Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 179 15.02.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На осемнадесети
януари две хиляди и двадесет и втора година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА К.
при секретаря Г. Д.
с участието на прокурора А.Ч.
като разгледа докладваното от съдията К.
административно дело № 486 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
31, ал. 19 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна
прокуратура-Бургас против решение № БС-10-ОС/29.12.2017 г., издадено от Т.П.М.
за Директор на РИОСВ-Бургас, с което е съгласувано инвестиционно предложение
„Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу Вилидж“ в ПИ № 67822.49.27 и
„Алепу Бриз вилидж“ в ПИ №67800.12.423, №67800.12.420, №67800.12.421,
№67800.12.422, както и съпътстващата дейност по укрепване на регистрираното
свлачище в ПИ №67800.49.27, м. Алепу, землище гр.Созопол, община Созопол“ с
възложители „Алепу вилидж“ АД, „Бриз 2000“ ООД и „ГБС ТУРС“ ЕАД.
С протеста се
оспорва компетентността на издателя на административния акт, като в тази връзка
се сочи, че лицето Т. М. не е била надлежно упълномощена да осъществява
функциите на директор на РИОСВ-Бургас през времето, в което титулярът на поста
е бил в платен отпуск. Изтъкват се доводи, че съобразно Правилника за
устройство и дейността на РИОСВ, директорите имат право да оправомощават други
служители само с част от правомощията си, сред които не е дейността по издаване
на решения за съгласуване на инвестиционни проекти. Наред с това е изложено, че
Т.М.не е била оправомощена и по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Правилника от
министъра на околната среда и водите да изпълнява функциите на директор,
доколкото същата не била посочена в заповедта, с която на директора на
РИОСВ-Бургас е разрешено ползването на платен отпуск, към момента на издаване
на оспореното решение. На следващо място, се сочи, че оспореният акт е издаден
в съществено противоречие с материалноправни разпоредби и несъотвествие с целта
на закона, които водят до неговата нищожност. В тази връзка е изложено, че
инвестиционното предложение включва и дейности – „дейност по укрепване на
свлачище“, които са включени в т.10, б. „М“ от Приложение № 2 към чл. 93 от
ЗООС и същите подлежат на процедура по реда на Глава шеста от ЗООС (преценка за
необходимостта от извършване на ОВОС), каквато не е извършена в хода на
проведеното производство, а напротив било прието че предложението не подлежи на
такава. Като довод за нарушение на посочените разпоредби в протеста е изложено,
че съпътстващата дейност по укрепване, доколкото същото се извършва и в зона
„А“ по ЗЧУК, представлява „крайбрежна дейност за борба с ерозията“ по смисъла
на т.10, б. „М“ от Приложение № 2 към чл. 93 от ЗООС. В обобщение е посочено,
че оспореният акт се явява нищожен като издаден от лице без необходимата
компетентност, при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в
приложимите материалноправни норми, респективно е лишено от законово основание
за издаването му. При тези съображения е направено искане за прогласяване
нищожността на оспорения акт.
В съдебно
заседание, представителят на Окръжна прокуратура-Бургас, поддържа подадения
протест. В допълнение изразява становище, че оспореният акт се явява нищожен,
тъй като проведената процедура е инициирана и от лице, което няма качеството
възложител по инвестиционното предложение – „ГБС Турс“ АД (с настоящо
наименование „Блек сий фемили резидънс“ ЕАД), т.е. производството е проведено
при участие на нелегитимна страна, поради което произнасянето с оспореното
решение няма правна основа. Иска се провъзгласяване на нищожност на оспореното
решение. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът – директор на РИОСВ-Бургас, чрез
процесуалният си представител – главен юрисконсулт А.К., в представено по
делото писмено становище оспорва протеста. Подробно изразява доводи относно материалната
и времева компетентността на Т.М.да издаде оспорения акт. Наред с това, излага
съображения, че съпътстващите дейности по укрепване на свлачище, част от
разглежданото инвестиционно предложение, не се обхващат от т.10, б. „М“ от
Приложение № 2 към чл. 93 от ЗООС. Наред с това сочи, че преди издаване на
процесното решение е издадено друго такова, което е отменено от горестоящия
орган – министъра на околната среда и водите, но с постановеното решение не са
дадени указания за необходимост от провеждане на ОВОС по отношение на
дейностите по укрепване на свлачище при новото провеждане на процедурата. Иска
протестът да бъде отхвърлен. Представя писмено становище. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна – „Алепу вилидж“ АД, не изпраща представител в съдебно заседание. В хода
на производството с молба изразява становище за недопустимост и неоснователност
на протеста.
Заинтересованата
страна – „Блек сий фемили резидънс“ ЕАД (с предходно наименование – „ГБС Турс“
АД), взема участие в производството чрез процесуалният си представител адв. Е.В.
***. В представен писмен отговор по подадения протест изразява становище за
недопустимост и неоснователност на протеста. В тази връзка излага съображения,
че при изготвянето на протеста не са изложени съображения, че проведеното
оспорване защитава значими обществени интереси, поради което е недопустим.
Наред с това излага съображения, че оспорения акт е издаден от компетентен
орган, при правилно приложение на материалния закон. Иска протестът да бъде оставен
без разглеждане, алтернативно иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Представя писмено становище. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна – „Бриз 2000“ ООД, чрез процесуалният си представител - юрисконсулт Д.К.,
изразява становище за неоснователност на протеста и иска същият да бъде
отхвърлен. Представя писмени бележки, в които посочва подробни аргументи
относно компетентността на органа и съответствието на протестираното решение с
материалния закон. Претендира разноски.
Протестът на
прокурора е процесуално допустим, като подаден, от надлежна страна, имаща право
и интерес от оспорването в защита на обществения интерес. Правото на
прокуратурата да оспорва административни актове, в това число и за тяхната
нищожност, е въведено с разпоредбата на чл. 147, ал. 2, във вр. с чл. 16, ал.1,
т.1 от АПК и следва от предоставеното му конституционно право по чл. 127, т. 5
от Конституцията на РБългария. Съгласно цитираните разпоредби прокурорът следи
за спазване на законността, поради което се приема, че прокурорът осъществява
своята дейност в защита на обществения интерес. Правомощията на прокурора са
регламентирани в чл.16, ал.1, т.1 до 3 от АПК, като следва да се различават
правомощията по т.1 от тези по т.3. Правомощието по т.1 не изисква изрично обосноваване
на държавен или обществен интерес, а в протеста следва да се посочи оспорвания
административен акт, в какво се състои неговата незаконосъобразност и в какво
се състои искането на прокурора. В обхвата на чл.16, ал.1 т.3 АПК са тези
производства, които не попадат в обхвата на т.1 и в тази разпоредба е въведено
изискването за обосноване на засегнат държавен или обществен интерес. (Решение
№ 6357 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2015 г., IV о., Определение №
2988 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 659/2019 на Върховния административен съд).
Съображенията на „Блек сий фемили резидънс“ ЕАД (с предходно наименование –
„ГБС Турс“ АД), за недопустимост на протеста се явяват неоснователни.
Действително в протеста не се съдържат доводи относно това какъв конкретно
обществен интерес се защитава, но съдът намира, че това не е необходимо,
доколкото протестът е подаден на основание чл.16, ал.1, т.1 от АПК, в рамките
на конституционната функция на прокуратурата за осъществяване на надзор за
законност, а тя винаги е в обществен интерес с оглед характера на
осъществяваната дейност.
Правото да се
протестира административен акт, с искане за нищожност, е без ограничение във
времето - чл.149, ал.5 АПК, поради което протестът е допустим за разглеждане.
Бургаският административен съд, след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна, следното:
Със заповед № Z-695/10.07.2007 г. (л.77) на кмета на
община Созопол е одобрено частично изменение на ПУП-План за регулация за
урегулирани имоти І-12133, І-12236, ІІ-12236 и ІІІ-12236 по плана на местността
„Алепу“, землището на гр. Созопол, като същите се преотреждат от „За
ваканционно селище и обекти и КОО“ на „За курортен комплекс“. Със същата
заповед е изменен и плана за застрояване на имоти І-12133, І-12236, ІІ-12236,
ІІІ-12236 и ІІ-12296, като са ситуирани нови застроителни обеми при плътност на
застрояване – 30%, максимална височина – 10м. при кота корниз, Кинт-1,2. По
отношение на имоти със стар номер 12133 и 12236 е издадено решение БС №
05-02/2005 г. от директора на РИОСВ- Бургас по оценка на въздействието върху
околната среда на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС и чл. 19, ал. 1 от Наредба за
условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда
на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии (л.61).
