№ 368
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110145550 по описа за 2021 година
Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни иска - по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1400 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по комбинирана застрахователна
полица за застраховки „Каско” и „Злополуки“ обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 24.09.2015 г. в гр. София и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 426,65 лева, представляваща лихва за забава за периода от
23.04.2018 г. до 23.04.2021 г.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Столична община, във връзка с което е
издадена заповед по ч. гр. дело № 23525/2021 г. по описа на СРС. Длъжникът е
депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД твърди, че около 14:30 ч. на 24.09.2015 г. в гр. София,
на ул. „Димитър Пешев“ № 4, в срока на застрахователното покритие по договор по
комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско” и „Злополуки“, е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил марка „БМВ“, рег. № СА8203ХВ, в размер на
1400,00 лева, като в този размер твърди да е включено изплатеното застрахователно
обезщетение от 1390,00 лв. и 10,00 лв. ликвидационни разноски по обработка на
щетата. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането
на автомобила в необозначено, несигнализирано и необезопасено препятствие на
пътното платно – пропаднали капаци на шахти. Автомобилът попаднал в шахтите с
предна дясна и предна лява гума. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, заедно със законната лихва от предявяване на
1
исковата молба до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че не е налице
доказателство за влизане в сила на договора за имуществена застраховка; че не са
представени доказателства вредите да са настъпили от описаното събитие; че не са
налице доказателства ищецът да е заплатил процесната сума; че обезщетението
надхвърля размера на действителните вреди. Прави възражение за изтекъл период на
погасителна давност относно регресната претенция. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока
на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
От представеното по делото уведомление – декларация за щета се установява, че
на 24.09.2015 г. в гр. София, движейки се по ул. „Димитър Пешев“, лек автомобил
марка „БМВ“, рег. № СА8203ХВ преминал през пропаднали капаци на шахти на
пътното платно, като е отразено, че били констатирани щети на двете предни гуми на
автомобила. Установява се, че при ищцовото дружество била заведена щета №
10015030130493, по която бил изготвен доклад и опис на претенцията. С разходен
касов ордер от 12.05.2016 г. ищецът заплатил сумата от 720,72 лева, а с платежно
нареждане от 28.07.2016 г. сумата от още 669,28 лева.
По делото не е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, като с
оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго
ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна
полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил Н. П. С..
Същият потвърждава, че през 2015 г. е претърпял процесното ПТП в гр. София.
Спомня си, че е имало увредени гуми, като с оглед изминалия период от време /повече
от 6 години/, съдът приема че, фактът, че свидетелят не си спомня с точност дали са
били увредени двете предни гуми, или двете десни гуми на автомобила, не може да
разколебае доказания по делото факт на осъществено ПТП и неговия механизъм.
Свидетелят освен това посочва и начина на настъпване на увреждането – преминаване
2
през шахта или неравност на пътното платно, които не били сигнализирани с пътни
знаци. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се
потвърждава и от приетата по делото декларация на водача на увреденото МПС с
начертана схема на увреждането, взета предвид от вещото лице по приетата САТЕ,
която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място са били налице неравности на пътя – пропаднали капаци на шахти, необозначена
по начин, позволяващ избягването им.
Не се доказва възражението на ответника, а именно настъпилото ПТП да е
съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като Столична община, чиято е
тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка. Напротив, от заключението по приетата САТЕ се
установява, че не са налице данни техническото състояние на превозното средство да е
допринесло за настъпване на произшествието.
Страните не спорят, а и от представената застрахователна полица се установява,
че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по комбинирана
застраховка „Каско” и „Злополука“ между ищеца и собственика на увредения
автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на
клауза „П“ – пълно каско /т. 12 от Общите условия/, при която покрит риск е
пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия случай. Ето защо
възражението на ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1097,18 лева, а обичайните
разноски, направени от застрахователя при ликвидация на щетата – в размер на 15,00
лева.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се
3
установява, че процесната сума от 1390 лева, представляваща определено
застрахователно обезщетение е заплатена от страна на ищеца на увреденото лице, като
това е станало с две плащания – от 12.05.2016 г. сумата от 720,72 лева и от 28.07.2016 г.
сумата от 669,28 лева. Посочено е от вещото лице още, че няма данни сумата да е
възстановена на застрахователя.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни, обективни и компетентно
изготвени.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на вредите. На
основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата 10 лева,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер
на дълга възлиза на 1107,18 лева, до която сума искът следва да бъде уважен /1097,18
лева действителен размер на вредите и 10 лева ликвидационни разноски/. За разликата
до пълния предявен размер от 1400,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. В случая няма данни процесното вземане да попада в някое от изключенията,
предвиждащи погасяване след изтичането на друг срок. Следва да се извърши
преценка дали считано от настъпване изискуемостта на вземането е изминал период от
пет години, без да са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност. Вземането е станало изискуемо след изтичането на срока,
предоставен в регресната покана /считано от 18.08.2016 г./. Предявяването на иска
спира течението на давността. При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
същият се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - в случая на 23.04.2021 г. При липсата на представени по делото
доказателства за спиране или прекъсване на давността, в случая не са налице погасени
по давност задължения преди предявяването на иск, тъй като от 18.08.2016 г. до
23.04.2021 г. е изтекъл срок, по-кратък от 5 години.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 415,04 лева.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена
до ответника и получена от него на 10.08.2016 г. /видно от представените регресна
покана и отбелязан входящ номер на ответника върху нея/. Ето защо, след изтичането
на предоставеня седмодневен срок, от 18.08.2016 г. ответникът е изпаднал в забава. За
процесния период от 23.04.2018 г. до 23.04.2021 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда върху установения размер на главница по реда на чл. 162 ГПК и
посредством онлайн калкулатор от https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
4
възлиза на 337,38 лева. Искът следва да бъде уважен за посочения период, като за
горницата до пълния предявен размер от 426,65 лева бъде отхвърлен.
Неоснователно е направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД по отношение на лихвата се прилага тригодишна давност.
В случая заявителят претендира лихва за забава за период от точно три години преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
задължението не е погасено.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на всяка от страните в размер
на по 100,00 лв.
От общо направените разноски в размер на 529,47 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдена сумата от 415,82 лева,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
От общо направените от ответника разноски в размер на 280,00 лева, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на последния следва да бъде присъдена сумата от 60,10 лева,
пропорционално на отхвърлената част от предяваните искове.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 36,53 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в настоящото производство, в
полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 67,96 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Столична
община, БУЛСТАТ ********* дължи на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 23525/2021 г.
по описа на СРС, както следва:
1107,18 лева на осн. чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за комбинирана застрахователна
полица за застраховки „Каско” и „Злополуки“ обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 24.09.2015 г. в гр. София, за което е образувана щета при
ищеца под номер 10015030130493, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.04.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния му предявен размер от 1400,00 лева като неоснователен;
337,38 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 23.04.2018 г. до 23.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 426,65 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, БУЛСТАТ
********* да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* сумата от 415,82 лева
разноски в исковото производство и сумата от 67,96 лева разноски в заповедното
5
производство, пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ ********* сумата от 60,10 лева разноски в
исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6