им част съдът не възприема показанията на свидетеля
като непоследователни и противоречиви.
Свидетелката Б., пострадала при инцидента, потвърждава, че същият е настъпил на
гара п, за където пътувала в спален вагон със сестра си. Сочи, че двете са се събудили с
аларма и преди гарата са били пред вратата в готовност да слязат. Сочи, че вратата не се е
отваряла, поради което потърсили кондукторкара на спалния вагон. Видимо притеснена
кондукторката отворила вратата. Първата пътничка слязла от влака, свидетелката й подала
обемист куфар и държейки своя багаж понечила да слезе, при което докато била на
стълбичката влакът започнал да потегля. Поради бавната му скорост решила да продължи,
но не успяла да запази разновесие и стъпвайки на перона залитнала от тежестта на куфара и
паднала на пероина. След падането й влакът спрял.
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Т. като неотносими, доколкото същият
не е възприел непосредставено обстоятелства от значение за правилното разрешаване на
повдигнатия пред съда правен спор.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Твърденията в исковата молба за незаконност на оспорената заповед, в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, са свързани с това, че ищецът оспорва да е извършил от обективна и субективна
страна твърдените нарушения на трудовата дисциплина и и при условията на евентуалност
– че наложеното наказание не е съответно.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че заповедта е
мотивирана и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ, както и че ищецът виновно е
извършил твърдяните нарушения на трудовата дисциплина.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
На първо място, съдът намира, че процесната заповед съдържа задължителните
реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ – съдържа мотиви, в които е посочено кой е нарушителят,
нарушението и кога е извършено, както и наложеното наказание и законният текст, въз
основа на който е наложено.
На следващо място, съдът приема, че от събраните доказателства се установява по
безспорен начин, че на 29.04.2021г. ищцата е изпълнявала възложената й работа във вагон с
плацикратен номер 30, включен в състава на влак № 2627 с маршрут от гр. с за град В, при
което на гара п е настъпил инцидент с пътничката Й.Б., наложил аварийното спиране на
влака.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели, които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, се установява, че влакът е потеглил при надлежно подаден сигнал
5
за готовност, който обаче не е бил съобразен с поведението на пътничката Й Б., която към
момента на потеглянето му се е намирала на стълбата за слизане. От изброените в заповедта
нарушения на трудовите задължения на ищцата това, което се установява по делото, е
неизпълнение на задълженията за събуждане на пътниците 30 минути преди пристигане на
гарата, за която пътуват, неизпълнение на задълженията за връщане на предоставените
документи за пътуване и невземане на мерки за предотвратяване на всякаква опасност за
движението на влака и пътуващите пътници. Първите две задължения не са в причинна
връзка с инцидента, доколкото от показанията на свидетелите се установява, че двете
пътнички за гара п са били будни и в готовност за слизане. Последното вменено задължение
на ищцата е твърде абстрактно, като в случая не се установява с поведението си Е.И. да е
допринесла за настъпването на инцидента. Това, което с категоричност се установява е, че
неправилно е подаден сигнал за готовност за потегляне на влака, което обаче не е вменено
в служебните задължения на ищцата. Показанията на свидетелката Б. за състоянието на
паника и изненада имат оценъчен характер и не установяват конкретно неизпълнение на
цитираните в уволнителната заповед служебни задължения на ищцата. Напротив,
свидетелката сочи, че поради бавната скорост на влака сама е взела решение да продължи да
слиза от него.
Ето защо, съдът намира, че по делото не се установява при условията на пълно и
главно доказване от ответника, че ищцата е осъществила от обективна и субективна страна
съставите на дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ – „неизпълнение на
възложената работа“ и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – „неизпълнение на други трудови
задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение“.
За пълнота следва да се посочи, че дори по делото да се установяват нарушения на
служебните задължения на ищцата, същите не са достатъчно тежки за да обосноват
налагане на наказание "предупреждение за уволнение". Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на наказанието работодателят следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на
служителя. При преценката на въпроса за съответността на наказанието и установеното
нарушение съдът взема предвид обстоятелството, че инцидентът е настъпил поради
колективното неглижиране от служителите на ответника на служебните им задължения във
връзка с безопасността на пътниците, а не поради конкретното поведение на ищцата
Предвид изложеното дисциплинарното наказание следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение и за депозит за призоваване на свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ, предявен
от ЕЛК. Б. ИВ., ЕГН: 6**********, със съдебен адрес: гр. с, бАДРЕС чрез адв. Е.М. срещу
ФИРМА, ЕИК***********, с код по Булстат***********0209, с адрес: гр. с, АДРЕС,
заповед N Д – 151/11.06.2021 г., издадена от директора на ФИРМА с“, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени
нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК***********, с код по Булстат***********0209, с адрес:
гр. с, АДРЕС, да заплати на ЕЛК. Б. ИВ., ЕГН: 6**********, със съдебен адрес: гр. с,
бАДРЕС чрез адв. Е.М. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК***********, с код по Булстат***********0209, с адрес:
гр. с, АДРЕС, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 80 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7