Новообразуваният имот № І-12133 съответства на имот с идентификатор №
67800.12.423 с площ от 12612 кв.м., имот І-12236 съответства на имот с
идентификатор № 67800.12.420 с площ от 492 кв.м., имот ІІ-12236 съответства на
имот с идентификатор № 67800.12.421 с площ от 71 кв.м., и имот ІІІ-12236
съответства на имот с идентификатор № 67800.12.422 с площ от 115 кв.м., които
имоти съгласно скица № 15-265265/03.06.2016 г., № 4165/05.02.2014 г., №
4166/05.02.2014 г. и № 4167/05.02.2014 г. (л.24-26), издадени от СГКК-Бургас,
са собственост на „Бриз 2000“ ООД. Съгласно посочените скици три от имотите
представляват урбанизирана територия с предназначение „за друг
коруротно-рекреационен обект“, а имот с идентификатор № 67800.12.421 е с
посочен начин на трайно ползване „за електроенергийното производство“. Имоти
със стари планоснимачни номера 12133 и 12236 са закупени от „Бриз 2000“ ООД въз
основа на нотариален акт № 168, том ІІ, рег. № 2889, дело № 307/2003 г. (л.38)
и нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 2887, дело № 306/2003 г. (л.39).
Със заповед № Z-1148/09.10.2007
г. (л.74) на кмета на община Созопол е одобрено частично изменение на ПУП-План
за регулация и застрояване за имоти № 770, 799, 802, 807, 830, в местността
„Алепу“, землището на гр. Созопол. С изменението на ПУП-ПРЗ са обособени нови
урегулирани поземлени имоти УПИ І-770,799,802, ІІ-770, 799, 802, 807, ІІІ-770,
799, 807, 830, ІV-770, 799, 807, 830, в които са ситуирани застроителени обеми
за изграждане на ваканционно селище при плътност на застрояване – 30%,
максимална височина – 10м. при кота корниз, Кинт-1,2, както и пешеходни пътеки
за достъп, а в УПИ ІІ-770, 799, 802, 807 е ситуиран и застроителен обем за
изграждане на трафопост. При провеждане на процедурата по изменение на ПУП за
посочените имоти е издадено решение БС № 33-06/2007 г. от директора на РИОСВ-
Бургас по оценка на въздействието върху околната среда на основание чл. 99, ал.
2 от ЗООС и чл. 19, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на
оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения за
строителство, дейности и технологии (л.57). Новообразуваният имот № ІV-770,
799, 807, 830 с площ от 7568 кв.м. е идентичен с имот с идентификатор
67800.49.27 и е собственост на „Алепу вилидж“ АД, съгласно скица на поземлен
имот № 15-404812/17.08.2016 г., издадена от СГКК- Бургас (л.24). Съгласно
посочената скица имотът представлява урбанизирана територия с предназначение
„за курортен хотел, почивен дом“. Имотите са закупени от „Алепу вилидж“ АД въз
основа на сключен договор за покупко-продажба № 01.11.2007 г. с община Созопол
(л.32).
На 12.08.2016 г. между „Алепу вилидж“ АД
(собственик-учредител) и „ГБС Турс“ ЕАД (приемател) е сключен предварителен договор за учредяване право на
строеж върху недвижим имот с идентификатор 67800.49.27 в м. „Алепу“,
землището на гр. Созопол, срещу задължение за строеж (л.34).
На 16.06.2016 г. между „Бриз 2000“ ООД
(собственик-учредител) и „ГБС Турс“ ЕАД (приемател) е сключен предварителен договор за учредяване право на
строеж върху недвижими имоти с идентификатор 67800.12.423, 67800.12.420,
67800.12.421 и 67800.12.422 (в договора погрешно е посочено отново
67800.12.421, но площта на описания имот съответства на имот с идентификатор
завършващ на 422) в м. „Алепу“, землището на гр. Созопол, срещу задължение за
строеж (л.36).
На 02.12.2016 г. (л.17) в РИОСВ-Бургас е депозирано
уведомление по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за условията и реда за
извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони,
за инвестиционно предложение за „Изграждане на Курортен комплекс, включващ
„Алепу вилидж“, представляващ апартаментна сграда с жилища за сезонно ползване,
разделена на отделни блокове с подземен паркинг, заведение за хранене, открит
плувен басейн и зона за рекреация, в поземлен имот с идентификатор 67800.49.27,
площ 7568 кв.м. и „Алепу-Бриз Вилидж“, представляващ апартаментна сграда с
жилища за сезонно ползване, сграда-паркинг, сграда за персонала и зони за
рекреация, в поземлени имоти с идентификатори 67800.12.423, 67800.12.420,
67800.12.421 и 67800.12.422, с обща площ 13 290 кв.м.“.
Инвестиционното
предложение е подадено от „Алепу вилидж“ АД, Бриз 2000“ ООД и „ГБС Турс“ ЕАД. В
уведомлението е посочено, че инвестиционното предложение предвижда изграждането
на курортните комплекси да е с етапност, предвид необходимостта от укрепване на
свлачището в имот с идентификатор 67800.49.27, като укрепителните дейности в
обхвата на регистрираното свлачище представляват първи етап от строителството.
В уведомлението е уточнено, че активното свлачище обхваща 3.623 дка от
поземления имот. Към придружителното писмо, както и в допълнение (на 15.12.2016
г.) от заявителите са представени пред РИОСВ-Бургас и следните документи:
договори за покупко-продажба и нотариални актове за собственост върху
засегнатите имоти, скици на поземлените имоти, договори за учредяване право на
строеж (всички описани по-горе в изложението), както и пълномощни, карта на
хабитатите в изследвания район.
Към преписката в РИОСВ-Бургас, от „ГБС Турс“ ЕАД са
представени редица допълнителни документи. Представен протокол на
специализирания експертен съвет към община Созопол от 16.01.2017 г. (л.46).
Видно от приложения препис-извлечение то протокола, на проведеното заседание на
ОЕС от 16.01.2017 г. е разгледан „Доклад за хидроложки и инженерно геоложки
проучвания в ПИ 67800.12.423, 67800.12.420, 67800.12.421 и 67800.12.422 в м.
„Алепу“, з-ще гр. Созопол, собственост на „Бриз 2000“ ООД и ПИ 67800.49.27 в м.
„Алепу“, з-ще гр. Созопол, собственост на „Алепу вилидж“ АД“. Разглежданият
доклад касае извършвани проучвания във връзка с издаване на предварително
решение за извършване на геозащитни мерки и дейности по реда на чл. 96, ал. 3
от ЗУТ. Видно от изложеното в протокола тези мерки касаят регистрирано свлачище
от „Геозащита Варна“ ЕООД под № BGS21.67800-03,
находящо се в ПИ 67800.49.27. Докладът е приет от ОЕС с посочени конкретни
забележки и е дадено предложение за издаване на предварително решение по чл.
96, ал. 3 от ЗУТ. Приложено е и становище на инженер-геолог Л.А.относно
резултатите от проведени инженерно-геоложки проучвания и предложения за
геозащитни дейности и мерки за укрепване на свлачище в ПИ 67800.49.27 (л.54). В
становището е посочено, че проектната подпорна стена ще бъде извършена изцяло в
имот 67800.49.27, и представлява част от укрепването на строителния насип за
фундиране, при застрояване на имота. Посочено е още, че това съоръжение не
представлява брегоукрепително такова, предвид факта, че ПИ 67800.49.27 няма
обща граница с морския бряг и отстои на 30м. от него, като между тях са
разположени други два имота 67800.49.29 и 67800.49.11 – публична общинска и
публична държавна собственост. Към преписката на 26.01.2017 г., отново от „ГБС
Турс“ ЕАД, са приложени и решения № БС № 33-06/2007 г. и БС № 05-02/2005 г. на
директора на РИОСВ- Бургас по оценка на въздействието върху околната среда на
основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС и чл. 19, ал. 1 от Наредба за условията и реда
за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на
инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии, изготвени
при проведени процедури по изменение на ПУП, подробно описани по-горе.
Представено е и становище на доц. д-р инж.геол. И. И., изготвено във връзка с
препоръките за противоабразионни и противоерозионни мероприятия, които следва
да се извършат при укрепване на свлачището в ПИ 67800.49.27. В заключение в
становището е посочено, че противоабразионната защита е част от укрепването на
свлачището и на строителната площадка и не е брегоукрепително или брегозащитно
съоръжение, тъй като не е свързана с пряко въздействие върху морския бряг или
върху силата и направлението на вълните. Наред с това е посочено, че защитата
не може да окаже въздействие върху плажната ивица, тъй като няма пряка връзка с
нея.
Въз основа на представените документи, с писмо с
изх. № ПД-3097/7/27.01.2017 г. (л.68), изготвено от директора на РИОСВ-Бургас Т.А.,
заявителите - „Алепу вилидж“ АД, Бриз 2000“ ООД и „ГБС Турс“ ЕАД, са уведомени,
че инвестиционното предложение не попада в позициите на Приложения № 1 и 2,
съответно към чл. 92 и чл. 93 от ЗООС и не подлежат на процедура по реда на
глава шеста от ЗООС (преценяване на необходимостта от извършване на екологична
оценка и/или оценка на въздействието върху околната среда, задължителна
екологична оценка и/или задължителна оценка на въздействието върху околната
среда). Посочено е още, че имотите не попадат в границите на защитени територии
по смисъла на ЗЗТ, като същите отстоят на 500 м от Природна забележителност
„Блато Алепу“, обявена със Заповед № 709/22.07.1986 г. на КОПС при МС (обн.,
ДВ, бр. 64/1986 г.). Наред с това, в писмото е посочено, че предложението
попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредба за ОС, тъй като имотите, засегнати
от него, попадат в две защитени зони по смисъла на ЗБР (Натура 2000 места) –
защитена зона BG0001001 „Ропотамо“ за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, приета с решение МС № 122/2007 г.,
изм. с решение № 660 на МС от 01.11.2013 г., и защитена зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо“ за опазване на дивите
птици, обявена със заповед № РД-82/03.02.2009 г. на министъра на МОСВ, поради
което е необходимо извършване на проверка за допустимост на инвестиционното
намерение спрямо забраните въведени със заповед № РД-82/03.02.2009 г. Предвид
това са дадени конкретни указания за представяне на допълнителни документи.
В отговор на писмо с изх. № ПД-3097/7/27.01.2017 г.
(л.68), от заявителите са приложени допълнителни книжа. Представено е становище
на инженер-геолог Л.А.(л.71), в което е извършен анализ на влиянието на
инвестиционното предложение и проектните геозащитни дейности върху водния режим
на подземните води и „Блато Алепу“. В същото е дадено заключение, че
изграждането на курортния комплекс не включва извършване на дейности, свързани
с отводняване на строителни изкопи, водочерпения, или промяна на водния режим
на подземните води, както и дейностите нямат пряко или космено въздействие
върху водния режим на естествен воден обект „Блато Алепу“. Наред с това е
посочено, че при извършване на геозащитните дейности в ПИ 67800.49.27, няма вероятност
от промяна на водния режим на естествен воден обект „Блато Алепу“ и няма да
повлияят на формираната екосистема. Представени са също и допълнителни документи
във връзка с проведените процедури по изменение на ПУП-ПРЗ на засегнатите имоти
– протоколи от проведено събрание ОУСУТ при община Созопол, констативни актове
за постъпили възражения, обяснителни записки, заповеди на кмета на община
Созопол за изменение на ПУП (последните описани подробно по-горе в
изложението).
С писмо с изх. № ПД-3097/10/08.02.2017 г. (л.80),
изготвено от директора на РИОСВ-Бургас Т.А., заявителите - „Алепу вилидж“ АД,
Бриз 2000“ ООД и „ГБС Турс“ ЕАД, са уведомени, че инвестиционното предложение е
допустимо спрямо режима на защитена зона BG0002041
„Комплекс Ропотамо“, но с оглед местоположението на имотите, е констатирано, че
при реализацията му има вероятност от отрицателно въздействие върху защитена
зона BG0001001 „Ропотамо“ за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна и защитена зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо“ за опазване на дивите
птици, поради което следва да се проведе процедура по реда на Глава втора от
Наредбата за ОС. Писмото е оповестено на интернет страницата на РИОСВ-Бургас на
13.02.2017 г., видно от изготвения протокол (л.82).
Въз основа на събраните документи е постановено
решение № БС-11-ПрОС/09.02.2017 г. (л. 83) от директора на РИОСВ-Бургас за
извършване на оценка за степента на въздействие на инвестиционното предложение
върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, както и
върху дивите птици и техните местообитания, предмет на опазване в защитена зона
BG0001001 „Ропотамо“ за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна и защитена зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо“ за опазване на дивите
птици. Решението е оповестено на интернет страницата на РИОСВ-Бургас на
15.02.2017 г., видно от изготвения протокол (л.86).
Доклад за оценка степента на въздействие на
инвестиционното предложение с предмета и
целите на опазване на защитени зони BG0001001
„Ропотамо“
и BG0002041 „Комплекс Ропотамо“, е представен пред
РИОСВ-Бургас от заявителите в процедурата - „Алепу вилидж“ АД, Бриз 2000“ ООД и
„ГБС Турс“ ЕАД, на 14.02.2017 г. (л.88).
В хода на разглеждане на доклада, от РИОСВ-Бургас с
писмо с изх. № ПД-3097/13/14.03.2017 г. (л. 166) е изискана допълнителна
информация от Басейнова дирекция „Черноморски район“, относно допустимостта на
инвестиционното предложение спрямо мерките за постигане добро състояние на
водите, определени в плана за управление на речния басейн (ПУРБ), допустимостта
на същото по отношение плана за управление риска от наводнения (ПУРН), както и
забраните и ограниченията, предвидени в ЗВ, по отношение на конкретния вид
инвестиционно предложение, информация за съществуващи или разрешени въздействия
върху водното тяло в района, мотивирана оценка на значителното въздействие
върху водите и водните екосистеми. В отговор, с писмо от 03.04.2017 г. (л.167),
от БДЧР дават заключение, че инвестиционното намерение е допустимо спрямо ПУРБ
и ПУРН, като същото няма да окаже значително въздействие върху водите и водните
екосистеми при спазване на конкретно посочени в писмото условия и не се допуска
замърсяване на водите и влошаване на състоянието на водните тела.
С писмо от 21.03.2017 г. (л.170) на директора на
РИОСВ-Бургас е дадена отрицателна оценка на внесения доклад за оценка степента
на въздействие на инвестиционното предложение, като са дадени конкретни
указания за отстраняване на нередовности в него. На 30.03.2017 г. в
РИОСВ-Бургас е представен коригиран доклад (л.171). С писмо с изх. №
ПД-3097/17/13.04.2017 г. заявителите са уведомени, че докладът за оценка е в
съответствие с изискванията на Наредба за ОС и е дадена положителна оценка за
същия. В последствие с решение № БС-5-ОС/23.05.2017 г. на директора на
РИОСВ-Бургас (л.254) инвестиционното предложение е съгласувано. В мотивите е
изложено, че инвестиционното предложение не подлежи на процедура по реда на
Глава шеста от ЗООС, както и че същото е допустимо спрямо режима на защитена
зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо“ и ПУРБ и ПУРН, както и
реализирането му няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми
при спазване на конкретни условия. Посочено е още, че предложението има
вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона BG0001001 „Ропотамо“ за
опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитена зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо“ за опазване на дивите
птици, за което е изготвен доклад за оценка на въздействието, на който доклад е
дадена положителна оценка. Посочено още, че в предвидения срок за консултации
не са подадени становища по ДОСВ и инвестиционното предложение. Решението е
оповестено на интернет страницата на РИОСВ-Бургас на 26.05.2017 г., видно от
изготвения протокол (л.257).
Така издаденото решение е оспорено от Асоциация на
парковете в България пред министъра на околната среда и водите. Последният с
решение № 95/21.07.2017 г. (л.263) е отменил решение № БС-5-ОС/23.05.2017 г. на
директора на РИОСВ-Бургас и е върнал преписката на органа за ново произнасяне
от етап „Оценка на качеството на представения доклад за оценка на степента на
въздействие“. С писмо от 21.08.2017 г. на директора на РИОСВ- Бургас (л.267) на
заявителите - „Алепу вилидж“ АД, Бриз 2000“ ООД и „ГБС Турс“ ЕАД са дадени
указания за отстраняване на нередовности в ДОСВ по отношение на Наредба за ОС,
съобразно решението на министъра на околната среда и водите. По конкретно са
направени следните забележки и са дадени следните указания: да се извърши
анализ и оценка на въздействието от елементите на инвестиционното предложение,
включително предвиденото за изграждане свлачищно съоръжение в ПИ 67800.49.27,
върху блато „Алепу“, като ключов елемент на защитени зони „Комплекс Ропотамо“ и
„Ропотамо“, като се отчете международната значимост на влажната зона „Комплекс
Ропотамо“ като Рамсарско място; да се оцени въздействието на геозащитното
съоръжение върху природно местообитание 2110 Зараждащи се подвижни дюни,
идентифицирано в съседен имот; да се направят категорични изводи по отношение
на очакваното кумулативно въздействие (или липса на такова), което ще настъпи
при реализиране на настоящото ИП спрямо минали или очаквани ППП/ИП; в част
V.1.1 от ДОСВ са неправилни заключенията, че не се очаква пряко въздействие
върху шест природни местообитания (1160, 2110, 1210, 1240, 6220*, 91М0),
предмет на опазване в защитена зона BG0001001
„Ропотамо“,
тъй като те попадат в областта на въздействие на ИП; на стр. 29 от ДОСВ има
противоречива информация за местообитание 1210, като е посочена различна площ в
зоната на максимално въздействие; собствените теренни проучвания, описани в т.
ХІ ДОСВ, са извършени в период, който е извън активната вегетация на
растителните видове – м.март-м.септември и извън периода на миграция на почти
всички видове мигриращи птици- средата на м.август – началото на м.октомври,
като представените въз основа на тези проучвания заключения за степента на
въздействие не са научно обосновани и не могат да се приемат като достоверен
мотив; предвид пълното унищожаване на 100% от гнездовите местообитания на
пчелояда Merops apiaster в защитена зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо“ е необходимо да се
направи оценка и предложат алтернативи и мерки за предотвратяване и/или
намаляване на отрицателното въздействие върху вида, като се съобразят и
състоянието на популацията на вида съгласно актуализиран стандартен формуляр на
защитената зона от м.юли 2015 г. От заявителите е представен преработен ДОСВ на
19.09.2017 г. (л.268), към който са приложени документи за професионалната
квалификация на лицата, изготвили доклада. Към ДОСВ е приложено и становище на
инженергеолог-хидрогеолог Л.А.(л.350), в което е посочено, че дейностите по
изграждане на геозащитните съоръжения предполагат невъзможност за запазване на
нововъзникналите в южния борд на свлачищното тяло гнездови местообитания на
пчелояда Merops apiaster. Наред с това е изразено и становище
относно съществуващите опасности в случай, че свлачището не бъде обезопасено.
С писмо с изх. № ПД-3097/24/03.11.2017 г.
заявителите са уведомени, че новопредставеният доклад за оценка е в
съответствие с изискванията на Наредба за ОС и е дадена положителна оценка за
същия. В хода на проведените обществени консултации е постъпило (по имейл)
становище от З.С.(л.384), в което се излагат доводи за даване на отрицателна
оценка на доклада, респективно да се прекрати процедурата по съгласуване на ИП.
С решение № БС-10-ОС/29.12.2017 г. на Т.М.,
подписала същото за директора на РИОСВ-Бургас въз основа на заповед №
РД-37/03.04.2017 г. (л.387) инвестиционното предложение е съгласувано. В
решението е посочено, че становището на З.С.не попада в хипотезата на чл. 26,
ал. 1 от Наредба за ОС и същото е прието за неоснователно по отношение
допустимостта на инвестиционното предложение спрямо забранителния режим на
територията, в която попадат процедираните имоти. В решението са изложени
подробни мотиви, в това число и относно дадените указания от министъра на
околната среда и водите с отменителното му решение. Решението е оповестено на
интернет страницата на РИОСВ-Бургас на 29.12.2017 г., видно от изготвения
протокол (л.391).
Последното решение е оспорено като нищожно с
подадения пред Административен съд-Бургас протест, въз основа на който е
образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство са представени
заповед № РД-37/03.04.2017 г. на директора на РИОСВ-Бургас Т.А., с която
последната на основание чл. 7 от Правилника за устройството и дейността на
РИОСВ, както и с оглед ефективното упражняване правомощията на РИОСВ- Бургас
оправомощава Т.М.– директор на дирекция „Контрол и превантивна дейност“ да
изпълнява функциите на директор на РИОСВ в случай на отсъствие по обективни
причини на титуляря. Представено е заявление от 04.12.2017 г., с което А.
заявява желание да ползва платен годишен отпуск в размер на 6 дни, считано от
28.12.2017 г., като посочва, че ще бъде замествана от Т.М.. Заявеният отпуск е
разрешен със заповед на министъра на околната среда и водите № 1298/07.12.2017
г. (л.432-433). Представени са още длъжностна характеристика за директор на
дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ, връчена на Т.М.на 07.03.2016
г.; заповед № ЧР-1744/21.03.2016 г. на директора на РИОСВ-Бургас, с която Т.М.е
назначена на длъжност директор на дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в
РИОСВ; заповед № ЧР-1834/07.03.2017 г. и № ЧР-1908/20.02.2018 г. и двете на
директора на РИОСВ-Бургас, с които е извършвано изменение на работната заплата
на Т.М., в качеството ѝ на директор на дирекция „КПД“ (л.485-489).
Представени са и заявления от Т.А. за 2019 г., 2018 г., 2016 г., съгласно които
същата е заявявала желание да ползва годишен платен отпуск в размер на няколко
дни в периода около 31.12 (Нова година), което отпуски са разрешавани със
съответната заповед на министъра на околната среда и водите.
Приложени са още справка по кадастрална карта за
поземлен имот 67800.49.27 (л.434), както и справки по кадастрална карта за
имоти 67800.49.29 и 67800.49.11, от които е видно, че последните два имота
представляват крайбрежна плажна ивица (67800.49.11) и второстепенна улица
(67800.49.29).
Представен е заверен препис от становище, изготвено
от „Геозащита“ ЕООД Варна до заявителите по отношение на процесното
инвестиционно предложение (л.437), в което е посочено, че при обследване на
свлачище в ПИ 67800.49.27 към 17.11.2016 г. е установено, че същото е активно,
като същото не се е разраснало в двата борда, но горната граница е навлязла в
склона като свличането е по пукнатините над отстъпа. Посочено е още, че при
визуален оглед на 16.01.2017 г. е установено ново свличане в зоната на
свлачищния отстъп и потъване на терена по пукнатина, установена на 17.11.2016
г., както и са установени нови пукнатини по асфалтовата настилка и прясно
откъснати и свлечени земни маси.
В хода на съдебното производство е приложена и
обяснителна записка към проект по част „Конструкция“ относно процесното
инвестиционно предложение (л.545).
В хода на съдебното производство са представени и
разрешение № СТ-05-118/13.02.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Курортен комплекс „Алепу Вилидж“ (етапно строителство) първи етап: укрепване
на свлачище (л.626); разрешение за строеж № 100/10.09.2018 г. относно
процесното инвестиционно предложение; решение № 11591/16.11.2021 г.,
постановено по адм.д. № 4725/2021 г. по описа на ВАС, с което е потвърдено
решение № 257/18.02.2021 г., постановено по адм.д. № 1093/2020 г. по описа на
БАС, с което е обявено за нищожно разрешение за строеж № 100/10.09.2018 г.
Представен е и протокол за установяване на годността за ползване на строежа
(образец акт 16), въз основа на който е издадено разрешението за ползване №
СТ-05-118/13.02.2020 г.
В хода на съдебното производство от вещите лица инж.
П.П. и инж. Д.С. е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза. В заключението
е посочено, че процесното укрепително съоръжение, съгласно инвестиционния
проект и от изграденото на място се намира в ПИ с идентификатор 67800.49.27 по
КК на гр. Созопол, за който имот е посочено, че представлява урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом.
Експертите са установили, че в регистъра на свлачищата в РБългария (воден на
основание чл. 95, ал. 2 от ЗУТ от МРРБ) е регистрирано свлачище под № BGS
21.67800-03, с местоположение „Крайбрежен
склон северно от комплекс Saint Thomas“. Същото е регистрирано на
10.02.2009 г. и към настоящия момент е отразено като стабилизирано. Установено
е по данни от „Геозащита“-ЕООД- Варна, че свлачището застрашава плажната
ивица от затрупване и може да прекъсне пътя към к.к. „Свети Тома“. Вещите лица
са констатирали, че свлачището, респективно съоръжението за неговото укрепване
попадат в зона „А“ по ЗУЧК. Експертите посочват, че съобразно становището на
„Геозащита“-ЕООД- Варна и неговата графична част свлачище BGS 21.67800-03
излиза извън ПИ № 67800.49.27 в югозападна посока, като най-крайните му точки
обхващат частично и общинския ПИ 67800.49.23. Според одобрените проекти и
извършените геодезически измервания на място, вещите лица са констатирали, че
съоръжението за неговото укрепване не излиза извън ПИ № 67800.49.27. В съдебно
заседание посочват, че почти половината от поземления имот е обхваната от
регистрираното свлачище.
Експертите дават заключение, че укрепването на
активното свлачище BGS 21.67800-03 не е реализирано с пряка цел борба с
ерозията в района, но като косвен ефект от това се елиминира и действието на
повърхностната ерозия, върху укрепения терен. В съдебно заседание уточняват, че
под ерозия се разбира отмиване на най-горния плодороден почвен слой под
действие на повърхностни води, като тя е неизменен процес при наклонени и
незалесени терени. Уточнено е още, че целите на укрепване на свлачището не са
борба с ерозията, а спиране движението на земни маси. Движението на земни маси
от свлачището според експертите застрашава плажа, брега, пътя и др., като
движението на земните маси се осъществява под влиянието на собственото им тегло
и др. фактори. Изразено е мнение, че ако свлачището не бъде укрепено същото ще
продължи да се разраства. Посочено е в заключението, че функциите, които
самостоятелно се изпълняват от укрепителното съоръжение са: поемане на земния
натиск и стабилизиране на свлачището, спиране на бъдещото му разпространение в
посока към к.к. „Свети Тома“, осигуряване на странична устойчивост на земния
масив по време на строителството и при последващата експлоатация, както и
функцията на противоабразионно съоръжение по североизточната граница на имота.
Въз основа на данните от приложената по делото обяснителна записка по част
„Конструкция“ на одобрения от община Созопол инвестиционен проект, вещите лица
дават заключение, че без да се завърши укрепването на свлачището не може да се
извърши строителството на курортния комплекс, съгласно одобрения инвестиционен
проект. Това заключение е потвърдено от експертите и в хода на проведеното
съдебно производство във връзка със самото състояние на свлачището и
предвидените строителни дейности (т.е. извън посочената информация в
обяснителната записка).
Според вещите лица, издаденото предварително
съгласие с писмо № АУ17-3/24.01.2017 г. от страна на МРРБ, свързано с
прилагането на чл. 96 от ЗУТ за свлачищни процеси не е относимо към
специализирания закон ЗООС точка 10, б. „м“ от Приложение 2 от ЗООС, доколкото
никъде в писмото не се отбелязва, че е необходимо или е задължително да се
предприемат крайбрежни дейности за борба с ерозията и крайбрежни съоръжения,
които водят до изменение на бреговата линия, като изграждане на диги, вълноломи
и други защитни морски съоръжения, за да се прави оценка за въздействието върху
околната среда на инвестиционни предложения по чл.93, ал.1 от ЗООС, а
единствено е отразено, че предвидените геозащитни мерки касаят единствено укрепване
на самото свлачище.
Вещите лица сочат, че имот 67800.49.27 не се засяга
от територията на морския плаж, тъй като между него и плажната ивици има и друг
имот. Наред с това е посочено, че имотите предмет на инвестиционното
предложение не попадат в плажната ивица и съгласно КВС на землището на гр.
Созопол. Вещите лица са изчислили, че
североизточната (тази от към морето) граница на ПИ 67800.49.27 е на най-малко
20м. и най-дълго 35 м. от бреговата линия по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
ЗУЧК. Констатирано е, че между имот 67800.49.27 и бреговата линия се намират
два имота- ПИ 67800.49.11 – изключителна държавна собственост с начин на трайно
ползване „крайбрежна плажна ивица“ и ПИ 67800.49.29 - урбанизирана територия,
общинска частна собственост, с начин на трайно ползване „за второстепенна
улица“, като за разположение на имотите е изготвена цветна скица върху извадка
от кадастралната карта.
Относно елементите на противосвлачищната конструкция
в заключението е посочено, че въз основа на обяснителната записка по част
„Конструкция“ и проекта, одобрен от община Созопол, съдържа: пилотни
фундаменти; обща фундаментна плоча, обединяваща всички пилоти в хоризонтално и
вертикално направление; масивна подпорна стена с обратен насип по източната
граница на имота, която съвпада с предвидените в проекта „подпорни стени по границата на имота,
изпълняващи функцията на
противоабразионно съоръжение“; вкопана сградна конструкция, като това са „външни
(сутеренни) стени по контура на фундамента към откоса на свлачището; контрафорсни
стени и част от вертикалните и хоризонтални носещи елементи“; пилотна укрепителна стена към к.к. Св. Тома
представлява „анкерирана пилотна укрепителна стена по границата с к.к.
“Св.Тома“. Според експертите вкопаната стоманобетонна стена (масивна подпорна
стена с обратен насип) е част от укрепване на свлачището и на строителната
площадка и е разположена в границите на ПИ 67800.49.27, ситуирана по източната
граница на имота (тази към морето), с дебелина на короната от 0,40м.
Наред с това се дава заключение, че предвид
извършените на място геодезически измервания изградената укрепителна
противосвлачищна конструкция попада изцяло в ПИ 67800.49.27, като
строително-монтажните работи са извършени единствено и само в имота, засегнат
от свлачище с номер BGS 21.67800-03, без да се засягат или изменят нито
подводния брегови склон, непосредствено до бреговата линия, нито самата брегова
линия, нито крайбрежната плажна ивица. Предвид конкретно местонахождение на
вкопаната подпорна стена в рамките на ПИ 67800.49.27, същата не укрепва морския
бряг, в това число а) подводния брегови склон, непосредствено до бреговата
линия, б) самата бреговата линия и в) крайбрежната плажна ивица, и не ги
предпазва от въздействието на морските вълни и наносната им дейност.
Вещите лица дават заключение, че въз основа на
обяснителната записка по част „Конструктивна“ и съгласно посочените в работни
чертежи към одобрения проект планове и детайли, предвидената за изграждане в ПИ
67800.49.27 укрепителна противосвлачищна конструкция (Етап 1) е част от
конструкцията на курортния комплекс и представлява „укрепване на свлачище чрез
използване на конструкциите на нови сгради и съоръжения като укрепителни
елементи“ по см. на Раздел IV от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.
146 от АПК. В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на
един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща
единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо
разпоредените с акта правни последици. В този смисъл, предмета на доказване
включва онези факти и обстоятелства, които могат да удостоверят наличието на
съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност, а
при осъществяването на съдебния контрол, следва единствено да бъде преценявано дали са налице
съществени пороци обосноваващи наличието на твърдяната нищожност.
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. В теорията и безспорно прието в практиката са възприети
критериите относно това кога един порок води до нищожност. В тази връзка, липсата
на компетентност на административния орган да издава актове от естеството на
оспорения винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен (не е спазено
изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че
не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан), че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на административно-производствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание на
нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Т. е. нищожност на административния акт при
наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен
поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.
Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до
нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата
унищожаемост. Превратното упражняване на власт представлява порок, водещ само
до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
КОМПЕТЕНТНОСТ
В сезиращия съда протест са изложени
съображения относно липсата на компетентност на издателя на акт. В тази връзка
е посочено, че не е извършено надлежно „упълномощаване“ на Т.М.да осъществява
функциите на директор на РИОСВ-Бургас. В административното право има два
способа за възлагане на компетентност – делегиране и заместване. Делегирането
по своята същност представлява прехвърляне на правомощия от един орган на друг,
т.е. възлагане на друг орган на част от функциите на титуляра на правомощията.
Делегиране на правомощия се осъществява само и единствено в предвидените в
закон случаи и по отношение на конкретни права и задължения. В този случай
делегираният орган получава компетентността на титуляра да издава конкретни
актове и да се произнася по конкретни въпроси от правомощията на титуляра. При
заместването също е налице осъществяване от друг орган/лице от състава на администрацията
на правомощия от компетентността на органа-титуляр/ръководителя, но заместникът
изпълнява изцяло функциите на замествания при отсъствие на последния и този
способ е допустим, ако не е забранен с нормативна разпоредба. Друга основна
разлика между двата способа за прехвърляне на правомощия е, че делегираният
орган действа от свое име и последствията са за негова сметка, като
отстъствието на титуляра е без правно значение, докато при заместването –
заместникът действа от името на титуляра и респективно последствията са за
сметка на последния и е необходимо титуляра да отстъства по обективни причини-
отпуск, командировка и т.н. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят
на V отделение А.И., цитирано от страните по делото. Общото между двата способа
за предоставяне на правомощия се изразява в обстоятелството, че е необходимо то
да бъде уредено с писмен акт, както и заместваният или делегиращият да
разполагат с правомощията които прехвърлят.
Съгласно чл. 6а от Наредба за условията
и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти
и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони,
в настоящия случай компетентен да проведе процедурата по оценка за
съвместимостта на инвестиционното предложение извън обхвата за опазване на
околната среда е директорът на съответното РИОСВ, в чиято територия попада
предложението, доколкото не са налице предпоставките да се приеме, че
компетентен орган е министъра на околната среда и водите, посочени в чл. 6а, т.
1 от Наредбата. В настоящия случай това е директорът на РИОСВ-Бургас, доколкото
инвестиционното предложение обхваща територия, попадаща в териториалния обхват
именно на тази инспекция. Директорът на РИОСВ- Бургас се явява компетентен
орган и във връзка с произнасянето по глава Шеста от ЗООС съобразно нормата на
чл. 94, ал. 2 от ЗООС, доколкото не са налице предпоставките да се приеме, че
компетентен орган е министъра на околната среда и водите, посочени в чл. 94,
ал. 1 от ЗООС. Следователно директорът на РИОСВ-Бургас Т.А. се явява титуляр на
правомощието да издаде процесния акт – компетентен орган.
С оглед отбелязването върху оспореното
решение – положен подпис „за директор“, както и съдържанието на заповед №
РД-37/03.04.2017 г., издадена от директора на РИОСВ-Бургас Т.А., а именно
посоченото в нея, че Т.М.ще изпълнява изцяло функциите на директор на РИОСВ в
отсъствието на титуляря на длъжността, то съдът намира, че в случая се касае за
заместване, а не за делегиране на правомощия. За да е налице надлежно
заместване е необходимо титуляря на правомощията да не може да ги осъществява
по обективни причини (ползване на отпуск, отпуск по болест и др.), да разполага
с правомощията които прехвърля и да е налице изрично волеизявление кое лице ще
го замества. В случая и трите предпоставки са налице. Съгласно чл. 6а от
Наредба за условията и реда за извършване на ОС, както е отбелязано по-горе е
предоставила правомощие на директора на РИОСВ-Бургас да издаде оспорения акт.
Директорът на РИОСВ-Бургас е издал писмена заповед за заместване, с която е
определено конкретно лице от съответната регионална инспекция, което да я
замества в нейно отсъствие, а именно Т.М., както и заповедта е била действаща
до 31.12.2017 г. От приложените по делото доказателства е видно, че към датата
на издаване на оспорения акт 29.12.2017 г., Т.А. е ползвала платен годишен
отпуск, заявен от нея със заявление от 04.12.2017 г. с отразено обстоятелство,
че за периода ще бъде замествана от Т.М., и разрешен със заповед на министъра
на околната среда и водите № 1298/07.12.2017 г. Видно от приложените
допълнителни доказателства по делото се установява, че Т.М.към датата на
издаване на процесното решение е заемала длъжност директор на дирекция „Контрол
и превантивна дейност“ в структурата на РИОСВ-Бургас. При тези данни съдът
намира, че са налице предпоставките за надлежно заместване при издаване на
оспореното решение – заместващият е определен с нарочна писмена заповед като е
натоварен да изпълнява изцяло функциите на директор на РИОСВ-Бургас,
компетентен да издаде решението е заместваният, последният е отсъствал поради
ползване на платен годишен отпуск, липсва законова забрана за осъществяване на
заместване в конкретната хипотеза.
Изложените в протеста възражения относно
компетентността на лицето изготвило (подписало) оспорения акт се обуславят от
това дали Т.А. е имала правомощие сама да определи лице което да я замества,
респективно дали заповед № РД-37/03.04.2017 г. удостоверява по надлежния ред
такова заместване. Доводите на прокуратурата са в две насоки – само министърът
на околната среда и водите има правомощие да определи заместник на директора на
РИОСВ-Бургас и заповедта за заместване, като издадена на основание чл. 7 от
Правилника за устройството и дейността на РИОСВ предполага делегиране на
конкретни правомощия, които са различни от изпълняваната дейност по издаване
(подписване) на процесното решение. Възраженията на прокуратурата се явяват
неоснователни.
Действително в разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите (приложим към 2017 г.) е посочено, че РИОСВ се
представлява от директора или от оправомощено от министъра длъжностно лице.
Тази разпоредба противоречи на чл. 14, ал. 2 ЗООС, в която е уредено, че РИОСВ
се представлява от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни
лица. Цитираната разпоредба от ЗООС е в този вид от създаването на закона към
2002 г. и не е изменяна през годините. Доколкото е налице противоречие на двата
текста, то съдът намира, че на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА приложим се явява
този на чл. 14, ал. 2 от ЗООС, който се съдържа в нормативен акт от по-висока
степен спрямо правилника за устройството и дейността на РИОСВ. /Решение № 6473
от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2013 г./ От друга страна, цитираните
разпоредби касаят единствено представителството на инспекцията пред други
органи, организации, граждани и др., т.е. същите се явяват неотносими към
настоящия казус, доколкото не уреждат правомощията на директора на РИОСВ като
административен орган. В случая правомощието на директора на РИОСВ-Бургас да се
произнесе с оспореното решение се извежда от чл. 6а от Наредба за условията и
реда за извършване на оценка за съвместимостта.
Неоснователно е и възражението, че
доколкото заповед № РД-37/03.04.2017 г. е издадена на основание чл. 7 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната
среда и водите (приложим към 2017 г.), то същата се отнася единствено за
правомощието на директора на РИОСВ по т. 5 – да оправомощава длъжностни лица от
РИОСВ да съставят предупредителни и констативни протоколи, актове за
установяване на административни нарушения в рамките на предоставените му
компетенции, но не и за актове от категорията на оспореното решение.
Действително цитираната разпоредба на чл. 7, т. 5 от Правилника въвежда право
на директора на РИОСВ да делегира
конкретни правомощия на конкретно посочени служители, което е независимо от
отсъствието на директора. В заповедта обаче не е цитирана конкретно т.5 от
разпоредбата, а е осъществено позоваване на целия чл. 7, който въвежда изцяло
правомощията на директора на РИОСВ, както и текстово е изписано, че лицето Т.М.ще
изпълнява изцяло функциите на директор по време на негово отсъствие. Ето защо
не може да се приеме, че заповед № РД-37/03.04.2017 г. делегира единствено
права по чл. 7, т. 5 от Правилника. Следва да се уточни, че погрешното
ползването на думата „оправомощавам“, която се асоциира с „делегирам“ също не
може да доведе до подобен извод, доколкото текста на цитираната заповед ясно
въвежда разпореждане за заместване (цялостно изпълнение на функциите на
директор на РИОСВ в отсъствие на титуляра).
Противно на твърденията на прокурора,
изцяло в правомощието на директора на РИОСВ е да определи кое лице от
подчинената му администрация да го замества, и това обстоятелство не се променя
от факта, че министърът на околната среда и водите го назначава. Директорът на
РИОСВ има конкретно определени със закон правомощия и действа като едноличен
административен орган (орган на изпълнителната власт) и ръководител на
подчинената му структура - РИОСВ. Съгласно тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик
председателят на V отделение А.И.: „…предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице.“. В
Решение № 4131/29.03.2018г. по адм.д.№10588/2016г. изрично, с оглед издаване на
заповед за заместване от директора на РИОСВ в негово отстъствие да бъде
заместван от подчинен нему служител, във връзка с издаване на решение по ЗБР е
посочил: „Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично
определен от закона, да изпълнява временно компетентността, която притежава
по-горестоящия спрямо него орган, на когото по служба той е заместник, в негово
отсъствие“, като допълнително е посочено, че „министъра на околната среда и
водите не е нормативно овластен да изземва възложената ex lege компенетност на
Директора на РИОСВ-Бургас в чл.31, ал.6 от ЗБР, вр чл.93, ал.3 от ЗООС.“. Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.4 от Правилника служителите на РИОСВ се назначават и
освобождават от длъжност от директора на РИОСВ по реда на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда, коята норма е допълнителен аргумент в подкрепа на
изложената теза. Ето защо, съдът приема, че право да определи служител от
подчинената му структура , който да го замества има именно директорът на РИОСВ,
в качеството му на административен орган и ръководител, и именно в изпълнение
на това право е издадена и заповед № РД-37/03.04.2017 г.
С оглед на изложеното, оспореното
решение е издадено от компетентен орган в хипотезата на заместване - същото е
разписано „за директор“ от Т.М., надлежно определена да замества директора на
РИОСВ- Бургас (компетентен да издаде настоящото решение по силата на чл. чл. 6а
от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони) със заповед № РД-37/03.04.2017 г. на последния.
Съдът не констатира съществени
процесуални нарушения, които да доведат до нищожност на оспорения
административен акт, актът съдържа фактически и правни основания за издаването
му.
В сезиращия протест прокуратурата
посочва още едно основание водещо до нищожност на оспорения административен акт,
квалифицирано като противоречие с материално- правни разпоредби и
несъответствие е целта на закона, изразяващо се в провеждане на процедура по
изготвяне на оценка за съвместимост, приключила с оспорения акт, вместо
задължителната по закон преценка за ОВОС при съгласуване на инвестиционно
предложение: Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу Вилидж“ в ПИ №
67800.49.27 и „Алепу -Бриз Вилидж“ в ПИ №,№ 67800.12.423, 67800.12.420, 67800.12.421,
67800.12.422, както и съпътстващата дейност по укрепване на свлачище в ПИ №
67800.49.27, м. „Алепу“ , землище на гр.Созопол, община Созопол.
Аргументите са, че в резултат на неправилна
преценка, административният орган е приел, че за инвестиционното предложение
следва да се извърши само процедура по оценка за съвместимост на основание чл.
31, ал.12, т.1 вр. чл.11 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и не е
извършил задължителната преценка за необходимостта от извършване на ОВОС по
чл.93 ал.1 т.2 от ЗООС предвид включената в инвестиционното предложение съпътстващата
дейност по укрепване на свлачище в ПИ № 67800.49.27, м. „Алепу“ , землище на
гр.Созопол, община Созопол.“, която изрично е посочена в т. 10 б. „М“ (доп. -
ДВ, бр. 12 от 2017 г.) включваща крайбрежна дейност за борба е ерозията.
приложение № 2 към чл.93 от ЗООС.
Съгласно чл.93 ЗООС - Необходимостта от
извършване на ОВОС се преценява за: 1. инвестиционни предложения съгласно
приложение № 2; Приложение № 2 т. 10 буква М. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.)
включва крайбрежна дейност за борба с ерозията и крайбрежни съоръжения, които
водят до изменение на бреговата линия, като изграждане на диги, вълноломи и
други защитни морски съоръжения, с изключение на ремонт и реконструкция на тези
съоръжения.
За изясняване на фактическото положение
е изслушана комплексна съдебно техническа експертиза от вещо лице геодезист и
вещо лице геолог. От заключението безспорно се установява, че имотът, в който е
предвидена съпътстващата дейност по укрепване на свлачището не граничи с
морския бряг, намира се на около 30м от него и между брега и имота е морски
плаж и общински път. Отделно в съдебно заседание вещото лице П. направи
разграничение между понятията „борба с ерозията“ и „укрепване на свлачище“,
като уточни, че ерозията е „процес на отмиване на най-горния почвен слой под
влияние на повърхностно течащи води, като в случая целта не е борба с ерозията,
а спиране движението на земните маси“, а свлачището е свързано с движение на
земните маси. В настоящата хипотеза инвестиционното предложение е свързано със
съпътстваща дейност „укрепване на свлачище“.
Предвид изложеното провеждането на
процедура по ОВОС е обусловено от наличието на ерозия, свързана с нея
крайбрежна дейност и изграждането на крайбрежни съоръжения, които водят до
изменение на бреговата линия, като изграждане на диги, вълноломи и други
защитни морски съоръжения.
Както беше изяснено по-горе в случая не
сме изправени пред хипотезата на крайбрежна дейност и крайбрежни съоръжения. На
първо място в самата разпоредба са дадени примерни съоръжения, които са диги,
вълноломи и други защитни морски съоръжения, което предпоставя обща граница
между водата и земната повърхност. В разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗУЧК е
дадено легално определение на „брегова линия“-„линията на пресичане на
повърхността на сушата с нивото на водата към момента на измерването“. В случая
ПИ № 67800.49.27, където е предвиждането за съпътстваща дейност по укрепване на
свлачище няма обща граница с морския бряг, не представлява морски плаж и дейностите
нямат за пряка цел борба с ерозията. В имота се намира регистрирано свлачище от
10.02.2009г. в регистъра на свлачищата в Република България под номер BGS 21.67800-03 с местоположение: „Крайбрежен склон
северно от комплекс Св. Тома“ на разстояние 20-35м. от бреговата линия и по
данни от „Геозащита Варна“ застрашавало плажната ивица от затрупване и може да
прекъсне пътя към к.к.„Св. Тома“. ПИ №
67800.49.27 по КККР, няма обща граница с
морския плаж, , тъй като между него и плажа се намира ПИ № 67800.49.29 по КККР
с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, общинска собственост.
Инвестиционното предложение, предмет на
оспореното решение, е „Изграждане на
курортен комплекс, включващ „Алепу Вилидж“ в ПИ № 67800.49.27 и „Алепу -Бриз
Вилидж“ в ПИ №,№ 67800.12.423, 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422, както
и съпътстващата дейност по укрепване на свлачище в ПИ № 67800.49.27, м. „Алепу“
, землище на гр.Созопол, община Созопол“. Укрепването на активното свлачище е с
цел стабилизирането му, ограничаване на бъдещо разрастване, осигуряване и
гарантиране устойчивостта на терена, с цел интегрирането на изградената
укрепителна конструкция в изграждането на курортния комплекс. Борбата с
ерозията се явява като косвен ефект върху укрепения терен, както е посочено в
съдебно-техническата експертиза и се споделя от съда. Отделно от изложеното изграждането
на укрепване чрез конструиране на подземните части и фундаментите на нови
сгради и съоръжения и като укрепителни конструкции е предвидено и допустимо в
раздел ІV от НАРЕДБА № 12 от 3.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи,
сгради и съоръжения в свлачищни район и е предпоставка за изграждане на нов
обект. В настоящия случай с писмо №АУ17-3 от 24.01.2017г. на МРРБ е дадено
предварително съгласие за извършване на геозащитни мерки и дейности. За
изграждане на „Укрепване на свлачище“ е издадено Разрешение за строеж№
100/2018г. /обявено за нищожно с решение по адм.д. №1093/2020г. по описа на
Адм.съд-Бургас, оставено в сила с решение №11591/16.11.2021г. по
адм.д.4725/2021г. по описа на ВАС/ въз основа на което е реализиран посочения
строеж като Етап 1 „Укрепване на свлачище“ и е получено Разрешение за ползване
№СТ-05-118/13.02.2020г. Посочените административни актове са последващи не са
съществували към датата на оспореното решение и съответно не влияят на неговата
законосъобразност. С последващото им издаване се потвърждава целта на изграждането
на укрепителното съоръжение, както и съответствието им с приетото с решение №
БС-10-ОС/29.12.2017 г., издадено от Т.П.М. за Директор на РИОСВ-Бургас.
По отношение на приложението на
специалния Закон за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, в който в
чл.9 и чл.10 е посочено, че на територията на Черноморското крайбрежие се
създават следните охранителни зони: 1. зона "А" с режим на особена
териториалноустройствена защита; 2. зона "Б" със специфични
характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и
акваториалните ресурси, като Зона "А" обхваща частта на акваторията
на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица и част от територията,
попадаща в ивица с широчина 100 м извън териториите на населените места,
измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.
Безспорно ПИ № 67800.49.27 по КККР попада в ивицата с широчина 100м,
представляваща охранителна зона „А“, но това обстоятелство не води до извода,
че охранителна зона „А“ е крайбрежие, включително и че за изграждането на
всички обекти на тази територия следва да се извърши ОВОС, вместо оценка за съвместимост
по ЗБР. В случая в Приложение 1 и 2 на ЗООС са посочени обектите, за които се
изисква ОВОС, като класифицирането им не е обвързано с ЗУЧК. В ЗУЧК са посочени
допълнителни критерии, ограничаващи строителството, но те не са предмет на
разглеждане по настоящото дело.
Тук следва да се отбележи, че преценката
по отношение на приложимата процедура е извършена от директора на РИОСВ-Бургас Т.А.,
като с писмо с изх. № ПД-3097/7/27.01.2017 г. (л.68), заявителите - „Алепу
вилидж“ АД, Бриз 2000“ ООД и „ГБС Турс“ ЕАД, са уведомени, че инвестиционното
предложение не попада в позициите на Приложения № 1 и 2, съответно към чл. 92 и
чл. 93 от ЗООС и не подлежат на процедура по реда на глава шеста от ЗООС. В
същото писмо е посочено, че предложението попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от
Наредба за ОС, тъй като имотите, засегнати от него, попадат в две защитени зони
по смисъла на ЗБР (Натура 2000 места) – защитена зона BG0001001 „Ропотамо“ за
опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, поради което е
необходимо извършване на проверка за допустимост на инвестиционното намерение
спрямо забраните въведени със заповед № РД-82/03.02.2009 г. С оспореното
решение е приключила процедурата, която вече е била с определена с писмо с изх.
№ ПД-3097/7/27.01.2017 г. на директора на РИОСВ-Бургас .
Допълнителен аргумент е, че при
одобряване на ПУП за имотите и при промяната на предназначението на
земеделските земи са проведени процедури по ОВОС, приключили с приложени по
делото Решение БС№05-02/2005г. на Директора на РИОСВ-Бургас и Решение
БС№33-06/2007г. на Директора на РИОСВ-Бургас. Процедурите по отреждането на
територията в урбанизирана и определяне на показателите и вида застрояване вече
са приключили с проведена процедура по ОВОС в съответствие с действащото
законодателство.
Предвид изложените съображения, не се
установява основателност на възражението за нищожност, поради липса на
предпоставките, посочени от протестиращата страна за неправилно приложение на
процедурата за издаване на оспореното решение.
В съдебно заседание протестиращата
страна допълни основанията, на които се позовава на нищожност на оспорения акт,
като посочи, че заявлението и инвестиционното предложение са подадени от лице,
което няма качеството на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. В преписката
липсва акт за упълномощаване на „ГБС-турс“ ЕАД да подава заявление от името на
„Алепу Вилидж“ АД, тъй като наличието на предварителен договор за учредяване
право на строеж върху недвижим имот срещу недвижим имот срещу задължение за
строеж от 12.08.2016г. не придава качеството на възложител на последното. Друг
аргумент в подкрепа на становището за нищожност на оспорения акт е, че
участието в административното производство на страна, която няма качеството на
възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ е опорочило процедурата до степен на
нищожност.
Съдът не споделя посочените аргументи,
тъй като изискванията за иницииране, провеждане на административното
производство по издаване на оспореното решение се различава от
административното производство по издаване на разрешение за строеж по ЗУТ.
В приложимата
Наредба за оценка за съвместимост няма изисквания възложителят да е титуляр на
вещни права върху имотите-предмет на инвестиционно предложение. По тази причина
неспазването не може да бъде определено като представяне на недостоверна
информация, съществено нарушение по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Наредбата за
оценка за съвместимост, което да е основание за прекратяване на
административното производство и следователно до произнасяне с участието на
страна, която няма активна процесуална легитимация. По смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС "възложител на
инвестиционно предложение" е обществен орган, физическо или юридическо
лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има
права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно
предложение. Целта на подаване на посоченото уведомление в най-ранен етап е
проверката на инвестиционното предложение, което е видно от разпоредбите на чл.10,
чл. 12, чл. 15 и чл. 16 от Наредбата. Освен това според § 1 от ДР на Наредбата
е налице задължение при всички случаи на промяна в данните, посочени в
уведомлението по чл. 10, или на някои от обстоятелствата, при които е издадено
решението за оценка на съвместимостта, възложителят/новият възложител да
уведомява компетентния орган за промените в срок 14 дни от настъпването им.
Което означава, че промяната по отношение на възложителя е допустима не само в
хода на административното производство, но и след издаване на решението за
оценка за съвместимост. Към момента на подаване на уведомлението безспорно
„Алепу вилидж“ АД и „Бриз 2000“ ООД са притежавали право на собственост върху
терена, поради което само тяхното участие в производството е достатъчно, то да
приключи законосъобразно. Отделно „ГБС Турс“ ЕАД са били сключили предварителен
договор за учредяване право на строеж, което не ги прави титуляр на вещно
право, но не изключва възможността за инвестиционно предложение и обследване на
неговата реализиция. Въпросът дали възложителят, който е адресат на решението
по Наредбата, има право да реализира инвестиционното предложение, е въпрос на
преценка в друго производство по реда на ЗУТ, а именно в производството по
издаване на разрешение за строеж е относима разпоредбата на чл.161 от ЗУТ. /Решение
№ 4258 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2016 г., Решение по адм.д.
№2503/2013г./ По тези съображения решение
по адм.д. №1093/2020г. по описа на Адм.съд-Бургас, оставено в сила с решение
№11591/16.11.2021г. по адм.д.4725/2021г. по описа на ВАС, с което е обявено за
нищожно Разрешение за строеж№ 100/2018г., поради липсата на качество на
възложител на „ГБС Турс“ ЕАД не следва
механично да се прилага и за настоящата процедура, поради различните законови
предпоставки, уредени в различни нормативни актове за издаване на оспореното
решение и разрешението за строеж.
С оглед на изложеното, съдът следва да
обобщи, че наведените в сезиращия протест основания не обосновават обявяване
нищожност на оспорения административен акт, поради което следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По делото е направено искане за
присъждане на направените разноски от страна на процесуалните представители на
заинтересованите страни и ответника. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, в полза на РИОСВ Бургас следва да се присъди сумата от
200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл. 143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и 200лв.-депозит
за назначената съдебно-техническа експертиза.
На чл. 143, ал. 4 от АПК имат право на
разноски и заинтересованите страни, за които актът е бил благоприятен, когато
жалбата е отхвърлена.
По своевременно направено искане от
процесуалния представител на „Блек сий фемили резидънс“ ЕАД съдът установи, че
исканите разноски са реално заплатени, но претенцията е частично основателна до
размера от 500лв.-депозит за вещо лице и 3000лв. адвокатско възнаграждание.
По
отношение на адвокатското възнаграждание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас
възразява, като твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение,но не
посочва аргументи. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Затова
по повод направеното възражение следва да се извърши преценка на евентуалната
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съдът съобрази представения по делото
договор за правна защита и съдействие, с който е заплатено адвокатско възнаграждение
от „Блек сий фемили резидънс“ ЕАД в размер на 6000лв. Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес
възнаграждението е 500 лв. Договореният размер на адвокатското възнаграждение е
11 пъти над минималния размер.
Действително делото е с фактическа сложност, не малък брой на ангажираните
доказателства, пълномощникът активно е участвал в процеса с изразяване на
становища и явяване в съдебно заседание, поради което съдът счита, че размерът
следва да бъде намален до 3000лв.
Искането за присъждане на разноски, сторени от
пълномощника по приложени по делото фактури за закупуване на гориво и наем на
МПС в общ размер 469,37лв. съдът счита за неоснователно. Тълкуването на
понятието съдебни разноски съобразно нормите на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл.
от ГПК, води до извод, че под разноски в процеса следва да се разбират тези
парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия – депозити за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Т.
е. разноски са сумите, които страната е заплатила във връзка с извършването на
правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите
действия на страните и техните процесуални представители по събиране на
доказателствата – изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни
разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния
съд, дневни нощувки и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл.
143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за
разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд, видно от
постановяваните от него съдебни актове – решение № 7087/18.05.2012 г. по адм.
д. № 48/2011 г., решение № 3568/13.03.2014 г. по адм. д. № 2459/2013 г.,
решение № 15209/19.11.2013 г. по адм. д. № 7308/2012 г. и мн. др. В този смисъл
претенцията за присъждане като разноски на платените суми за заплатено гориво
за автомобил в размер на 306, 71лв. и 160,06лв. не следва да бъде уважена.
На основание чл. 143, ал.4 АПК и с оглед
своевременно направеното искане от процесуалния представител на „Бриз 2000“ ООД,
протестиращата страна следва да бъде осъдена да заплати на заинтересованата
страна направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с
степента на участие на процесуалния представител в производството, като в
останалата част искането следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, двадесет и втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста на
Прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас против решение № БС-10-ОС/29.12.2017
г., издадено от Т.П.М. за Директор на РИОСВ-Бургас, с което е съгласувано
инвестиционно предложение „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу
Вилидж“ в ПИ № 67822.49.27 и „Алепу Бриз вилидж“ в ПИ №67800.12.423,
№67800.12.420, №67800.12.421, №67800.12.422, както и съпътстващата дейност по
укрепване на регистрираното свлачище в ПИ №67800.49.27, м. Алепу, землище
гр.Созопол, община Созопол“ с възложители „Алепу вилидж“ АД, „Бриз 2000“ ООД и
„ГБС ТУРС“ /с настоящо наименование „Блек сий фемили резидънс“/ ЕАД с искане за
прогласяване на нищожността му.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
в полза на РИОСВ –Бургас сумата от 400лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати в полза на „Бриз 2000“ ООД сумата от 240лв. разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, в останалата част над сумата от 240лв. оставя
искането за присъждане на разноски без уважение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати в полза на „Блек сий фемили резидънс“ ЕАД сумата от 3500лв. разноски по
делото, в останалата част над сумата от 3500лв. оставя искането за присъждане
на разноски без уважение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: